Акции за всички? Или как това ще реши проблема с неравенството
*Каушик Басу, някогашен основен икономист на Световната банка, е професор по стопанска система в Cornell. Материалът е оповестен в Project Syndicate. Преводът е на Money.bg.
По време на годишната конференция на лейбъристката партия в Ливърпул предишният месец министърът на финансите в сянка Джон Макдонъл предложи скица за шерване на облагата, която би предоставила на служащите акции в фирмите, в които работят. Макдонъл повдигна въпроса като част от безспорно политическа тирада и специалисти и икономисти реагираха скептично.
Лошо изпълнена сходна скица може да аргументи доста вреди, само че това не е причина изцяло да отхвърляме такава концепция. Всъщност е добър знак, че тя получава обществена поддръжка от политически лиер. Множество известни икономисти към този момент са предложили свои разновидности на тази идея.
На фона на множеството развити стопански системи, които са на сериозен кръстопът, а прекомерно високите равнища на неравноправие заплашват да унищожат основите на демократичната политика, " акции за бедните " е стопански принцип, чието време към този момент е тук.Тъй като предишният месец бележи десетата годишнина от колапса на Lehman Brothers, може да помогне, в случай че се върнем обратно с десетилетие и стартираме историята от там. Кризата от 2008 година засегна всички в обществото, в това число богатите. Всъщност, това бе необичаен интервал, в който броят на милионерите по света понижа. Но да не плачем за богатите. Те се възвърнаха сносно. Докато през 2008 година най-богатият 1% от семействата притежаваха 42,5 % от общото международно благосъстояние, през днешния ден този дял е 50,1 %.
Без значение по какъв начин преглеждаме данните за приходите и благосъстоянието, супер-богатите се оправят сносно, а разликата сред тях и междинната класа - даже не загатваме бедните - продължава да се уголемява. Почти невижданите равнища на неравноправие в страните през днешния ден може да изясни последното десетилетие на политически урагани и възхода на популизма и ксенофобията на Запад.
Ръстът не неравенството през днешния ден се дължи по отношение на на софтуерната смяна, като бързото придвижване в областите на роботиката и цифровите технологии.
Икономическите промени изискват и нови хрумвания - и това не е за първи път. По време на Индустриалната гражданска война постоянно е помнена с " дяволските си мелници ", само че това бе и време на коренно ново мислене в стопанската система, водено от Адам Смит, Джон Стюарт Мил, Дейвид Рикардо и доста други. Правителствата в последна сметка организираха революционни промени в трудовото законодателство и други обществени ограничения.
Именно през този интервал на смяна бе въведен и данъкът върху приходите. Дотогава този данък е бил употребен единствено спорадично при набирането на средства за войни. Но във Англия през 1842 година данъкът върху приходите става непрекъснат.
По това време доста отхвърлят сходна политика, предупреждавайки, че тя ще унищожи стопанската система. За благополучие, това не е по този начин.
Благодарение на днешния софтуерен прогрес, делът на общите доходи, полагащите се на чиновниците, понижава по целия свят. Затова е напълно рационално да предположим, че служащите би трябвало да получат дял върху част от облагата. Затова и Макдонъл и неговото предложение заслужават обсъждане, стига да сме деликатни и да пазим законите на пазара.А и е много по-разумно да търсим частична форма на разделяне на облагата, вместо национализация в огромен мащаб. Ако цялото благосъстояние на една страна бъде събрано на едно място, изкушението някой да бръкне в кацата ще бъде прекомерно огромно. В случая на Съветския съюз една дребна група бързо постави ръце върху нея. Историята на Съюз на съветските социалистически републики ни предизвестява, че в последния си стадий комунизмът по-скоро е кроникапитализъм.
По-добре да търсим метод да разгадаем казуса със скалпел, вместо с секира, като бъде позволено на служащите да получават част от дяловете, посредством които ще печелят спомагателен приход. А и по този начин те ще имат същинско чувство за владеене на компанията.
Много зависи по какъв начин тези схеми ще бъдат измислени и въведени. Но каквото и да мислим за предложенията като това на Макдонъл, към този момент нямаме лукса да мислим за концепцията като за изцяло неприложима. /money.bg
По време на годишната конференция на лейбъристката партия в Ливърпул предишният месец министърът на финансите в сянка Джон Макдонъл предложи скица за шерване на облагата, която би предоставила на служащите акции в фирмите, в които работят. Макдонъл повдигна въпроса като част от безспорно политическа тирада и специалисти и икономисти реагираха скептично.
Лошо изпълнена сходна скица може да аргументи доста вреди, само че това не е причина изцяло да отхвърляме такава концепция. Всъщност е добър знак, че тя получава обществена поддръжка от политически лиер. Множество известни икономисти към този момент са предложили свои разновидности на тази идея.
На фона на множеството развити стопански системи, които са на сериозен кръстопът, а прекомерно високите равнища на неравноправие заплашват да унищожат основите на демократичната политика, " акции за бедните " е стопански принцип, чието време към този момент е тук.Тъй като предишният месец бележи десетата годишнина от колапса на Lehman Brothers, може да помогне, в случай че се върнем обратно с десетилетие и стартираме историята от там. Кризата от 2008 година засегна всички в обществото, в това число богатите. Всъщност, това бе необичаен интервал, в който броят на милионерите по света понижа. Но да не плачем за богатите. Те се възвърнаха сносно. Докато през 2008 година най-богатият 1% от семействата притежаваха 42,5 % от общото международно благосъстояние, през днешния ден този дял е 50,1 %.
Без значение по какъв начин преглеждаме данните за приходите и благосъстоянието, супер-богатите се оправят сносно, а разликата сред тях и междинната класа - даже не загатваме бедните - продължава да се уголемява. Почти невижданите равнища на неравноправие в страните през днешния ден може да изясни последното десетилетие на политически урагани и възхода на популизма и ксенофобията на Запад.
Ръстът не неравенството през днешния ден се дължи по отношение на на софтуерната смяна, като бързото придвижване в областите на роботиката и цифровите технологии.
Икономическите промени изискват и нови хрумвания - и това не е за първи път. По време на Индустриалната гражданска война постоянно е помнена с " дяволските си мелници ", само че това бе и време на коренно ново мислене в стопанската система, водено от Адам Смит, Джон Стюарт Мил, Дейвид Рикардо и доста други. Правителствата в последна сметка организираха революционни промени в трудовото законодателство и други обществени ограничения.
Именно през този интервал на смяна бе въведен и данъкът върху приходите. Дотогава този данък е бил употребен единствено спорадично при набирането на средства за войни. Но във Англия през 1842 година данъкът върху приходите става непрекъснат.
По това време доста отхвърлят сходна политика, предупреждавайки, че тя ще унищожи стопанската система. За благополучие, това не е по този начин.
Благодарение на днешния софтуерен прогрес, делът на общите доходи, полагащите се на чиновниците, понижава по целия свят. Затова е напълно рационално да предположим, че служащите би трябвало да получат дял върху част от облагата. Затова и Макдонъл и неговото предложение заслужават обсъждане, стига да сме деликатни и да пазим законите на пазара.А и е много по-разумно да търсим частична форма на разделяне на облагата, вместо национализация в огромен мащаб. Ако цялото благосъстояние на една страна бъде събрано на едно място, изкушението някой да бръкне в кацата ще бъде прекомерно огромно. В случая на Съветския съюз една дребна група бързо постави ръце върху нея. Историята на Съюз на съветските социалистически републики ни предизвестява, че в последния си стадий комунизмът по-скоро е кроникапитализъм.
По-добре да търсим метод да разгадаем казуса със скалпел, вместо с секира, като бъде позволено на служащите да получават част от дяловете, посредством които ще печелят спомагателен приход. А и по този начин те ще имат същинско чувство за владеене на компанията.
Много зависи по какъв начин тези схеми ще бъдат измислени и въведени. Но каквото и да мислим за предложенията като това на Макдонъл, към този момент нямаме лукса да мислим за концепцията като за изцяло неприложима. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ