Конституционният съд: Казусът Царска Бистрица се връща във ВКС и парламента
Казусът чия е “Царска Бистрица ” - на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Хробок или на страната, още веднъж се връща във Върховния касационен съд (ВКС) и Народното събрание. Това излиза наяве от решение на Конституционния съд по чаканото от година дело №5 от 2019 година То беше формирано по запитване на тричленния състав на Върховен касационен съд, който гледа делото “Царска Бистрица ”.
Това е четвъртото дело по царските парцели. Досега страната завоюва тези за “Саръгьол ”, “Ситняково ” и комплекса “Врана ”, висящи са за “Царска Бистрица ”, двореца “Врана ” и 16 500 декара гори в Рила. Държавен остана единствено дворецът " Кричим ", тъй като тогавашният регионален шеф на Пловдив Тодор Петков отхвърли да го реституира на Сакскобургготски и Мария Луиза
Нова вяра за Симеон Сакскобургготски да получи двореца " Врана "
През 2019г. тримата съдии от Върховен касационен съд попитаха Конституционния съд какви са правните последствия и резултатът от решение № 12 от 1998 година на Конституционен съд. Тогава той се произнесе, че Законът за лишаване в интерес на страната на имуществото на някогашните царе Фердинанд и Борис и техните наследници от 1947 година опонира на конституцията. Адвокатите на Сакскобургготски видяха правно съображение да спрат делото за двореца " Врана " до момента в който не излезе решението на висшите магистрати.
А то гласи:
" Днес, 28.04.2020 година, Конституционният съд реши конституционно дело № 5 от 2019 година Диспозитивът на решението гласи:
„ 1. Обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във фиктивен смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от момента на приемането или издаването им.
2. По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правни отношения и правните отношения, предмет на висящи правосъдни производства, противоконституционният закон не се ползва. Народното събрание урежда правните последствия от използването на оповестения за противоконституционен закон.
3. Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ настоящ закон, се афишира за противоконституционен, няма възстановително деяние. ”
Решението е признато с 10 гласа „ За ” по т. 1 (на изключително мнение останаха съдиите Гроздан Илиев и Таня Райковска), с 11 гласа „ За ” по т. 2 (на изключително мнение остана арбитър Гроздан Илиев) и с 10 гласа „ За ” по т. 3 (на изключително мнение останаха съдиите Гроздан Илиев и Георги Ангелов).
Мотивите на решението ще бъдат оповестени в допълнение. "
Формално нито питащите магистрати, нито тълкуващите конституционни съдии загатват “Царска Бистрица ” и закона за конфискация на парцелите на някогашните царе и техните наследници от 1947 година Той е разгласен за противоконституционен с решение на Конституционен съд от 1998 г, написа 24 часа.
Съдиите споделят, че оповестените за противоконституционни ненормативни актове – закони във фиктивен смисъл, решения на президента и укази на президента – са невалидни от момента на приемането или издаването им. Тоест, в случай че се одобри, че законът от 1947 година е подобен, той е навалиден от издаването му. Само че Конституционен съд работи от 1991 година и тогава следва да се одобри, че законът за конфискация на царските парцели е недействителен от 1991 година От диспозитива не излиза наяве и дали Конституционен съд приема, че законът от 1947 г.е фиктивен.
В точка втора се споделя, че във връзка с заварените от решението на Конституционен съд неприключени правни отношения и правните отношения, предмет на висящи правосъдни производства (каквито са делата “Царска Бистрица ” и “Врана ”, противоконституционният закон не се ползва. Тоест не се ползва законът от 1947 година Следва обаче още едно изречение: Народното събрание урежда правните последствия от използването на оповестения за противоконституционен закон, т.е. Народното събрание би трябвало да одобри закон, с който да реши сагата с царските парцели.
Въпросът за сходен закон се слага от 1998 година Според адвокати решението на Конституционен съд няма да предопредели хода на делото за “Царска Бистрица ”, тъй като двете страни акцентират и други причини. Единият от въпросите е за мястото на интендантството, което е купувало парцелите. Според юристите на страната то е държавна институция. Адвокатите на Сакскобургготски са на мнение, че е царска администрация, с която монархът взе участие в гражданския оборот.
Така че още веднъж е на ход е Върховен касационен съд. Много от въпросите ще намерят отговор и в претекстовете на Конституционен съд, които ще бъдат оповестени евентуално през днешния ден. До момента всичко е в областта на хипотезите.
Пред " 24 часа " Георги Марков, някогашен парламентарен арбитър, народен представител от ГЕРБ разяснява:
" Ясно е - парцелите са си на царя по силата на решение от 1998 година Не съм чел решението и претекстовете. Само чух какво е постановено. Въпросите са следните: Първо, няма подозрение, че законът за национализация и конфискация на парцелите на царя е анулиран. Второ, в случай че царят е нямал изобщо парцели, както някои детско настояват, щеше ли цяло комунистическо Велико национално заседание да се занимава с неговите парцели и постановява конфискация. Третият въпрос е, че в самият закон за конфискация, който се състои от два члена, е посочено в диспозитива, че се лишава персонално добитото от царя имущество. Самото Велико национално заседание споделя, че той е имал добито имущество. То се вижда и от претекстовете към закона за конфискация. Четвъртият въпрос е, че откакто царят явно е имал парцели и те са национализирани, а Конституционен съд с безусловно единогласие с 12 гласа е отменил този закон, какво следва?
Според мен следва, че щом несъмнено законът, както и в този момент Конституционен съд споделя, е анулиран, е отпаднало основанието за одържавяване и актуване на тези парцели за държавни. Според закона за държавната и общинска благосъстоятелност актувани за държавни или общински парцели се деактуват, в случай че основанието им е отпаднало. Това е казусът. Принцип в гражданското право още отпреди комунизма е, че всеки, който дължи нещо, получил е нещо без съображение или на отпаднало съображение, какъвто е казусът, би трябвало да го върне.
Държавата или общината дължи да върне това, което нелегално е получила. Кои са тъкмо парцелите, е доста елементарен проблем. Трябва единствено да се прочете решението на Министерския съвет, въз основа на закона за конфискация, където българското държавно управление, което стопанисва държавните парцели, е направило лист кои са държавни, като Евксиноград, и кои са на царя като “Царска Бистрица ” и “Врана ”.
Щуротия е, че парцелите са на интендантството. Трябва да е ясно, че българската страна мъчно ще приема крупни вложители, когато не може да подсигурява частната благосъстоятелност. Колкото до това, че би трябвало парламентарно решение за връщане на парцелите, в действителност от решенията на Конституционен съд има последствия, които би трябвало да оправи органът, който ги е основал. Когато става дума за закон това е Народното събрание. Само че този закон не съдържа правни правила, а еконфискационен. С анулацията на конфискацията е отпаднало основанието.
На 30-ата година от демокрацията ще излезе, че комунистическото Велико национално заседание, което е съвременник на царя и го ненавижда и го изгонва невръстен, признава, че има парцели, а демократична България споделя, че няма. "
Това е четвъртото дело по царските парцели. Досега страната завоюва тези за “Саръгьол ”, “Ситняково ” и комплекса “Врана ”, висящи са за “Царска Бистрица ”, двореца “Врана ” и 16 500 декара гори в Рила. Държавен остана единствено дворецът " Кричим ", тъй като тогавашният регионален шеф на Пловдив Тодор Петков отхвърли да го реституира на Сакскобургготски и Мария Луиза
Нова вяра за Симеон Сакскобургготски да получи двореца " Врана "
През 2019г. тримата съдии от Върховен касационен съд попитаха Конституционния съд какви са правните последствия и резултатът от решение № 12 от 1998 година на Конституционен съд. Тогава той се произнесе, че Законът за лишаване в интерес на страната на имуществото на някогашните царе Фердинанд и Борис и техните наследници от 1947 година опонира на конституцията. Адвокатите на Сакскобургготски видяха правно съображение да спрат делото за двореца " Врана " до момента в който не излезе решението на висшите магистрати.
А то гласи:
" Днес, 28.04.2020 година, Конституционният съд реши конституционно дело № 5 от 2019 година Диспозитивът на решението гласи:
„ 1. Обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във фиктивен смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от момента на приемането или издаването им.
2. По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правни отношения и правните отношения, предмет на висящи правосъдни производства, противоконституционният закон не се ползва. Народното събрание урежда правните последствия от използването на оповестения за противоконституционен закон.
3. Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ настоящ закон, се афишира за противоконституционен, няма възстановително деяние. ”
Решението е признато с 10 гласа „ За ” по т. 1 (на изключително мнение останаха съдиите Гроздан Илиев и Таня Райковска), с 11 гласа „ За ” по т. 2 (на изключително мнение остана арбитър Гроздан Илиев) и с 10 гласа „ За ” по т. 3 (на изключително мнение останаха съдиите Гроздан Илиев и Георги Ангелов).
Мотивите на решението ще бъдат оповестени в допълнение. "
Формално нито питащите магистрати, нито тълкуващите конституционни съдии загатват “Царска Бистрица ” и закона за конфискация на парцелите на някогашните царе и техните наследници от 1947 година Той е разгласен за противоконституционен с решение на Конституционен съд от 1998 г, написа 24 часа.
Съдиите споделят, че оповестените за противоконституционни ненормативни актове – закони във фиктивен смисъл, решения на президента и укази на президента – са невалидни от момента на приемането или издаването им. Тоест, в случай че се одобри, че законът от 1947 година е подобен, той е навалиден от издаването му. Само че Конституционен съд работи от 1991 година и тогава следва да се одобри, че законът за конфискация на царските парцели е недействителен от 1991 година От диспозитива не излиза наяве и дали Конституционен съд приема, че законът от 1947 г.е фиктивен.
В точка втора се споделя, че във връзка с заварените от решението на Конституционен съд неприключени правни отношения и правните отношения, предмет на висящи правосъдни производства (каквито са делата “Царска Бистрица ” и “Врана ”, противоконституционният закон не се ползва. Тоест не се ползва законът от 1947 година Следва обаче още едно изречение: Народното събрание урежда правните последствия от използването на оповестения за противоконституционен закон, т.е. Народното събрание би трябвало да одобри закон, с който да реши сагата с царските парцели.
Въпросът за сходен закон се слага от 1998 година Според адвокати решението на Конституционен съд няма да предопредели хода на делото за “Царска Бистрица ”, тъй като двете страни акцентират и други причини. Единият от въпросите е за мястото на интендантството, което е купувало парцелите. Според юристите на страната то е държавна институция. Адвокатите на Сакскобургготски са на мнение, че е царска администрация, с която монархът взе участие в гражданския оборот.
Така че още веднъж е на ход е Върховен касационен съд. Много от въпросите ще намерят отговор и в претекстовете на Конституционен съд, които ще бъдат оповестени евентуално през днешния ден. До момента всичко е в областта на хипотезите.
Пред " 24 часа " Георги Марков, някогашен парламентарен арбитър, народен представител от ГЕРБ разяснява:
" Ясно е - парцелите са си на царя по силата на решение от 1998 година Не съм чел решението и претекстовете. Само чух какво е постановено. Въпросите са следните: Първо, няма подозрение, че законът за национализация и конфискация на парцелите на царя е анулиран. Второ, в случай че царят е нямал изобщо парцели, както някои детско настояват, щеше ли цяло комунистическо Велико национално заседание да се занимава с неговите парцели и постановява конфискация. Третият въпрос е, че в самият закон за конфискация, който се състои от два члена, е посочено в диспозитива, че се лишава персонално добитото от царя имущество. Самото Велико национално заседание споделя, че той е имал добито имущество. То се вижда и от претекстовете към закона за конфискация. Четвъртият въпрос е, че откакто царят явно е имал парцели и те са национализирани, а Конституционен съд с безусловно единогласие с 12 гласа е отменил този закон, какво следва?
Според мен следва, че щом несъмнено законът, както и в този момент Конституционен съд споделя, е анулиран, е отпаднало основанието за одържавяване и актуване на тези парцели за държавни. Според закона за държавната и общинска благосъстоятелност актувани за държавни или общински парцели се деактуват, в случай че основанието им е отпаднало. Това е казусът. Принцип в гражданското право още отпреди комунизма е, че всеки, който дължи нещо, получил е нещо без съображение или на отпаднало съображение, какъвто е казусът, би трябвало да го върне.
Държавата или общината дължи да върне това, което нелегално е получила. Кои са тъкмо парцелите, е доста елементарен проблем. Трябва единствено да се прочете решението на Министерския съвет, въз основа на закона за конфискация, където българското държавно управление, което стопанисва държавните парцели, е направило лист кои са държавни, като Евксиноград, и кои са на царя като “Царска Бистрица ” и “Врана ”.
Щуротия е, че парцелите са на интендантството. Трябва да е ясно, че българската страна мъчно ще приема крупни вложители, когато не може да подсигурява частната благосъстоятелност. Колкото до това, че би трябвало парламентарно решение за връщане на парцелите, в действителност от решенията на Конституционен съд има последствия, които би трябвало да оправи органът, който ги е основал. Когато става дума за закон това е Народното събрание. Само че този закон не съдържа правни правила, а еконфискационен. С анулацията на конфискацията е отпаднало основанието.
На 30-ата година от демокрацията ще излезе, че комунистическото Велико национално заседание, което е съвременник на царя и го ненавижда и го изгонва невръстен, признава, че има парцели, а демократична България споделя, че няма. "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ