Откъс от Майката на дъщеря ѝ
КАТЯ
ТОГАВА
Джош изглеждаше добре. Сякаш се беше постарал да се спретне. Чудех се дали няма среща. Беше облечен с черна те¬ниска, сиво яке и черни дънки. Изглеждаше доста по-шик, от-колкото с панталон и риза, и аз му го споделих. Той не се изчерви, само че беше явно, че го бях смутила.
– Благодаря – отвърна и се изправи на крайници, с цел да вземе писалката и бележника от бюрото си. – Как се чувстваш през днешния ден?
Свих плещи. Валеше дъжд и капките барабаняха по перва¬за на прозореца. Беше едвам началото на октомври, само че времето към този момент беше студено и тъмно. Кабинетът на Джош беше на ос¬мия етаж и гледаше към кампуса. От мястото, където седях, се виждаше зеленият меден покрив на „ Хамилтън Хол “, както и част от купола на библиотеката „ Лоу “.
– Отново започнах да търча – изрекох най-сетне. – В гимназията бях в тима по тичане в пресечена околност. – Наблюдавах Джош, до момента в който си водеше мемоари в бележника. Или най-малко по този начин допусках. Откъде да знам дали просто не си драскаше. – Харесва ми да съм изтощена, задъхана, замаяна. Тогава главата ми съумява да се изпразни. Чувството е супер.
Джош кимаше в отговор. Не един или два пъти, а постоян¬но, като тези кукли върху контролните табла на колите, които клатят глави.
– Изглежда, обичаш да тичаш.
В началото Джош ме подлудяваше, когато споделяше нещо, което беше явно. Но към този момент се срещахме от няколко седмици – задоволително дълго, с цел да осъзная, че го прави, с цел да ме накара да продължа да приказвам. Той вземаше това, което споделях, и го превръщаше в добре дефинирано и завързано с панделка малко изречение, а след това ми го връщаше назад.
– Тичането ми оказва помощ да дремя по-добре – отвърнах. – Или най-малко през някои от нощите.
– Имаш проблем със съня?
Погледнах мокрите си обувки; сивият велур на върховете им беше станал съвсем черен. Избягвах да приказвам на тази тематика, само че когато се усетих, беше прекомерно късно. Бях отворила Кутията на Пандора.
– Когато съм заета с нещо, се усещам по-добре – отвърнах. – Лекциите и останалите ми занимания запълват времето ми денем. Но през нощта няма къде да избягам. Кошмарите ме намират на всички места.
Джош се раздвижи на стола си и се наведе към мен.
– Разкажи ми за кошмарите си.
– Паметта е необичайно нещо – изрекох. – Не можеш да я излъ¬жеш, като просто си смениш адреса.
– Сънуваш нещо, което се е случило, преди да пристигнеш тук, по този начин ли?
Погледнах нагоре към петното с формата на профил на римлянин. То към този момент ми беше толкоз познато, че го усещах като непосредствен другар, с който се срещах един път седмично. „ Трябва да му дам някакво име “, помислих си, преди да се обърна от¬ново към Джош. Той се взираше в мен, очаквайки отговора ми. Но аз не бях подготвена да приказвам за кошмарите си.
– Имаш ли регистрация в Тиндър? – попитах го.
Джош подвигна едната си вежда; в мимиката му се съдържа¬ше изненада и укор.
Нямах право да му задавам персонални въпроси. Всъщност как¬вито и да било въпроси. Не можех даже да го попитам какво би трябвало да направя, когато съм объркана. Неговата задача беше да ми помогне да намеря отговора сама, а не да взема решения вместо мен. Беше ми го споделил още първоначално, когато започнах да се срещам с него. Обясни ми, че не е ментор, а съветник по въпросите на психологичното здраве. Когато му споделих, че да бъдеш съветник значи да даваш препоръки, той ми отговори, че дава препоръки, свързани с страстите, а не с дей-ствията на хората.
– Имах поради дали знаеш какво съставлява Тиндър – изрекох. – Или да ти обясня?
Той се усмихна и поклати глава, сходно на татко, който е неудовлетворен от палавата си, само че интелигентна щерка.
– Няма потребност.
Потиснах усмивката си, която щеше да значи „ хванах те “. Не че се съмнявах, че има регистрация в Тиндър. Нима беше друг от останалите мъже?
– Нямам нищо срещу Тиндър – означих. – Предпочитам го пред свалките на пиянските празненства в кампуса. Но би трябвало да бъдеш дебелокож. Мъжете от време на време се държат като задници в интернет. Не дай боже, да ги отблъснеш. Онази вечер Кортни – едно от девойките в общежитието – беше обляна в сълзи за¬ради обидите на някакъв глупак. Никой не желае да бъде отхвърлен, само че смисълът на Тиндър е в това, че в случай че не ти стиска, не би трябвало да се регистрираш в него. Мъжът полудял, откакто Кортни му посочила ясно, че не се интересува от него. „ Дебела крава – написал ѝ той. – Изобщо не те одобрявам, само че смятах, че дунда като теб ще бъде лесна за блъскане. “ Представяш ли си?
Джош ме гледаше с присвити очи, като че ли не беше впечат¬лен от думите ми. Знаех какво си мислеше: „ Какво общо има Тиндър с нещата, за които беседваме, по дяволите? “. Аз също го изгледах с присвити очи. Какво от това, че шикалка¬вех? Нищо не му пречеше да ми се скара.
– Когато желая да върша секс, отивам в някой бар – изрекох и описах на Джош за готиния мъж, с който се бях срещнала преди няколко вечери. Не загатнах за подправената персонална кар¬та и Джош не ме попита. Това им е хубавото на психиатрите. Нямат право да ти споделят какво да правиш, само че нямат право и да те съдят. И защото Джош ме дразнеше този път, и аз не знам за какво, му описах по какъв начин беше минала нощта. Описах му под¬робно какъв брой ужасно изглеждаше този мъж. Сиво-сини очи. Права тъмнокестенява коса, сресана на една страна. Разкопчана риза. Без бяла тениска под ризата. Така и не бях наясно за какво множеството американци носеха тениски под ризите си.
– Толкова е отблъскващо. Обичам да откопчавам ризата на мъжа, до момента в който го целувам по врата и устните ми се спускат надолу след всяко последващо копче, минавайки през гърдите и корема му и стигайки до ципа на панталона му. – Замълчах, с цел да може картината да стигне до съзнанието на Джош, преди да прибавя: – Не бих могла да го направя, в случай че мъжът е с тениска под ризата, нали?
Горкият Джош. Той извърна взор, само че не съумя да скрие разстройването си. Представяше си по какъв начин го върша с него. Такава беше концепцията.
Прокарах език по горната си джука и продължих да му раз¬казвам за онази нощ.
Бях наясно, че мъжът ще бъде страховит в леглото от уве¬рения метод, по който беше положил дланите си върху бедрата си, до момента в който се накланяше напред и говореше с мен. Силни, опит¬ни ръце. Харесвах по-възрастни мъже. Момчетата в кампуса бяха истински дечковци. А девойките трябваше да се напият, с цел да могат да вършат секс. Какъв е смисълът, в случай че няма да пом¬ниш нищо на идващия ден? Ето за какво избягвах празненствата в кампуса и кварталните питейни заведения. Излизах сама. Не виждах каква е изгодата от шумните женски компании. Да се правиш, че си изкарваш супер, макар че съвсем не чуваш защо си приказват приятелките ти, тъй като се оглеждаш с вярата, че някой мъж ще се приближи до теб и ще те заприказва.
Не, това не беше за мен. Аз влизах, сядах на бара и си на¬белязвах някой от пичовете. Едно пиво, най-много две, а след това двамата отивахме в дома му. Без игрички, без преструвки и най-важното – без обвързване.
Джош се взираше в мен с наклонена глава.
– Не се ли притесняваш от обстоятелството, че отиваш в къщата на мъж, който не познаваш? – попита ме той. – Имам предвид…
– О, знам какво имаш поради. Аз съм момиче. Тази трево¬га е загнездена в костите ми. Но имам по-големи страхове от този. – Видях, че Джош отвори уста, с цел да ме попита за тях, и изрекох: – Не е нужно да се тревожиш за мен. Нося в чантата си пикантен спрей за всеки случай. – Той се намръщи – очевидно не беше уверен, че мога да се оправя с сходни обстановки, само че аз не му обърнах внимание. – Мъжете са толкоз смешни – продължих. – Забавляват ме физиономиите, които вършат, когато им кажа, че би било ужасно, в случай че желаят да се изчукаме още веднъж, само че по¬вече не бих си губила времето с вечери.
Джош се раздвижи на стола си.
– Според теб излизането на вечеря е загуба на време?
– Мога да вечерям с другари. Или до момента в който изучавам. Какъв смисъл има да се преструваме? Нека да действаме напряко.
– Не обичаш ли да прекарваш времето си със…
– Не, за бога! Не имам вяра в тази нелепост – романтиката. Любовта е опрощение за нуждата ти да правиш секс.
Джош се изхили.
– Как по този начин?
Свих плещи.
– Ами, половото предпочитание се счита за нещо прекомерно вул¬гарно. Особено що се отнася до дамата. Но в случай че си влюбен, е, тогава можеш спокойно…
– Имах поради по какъв начин по този начин не вярваш в романтиката? – прекъсна ме Джош.
– Това е все едно да ме попиташ по какъв начин по този начин нямам доверие в някоя болест. Не, благодаря. Не желая сърцето ми да бъде разрушено.
– Според теб да се влюбиш значи сърцето ти да бъде разрушено?
– Не съществува „ и заживели щастливо “, съдейки по това, което съм виждала. А ти – по какъв начин мислиш?
Джош надраска нещо в бележника и подвигна очи към мен.
– Продължавай.
Мразех тази дума. Понякога просто нямаше какво повече да му опиша по въпроса. Заявих му го, само че той ме погледна с вдигнати нагоре вежди, което означаваше: „ Случаят е различен, а и аз не съм толкоз малоумен, тъй че най-добре да ми обясниш какво имаш поради “.
Усмихнах се. Харесвах мъже, които не ми позволяваха да се майтапя с тях. Джош получи спомагателни точки, тъй като не се предаваше елементарно. И тъй като се държеше закачливо.
ТОГАВА
Джош изглеждаше добре. Сякаш се беше постарал да се спретне. Чудех се дали няма среща. Беше облечен с черна те¬ниска, сиво яке и черни дънки. Изглеждаше доста по-шик, от-колкото с панталон и риза, и аз му го споделих. Той не се изчерви, само че беше явно, че го бях смутила.
– Благодаря – отвърна и се изправи на крайници, с цел да вземе писалката и бележника от бюрото си. – Как се чувстваш през днешния ден?
Свих плещи. Валеше дъжд и капките барабаняха по перва¬за на прозореца. Беше едвам началото на октомври, само че времето към този момент беше студено и тъмно. Кабинетът на Джош беше на ос¬мия етаж и гледаше към кампуса. От мястото, където седях, се виждаше зеленият меден покрив на „ Хамилтън Хол “, както и част от купола на библиотеката „ Лоу “.
– Отново започнах да търча – изрекох най-сетне. – В гимназията бях в тима по тичане в пресечена околност. – Наблюдавах Джош, до момента в който си водеше мемоари в бележника. Или най-малко по този начин допусках. Откъде да знам дали просто не си драскаше. – Харесва ми да съм изтощена, задъхана, замаяна. Тогава главата ми съумява да се изпразни. Чувството е супер.
Джош кимаше в отговор. Не един или два пъти, а постоян¬но, като тези кукли върху контролните табла на колите, които клатят глави.
– Изглежда, обичаш да тичаш.
В началото Джош ме подлудяваше, когато споделяше нещо, което беше явно. Но към този момент се срещахме от няколко седмици – задоволително дълго, с цел да осъзная, че го прави, с цел да ме накара да продължа да приказвам. Той вземаше това, което споделях, и го превръщаше в добре дефинирано и завързано с панделка малко изречение, а след това ми го връщаше назад.
– Тичането ми оказва помощ да дремя по-добре – отвърнах. – Или най-малко през някои от нощите.
– Имаш проблем със съня?
Погледнах мокрите си обувки; сивият велур на върховете им беше станал съвсем черен. Избягвах да приказвам на тази тематика, само че когато се усетих, беше прекомерно късно. Бях отворила Кутията на Пандора.
– Когато съм заета с нещо, се усещам по-добре – отвърнах. – Лекциите и останалите ми занимания запълват времето ми денем. Но през нощта няма къде да избягам. Кошмарите ме намират на всички места.
Джош се раздвижи на стола си и се наведе към мен.
– Разкажи ми за кошмарите си.
– Паметта е необичайно нещо – изрекох. – Не можеш да я излъ¬жеш, като просто си смениш адреса.
– Сънуваш нещо, което се е случило, преди да пристигнеш тук, по този начин ли?
Погледнах нагоре към петното с формата на профил на римлянин. То към този момент ми беше толкоз познато, че го усещах като непосредствен другар, с който се срещах един път седмично. „ Трябва да му дам някакво име “, помислих си, преди да се обърна от¬ново към Джош. Той се взираше в мен, очаквайки отговора ми. Но аз не бях подготвена да приказвам за кошмарите си.
– Имаш ли регистрация в Тиндър? – попитах го.
Джош подвигна едната си вежда; в мимиката му се съдържа¬ше изненада и укор.
Нямах право да му задавам персонални въпроси. Всъщност как¬вито и да било въпроси. Не можех даже да го попитам какво би трябвало да направя, когато съм объркана. Неговата задача беше да ми помогне да намеря отговора сама, а не да взема решения вместо мен. Беше ми го споделил още първоначално, когато започнах да се срещам с него. Обясни ми, че не е ментор, а съветник по въпросите на психологичното здраве. Когато му споделих, че да бъдеш съветник значи да даваш препоръки, той ми отговори, че дава препоръки, свързани с страстите, а не с дей-ствията на хората.
– Имах поради дали знаеш какво съставлява Тиндър – изрекох. – Или да ти обясня?
Той се усмихна и поклати глава, сходно на татко, който е неудовлетворен от палавата си, само че интелигентна щерка.
– Няма потребност.
Потиснах усмивката си, която щеше да значи „ хванах те “. Не че се съмнявах, че има регистрация в Тиндър. Нима беше друг от останалите мъже?
– Нямам нищо срещу Тиндър – означих. – Предпочитам го пред свалките на пиянските празненства в кампуса. Но би трябвало да бъдеш дебелокож. Мъжете от време на време се държат като задници в интернет. Не дай боже, да ги отблъснеш. Онази вечер Кортни – едно от девойките в общежитието – беше обляна в сълзи за¬ради обидите на някакъв глупак. Никой не желае да бъде отхвърлен, само че смисълът на Тиндър е в това, че в случай че не ти стиска, не би трябвало да се регистрираш в него. Мъжът полудял, откакто Кортни му посочила ясно, че не се интересува от него. „ Дебела крава – написал ѝ той. – Изобщо не те одобрявам, само че смятах, че дунда като теб ще бъде лесна за блъскане. “ Представяш ли си?
Джош ме гледаше с присвити очи, като че ли не беше впечат¬лен от думите ми. Знаех какво си мислеше: „ Какво общо има Тиндър с нещата, за които беседваме, по дяволите? “. Аз също го изгледах с присвити очи. Какво от това, че шикалка¬вех? Нищо не му пречеше да ми се скара.
– Когато желая да върша секс, отивам в някой бар – изрекох и описах на Джош за готиния мъж, с който се бях срещнала преди няколко вечери. Не загатнах за подправената персонална кар¬та и Джош не ме попита. Това им е хубавото на психиатрите. Нямат право да ти споделят какво да правиш, само че нямат право и да те съдят. И защото Джош ме дразнеше този път, и аз не знам за какво, му описах по какъв начин беше минала нощта. Описах му под¬робно какъв брой ужасно изглеждаше този мъж. Сиво-сини очи. Права тъмнокестенява коса, сресана на една страна. Разкопчана риза. Без бяла тениска под ризата. Така и не бях наясно за какво множеството американци носеха тениски под ризите си.
– Толкова е отблъскващо. Обичам да откопчавам ризата на мъжа, до момента в който го целувам по врата и устните ми се спускат надолу след всяко последващо копче, минавайки през гърдите и корема му и стигайки до ципа на панталона му. – Замълчах, с цел да може картината да стигне до съзнанието на Джош, преди да прибавя: – Не бих могла да го направя, в случай че мъжът е с тениска под ризата, нали?
Горкият Джош. Той извърна взор, само че не съумя да скрие разстройването си. Представяше си по какъв начин го върша с него. Такава беше концепцията.
Прокарах език по горната си джука и продължих да му раз¬казвам за онази нощ.
Бях наясно, че мъжът ще бъде страховит в леглото от уве¬рения метод, по който беше положил дланите си върху бедрата си, до момента в който се накланяше напред и говореше с мен. Силни, опит¬ни ръце. Харесвах по-възрастни мъже. Момчетата в кампуса бяха истински дечковци. А девойките трябваше да се напият, с цел да могат да вършат секс. Какъв е смисълът, в случай че няма да пом¬ниш нищо на идващия ден? Ето за какво избягвах празненствата в кампуса и кварталните питейни заведения. Излизах сама. Не виждах каква е изгодата от шумните женски компании. Да се правиш, че си изкарваш супер, макар че съвсем не чуваш защо си приказват приятелките ти, тъй като се оглеждаш с вярата, че някой мъж ще се приближи до теб и ще те заприказва.
Не, това не беше за мен. Аз влизах, сядах на бара и си на¬белязвах някой от пичовете. Едно пиво, най-много две, а след това двамата отивахме в дома му. Без игрички, без преструвки и най-важното – без обвързване.
Джош се взираше в мен с наклонена глава.
– Не се ли притесняваш от обстоятелството, че отиваш в къщата на мъж, който не познаваш? – попита ме той. – Имам предвид…
– О, знам какво имаш поради. Аз съм момиче. Тази трево¬га е загнездена в костите ми. Но имам по-големи страхове от този. – Видях, че Джош отвори уста, с цел да ме попита за тях, и изрекох: – Не е нужно да се тревожиш за мен. Нося в чантата си пикантен спрей за всеки случай. – Той се намръщи – очевидно не беше уверен, че мога да се оправя с сходни обстановки, само че аз не му обърнах внимание. – Мъжете са толкоз смешни – продължих. – Забавляват ме физиономиите, които вършат, когато им кажа, че би било ужасно, в случай че желаят да се изчукаме още веднъж, само че по¬вече не бих си губила времето с вечери.
Джош се раздвижи на стола си.
– Според теб излизането на вечеря е загуба на време?
– Мога да вечерям с другари. Или до момента в който изучавам. Какъв смисъл има да се преструваме? Нека да действаме напряко.
– Не обичаш ли да прекарваш времето си със…
– Не, за бога! Не имам вяра в тази нелепост – романтиката. Любовта е опрощение за нуждата ти да правиш секс.
Джош се изхили.
– Как по този начин?
Свих плещи.
– Ами, половото предпочитание се счита за нещо прекомерно вул¬гарно. Особено що се отнася до дамата. Но в случай че си влюбен, е, тогава можеш спокойно…
– Имах поради по какъв начин по този начин не вярваш в романтиката? – прекъсна ме Джош.
– Това е все едно да ме попиташ по какъв начин по този начин нямам доверие в някоя болест. Не, благодаря. Не желая сърцето ми да бъде разрушено.
– Според теб да се влюбиш значи сърцето ти да бъде разрушено?
– Не съществува „ и заживели щастливо “, съдейки по това, което съм виждала. А ти – по какъв начин мислиш?
Джош надраска нещо в бележника и подвигна очи към мен.
– Продължавай.
Мразех тази дума. Понякога просто нямаше какво повече да му опиша по въпроса. Заявих му го, само че той ме погледна с вдигнати нагоре вежди, което означаваше: „ Случаят е различен, а и аз не съм толкоз малоумен, тъй че най-добре да ми обясниш какво имаш поради “.
Усмихнах се. Харесвах мъже, които не ми позволяваха да се майтапя с тях. Джош получи спомагателни точки, тъй като не се предаваше елементарно. И тъй като се държеше закачливо.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ