Самозаблудата – ето я тайната за великия успех на Хърватия
Казва ви се от сряда насам, че спечелилият е бил този, който е желал успеха повече. Само че противниците на полуфинал на международно състезание не го доближават след общо три от четири решени с дузпи дуела, в случай че не са желаели триумфа обезверено като всяка последваща глътка въздух или досег до нещо обичано. Никой не може да огледа играчите на Англия и Хърватия в очите и да отсъди кой е бил по-гладният за победа тим. Не и откакто ги е гледал по какъв начин 120 минути се борят на стадион „ Лужники” в Москва в сряда вечерта пред погледите на цялата планета.
Не, в действителност става дума за неистини и заблуди. Лъжите, които казвате на тялото си в опит да го заблудите, че запасите в резервоара ви от сили не са стигнали до нулата. И лъжите, с които убеждавате себе си, че да – тази топка може да бъде настигната, и не – няма да оставите този противник да ви подмине. Най-вече става дума за вярата в това, че можете да надделеете над налетите си с бетон крайници, неистовата болежка и дефицита на мирис.
И, най-важното, да го сторите при цялостна изясненост на мозъка. Тази част е основна и евентуално тъкмо там е повода Хърватия да е тимът, който ще се върне тук в неделя, с цел да се изправи против Франция във финала на Мондиал 2018. Колективният разум на Англия с минаването на времето като че ли се размъти, до момента в който някак си този на противника се проясняваше от ден на ден, пресичайки остро всеки натиск на болката, изтощението и неизбежните неточности.
Само стига да попитате мениджъра на Англия Гарет Саутгейт, който назова противниковите играчи „ закалени воини”, чието „ умеене за взимане на решения” е направило разликата за успеха с 2:1 в продълженията. Попитайте също и селекционера на Хърватия Златко Далич по какъв начин момчетата му са се самозаблудили, че са мощни, когато в действителност едвам са стояли на краката си.
„ Исках да направя промените по-рано, тъй като знаех, че момчетата са изморени и ранени, но при всеки мой опит те ми споделяха, че са добре. При това състояние по какъв начин можех да ги извадя от терена? Как бих могъл да им кажа, че това, което усещат, не е действително?”, сподели Далич.
Виждате ли? Те са излъгали своя ментор, както и самите себе си. Колкото повече минаваха минутите, толкоз повече като че ли хърватите се захранваха едни от други и от заобикалящата ги среда. Все едно силата, вярата и огромната самозаблуда бяха нещо, от което можеха да се заразяват.
Вижте единствено по какъв начин Домагой Вида, безмилостно освиркван от половината стадион с съветски почитатели поради скандалния си клип в поддръжка на Украйна, се усмихва на всичко това и като че ли то опъва платната му като попътен вятър.
Вижте и Иван Ракитич, който се приближава до трибуната със своите сънародници и размахва гневно ръце в опит да ги накара да сътворят още повече звук, а след това стопира за миг-два, с цел да остави стената от тон да го обгърне, преди да се запъти назад към игрището.
Вижте също Лука Модрич, който губи топката от Маркъс Рашфорд, а след това някак необикновено изпъва тялото си и застига бързоногия младок от Манчестър Юнайтед, с цел да изкара топката от игра. И до момента в който капитанът лежи безпомощен на земята, над него се надвесва Шиме Вършалько, допира го по лицето и го надъхва да се натисне още малко.
Една минута преди края на продълженията при спряла игра поради оказване на здравна помощ на футболист вижте и по какъв начин Далич се оправя с Иван Перишич край тъчлинията. Перишич поглежда встрани, с ръце на бедрата в съвсем детска поза, а треньорът му сграбчва ръката още веднъж и още веднъж, след което играчът го поглежда, кимва и двамата си чукват юмруците.
Малки неща. Наглед дребни. Детайли, които хващат вниманието на мозъка може би единствено за секунда или две, само че са задоволителни да ти върнат концентрацията, да те разсеят от болката и изтощението, да ти напомнят, че хей – ти не си самичък.
Да, има ги и значимите тактически и механически страни на играта, а в този случай нещата бяха много елементарни. Началото на мача беше изцяло по проекта на Саутгейт. Не зная дали той е последовател на „ позитивната визуализация” (факт е, че работи със състезателен психолог), само че евентуално не би могъл да е възнамерявал нещата по-добре.
Само четири минути след първия съдийски сигнал Хърватия позволи директен свободен удар към дъгата на наказателното поле, а Даниел Субашич построи голяма стена, която беше в допълнение уплътнена от половин дузина британски играчи, които явно желаеха да попречат на гледката на вратаря при удара на Киърън Трипиър. И това сработи: шутът беше прецизен, но муден, та единствено още по-бавната реакция на Субашич разреши на топката да влети в мрежата зад него като носено от вятъра капещо листо.
Това беше 12-ият гол на Англия на това международно състезание и 9-и от статично състояние, и то един от трите от игра включва странния рикошет при изстрела на Хари Кейн против Панама.
Реакцията на Далич беше контраинтуитивна и за малко да коства скъпо. Въпреки по-големия натиск и сила на противника, хърватите скочиха, натиснаха високо по терена и оставиха пропаст зад гърбовете си – метод като за последните 15 минути на мач, в който изоставаш. Той предложи на противниците премного благоприятни условия и покрай това да станат палачи бяха Хари Магуайър, Джеси Лингард и най-много Хари Кейн, до момента в който в другото поле тимът се държа дисциплинирано със защитна линия действително от петима души плюс един опорен халф в лицето на Джордан Хендърсън.
Това направи хърватите все по-нервни и напрегнати. Умората стартира да личи и почивката на полувремената пристигна като облекчение и опция за натискане на бутона „ рестарт”. След това бесът от първите 45 минути към този момент го нямаше, като че ли Далич бе споделил на своите играчи да не помнят и всичко случило се по-рано, и обстоятелството, че фантазията им за край на международно състезание се изплъзва. Вместо това се концентрирайте върху спечелването на второто полувреме и при триумф в тази задача ще получите нова глътка въздух. „ Казах им да забавят темпото, да не си губят разсъдъка – показа Далич. – Подавайте си топката умерено и направете по този начин, че качеството ви най-после да надделее.”
Хърватия влезе „ в зоната” и заигра по едно и също време умерено и интензивно, поддържайки защитната си групировка в блян да блокира опциите на противника за контраатаки. Търпението се отплати при центрирането на Шиме Вършалько – първо сполучливо след 18 опита – и карате завършващия удар на Иван Перишич над главата на Кайл Уокър.
Така се получи един напълно нов мач и вълната донесе рисковите положения на Перишич (греда) и Марио Манджукич, с цел да се стигне до 109-ата минута и историческото попадение на Манджукич. Това беше третият следващ мач, в който хърватите позволиха първи гол и след това съумяха да се измъкнат от дупката, и то все след спомагателни 30 минути игра.
Достигайки финала, те към този момент задминаха именитото потомство отпреди две десетилетия. То отпадна на полуфиналите от страната, която отборът ще срещне тази неделя. Далич знае това добре. Той беше професионален футболист по това време, но пътува до Франция и изгледа и трите мача от груповата фаза като последовател от трибуните.
Неговите момчета към този момент са в историята. Остава им единствено да продължат още малко славната си самозаблуда и да влязат и във фолклора.
Габриеле Маркоти, ESPN Мондиал 2018 1/2 кръг, сряда 11 юли
Хърватия 2:1краен резулат 
Англия
Не, в действителност става дума за неистини и заблуди. Лъжите, които казвате на тялото си в опит да го заблудите, че запасите в резервоара ви от сили не са стигнали до нулата. И лъжите, с които убеждавате себе си, че да – тази топка може да бъде настигната, и не – няма да оставите този противник да ви подмине. Най-вече става дума за вярата в това, че можете да надделеете над налетите си с бетон крайници, неистовата болежка и дефицита на мирис.
И, най-важното, да го сторите при цялостна изясненост на мозъка. Тази част е основна и евентуално тъкмо там е повода Хърватия да е тимът, който ще се върне тук в неделя, с цел да се изправи против Франция във финала на Мондиал 2018. Колективният разум на Англия с минаването на времето като че ли се размъти, до момента в който някак си този на противника се проясняваше от ден на ден, пресичайки остро всеки натиск на болката, изтощението и неизбежните неточности.
Само стига да попитате мениджъра на Англия Гарет Саутгейт, който назова противниковите играчи „ закалени воини”, чието „ умеене за взимане на решения” е направило разликата за успеха с 2:1 в продълженията. Попитайте също и селекционера на Хърватия Златко Далич по какъв начин момчетата му са се самозаблудили, че са мощни, когато в действителност едвам са стояли на краката си.
„ Исках да направя промените по-рано, тъй като знаех, че момчетата са изморени и ранени, но при всеки мой опит те ми споделяха, че са добре. При това състояние по какъв начин можех да ги извадя от терена? Как бих могъл да им кажа, че това, което усещат, не е действително?”, сподели Далич.
Виждате ли? Те са излъгали своя ментор, както и самите себе си. Колкото повече минаваха минутите, толкоз повече като че ли хърватите се захранваха едни от други и от заобикалящата ги среда. Все едно силата, вярата и огромната самозаблуда бяха нещо, от което можеха да се заразяват.
Вижте единствено по какъв начин Домагой Вида, безмилостно освиркван от половината стадион с съветски почитатели поради скандалния си клип в поддръжка на Украйна, се усмихва на всичко това и като че ли то опъва платната му като попътен вятър.
Вижте и Иван Ракитич, който се приближава до трибуната със своите сънародници и размахва гневно ръце в опит да ги накара да сътворят още повече звук, а след това стопира за миг-два, с цел да остави стената от тон да го обгърне, преди да се запъти назад към игрището.
Вижте също Лука Модрич, който губи топката от Маркъс Рашфорд, а след това някак необикновено изпъва тялото си и застига бързоногия младок от Манчестър Юнайтед, с цел да изкара топката от игра. И до момента в който капитанът лежи безпомощен на земята, над него се надвесва Шиме Вършалько, допира го по лицето и го надъхва да се натисне още малко.
Една минута преди края на продълженията при спряла игра поради оказване на здравна помощ на футболист вижте и по какъв начин Далич се оправя с Иван Перишич край тъчлинията. Перишич поглежда встрани, с ръце на бедрата в съвсем детска поза, а треньорът му сграбчва ръката още веднъж и още веднъж, след което играчът го поглежда, кимва и двамата си чукват юмруците.
Малки неща. Наглед дребни. Детайли, които хващат вниманието на мозъка може би единствено за секунда или две, само че са задоволителни да ти върнат концентрацията, да те разсеят от болката и изтощението, да ти напомнят, че хей – ти не си самичък.
Да, има ги и значимите тактически и механически страни на играта, а в този случай нещата бяха много елементарни. Началото на мача беше изцяло по проекта на Саутгейт. Не зная дали той е последовател на „ позитивната визуализация” (факт е, че работи със състезателен психолог), само че евентуално не би могъл да е възнамерявал нещата по-добре.
Само четири минути след първия съдийски сигнал Хърватия позволи директен свободен удар към дъгата на наказателното поле, а Даниел Субашич построи голяма стена, която беше в допълнение уплътнена от половин дузина британски играчи, които явно желаеха да попречат на гледката на вратаря при удара на Киърън Трипиър. И това сработи: шутът беше прецизен, но муден, та единствено още по-бавната реакция на Субашич разреши на топката да влети в мрежата зад него като носено от вятъра капещо листо.
Това беше 12-ият гол на Англия на това международно състезание и 9-и от статично състояние, и то един от трите от игра включва странния рикошет при изстрела на Хари Кейн против Панама.
Реакцията на Далич беше контраинтуитивна и за малко да коства скъпо. Въпреки по-големия натиск и сила на противника, хърватите скочиха, натиснаха високо по терена и оставиха пропаст зад гърбовете си – метод като за последните 15 минути на мач, в който изоставаш. Той предложи на противниците премного благоприятни условия и покрай това да станат палачи бяха Хари Магуайър, Джеси Лингард и най-много Хари Кейн, до момента в който в другото поле тимът се държа дисциплинирано със защитна линия действително от петима души плюс един опорен халф в лицето на Джордан Хендърсън.
Това направи хърватите все по-нервни и напрегнати. Умората стартира да личи и почивката на полувремената пристигна като облекчение и опция за натискане на бутона „ рестарт”. След това бесът от първите 45 минути към този момент го нямаше, като че ли Далич бе споделил на своите играчи да не помнят и всичко случило се по-рано, и обстоятелството, че фантазията им за край на международно състезание се изплъзва. Вместо това се концентрирайте върху спечелването на второто полувреме и при триумф в тази задача ще получите нова глътка въздух. „ Казах им да забавят темпото, да не си губят разсъдъка – показа Далич. – Подавайте си топката умерено и направете по този начин, че качеството ви най-после да надделее.”
Хърватия влезе „ в зоната” и заигра по едно и също време умерено и интензивно, поддържайки защитната си групировка в блян да блокира опциите на противника за контраатаки. Търпението се отплати при центрирането на Шиме Вършалько – първо сполучливо след 18 опита – и карате завършващия удар на Иван Перишич над главата на Кайл Уокър.
Така се получи един напълно нов мач и вълната донесе рисковите положения на Перишич (греда) и Марио Манджукич, с цел да се стигне до 109-ата минута и историческото попадение на Манджукич. Това беше третият следващ мач, в който хърватите позволиха първи гол и след това съумяха да се измъкнат от дупката, и то все след спомагателни 30 минути игра.
Достигайки финала, те към този момент задминаха именитото потомство отпреди две десетилетия. То отпадна на полуфиналите от страната, която отборът ще срещне тази неделя. Далич знае това добре. Той беше професионален футболист по това време, но пътува до Франция и изгледа и трите мача от груповата фаза като последовател от трибуните.
Неговите момчета към този момент са в историята. Остава им единствено да продължат още малко славната си самозаблуда и да влязат и във фолклора.
Габриеле Маркоти, ESPN Мондиал 2018 1/2 кръг, сряда 11 юли
Хърватия 2:1краен резулат Англия Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ