Защо избрах България пред Италия
Казват, че има два метода да стигнеш до дома си. Единият е изобщо да не го напускаш, а другият - да обиколиш целия свят и да се завърнеш там, откъдето си тръгнал. Малко са тези, които не са излизали в никакъв случай отвън България, и от ден на ден тези, които отиват в чужбина сякаш с цел да градят бъдеще, а по-късно се прибират вечно у нас.
Като множеството млади и неориентирани хора и подтиквана от негативизма по родното, предаден ни от по-старото потомство, взех решение да отпътува за Италия и да изучавам висше там, пренебрегвайки българската просветителна система.
След като приключих ЕГ „ Иван Вазов “ с грамота за отличен триумф и италианска тапия, хукнах към Рим, където ме одобриха от раз със специалността, която най-вече желаех - „ Естетическо-научна публицистика ".
В университет „ Тор Вергата “ годишно избират да учат над 40 000 студенти от целия свят, а факултетът по литература и философия, в който ме одобриха, беше преди всичко за 2015-2016 в класацията на топ 100 за най-хубавите образователни заведения в Италия. Факт, който ме кара да се гордея.
По време на образованието си там имах опцията да се докосна до изявени звезди на италианската публицистика, да надникна „ в кухнята " и да се срещна с тънкостите на специалността, да науча куп забавни неща, да приготвям планове с същински специалисти в региона.
Валерио Росси Албертини - професорът ми по „ Теория и техника на научната връзка ", бе истински талант по ядрена физика. Освен че е водещ на известно телевизионно предаване, е снимал филм в Чернобил, написал е редица книги и всекидневно ни въодушевяваше в лекциите си с увлекателни разкази.
Пиеро Верени - преподавателят ми по „ Културна антропология ", беше същински специалист по балканистика и по-добре от мен знаеше детайлности за българската история, което ужасно ме впечатли.
Розана Буоно, дамата, която водеше „ Съвременно изкуство ", беше приключила в Щатите и ни учеше на доста разнообразни неща, с които италианците не бяха привикнали. За нея бе обикновено да хапваме по време на лекциите или да слушаме безшумно музика, стига да усвояваме материала.
Д-р Кармела Морабито - професорът по „ Основи на логиката на психиката ", сядаше по турски в средата на аудиторията и разказваше какви ли не действителни истории за психологичните болести и задълбаваше и в най-загадъчните елементи на човешкия мозък.
Неслучайно загатвам всички тези хора. Общото сред тях е, че те бяха обиколили най-различни страни, с цел да завършат образованието си, преди да се завърнат дефинитивно в Италия. И събирайки по малко от местата, на които са били, бяха пристигнали още веднъж в родината си, с цел да употребяват насъбрания опит.
Докато учих в Рим, това понякога изплуваше в съзнанието ми. И постоянно се замислях за какво толкоз сполучливи хора са имали опция да останат в Съединени американски щати, Канада и под дърво и камък, а са се върнали на Апенините. С наближаването на дипломирането въпросът дали да остана на Ботуша, или да се прибера от ден на ден ме тормозеше.
Сутринта, до момента в който си обличах костюма за завършването, се пробвах да си показва по какъв начин ще работя и ще сътворявам семейство в Италия. Как години наред ще се боря да потвърждавам и описвам какъв брой популярен е българският език, говорейки на италиански, и какъв брой чудни са нашите традиции и обичаи, пробвайки да привикна с техните. Това ненужно изпитание бих могла да си спестя.
След тържествената гала по отбраната на дипломната работа и още преди лавровият венец, който стоеше на главата ми, да е посърнал, аз към този момент бях взела решение. Връщам се в България!
Сигурна съм, че идвайки тук, бих могла да употребявам по-пълноценно всичко това, което научих в чужбина. И не съм единствената. Повечето от приятелите ми, които учиха в влиятелни университети из Европа, си пристигнаха назад със същата цел. Смятам, че всички ние, с възторг, хъс и предпочитание за смяна ще изградим едно общество на мислещи, интелигентни и амбициозни хора. Вярвам, че ние, младите, ще променим към по-добро страната.
Убедена съм, че има още стотици хиляди жадни за новото момчета и девойки. Онези, които печелят европейски и международни шампионати и развяват почтено трибагреника, тези с първите места на математическите надпревари, тези с грамотите от езиковите олимпиади, тези с Гран при от музикалните състезания и всички тези, които гордо декларират, че са българи. С съумелите, надарените и вдъхновяващите, дружно с тях, аз оставам тук!
Като множеството млади и неориентирани хора и подтиквана от негативизма по родното, предаден ни от по-старото потомство, взех решение да отпътува за Италия и да изучавам висше там, пренебрегвайки българската просветителна система.
След като приключих ЕГ „ Иван Вазов “ с грамота за отличен триумф и италианска тапия, хукнах към Рим, където ме одобриха от раз със специалността, която най-вече желаех - „ Естетическо-научна публицистика ".
В университет „ Тор Вергата “ годишно избират да учат над 40 000 студенти от целия свят, а факултетът по литература и философия, в който ме одобриха, беше преди всичко за 2015-2016 в класацията на топ 100 за най-хубавите образователни заведения в Италия. Факт, който ме кара да се гордея.
По време на образованието си там имах опцията да се докосна до изявени звезди на италианската публицистика, да надникна „ в кухнята " и да се срещна с тънкостите на специалността, да науча куп забавни неща, да приготвям планове с същински специалисти в региона.
Валерио Росси Албертини - професорът ми по „ Теория и техника на научната връзка ", бе истински талант по ядрена физика. Освен че е водещ на известно телевизионно предаване, е снимал филм в Чернобил, написал е редица книги и всекидневно ни въодушевяваше в лекциите си с увлекателни разкази.
Пиеро Верени - преподавателят ми по „ Културна антропология ", беше същински специалист по балканистика и по-добре от мен знаеше детайлности за българската история, което ужасно ме впечатли.
Розана Буоно, дамата, която водеше „ Съвременно изкуство ", беше приключила в Щатите и ни учеше на доста разнообразни неща, с които италианците не бяха привикнали. За нея бе обикновено да хапваме по време на лекциите или да слушаме безшумно музика, стига да усвояваме материала.
Д-р Кармела Морабито - професорът по „ Основи на логиката на психиката ", сядаше по турски в средата на аудиторията и разказваше какви ли не действителни истории за психологичните болести и задълбаваше и в най-загадъчните елементи на човешкия мозък.
Неслучайно загатвам всички тези хора. Общото сред тях е, че те бяха обиколили най-различни страни, с цел да завършат образованието си, преди да се завърнат дефинитивно в Италия. И събирайки по малко от местата, на които са били, бяха пристигнали още веднъж в родината си, с цел да употребяват насъбрания опит.
Докато учих в Рим, това понякога изплуваше в съзнанието ми. И постоянно се замислях за какво толкоз сполучливи хора са имали опция да останат в Съединени американски щати, Канада и под дърво и камък, а са се върнали на Апенините. С наближаването на дипломирането въпросът дали да остана на Ботуша, или да се прибера от ден на ден ме тормозеше.
Сутринта, до момента в който си обличах костюма за завършването, се пробвах да си показва по какъв начин ще работя и ще сътворявам семейство в Италия. Как години наред ще се боря да потвърждавам и описвам какъв брой популярен е българският език, говорейки на италиански, и какъв брой чудни са нашите традиции и обичаи, пробвайки да привикна с техните. Това ненужно изпитание бих могла да си спестя.
След тържествената гала по отбраната на дипломната работа и още преди лавровият венец, който стоеше на главата ми, да е посърнал, аз към този момент бях взела решение. Връщам се в България!
Сигурна съм, че идвайки тук, бих могла да употребявам по-пълноценно всичко това, което научих в чужбина. И не съм единствената. Повечето от приятелите ми, които учиха в влиятелни университети из Европа, си пристигнаха назад със същата цел. Смятам, че всички ние, с възторг, хъс и предпочитание за смяна ще изградим едно общество на мислещи, интелигентни и амбициозни хора. Вярвам, че ние, младите, ще променим към по-добро страната.
Убедена съм, че има още стотици хиляди жадни за новото момчета и девойки. Онези, които печелят европейски и международни шампионати и развяват почтено трибагреника, тези с първите места на математическите надпревари, тези с грамотите от езиковите олимпиади, тези с Гран при от музикалните състезания и всички тези, които гордо декларират, че са българи. С съумелите, надарените и вдъхновяващите, дружно с тях, аз оставам тук!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ