Да Станеш Майка И Баща На Себе Си
Каза ни: „ Не ги съдете строго мъжете, когато не могат да покажат възприятията си, тъй като ви се заклевам, че в случай че един елементарен мъж би трябвало да изживее всички страсти, които минават през една елементарна жена в границите на един ден, той ще почине за 3 минути. Инфарктът му е обезпечен “.
Много се смяхме. Сетих се за всички случаи, в които бащите учат децата на тези неща, от които майките се опасяват. Да скачат от високи места, да се спускат по стръмни писти, да карат колела, мотори. В такива случаи майките нормално „ не могат да гледат “. Ако имат доверие на бащата, просто му дават детето, обръщат тил и се молят всичко да е наред.
Това не е тъй като са паникьорки. А тъй като до момента в който гледат дребното творение по какъв начин скача от високо, през страстите им минават всички вероятни страхове във трогателен синхрон с насладата, че детето е щастливо. Това се случва в еднакъв миг. Смесено е и се върти на центрофуга като в блендер.
Женският прочувствен програмен продукт може да поеме „ този смут “ без системата й да блокира. И тя знае по какъв начин и по кое време да не си го предизвиква. При мъжът тези страсти не минават по този метод. Не тъй като е безсърдечен, а тъй като е организиран по различен метод, което прави допустимо да съобщи и убеденост на детето, че остава в сигурни ръце, когато полети.
Спирам се на архетипите „ мъж “ и „ жена “, тъй като те са основна част от стратегиите, закодирани в нас като човешки същества. И е невероятно да препрограмираш каквото и да било, в случай че не знаеш смисъла на цифрите: 0 за женска сила, 1 – за мъжка.
През нулата може да премине всичко. Единицата е явен и постоянен фокус, след изработен избор. В този смисъл е напълно разумно в локалната легенда (софтуер) за сътворението на света Адам да е пръв. Просто не е основан единствено от мъжка сила. Но както и да е.
В случая значимото е, че нашият програмист преформатирал първо чувствата си за „ мама и баща “ като почнал да се държи със себе си все едно самичък си е майка и татко. Онова, което правел вътрешният му татко също било доста друго от това, с което свързвал биологичния си родител. Вътрешният го научил да цени труда си. Буквално – сполучливо да презентира и продава това, което почнал да основава посредством все по-разгръщащия се креативен заряд у него.
В превод на човешки се назовава „ триумф в бизнеса “. Каза ни, че преди този момент е правил обезверени неща, с цел да спечили пари, от време на време даже на ръба на закона. Но все пак, каквото и да правел, все се прецаквал. Постоянно му била отговорна системата и доста се агресирал. Или пиел. Нито можел да е овца с овцете, нито вълк с вълците. При едните бил като черната овца, при другите – като дръгливо пес.
Захранен от грижата и любовта на вътрешната майка, вътрешният му татко се събудил и му дал мощ. И към нея бил порядъчен. Усетел ли предходната уязвимост, разсейвал обстановката с някой радостен каламбур. Така разкрил, че трудностите те учат на възприятие за комизъм. Наблюдавал по какъв начин това му пособие да не се взима насериозно, да отпуска участниците в договорката и автоматизирано да станеш харизматичен.
Напълно задоволително, с цел да влезеш в силата си. Пред харизматичните хора всички клякат. Става тяхното. Колкото по-небрежно чаровни са, толкоз по-сигурно получават каквото желаят. После ти остава единствено дисциплината да не отстъпваш от извоюваната позиция, възнаграждение или там каквото отстояваш.
Докато го слушах, си мислех... дали в действителност го е направил тъкмо както ни го споделя, няма никакво значение. Важното е друго – в последно време всички приказват за тази обич към себе си. Включително и аз. Постоянно се дискутира дали това е нарцисизъм и къде е верният баланс. Не се бях сещала обаче, че е супер разумно да създадеш, да родиш тази обич към себе си като „ създадеш стратегия на твои вътрешни майка и татко “.
Дали децата сами си избират майката и бащата, с цел да изживеят дадена умелост, също няма значение сега. Процентно повече хора към момента имат вяра, че „ не съм ги избирал аз родителите ми “. Упражнението, което е направил програмиста, обаче прави и двете убеждения незначителни. Ако към този момент си огромен човек, умерено можеш да благодариш на родителите си само за живота, който са ти дали.
Както направил нашия човек. Независимо дали не си окей с тях или доста ги обичаш. Привързаността, към родители, които обичаме също е огромен капан. Става доста мощен детския ни табиет да одобряваме, че „ мъжете/жените са си такива “ и доста комфортно да се самоубеждаваш, че даже да не се чувстваш постоянно удобно от живота си, е обикновено „ да се превърнеш в майка си “ и „ да се омъжиш за татко си “.
От своя страна, хората, които имат някакъв собствен спор с модела на родителите си, се пробват да го избегнат и да вършат преднамерено нещо радикално друго. Но то най-вероятно не ги увлетворява. Именно по тази причина, и в цялото разнообразие от възприятията ни към родителите, е доста значимо в един миг да се отдръпнем и да станем основатели на самите себе си.
Трябваше ми време да преработя, осмисля и усещам тази информация. Да прегледам файловете, които бъгват системата на персоналните ми партньорства поради всеотдайната обич на моите родители към мен. И от ден на ден одобрявам концепцията да основа свои вътрешни майка и татко.
А по отношение на програмиста: откакто препрограмирал личното си родителство и се сдобил с обич и почитание към себе си, някак незабелязано, с съвсем непостижима лекост, съумял да стане и родител на дете. Това, което показа за препрограмирането на взаимоотношенията си, също е занимателно.
edna.bg
Много се смяхме. Сетих се за всички случаи, в които бащите учат децата на тези неща, от които майките се опасяват. Да скачат от високи места, да се спускат по стръмни писти, да карат колела, мотори. В такива случаи майките нормално „ не могат да гледат “. Ако имат доверие на бащата, просто му дават детето, обръщат тил и се молят всичко да е наред.
Това не е тъй като са паникьорки. А тъй като до момента в който гледат дребното творение по какъв начин скача от високо, през страстите им минават всички вероятни страхове във трогателен синхрон с насладата, че детето е щастливо. Това се случва в еднакъв миг. Смесено е и се върти на центрофуга като в блендер.
Женският прочувствен програмен продукт може да поеме „ този смут “ без системата й да блокира. И тя знае по какъв начин и по кое време да не си го предизвиква. При мъжът тези страсти не минават по този метод. Не тъй като е безсърдечен, а тъй като е организиран по различен метод, което прави допустимо да съобщи и убеденост на детето, че остава в сигурни ръце, когато полети.
Спирам се на архетипите „ мъж “ и „ жена “, тъй като те са основна част от стратегиите, закодирани в нас като човешки същества. И е невероятно да препрограмираш каквото и да било, в случай че не знаеш смисъла на цифрите: 0 за женска сила, 1 – за мъжка.
През нулата може да премине всичко. Единицата е явен и постоянен фокус, след изработен избор. В този смисъл е напълно разумно в локалната легенда (софтуер) за сътворението на света Адам да е пръв. Просто не е основан единствено от мъжка сила. Но както и да е.
В случая значимото е, че нашият програмист преформатирал първо чувствата си за „ мама и баща “ като почнал да се държи със себе си все едно самичък си е майка и татко. Онова, което правел вътрешният му татко също било доста друго от това, с което свързвал биологичния си родител. Вътрешният го научил да цени труда си. Буквално – сполучливо да презентира и продава това, което почнал да основава посредством все по-разгръщащия се креативен заряд у него.
В превод на човешки се назовава „ триумф в бизнеса “. Каза ни, че преди този момент е правил обезверени неща, с цел да спечили пари, от време на време даже на ръба на закона. Но все пак, каквото и да правел, все се прецаквал. Постоянно му била отговорна системата и доста се агресирал. Или пиел. Нито можел да е овца с овцете, нито вълк с вълците. При едните бил като черната овца, при другите – като дръгливо пес.
Захранен от грижата и любовта на вътрешната майка, вътрешният му татко се събудил и му дал мощ. И към нея бил порядъчен. Усетел ли предходната уязвимост, разсейвал обстановката с някой радостен каламбур. Така разкрил, че трудностите те учат на възприятие за комизъм. Наблюдавал по какъв начин това му пособие да не се взима насериозно, да отпуска участниците в договорката и автоматизирано да станеш харизматичен.
Напълно задоволително, с цел да влезеш в силата си. Пред харизматичните хора всички клякат. Става тяхното. Колкото по-небрежно чаровни са, толкоз по-сигурно получават каквото желаят. После ти остава единствено дисциплината да не отстъпваш от извоюваната позиция, възнаграждение или там каквото отстояваш.
Докато го слушах, си мислех... дали в действителност го е направил тъкмо както ни го споделя, няма никакво значение. Важното е друго – в последно време всички приказват за тази обич към себе си. Включително и аз. Постоянно се дискутира дали това е нарцисизъм и къде е верният баланс. Не се бях сещала обаче, че е супер разумно да създадеш, да родиш тази обич към себе си като „ създадеш стратегия на твои вътрешни майка и татко “.
Дали децата сами си избират майката и бащата, с цел да изживеят дадена умелост, също няма значение сега. Процентно повече хора към момента имат вяра, че „ не съм ги избирал аз родителите ми “. Упражнението, което е направил програмиста, обаче прави и двете убеждения незначителни. Ако към този момент си огромен човек, умерено можеш да благодариш на родителите си само за живота, който са ти дали.
Както направил нашия човек. Независимо дали не си окей с тях или доста ги обичаш. Привързаността, към родители, които обичаме също е огромен капан. Става доста мощен детския ни табиет да одобряваме, че „ мъжете/жените са си такива “ и доста комфортно да се самоубеждаваш, че даже да не се чувстваш постоянно удобно от живота си, е обикновено „ да се превърнеш в майка си “ и „ да се омъжиш за татко си “.
От своя страна, хората, които имат някакъв собствен спор с модела на родителите си, се пробват да го избегнат и да вършат преднамерено нещо радикално друго. Но то най-вероятно не ги увлетворява. Именно по тази причина, и в цялото разнообразие от възприятията ни към родителите, е доста значимо в един миг да се отдръпнем и да станем основатели на самите себе си.
Трябваше ми време да преработя, осмисля и усещам тази информация. Да прегледам файловете, които бъгват системата на персоналните ми партньорства поради всеотдайната обич на моите родители към мен. И от ден на ден одобрявам концепцията да основа свои вътрешни майка и татко.
А по отношение на програмиста: откакто препрограмирал личното си родителство и се сдобил с обич и почитание към себе си, някак незабелязано, с съвсем непостижима лекост, съумял да стане и родител на дете. Това, което показа за препрограмирането на взаимоотношенията си, също е занимателно.
edna.bg
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ