Предвестникът: руската агресия в Грузия през 2008
Кавказката война е по едно и също време вътрешен спор в самата Грузия, само че и междудържавен - сред страната и Русия. Боевете стартират в нощта против осми август 2008 година, когато тогавашният грузински президент Михаил Саакашвили издава заповед за военна интервенция против отцепническия район Южна Осетия. По данни на Организация на обединените нации в спора са починали към 850 души, а над 190 000 са били принудени да бягат от родните си места. Някои от тях и до през днешния ден живеят като изгнаници.
Конфликтът
Войната е предшествана от взаимни провокации сред Грузия и Русия. В центъра на вниманието са районите Южна Осетия и Абхазия. Още преди основаването на Съветския съюз се е стигало до кървави конфликти поради статута на двата района. С декларацията за самостоятелност на Грузия от 1918 година Южна Осетия става част от Демократична република Грузия, а от 1921 година нататък е в състава на Грузинската социалистическа руска република. След основаването на Съюз на съветските социалистически републики Абхазия в началото има статут на независима социалистическа руска република, само че през 1931година и тя е присъединена към Грузия.
Военните спорове след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики
Когато през 1991 година Съветският съюз се разпада, Грузия се афишира за самостоятелна – дружно с двете самостоятелни републики Абхазия и Южна Осетия. Но в това време и те се стремят към самостоятелност, заради което спорът неведнъж ескалира до военни конфликти. В Грузинско-абхазката война от началото на 1990-те години умират над 10 000 души. Още тогава осетите и абхазите получават поддръжката на Русия.
Кавказката война
През 2008 година още веднъж се стига до безредици в двата района, които в последна сметка довеждат до петдневната Кавказка война. Версиите за нейното начало са разнообразни. Грузия се притеснява, че отцепническите райони могат да се отделят и при военната интервенция се надява на помощта на Съединени американски щати и на Запада. Грузинската страна упорства, че навлизането на нейните елементи на територията на двата самостоятелни района е било предшествано от нахлуване на Русия. Разследваща комисия на Европейски Съюз стига през 2009 година до извода, че никакви доказателства за съветско нахлуване няма. Същевременно обаче се установи, че Русия от години подклажда спора за да разшири зоната си на въздействие на юг. Това е ставало в това число и с издаването на съветски паспорти.
Освен това специалистите дефинират доближаването на Грузия със Запада – да вземем за пример заявения интерес за присъединение към НАТО като причина за съветската инвазия по време на Кавказката война. Тогавашният съветски президент Дмитрий Медведев прави точно това: упреква за ескалацията Грузия поради доближаването ѝ със Запада.
Военната интервенция на Русия
След началото на грузинските офанзиви Русия декларира, че ще отмъсти и дава отговор с военна атака в отбрана на Южна Осетия – обосновава се с това, че желае да отбрани своите жители в грузинската провинция. Конфликтът обгръща и Абхазия, която също се стреми към самостоятелност. Руските елементи оперират и отвън двата самостоятелни района – бомбардиран е да вземем за пример грузинският град Гори, а в края на войната съветските танкове стигат доста покрай Тбилиси.
Войната трае пет дни и завършва на 12 август 2008 година с договаряния сред Грузия и Русия. Тогавашният френски президент Никола Саркози, чиято страна ръководи Европейския съвет, както и други висши представители на Европейски Съюз посредничат в договарянията сред страните в спора. Така е контрактуван проект от шест точки за неговото разрешаване.
След примирието
Независимо от интернационалния митинг Русия по-късно признава Абхазия и Южна Осетия за самостоятелни (става дума за една пета от територията на Грузия), въпреки съгласно интернационалното право те и до през днешния ден да принадлежат към Грузия.
Повечето страни в света ги възприемат точно по този начин. Но след войната Грузия значително губи надзор над двата района, които официално стартират да се водят страни, подкрепяни от Русия. Те поддържат собствен административен и управленчески уред. Провеждат се и избори, само че те не са приети в интернационален проект. Хората живеят в трайно неуреден спор. Русия е разположила свои войски и в двата района, считани за нейни марионетки.
Върховният представител на Европейски Съюз по външната политика и сигурността Жозеп Борел съобщи (7.8.2023), че стремежът на Общността за спокойно решение на спора в Грузия е по този начин мощен, както в никакъв случай до момента. „ Осъждаме продължаващото военно наличие на Русия в Абхазия и в Южна Осетия в нарушаване на интернационалното право и на отговорностите, поети от Русия “, сподели той. " В светлината на противозаконната военна експанзия на Кремъл против Украйна и хибридните му маневри за дестабилизация против доста други страни, в това число държави-членки на НАТО и Европейски Съюз, виждаме по какъв начин страхливият отговор на интернационалната общественост през 2008 година насърчи Кремъл да продължи да нарушава интернационалните закони ", написаха евродепутатите в изказването си от 7 август.
Отношенията сред Русия и Грузия остават напрегнати
Конфликтът в Южна Осетия и Абхазия тежи на връзките сред Русия и Грузия и до през днешния ден: поради войната двете страни прекъсват дипломатическите си връзки. Търговските връзки последователно се възобновяват от 2012 година насам. Наскоро съветският президентВладимир Путин подписа указ за безвизов режим за грузинските жители, а през 2019 година бяха възобновени и въздушните връзки сред двете страни.
На трети март 2022 година Грузия подаде молба за участие в Европейски Съюз, само че с цел да получи статут на кандидатка, Еврокомисията упорства за още промени. Грузинският външен министър взе присъединяване като посетител в срещата на върха на НАТО във Вилнюс през юли т.г., само че Алиансът също изисква от Грузия още промени.
