Казанлък. Надявам се в изложбата Вариациина тема, в която са

...
Казанлък. Надявам се в изложбата Вариациина тема, в която са
Коментари Харесай

Проф. Марин Добрев, изкуствовед: Връщането на Чудомир в Казанлък носи отношението към човека близо до земята, към онези хора, с които той тръгва в своето творчество

Казанлък. Надявам се в изложбата „ Вариациина тематика ”, в която са показани 74 произведения на Чудомир, всеки да открие нещо ново, от това, което мисли, че знае. Това сподели за Радио „ Фокус ” изкуствоведът проф. Марин Добрев. Той акцентира, че постоянно свързваме Чудомир с усмивките, с вица, с добродушното мигане, само че би трябвало да се замислим и за нещо друго – за дълбокия психически разбор, който той прави посредством своите герои. „ Съзнавайки добре, че всички ние сме част от неговите герои и той самият е вътре в тях. Тази галерия ни дава съображение да помислим и за нещо друго – за пътя, който Чудомир изминава до тези работи, които ние мислим, че познаваме добре, наречени от всички „ Нашенци ”, уточни той.
Добрев добави, че не е инцидентен изборът на заглавие на изложбата „ Вариации на тематика ”, защото то е част от речника на Чудомир. Професорът акцентира, че през 1931 година в Париж Чудомир прави една творба, която поставя линията на самобитния присмехулник „ Нашенци ”, става въпрос за „ Веселото семейство ”. Рисува го доста пъти, даже през 1956 година още веднъж основава негов вид, който необятната аудитория не познава: „ Всяка една от тези рисунки и акварели или тушове и наброски носи в себе си носи мисълта за нещо, което Чудомир счита, че към момента не е чел. Например „ Копачките ” имат към 24 разновидността.
Между 1908 и 1915 година Чудомир действително се устоя от карикатури. Така той не мисли влизайки в Академията, че някой ден ще се занимава с подигравка. „ Но има една персона, която оказва голямо въздействие върху неговото потомство. Става дума за Александър Божинов, от който потегля една река от хора, които вземат решение, че това с насмешката може да бъде по – съществено от метафизичен разбор ”, сподели проф. Добрев. Той уточни, че през тези години в „ Барабан ”, „ Жило ”, „ Остен ” Чудомир прави над 100 карикатури, които са напълно на политическа тематика или обществени и те са годни и до през днешния ден, тъй като ние не можем да избягаме от себе си.
Проф. Марин Добрев акцентира, че връщането на Чудомир в Казанлък носи отношението към индивида покрай земята, към ония хора, с които той потегля в своето творчество. Дали ще са от Турия или Павел баня, това няма никакво значение. Но това са неговите хора, които той осъзнава доста добре, че постоянно може да прегърне, даже когато са го погледнали намръщено, тъй като знае, че го обичат, както и той ги обича. Реално първите творби, които се включват към рубриката „ Нашенци ” към 1931 година, са когато той се завръща от Париж дружно с Мара Чорбаджийска и стартира да изпраща материали до вестник „ Зора ”. И с рубриката „ Скици от дребния град ”, се ражда концепцията за това, което ние в този момент назоваваме „ Нашенци ”. „ Една такава галерия, която ние нарекохме „ Вариации на тематика ”, не може да направи цялостен анализ на всичко това, което желаеме като уредници да покажем. Защото една галерия би могла да се направи от една единствена тематика с всички вариации, които Чудомир прави през рисунката, през температа и още веднъж към рисунката. Ние бихме могли да назовем тази галерия „ Път към творбата ”, само че щяхме да сбъркаме, тъй като се оказва, че някои от творбите, които ние считаме за последни, са по – скоро повода за основаването на други произведения по различен метод. Решаваме, че ги знаем, само че не е по този начин, тъй като, тъй като Чудомир доста постоянно се връща към тематики, за които мисли, че е затворил страницата ”, сподели проф. Добрев.
Над 2 400 са рисунките, акварелите и други творби на Чудомир, които Литературно-художествен музей „ Чудомир ” съхранява до през днешния ден.
Славяна ГАЙДАРОВА
Източник: focus-news.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР