Казанлък. Проектът за закон беше продиктуван тази година от кризата,

Казанлък. Проектът за закон беше подбуден тази година от рецесията, която се случи в областта на розопроизводството, сподели в Казанлък пред публицисти зам.- министърът на земеделието и храните Цветан Димитров, съобщи сътрудник на Радио „ Фокус “ . Зам.-министърът взе присъединяване в разискване на Проекта за Закона за маслодайната роза, търговията и продажбата на розов цвят и на получените артикули, което се състоя в Института по розата. Димитров разясни, че не за първи път се предлага план за закон, евентуално това е трети или четвърти за последните 10 години. „ Този път се получи по този начин, че имаше схващане от страна на държавната администрация, от страна на браншовите организации да се случи нещо, което да е законно, да не пречи или въздейства върху пазарните връзки “, сподели зам.-министър Димитров. Той разясни още, че няма да има налагани ограничавания, няма да има квоти, както това е повелявала европейската селскостопанска политика допреди 2 -3 години, във връзка с млякото, виното и тютюна. Зам.-министърът сподели още, че за страната това е артикул, който в случай че бъде предпазен като специфичност, той не би излязъл от обсега на регионите, където е редно да се създава: „ Определяйки тези неща, те биха били насочили косвено, розопроизводителите в сферата, където ще им е стопански най – преференциално.Това единствено по себе си ще ограничи в избран регион производството. Надяваме се, че най-малко от тази позиция хората няма да се подвеждат по чисто финансови залитания. Надявам се, законът да реши този въпрос “.
Зам. – министър Димитров сподели още, че задачата е този закон да контролира косвено и проблеми като този зародил тази година с ниската изкупна цена на розовия цвят – посредством контракти, регистри и излизане от анонимност на всеки, който изкупува, създава или търгува розов цвят. Той разясни, че към момента няма механизъм, посредством който да се управляват компаниите от този отрасъл в сивия бранш. Единствено се получава информация от Министерство на финансите, откъдето дефинират, че към 30 % от компаниите в този отрасъл са в сивия бранш.
Зам.- министърът бе безапелационен, че контролът в бранша не е като този, който е, да вземем за пример, по хранителната верига: „ Тук се касае за по – сложни неща. Първо, тъй като се касае за един доста къс откъслек от време – 1 – 2 месеца в годината. Второ, касае артикул, който не е храна, не е дългогодишен. Спорът би трябвало да бъде решаван в тази ситуация на секундата. За това е мъчно да се дефинира контролният орган. Но хубавото е, че има Институт по розата, който може да свърши тази работа, неприятното е, че няма добре оборудвани лаборатории, чието основаване занапред ще би трябвало да бъде финансирано. Имаме Агенция по сортоизпитване и апробация, която също ще влезе в контролния механизъм, само че явно най – огромно е доверието в централната власт “.
Славяна ГАЙДАРОВА