Премълчаните истини около случая Олимпик
Казусът " Олимпик " сподели до какво води безотговорното държание на участниците в пазара. Включително на страната, която го контролира. Показа също по този начин за какво България е толкоз привлекателна за всевъзможен вид мошеници, написа Ясен Бояджиев за " Дойче Веле България ".
„ Кои са пък тези? “ Това бе най-често срещаната реакция на новината за банкрута на кипърската застрахователна компания „ Олимпик ". Мнозина в никакъв случай не бяха чували името ѝ, нито пък им е минавало през мозъка да се застраховат там. Оказа се обаче, че цели 275 хиляди българи (към месец май т.г.) са ѝ се доверили и са я изкачили чак до четвърто място на пазара на застраховката „ Гражданска отговорност “ с дял от близо 10%. Обяснението е просто: „ нападателна пазарна политика “. А това значи: с една трета по-ниски от междинните за този пазар цени (които в последно време така и така не покриват рисковете, компенсациите и останалите разходи).
Кой е отговорен и кой да заплати?
Така компанията е събрала 40 милиона лв. „ премиен доход “. Разбира се, действителните вреди от нейния банкрут са по-малки. Първо, тъй като до влизането ѝ в разпродажба срокът на част от полиците към този момент е бил изминал. И второ, тъй като множеството от останалите клиенти са плащали „ на вноски “. Затова броят на тези, които губят по-значителни суми (примерно над 100 лева), е релативно дребен. Но въпреки всичко изниква значим въпрос с икономическо, обществено и политическо измерение: кой е отговорен и кой да заплати?
Според засегнатите (които би трябвало да сключат нови застраховки преди приключването на старите) и техните бранители, отговорността е на страната - тя е въвела със закон наложителната застраховка, пуснала е играчите на пазара и затова би трябвало да отбрани жителите, които са изпълнили задължението си. Опозицията, естествено, споделя тази позиция и дори предлага страната да обезщети хората, след което да си търси парите вместо тях.
Според други, отговорността е напълно на тези, които са пробвали да надхитрят системата, като са решили да се застраховат на „ промоционални “ цени. Това де факто е и гледната точка на държавните институции, които настояват, че са изпълнили отговорностите си. Както сподели самият министър председател: „ Когато си застраховат колите, да сортират застрахователя “.
И двете гледни точки може да наподобяват основателни. Но и едната, и другата премълчават част от истината.
Отговорността на страната
Да, страната в лицето на Комисията за финансов контрол (КФН) е официално права, че в тази ситуация става дума за компания, лицензирана в друга страна от Европейски Съюз (Кипър). Което значи, че е „ пусната на пазара “ не от българския, а от кипърския регулатор, и че оперира тук, ползвайки се от „ правото на определяне “ - част от свободното придвижване на услуги в Европейски Съюз. Съответно и отговорността за надзора над активността ѝ е главно на органа, издал лиценза. КФН е официално права и когато споделя, че е изпълнила отговорностите си, като още при първия сигнал от Кипър за отнетия лиценз (на 10 май) е забранила на компанията да подписва нови контракти и да удължава старите. Възможно е да е официално права и в изказванието си, че няма по какъв начин на пострадалите да бъде платено от двата български фонда и че пострадалите би трябвало да чакат обезщетение от Кипър като кредитори на компанията по процедурата за нейната неплатежоспособност.
Истината обаче е, че КФН е можела да направи доста повече. Особено щом става дума за компания с толкоз огромен пазарен дял, която оперира единствено в Кипър и в България, като тукашният ѝ бизнес е много по-голям от кипърския. Сега се обръща внимание основно на въпроса за действителните притежатели, които КФН не била проверила. Или се прави, че не знае. Които и да са те обаче, Комисията не е бивало да си затваря очите за от дълго време известното на всички в сектора (не)пазарно държание на компанията. Специалисти показват, че е можела да вземем за пример да ревизира, да алармира кипърската страна и даже сама да постанова наказания с следващ арбитраж в европейския регулатор. Или най-малкото: можела е ясно да предизвести потребителите, че при проблем ще би трябвало да разчитат не на българския, а на кипърския механизъм за отбрана. И че да се дават пари на компания, която регистрира загуби и все пак продава на нереално ниски цени, е извънредно рисковано и безразсъдно.
Отговорността на потребителите
Впрочем, последното сигурно е добре известно на голяма част от пострадалите. Но все пак те са решили да надхитрят страната и (спазвайки официално закона) да минат „ фино “, като влязат в една прекомерно съмнителна скица. Ако „ Гражданската отговорност “ не беше наложителна, същите тези хора вероятно въобще нямаше да я заплащат - с презумпцията, че заплащат вместо някой различен (още един налог на държавата) за нещо, което не ги визира. Това схващане е погрешно и безгрижно. Макар и на пръв взор да наподобява обективен, аргументът, че щом е направила застраховката наложителна, страната би трябвало да поеме цялата отговорност, е също толкоз лековерен. Това е гледната точка на човек, който живее с илюзорното съмнение, че в никакъв случай няма да попадне в произшествие на пътя. В реалност обаче на всеки от нас може да се случи самичък да провокира или да стане жертва на провокирано от различен произшествие. И в двата случая въпросът за вредите ни визира напълно директно. Ако ги нямаше застраховките „ Гражданска отговорност “, в единия случай щеше да ни се постанова да плащаме (по различен ред) доста повече за нанесените от нас вреди. А в другия - да чакаме действителни и обективни компенсации за понесените от нас вреди. Тоест, въпреки и наложителна, тази застраховка е от основна изгода за всички. Да се твърди противоположното е нездравословно и безконтролно. А както се вижда в тази ситуация с банкрутиралия осигурител, гражданската безнаказаност също има цена. Сега страната може и да откри някаква малка врата в закона, с цел да заплати тази цена. Но това надали ще е заслужено по отношение на останалите консуматори и застрахователи.
" Кои са пък тези? "
Накрая няколко думи и за самата компания. Засега е ясно, че тя е изпаднала в несъстоятелност, само че не и за какво. Дали поради „ нападателната си пазарна политика “ (ниските цени) или заради зла предумисъл (да прибере парите на клиентите си без да ги застрахова)? Или повода е някаква композиция от двете?
Не без значение е и въпросът за собствеността. Може в действителност да се окаже, че действителните притежатели са не люксембургско сдружение, благосъстоятелност на панамска компания с „ краен едноличен притежател “ някакъв испански жител (чиито далавери в самата Испания са разкрити още през 2015), а някакви наследници на българските героичен времена в застраховането, когато „ гущерът отряза опашката си “.
Така или другояче историята е доста поучителна. Първо, тъй като демонстрира до какво води безотговорното държание на участниците в пазара. Включително на страната, която го контролира. И второ, тъй като дава отговор на въпроса за какво България е много по-привлекателна за всевъзможен вид мошеници, търчи-лъжи и авантюристи, в сравнение с за съществени вложители с чисти пари и планове.
Редактор: Деница Райкова
„ Кои са пък тези? “ Това бе най-често срещаната реакция на новината за банкрута на кипърската застрахователна компания „ Олимпик ". Мнозина в никакъв случай не бяха чували името ѝ, нито пък им е минавало през мозъка да се застраховат там. Оказа се обаче, че цели 275 хиляди българи (към месец май т.г.) са ѝ се доверили и са я изкачили чак до четвърто място на пазара на застраховката „ Гражданска отговорност “ с дял от близо 10%. Обяснението е просто: „ нападателна пазарна политика “. А това значи: с една трета по-ниски от междинните за този пазар цени (които в последно време така и така не покриват рисковете, компенсациите и останалите разходи).
Кой е отговорен и кой да заплати?
Така компанията е събрала 40 милиона лв. „ премиен доход “. Разбира се, действителните вреди от нейния банкрут са по-малки. Първо, тъй като до влизането ѝ в разпродажба срокът на част от полиците към този момент е бил изминал. И второ, тъй като множеството от останалите клиенти са плащали „ на вноски “. Затова броят на тези, които губят по-значителни суми (примерно над 100 лева), е релативно дребен. Но въпреки всичко изниква значим въпрос с икономическо, обществено и политическо измерение: кой е отговорен и кой да заплати?
Според засегнатите (които би трябвало да сключат нови застраховки преди приключването на старите) и техните бранители, отговорността е на страната - тя е въвела със закон наложителната застраховка, пуснала е играчите на пазара и затова би трябвало да отбрани жителите, които са изпълнили задължението си. Опозицията, естествено, споделя тази позиция и дори предлага страната да обезщети хората, след което да си търси парите вместо тях.
Според други, отговорността е напълно на тези, които са пробвали да надхитрят системата, като са решили да се застраховат на „ промоционални “ цени. Това де факто е и гледната точка на държавните институции, които настояват, че са изпълнили отговорностите си. Както сподели самият министър председател: „ Когато си застраховат колите, да сортират застрахователя “.
И двете гледни точки може да наподобяват основателни. Но и едната, и другата премълчават част от истината.
Отговорността на страната
Да, страната в лицето на Комисията за финансов контрол (КФН) е официално права, че в тази ситуация става дума за компания, лицензирана в друга страна от Европейски Съюз (Кипър). Което значи, че е „ пусната на пазара “ не от българския, а от кипърския регулатор, и че оперира тук, ползвайки се от „ правото на определяне “ - част от свободното придвижване на услуги в Европейски Съюз. Съответно и отговорността за надзора над активността ѝ е главно на органа, издал лиценза. КФН е официално права и когато споделя, че е изпълнила отговорностите си, като още при първия сигнал от Кипър за отнетия лиценз (на 10 май) е забранила на компанията да подписва нови контракти и да удължава старите. Възможно е да е официално права и в изказванието си, че няма по какъв начин на пострадалите да бъде платено от двата български фонда и че пострадалите би трябвало да чакат обезщетение от Кипър като кредитори на компанията по процедурата за нейната неплатежоспособност.
Истината обаче е, че КФН е можела да направи доста повече. Особено щом става дума за компания с толкоз огромен пазарен дял, която оперира единствено в Кипър и в България, като тукашният ѝ бизнес е много по-голям от кипърския. Сега се обръща внимание основно на въпроса за действителните притежатели, които КФН не била проверила. Или се прави, че не знае. Които и да са те обаче, Комисията не е бивало да си затваря очите за от дълго време известното на всички в сектора (не)пазарно държание на компанията. Специалисти показват, че е можела да вземем за пример да ревизира, да алармира кипърската страна и даже сама да постанова наказания с следващ арбитраж в европейския регулатор. Или най-малкото: можела е ясно да предизвести потребителите, че при проблем ще би трябвало да разчитат не на българския, а на кипърския механизъм за отбрана. И че да се дават пари на компания, която регистрира загуби и все пак продава на нереално ниски цени, е извънредно рисковано и безразсъдно.
Отговорността на потребителите
Впрочем, последното сигурно е добре известно на голяма част от пострадалите. Но все пак те са решили да надхитрят страната и (спазвайки официално закона) да минат „ фино “, като влязат в една прекомерно съмнителна скица. Ако „ Гражданската отговорност “ не беше наложителна, същите тези хора вероятно въобще нямаше да я заплащат - с презумпцията, че заплащат вместо някой различен (още един налог на държавата) за нещо, което не ги визира. Това схващане е погрешно и безгрижно. Макар и на пръв взор да наподобява обективен, аргументът, че щом е направила застраховката наложителна, страната би трябвало да поеме цялата отговорност, е също толкоз лековерен. Това е гледната точка на човек, който живее с илюзорното съмнение, че в никакъв случай няма да попадне в произшествие на пътя. В реалност обаче на всеки от нас може да се случи самичък да провокира или да стане жертва на провокирано от различен произшествие. И в двата случая въпросът за вредите ни визира напълно директно. Ако ги нямаше застраховките „ Гражданска отговорност “, в единия случай щеше да ни се постанова да плащаме (по различен ред) доста повече за нанесените от нас вреди. А в другия - да чакаме действителни и обективни компенсации за понесените от нас вреди. Тоест, въпреки и наложителна, тази застраховка е от основна изгода за всички. Да се твърди противоположното е нездравословно и безконтролно. А както се вижда в тази ситуация с банкрутиралия осигурител, гражданската безнаказаност също има цена. Сега страната може и да откри някаква малка врата в закона, с цел да заплати тази цена. Но това надали ще е заслужено по отношение на останалите консуматори и застрахователи.
" Кои са пък тези? "
Накрая няколко думи и за самата компания. Засега е ясно, че тя е изпаднала в несъстоятелност, само че не и за какво. Дали поради „ нападателната си пазарна политика “ (ниските цени) или заради зла предумисъл (да прибере парите на клиентите си без да ги застрахова)? Или повода е някаква композиция от двете?
Не без значение е и въпросът за собствеността. Може в действителност да се окаже, че действителните притежатели са не люксембургско сдружение, благосъстоятелност на панамска компания с „ краен едноличен притежател “ някакъв испански жител (чиито далавери в самата Испания са разкрити още през 2015), а някакви наследници на българските героичен времена в застраховането, когато „ гущерът отряза опашката си “.
Така или другояче историята е доста поучителна. Първо, тъй като демонстрира до какво води безотговорното държание на участниците в пазара. Включително на страната, която го контролира. И второ, тъй като дава отговор на въпроса за какво България е много по-привлекателна за всевъзможен вид мошеници, търчи-лъжи и авантюристи, в сравнение с за съществени вложители с чисти пари и планове.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ