Казанлък е град в Централна Южна България,намира се в в

Казанлък е град в Централна Южна България,намира се в в област Стара Загора и е административен център на едноименната община. Казанлък е ситуиран съвсем в центъра на България, отстои на 194 км източно от столицата София, на 190 км от Бургас, на 35 км северозападно от Стара Загора и на 108 км североизточно от Пловдив.

Легендата за Розовата котловина

 Град Казанлък се намира в центъра на Казанлъшката долина, известна като Розовата котловина, която е част от Задбалканските котловини. Климатът и почвите тук, благоприятстват за отглежданата от епохи маслодайна роза. В непосредственост е Националният балнеоложки комплекс в град Павел баня.

 Казанлък се слави с богатата си многовековна история, започваща от дълбоката античност. Първото населено място на територията на днешния град поражда през новокаменната ера (от 6000 до 4000 година прочие Хр.), животът на селището продължава и през енеолита и бронзовата ера (от 2500 година прочие Хр. до 1200-1100 година прочие Хр.).

 Значителен интервал от време Казанлъшката долина е населявана от траките, от които е останало богато културно завещание. През V-IV век прочие Хр. тракийският град Севтополис, носещ името на тракийския цар Севт I (днес градът се намира под водите на язовир „ Копринка “, на 5 км западно от града), става столица на тракийската Одриска страна (богата цивилизация в долината на античната Тонзос — днешната Тунджа). От това време са откритите към този момент 12 гробници отпред с най-добре непокътнатата по българските земи - " Казанлъшката ". Много са археологическите обекти в покрайнината на Казанлък представящи тракийската просвета,сред тях попада и неповторимият мегалит - обсерватория над с. Бузовград.

Древните тракийски гробници на България

 На територията на общината се намират и доказателства за походите на Филип II Македонски и синът му Александър Македонски. За малко време тук са престояли и гръцки, келтски и персийски завоеватели. Много са и артефактите, свидетелстващи за римското наличие. Известно е, че през този интервал за първи път се отглеждат рози в региона. В трактата на Плиний Млади се разказват над 20 сорта рози, на един от тези сортове той дава названието Тракийска роза. Интересен факт е, че розата е гравирана на една от тракийските монети.

 Не дълго след формалното приемане на християнството в Римската империя (началото на IV в. сл. Хр.),то намерило удобна почва и в Розовата котловина. Това може да се твърди с помощта на откритата раннохристиянска базилика в местността " Клиселика " край близкото до Казанлък село Крън. Базиликата е датирана в края на IV в. началото на V в., когато, съгласно разкритите до нея други здания, е изпълнявала функционалностите на епископски храм или на манастирска черква.

 Казанлъшкият край влиза в рамките на Първото българско царство през 815 година, откакто се подписва 30-годишният контракт сред кан Омуртаг и Византия. От времето на Първата и Втората български страни са открити руините на към десетина замъци: край град Шипка и селата Бузовград, Долно Изворово, Енина, Крън, Кънчево, Ръжена, Средногорово и Ясеново.

 През Средновековието долината е административен център на Крънската хора,в която в избран интервал господства българският болярин Елтимир, a крепостта " Крън " е била негово седалище. От 1370 година регионът е под османско господство, като през първите десетилетия е обособена военна цитадела. Тогава градът поражда на днешното си място - на левия бряг на Синята река, откакто османците унищожават българското населено място на десния бряг. През османския интервал е обещано името на селището, останало и до през днешния ден - Казанлък. Има разнообразни съмнение за произхода на това име: едно от първите е, че то произлиза от Казан и лък, което значи " фамозна морава " ; друга известна верссия за произхода и името на града - от " къзанлар " - т.е. деца и дами, които излезли да посрещат някакъв султан (вероятно Мурад), преминаващ през тези места; последната версия има и втори вариант-първите орди на османското настъпление са срещали в тукащните гори на първо място бежанци от Тракия - деца и дами, по тази причина уточнявайки заселището на бъдещия град,завоевателя употребявал названието " къзанлар " (място където се намират дами и деца). В не малко турски документи името на града съществува като " Акча Казанлък " -т.е. бял, хубав Казанлък.

Минералната вода – бялото имане на Павел баня

 По време на Българското възобновление Казанлък претърпява огромен икономически и нравствен подем. Развиват се повече от 50 занаята - кожарство, медникарство, златарство, абаджийство, папукчийство, бъчварство и най-много розопроизводство. Пренесена от Индия през Персия, Сирия и Турция, маслодайната роза намира тук всички удобни за виреене условия - подобаваща температура, висока мокрота и леки песъчливи канелено-горски почви. През 1820 година в Казанлък се основава първата розотърговска къща на Дончо Папазов. Впоследствие градът става център на розопроизводството в България, а казанлъшкото розово масло добива популярност, като печели златни медали на ревютата в Лондон, Филаделфия, Париж, Милано и Антверпен.

 Възраждането е интервалът, когато в Казанлък се издигнати и няколко църкви и манастир, това са: Казанлъшкият манастир " Въведение Богородично " - учреден през 1828 година от родената в Казанлък Сусана Генчева, която била послушница в Калоферския манастир “Въведение Богородично ”.

 Църквата " Успение на Пресвета Богородица " - издигната през 1834 година с парите на богатите и труда на бедните поданици от Калпакчийската махала на Казанлък, под управлението на фамозния занаятчия от Одрин Санди Костов. През 1836 година е намерено учебно заведение в особено издигната към църквата постройка, което е измежду първите съвременни учебни заведения в България. Този храм приютява и първото казанлъшко читалище, учредено в края на 1860 година

 Черквата “Св. Троица ” - издигната от Одринските братя Георги и Санди Костови, и е осветлен на трети март 1834 година от Търновския митрополит Иларион. През 1858 година към църквата е имало учебно заведение, а 1873 година е основано и читалище. Историческо събитие за храма е, че през месец февруари 1869 година Апостолът на свободата йеродякон Игнатий – Васил Левски, е взел присъединяване във вечерното свещенодействие.

 Катедралният храм “Св. Йоан Предтеча ” - издигнат през 1844 година по самодейност и под директното управление на богатия и авторитетен казанлъчанин Стоян Груйоолу, на мястото където от края на ХVIII век се намирал метохът на Хилендарския манастир с килийно учебно заведение към него. През 1877 година огромна част от стенописите са унищожени при опожаряването на града. Превърнат в хамбар през Руско-турската война, след Освобождението храмът бил възстановяван дълго. В 1896 година е издигната нова камбанария, а през 1936 година още веднъж и съвсем напълно е изографисана от професорите Стефан Иванов, Никола Маринов и Дечко Узунов, с присъединяване на казанлъшките художници Мара Чорбаджийска и Чудомир. Храмът съставлява трикорабна базилика и има три престола, отдадени на Свети Йоан Предтеча, Свети Йоан Рилски и Свети Харалампий. Иконите му са направени от тревненски майстори, а иконостасът от майстора от Дебърско, Данаил. Църквата е най-големият православен храм в Казанлък.

 Черквата “Св. Пророк Илия ” - издигната в 1865 година на мястото на дребна черква от 1812 година, осветена е през 1872 година Средствата за сторежа са събирани от жителите на града отпред с братята Бозвели. Иконите са от майстора Георги Данчов от Чирпан. Църквата претърпява на два пъти пожар - през 1877 (от турските войски) и в 1936 година Днес тя е възобновена и е една от най-посещаваните църкви на града. В непосредственост до Казанлък се намират и двата манастира: Шипченски манастир " Рождество Христово " и Мъглижки манастир " Св. Никола ".

 Казанлък е с одобрени обичаи и в културно-просветно отношение. През 1836 година Неофит Бозвели вкарва тук взаимната метода на образование, през 1860 година се основава първото читалище, а през 1873 година - читалище " Искра ". През 1883 година отваря порти Казанлъшкото педагогическо учебно заведение, основало стотици добре готови учители за цялата страна. В Казанлък има и няколко непокътнати къщи във възрожденски жанр, влизащи в етнографския комплекс “Кулата ”, намиращ се в най-стария едноименен квартал на града. На ул. “Княз Светополи Мирски ” в две реставрирани къщи са уредени етнографски експозиции - селска къща от подбалкански вид от края на XIX век и градска къща (Хаджиеновата) от средата на XIX век със съответния интериор за метода на живот през съответната ера. По време на Руско-турската освободителна война Казанлък е център на яростни бойни дейности, заради което градът е съвсем изцяло опожарен. През 1877 година башибозуците, настъпващи с войските на Сюлейман паша, изклали в църквата “Св. Пророк Илия ” към 200 казанлъчани, потърсили последно леговище в храма.

 След Освобождението на Казанлък от османско робство занаятите в него западат, поради загубата на пазарите в голямата Османска империя и стартира актуалното развиване на града. Развива се най-вече текстилната индустрия. Днешното акционерно сдружение " Розова котловина " е учредено като предачна фабрика още през 1890 година от братя Стайнови. Добри позиции на пазара завоюват самолетната индустрия (фабрика " Капрони " ) и военната индустрия (фабрика " Арсенал " - 1924 г.).

 Днес, съвсем цялата историята на Казанлъшкия край, може да се наблюдава в Градския исторически музей -създаден през 1901 година, той е един от най-старите в България, с неговите над 70 000 експоната. В Казанлък се намира и единственият в България и на Балканите Музей на розата. Всяка година в края на първата седмица на месец юни се организира обичайният Празник на розата, най-колоритното събитие в града на розите.

Инфо: www.svetimesta.com