Разтърсващата история на Елена! На 18 години тя е
Казвам се Елена Веточка - това не е фамилно име, а псевдонимът ми, родителите ми ме назоваха по този начин в детството, написа pochivka.blitz.bg.
Родена съм в малко село в северната част на Румъния, само че на четиринадесет години отпътувах да пребивавам в огромен град.
На осемнадесет години получих работа като лаборант в кардиологична болница, учих по едно и също време и хематология, само че не приключих, тъй като индивидът, който срещнах (той, апропо, е татко на трите ми деца, само че повече за това по-късно), предложи да заминем за Германия.
Всъщност мислех да продължа образованието си, надявайки се, че ще изградя кариера, само че някак си тези мои планове бързо се разпаднаха...
Румъния, както всички знаят, е бедна страна, има малко благоприятни условия там, толкоз доста румънци се разпръснаха по света в търсене на по-добър живот.
В Германия не останахме дълго и се преместихме във Англия, където се надявахме да реализираме нещо и да успеем.
Настанихме се в Лондон и скоро съумях да намеря работа като готвач в локалната синагога. Помагах на готвача със сервирането и в процеса на работа открих, че обичам да си играя с храната.
Не да сготвям, а да декорирам, да класифицирам всичко красиво, т.е. да играя - в креативен, сценичен, естетически смисъл (това беше доста, доста потребно за мен - след доста години към този момент в друга държава).
Но скоро трябваше да напусна синагогата: моят другар нямаше работа с работа в Лондон и още веднъж, единствено по-късно повече от година, трябваше да си тръгнем.
Този път разопаковахме чантите си в Дъблин. Щях да се върна в университета, само че скоро разбрах, че съм бременна. След време към този момент бях майка на три сина. Въпросът с образованието ми беше отсрочен, а и нямахме пари, трябваше да измисля по какъв начин да живеем.
Разбира се, в случай че имате дете, не можете да кажете, че не вършиме нищо. Напротив, имате ужасно доста работа. Имах три деца и в това време печелех пари, без да напущам дома.
Как? Отворих компания за гладене в жилището си. Клиентите ми носеха чисто долни дрехи и аз го гладех. Моето мини дружество беше доста сполучливо, само че работех извънредно доста.
Покрай работата ми разговарях с хора, гледах ги, слушах ги.
Например, един път, по времето на някаква рецесия, клиентите ми доста понижиха и аз се замислих по какъв начин да понижа цените.
Но един от клиентите ми, който всяка седмица носеше невероятни снежнобяли ризи, сподели: „ Не мислете даже! Не би трябвало да понижавате, а да повишавате цените, тъй че тези, които в действителност се интересуват от вас и ценят работата ви, да останат с вас. “ Така и направих - и той беше прав!
Най-добрите клиенти останаха с мен, а всички свободни места скоро бяха заети от нови клиенти. Накратко всичко беше наред, като се изключи персоналния ми живот - връзките с бащата на децата ми станаха все по-лоши и по-лоши... В резултат на това се разделихме.
Сега, поглеждайки обратно, разбирам каква беше грешката ми - забравих за себе си. Думата " имаме потребност " удуши думата " желая " за мен. Възстанових се, само че когато се претеглих на кантара, изпаднах в смут - 144 кг.
И в тази обстановка, в един миг разбрах: с цел да не се изгубя изцяло, би трябвало да работя. Бях мощно подкрепена в този миг от най-големия си наследник: той одобри моята позиция и по време на раздялата с татко си доста ме поддържа.
Тогава претърпях интервенция за понижаване на стомаха, изгубих 60 кг и постепенно започнах да трансформирам живота си.
Скоро получих поддръжка от ирландското държавно управление за самотни родители и съумях да се запиша в университет и да завърша курс, почнал в Румъния.
Напрегнах се, спестих повече пари, извиках момчетата и се реалокирах във Франция, в Ница.
Защо още веднъж излетях и отпътувах за непозната страна без работа и език? За какво? Разбира се, в името на децата и тяхното бъдеще. И за себе си! Моите момчета и аз сме същински екип.
Горещата кръв тече в тях, както и в мен, те са откриватели по природа, обичат да учат, да четат и имат свръхестествен податливост към езиците. Но главното е, че и те като мен имат живи, буйни, артистични души.
Всички сме оптимисти и имаме вяра в своя късмет. Е, в действителност, в началото нашият проект беше да дойдем за една образователна година, да се насладим на Франция, именития Лазурен бряг с нейната просвета, цветове, кухня.
И тогава да се върнем, тъй като децата ми са жители на Ирландия. Но всички се влюбихме тъкмо в това.
Лазурният бряг е място на изобретателни хора, неслучайно художниците са идвали тук когато и да е, самата атмосфера там ви кара да развивате нови и нови хрумвания.
Затова скоро се развълнувах от това, което ми хрумна: взех решение да провеждам занимателни пикници с невероятни гледки за туристи.
Факт е, че обичам средновековни села по върховете на засадени с маслини хълмове, чувствам самодоволство и успокоение в старите, изгорени от слънце площади, мирис на малини, на утринния пазар, нежните цветя от тиквички, които деликатно слагам в кошницата, кайсии, репички, сирене...
И в действителност желаех да споделя тези усеща с моите посетители. Както споделям, предлагам на хората не просто пикник измежду природата, а незабравимо прекарване, прекарване, което ще се помни цялостен живот!
Всъщност наподобява по този начин: възнамерявам меню, закупувам артикули, получавам упътвания и поканвам всички да се причислят към мен. Цената на присъединяване е от 100 евро.
За да привлека клиенти на моите пикници и да опиша на света за моя бизнес, аз стартирах акаунт в Instagram, наименуван ElenasMoments, т.е. „ Моментите на Елена “.
Никога не съм правила нещо сходно, само че в Ница всичко се оказа доста просто и вълнуващо.
Обичам да сготвям и да декорирам храната, ва класифицирам масата, а след това фотографирам - вследствие на това 26 хиляди души към този момент наблюдават моите изявления! И множеството клиенти идват при мен оттова.
За моите пикници особено закупих антикварен френски автомобил Citroen 2CV, същият, като от известния филм с Луи Де Фунес „ Полицаите от Сен Тропе “.
Десетки хора към този момент са посетили моите пикници - руснаци, поляци, британци, германци.
Винаги е нещо извънредно, фотогенично - по този начин, че фотосите след пътуването да останат спиращи дъха!
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
<
Родена съм в малко село в северната част на Румъния, само че на четиринадесет години отпътувах да пребивавам в огромен град.
На осемнадесет години получих работа като лаборант в кардиологична болница, учих по едно и също време и хематология, само че не приключих, тъй като индивидът, който срещнах (той, апропо, е татко на трите ми деца, само че повече за това по-късно), предложи да заминем за Германия.
Всъщност мислех да продължа образованието си, надявайки се, че ще изградя кариера, само че някак си тези мои планове бързо се разпаднаха...
Румъния, както всички знаят, е бедна страна, има малко благоприятни условия там, толкоз доста румънци се разпръснаха по света в търсене на по-добър живот.
В Германия не останахме дълго и се преместихме във Англия, където се надявахме да реализираме нещо и да успеем.
Настанихме се в Лондон и скоро съумях да намеря работа като готвач в локалната синагога. Помагах на готвача със сервирането и в процеса на работа открих, че обичам да си играя с храната.
Не да сготвям, а да декорирам, да класифицирам всичко красиво, т.е. да играя - в креативен, сценичен, естетически смисъл (това беше доста, доста потребно за мен - след доста години към този момент в друга държава).
Но скоро трябваше да напусна синагогата: моят другар нямаше работа с работа в Лондон и още веднъж, единствено по-късно повече от година, трябваше да си тръгнем.
Този път разопаковахме чантите си в Дъблин. Щях да се върна в университета, само че скоро разбрах, че съм бременна. След време към този момент бях майка на три сина. Въпросът с образованието ми беше отсрочен, а и нямахме пари, трябваше да измисля по какъв начин да живеем.
Разбира се, в случай че имате дете, не можете да кажете, че не вършиме нищо. Напротив, имате ужасно доста работа. Имах три деца и в това време печелех пари, без да напущам дома.
Как? Отворих компания за гладене в жилището си. Клиентите ми носеха чисто долни дрехи и аз го гладех. Моето мини дружество беше доста сполучливо, само че работех извънредно доста.
Покрай работата ми разговарях с хора, гледах ги, слушах ги.
Например, един път, по времето на някаква рецесия, клиентите ми доста понижиха и аз се замислих по какъв начин да понижа цените.
Но един от клиентите ми, който всяка седмица носеше невероятни снежнобяли ризи, сподели: „ Не мислете даже! Не би трябвало да понижавате, а да повишавате цените, тъй че тези, които в действителност се интересуват от вас и ценят работата ви, да останат с вас. “ Така и направих - и той беше прав!
Най-добрите клиенти останаха с мен, а всички свободни места скоро бяха заети от нови клиенти. Накратко всичко беше наред, като се изключи персоналния ми живот - връзките с бащата на децата ми станаха все по-лоши и по-лоши... В резултат на това се разделихме.
Сега, поглеждайки обратно, разбирам каква беше грешката ми - забравих за себе си. Думата " имаме потребност " удуши думата " желая " за мен. Възстанових се, само че когато се претеглих на кантара, изпаднах в смут - 144 кг.
И в тази обстановка, в един миг разбрах: с цел да не се изгубя изцяло, би трябвало да работя. Бях мощно подкрепена в този миг от най-големия си наследник: той одобри моята позиция и по време на раздялата с татко си доста ме поддържа.
Тогава претърпях интервенция за понижаване на стомаха, изгубих 60 кг и постепенно започнах да трансформирам живота си.
Скоро получих поддръжка от ирландското държавно управление за самотни родители и съумях да се запиша в университет и да завърша курс, почнал в Румъния.
Напрегнах се, спестих повече пари, извиках момчетата и се реалокирах във Франция, в Ница.
Защо още веднъж излетях и отпътувах за непозната страна без работа и език? За какво? Разбира се, в името на децата и тяхното бъдеще. И за себе си! Моите момчета и аз сме същински екип.
Горещата кръв тече в тях, както и в мен, те са откриватели по природа, обичат да учат, да четат и имат свръхестествен податливост към езиците. Но главното е, че и те като мен имат живи, буйни, артистични души.
Всички сме оптимисти и имаме вяра в своя късмет. Е, в действителност, в началото нашият проект беше да дойдем за една образователна година, да се насладим на Франция, именития Лазурен бряг с нейната просвета, цветове, кухня.
И тогава да се върнем, тъй като децата ми са жители на Ирландия. Но всички се влюбихме тъкмо в това.
Лазурният бряг е място на изобретателни хора, неслучайно художниците са идвали тук когато и да е, самата атмосфера там ви кара да развивате нови и нови хрумвания.
Затова скоро се развълнувах от това, което ми хрумна: взех решение да провеждам занимателни пикници с невероятни гледки за туристи.
Факт е, че обичам средновековни села по върховете на засадени с маслини хълмове, чувствам самодоволство и успокоение в старите, изгорени от слънце площади, мирис на малини, на утринния пазар, нежните цветя от тиквички, които деликатно слагам в кошницата, кайсии, репички, сирене...
И в действителност желаех да споделя тези усеща с моите посетители. Както споделям, предлагам на хората не просто пикник измежду природата, а незабравимо прекарване, прекарване, което ще се помни цялостен живот!
Всъщност наподобява по този начин: възнамерявам меню, закупувам артикули, получавам упътвания и поканвам всички да се причислят към мен. Цената на присъединяване е от 100 евро.
За да привлека клиенти на моите пикници и да опиша на света за моя бизнес, аз стартирах акаунт в Instagram, наименуван ElenasMoments, т.е. „ Моментите на Елена “.
Никога не съм правила нещо сходно, само че в Ница всичко се оказа доста просто и вълнуващо.
Обичам да сготвям и да декорирам храната, ва класифицирам масата, а след това фотографирам - вследствие на това 26 хиляди души към този момент наблюдават моите изявления! И множеството клиенти идват при мен оттова.
За моите пикници особено закупих антикварен френски автомобил Citroen 2CV, същият, като от известния филм с Луи Де Фунес „ Полицаите от Сен Тропе “.
Десетки хора към този момент са посетили моите пикници - руснаци, поляци, британци, германци.
Винаги е нещо извънредно, фотогенично - по този начин, че фотосите след пътуването да останат спиращи дъха!
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ