Казват, че конете са едни от най-умните животни. И най-смирените.

Казват, че конете са едни от най-умните животни. И най-смирените. Те бързо стават правилни другари на индивида. Но от време на време индивидът не е техен другар.

Над 70 коня умряха от мраз и апетит в Осоговската планина . Как се търгува с техния живот и по кое време се трансформират в неизгодни за своя собственик?

Вятър, мъгла и сняг. И отново мъгла, и доста сняг. И едни коне. Сковани от мраз. И умрели от апетит. В началото били към 100 . Озовали се в Осоговската планина преди няколко месеца. Изгубени от своя притежател. Бедстващи в снежните преспи от седмици. Накрая останали единствено 30 . Случайни хора ги откриват и се втурват да оказват помощ.

„ Не знам по какъв начин да ви го опиша – то е неописуемо . Неописуемо! Болка, страдалчество в очите, в погледа, във всяко едно придвижване на животните! Трагедията е голяма ! “, споделя Елица Димитрова, която е измежду притеклите се на помощ.

Доброволците потеглят с моторни шейни към конете, с цел да им оставят храна. Пътят е мъчнопроходим и до горе се стига мъчно.

„ Горе не е за хора със слаби сърца – споделя спасителят Венцислав Венков. – Конете са изоставени на произвола! Най-фрапиращото беше паднала кобила, паднала от личната тежина. С избодени от гаргите очи . И благата – една госпожица стартира да ѝ дава сено – стартира да се бори за живота си, само че надали ще оцелее “.

Ивона Георгиева надали ще не помни тази панорама . Тя открива безпомощната кобила в снега. Нарекли я Блага, тъй като я откриват на Благовещение.

Кобилата ражда конче, само че то умира поради тежките условия, в които се намират. И самата Блага не оцелява.

„ Това е същинска покруса. Опитах се да я подвигна, макар че знаех, че няма да съумея. Сърце не ми даде да ѝ приключа тъгите. Не мога да направя такова нещо. Наистина не мога “, споделя Ивона. Да ѝ даде сено било единственото, което можела да направи. „ Само това. Не можех да я изправя, не можех да смъква тук, не можех да я убия… “, споделя тя.

Собственикът на животните е Петър Пищалов.

„ Не знам по какъв начин спи обикновено тоя човек , като знае какво се случва с кончетата “, възмущава се различен от спасителите – Росен Димитров.

Пищалов отглеждал конете от седем години. Разбира от медиите къде се намира стадото му .

„ Последно ги видях преди Нова година “, споделя той. Твърди, че ги изгубил и ги е търсил повече от месец и половина, а доброволците ги намерили толкоз бързо, тъй като работили по сигнал.

„ Тези коне от три месеца не ги знаем. Няма по какъв начин да се грижиш за нещо, което не знаеш къде е. Пада снегът и какво да създадем?! “ изяснява Пищалов.

Дори и в сняг, доброволците знаят какво да създадат. В идващите няколко дни. откакто откриват полуживите коне, те не престават да транспортират сено и фураж по единствения вероятен метод – с моторни шейни. Първа помощ на бедстващите коне оказват и лекарите от „ Четири лапи “ .

Констатират, че са извънредно недохранени, а някои имат дисторция на копитата, нямат подкови.

„ Това, което ме тормози, е, че конете са във вътрешността в планината, нямат храна “, споделя доктор Адра Христова.

„ За мен няма по какъв начин един аграрни собственик да си разреши сходно отношение, в случай че няма пропуск от страна на институциите! “, прибавя тя.

Междувременно притежателят на конете е извикан на разпит в полицията в Кюстендил. Отрича той да ги е оставил на произвола.

-->