55 години без оперната прима Катя Попова
Катя Попова / 1924- 1966/ беше родена за оперната сцена – красива, изящна фигура, прелестен поетичен сопранов глас, одухотворено, изразително лице, вродена благозвучност и просветеност – всичко, за което би могла да мечтае една оперна примадона. И в действителност бе такава. От дебюта си през 1947 до края на дните си / 1966/ беше звездата на столичната сцена, първата фаворитка на публиката, освен това в обкръжението на значително надарени и изявени артисти. А през тези години операта, както и театърът, бяха в центъра на българския нравствен живот. Нивото бе високо и имаше обилие от гении, изявяващи се при една висока конкуренция. Нямаше нито „ делегирани бюджети “, нито Шоуто на Слави…
Родена е на 21 януари 1924 година, под духовния знак на Водолея, в Плевен, града дал значително огромни артисти на България / Христо Бръмбаров, Асен Селимски, Гена Димитрова, Нели Карова... /. Родителите ѝ са учители, влюбени в операта. Израства с тази музика, седемгодишна към този момент свири на пиано, в гимназията е солистка на самодейни оперети, даже изнася концерт с Плевенския симфоничен оркестър. През 1944 година се явява на конкурс в Консерваторията и постъпва в класа на именитата вокална педагожка проф. Мара Маринова – Цибулка. Завършва през 1947 година с отличен триумф и златна значка. По това време в Софийската опера се афишира конкурс за лирично сопрано. Повече от 70 млади гении се състезават за мястото – печели го Катя Попова. Следва дебют в епизодичната роля на цирковата танцьорка Есмералда от „ Продадена невеста” на чешкия класик Сметана / 3 ноември 1947/. Художественият съвет взема решение, че дебютантката има всички качества да поеме огромния поетичен сопранов репертоар. Започва с Микаела от „ Кармен” на Бизе, Керубино от „ Сватбата на Фигаро” от Моцарт и Адина от „ Любовен еликсир” на Доницети. Три, красиви, виновни функции, които я утвърждават измежду групата на лиричните сопрани, а в нея са такива отлични и опитни певици като: Катя Георгиева- Узунова, Нели Карова, Райна Михайлова, Лиляна Барева, Юлия Кираджиева, Людмила Максимова...
През 50-те години, един изключително плодотворен, креативен интервал, в Операта работи диригентът Асен Димитров/ 1894- 1960/. Той отделя особено внимание на артистите и работи самостоятелно с доста тях. Оценил високо гения на младата Катя Попова / в един миг тя претърпява сериозна гласова рецесия и бъдещето в Операта ѝ е застрашено!/, само че грижовният към артистите маестро я взема под своето крило и тя скоро възстановява формата си и създава музикално под неговото вещо управление всяка своя нова роля.
Първият връх в късата кариера на Катя Попова е ролята на сляпата принцеса Йоланта от едноименната опера на Чайковски, сложена от диригента Асен Димитров и режисьора Михаил Хаджимишев. На 14 февруари 1952 тя очарова публиката на Театър „ Балкан” / Софийската опера по това време е в градеж, проведен от Вълко Червенков, обожател на операта и театъра!/. Неин сътрудник в ролята на принц Водемон е блестящият тенор, красавецът, Димитър Узунов. Този превъзходен дует ще завоюва възторзите на публиката и рецензията и ще се помни за дълго като един, в действителност, звезден момент в историята на българския оперен спектакъл.
След Йоланта ѝ поверяват огромната и трагична роля на Маргарита от „ Фауст” на Шарл Гуно / 1955/, сложена от диригента Асен Димитров и огромния режисьор проф. Драган Кърджиев. Това е вторият връх в кариерата ѝ. За благополучие, във фонда на Българска национална телевизия е съхранен запис с нейното присъединяване, който може да увери и тези, които не са виждали и чували Катя Попова на сцената, какъв е нейният гений. С великолепие и лирична топлина, а и с драматизъм, с вътрешна вглъбеност и неоспорим нюх към драматургията на облика и цялата творба, тя построява своята героиня. Пее извънредно изразително и музикално, с богата, нюансирана фраза, с съвършена дикция. Добре е, че и звукозаписната компания „ Балкантон “ съумя да издаде нейна рецитална грамофонна плоча с част от най- положителните и осъществявания.
След Маргарита е Ана Райх от „ Веселите уиндзорки” на Ото Николай, роля, решена в лирико- комедиен проект. Зареждат се: Памина във „ Вълшебната флейта” на Моцарт, Ема в „ Хованщина” и Ксения в „ Борис Годунов” на Мусоргски, Половецката госпожица от „ Княз Игор” на Бородин, Лаурета в „ Джани Скики” на Пучини, Софи от „ Вертер” на Масне...Идва ред и на мечтаната от нея, Мими от „ Бохеми” на Пучини. Роля, която показва пълноценно огромния ѝ гений на родена лиричка, като певица, музикант и артистка. С Мими гостува на българските оперни театри в Русе, Варна и Пловдив, а също и на ред непознати подиуми в Европа.
1957 е измежду най- мощните ѝ години. Превъплъщава се в две разнообразни по жанр и темперамент функции в две огромни постановки: Манон от едноименната опера на Жул Масне и Наташа Ростова във „ Война и мир” на Сергей Прокофиев. С първата победи в спектакли на Парижката Опера Комик. Изпълнението ѝ е ослепително. За превъплъщението ѝ в тази роля в.”Фигаро” написа: „ Това бе Манон, същинската Манон! Претворена от една чудесна млада българска певица, която ѝ даде втори живот!” Внукът на композитора Масне, споделя пред артистите от Опера комедиант, че не бил слушал такава прелестна и грациозна Манон на парижка сцена!.. За втората, роля от операта на Сергей Прокофиев, Катя Попова получава огромната признателност на постановчика – именития съветски режисьор от Болшой спектакъл, Борис Покровски. С този величествен, огромен театър първата ни оперна сцена гостува с огромен триумф на редица подиуми в Западна Европа. В края на петдесетте години Катя Попова се изяви ослепително с някои от своите функции, а също и с рецитали на редица непознати подиуми. След неин солов концерт в Рим рецензията я дефинира като „ българската Рената Тебалди”.
През 1960 и 1961 година Катя Попова работи настойчиво над нов репертоар: Марженка от „ Продадена невеста” на Сметана, Лиу от „ Турандот” на Пучини, Татяна от „ Евгений Онегин” на Чайковски... И трите функции, при които пеенето и театралната игра са в цялостна естетика и синтез, ѝ носят огромен триумф и самопризнание. Именно с тях става лауреат на Държавната / Димитровската/ премия. Преди това е спечелила два сложни певчески състезанието – в Букурещ и Прага.
Двама от нашите водещи композитори – Парашкев Хаджиев и Марин Големинов я избират за първа изпълнителка на основните сопранови функции за първите осъществявания на своите опери: „ Луд Гидия” / 1960/ и „ Ивайло”/ 1959/. Нейното блестящо присъединяване също способства за триумфа на тези безспорни министър председатели на двете бъдещи репертоарни, бих споделил, типичен български произведения.
За страдание, полетът ѝ бива прекършен рано, при започване на апогея ѝ. На 24 ноември 1966 година тя почина, млада, 42- годишна в апогея на кариерата си, при самолетна злополука край Братислава, където ѝ предстоят гастроли. За този съдбовен случай, провокирал сензация на времето, и през днешния ден се приказва като за акция на Държавна сигурност. Трябвало да бъде премахнат един от огромните врагове на Тодор Живков, военачалник Иван Бъчваров, шеф на генщаба на Българска народна армия. Интересното е, че музикантът Трифон Силяновски, тогава пианист в Операта, прочут и като добър астролог, предизвестил Катя Попова да не пътува в този интервал, изключително със аероплан. За страдание, тя не му повярвала. Приела това като поверие и празни приказки! Подобно съществено предсказване Силяновски направил и във връзка идно задгранично пътешестване на Маестро Асен Найденов. За благополучие, диригентът го послушал и избегнал злополуката. Успял да дирижира даже на 90- годишнината си в Операта!
Братовчедката на примата, надарената музикантка, Драга Мачуганска, която работи суфльор в Софийската опера си спомни, че преди да загине в самолетната злополука, Катя Попова е изнесла огромен оперен рецитал с Плевенския симфоничен оркестър. Била, в чудесна форма, красива, в светлосиня копринена рокля. След края я обкръжили десетки другари, близки, родственици, фенове на нейния гений. Присъствал и класният ѝ началник, към този момент на достолепна възраст. Щастието на певицата е било цялостно. Тя наподобява като принцеса от приказка. Всички млади девойки мечтаели да бъдат като нея - оперни богини...
През 1966 година била измежду учредителите на интернационалния музикален фестивал „ Лауреатски дни” в родния си град. От идната година той приел нейното име, та и до през днешния ден е един доста сериозен конгрес за изява на младите музикални гении от целия свят.
Музикантът и астролог Трифон Силяновски / 1923 – 2005/ предсказа гибелта на Катя Попова.
Родена е на 21 януари 1924 година, под духовния знак на Водолея, в Плевен, града дал значително огромни артисти на България / Христо Бръмбаров, Асен Селимски, Гена Димитрова, Нели Карова... /. Родителите ѝ са учители, влюбени в операта. Израства с тази музика, седемгодишна към този момент свири на пиано, в гимназията е солистка на самодейни оперети, даже изнася концерт с Плевенския симфоничен оркестър. През 1944 година се явява на конкурс в Консерваторията и постъпва в класа на именитата вокална педагожка проф. Мара Маринова – Цибулка. Завършва през 1947 година с отличен триумф и златна значка. По това време в Софийската опера се афишира конкурс за лирично сопрано. Повече от 70 млади гении се състезават за мястото – печели го Катя Попова. Следва дебют в епизодичната роля на цирковата танцьорка Есмералда от „ Продадена невеста” на чешкия класик Сметана / 3 ноември 1947/. Художественият съвет взема решение, че дебютантката има всички качества да поеме огромния поетичен сопранов репертоар. Започва с Микаела от „ Кармен” на Бизе, Керубино от „ Сватбата на Фигаро” от Моцарт и Адина от „ Любовен еликсир” на Доницети. Три, красиви, виновни функции, които я утвърждават измежду групата на лиричните сопрани, а в нея са такива отлични и опитни певици като: Катя Георгиева- Узунова, Нели Карова, Райна Михайлова, Лиляна Барева, Юлия Кираджиева, Людмила Максимова...
През 50-те години, един изключително плодотворен, креативен интервал, в Операта работи диригентът Асен Димитров/ 1894- 1960/. Той отделя особено внимание на артистите и работи самостоятелно с доста тях. Оценил високо гения на младата Катя Попова / в един миг тя претърпява сериозна гласова рецесия и бъдещето в Операта ѝ е застрашено!/, само че грижовният към артистите маестро я взема под своето крило и тя скоро възстановява формата си и създава музикално под неговото вещо управление всяка своя нова роля.
Първият връх в късата кариера на Катя Попова е ролята на сляпата принцеса Йоланта от едноименната опера на Чайковски, сложена от диригента Асен Димитров и режисьора Михаил Хаджимишев. На 14 февруари 1952 тя очарова публиката на Театър „ Балкан” / Софийската опера по това време е в градеж, проведен от Вълко Червенков, обожател на операта и театъра!/. Неин сътрудник в ролята на принц Водемон е блестящият тенор, красавецът, Димитър Узунов. Този превъзходен дует ще завоюва възторзите на публиката и рецензията и ще се помни за дълго като един, в действителност, звезден момент в историята на българския оперен спектакъл.
След Йоланта ѝ поверяват огромната и трагична роля на Маргарита от „ Фауст” на Шарл Гуно / 1955/, сложена от диригента Асен Димитров и огромния режисьор проф. Драган Кърджиев. Това е вторият връх в кариерата ѝ. За благополучие, във фонда на Българска национална телевизия е съхранен запис с нейното присъединяване, който може да увери и тези, които не са виждали и чували Катя Попова на сцената, какъв е нейният гений. С великолепие и лирична топлина, а и с драматизъм, с вътрешна вглъбеност и неоспорим нюх към драматургията на облика и цялата творба, тя построява своята героиня. Пее извънредно изразително и музикално, с богата, нюансирана фраза, с съвършена дикция. Добре е, че и звукозаписната компания „ Балкантон “ съумя да издаде нейна рецитална грамофонна плоча с част от най- положителните и осъществявания.
След Маргарита е Ана Райх от „ Веселите уиндзорки” на Ото Николай, роля, решена в лирико- комедиен проект. Зареждат се: Памина във „ Вълшебната флейта” на Моцарт, Ема в „ Хованщина” и Ксения в „ Борис Годунов” на Мусоргски, Половецката госпожица от „ Княз Игор” на Бородин, Лаурета в „ Джани Скики” на Пучини, Софи от „ Вертер” на Масне...Идва ред и на мечтаната от нея, Мими от „ Бохеми” на Пучини. Роля, която показва пълноценно огромния ѝ гений на родена лиричка, като певица, музикант и артистка. С Мими гостува на българските оперни театри в Русе, Варна и Пловдив, а също и на ред непознати подиуми в Европа.
1957 е измежду най- мощните ѝ години. Превъплъщава се в две разнообразни по жанр и темперамент функции в две огромни постановки: Манон от едноименната опера на Жул Масне и Наташа Ростова във „ Война и мир” на Сергей Прокофиев. С първата победи в спектакли на Парижката Опера Комик. Изпълнението ѝ е ослепително. За превъплъщението ѝ в тази роля в.”Фигаро” написа: „ Това бе Манон, същинската Манон! Претворена от една чудесна млада българска певица, която ѝ даде втори живот!” Внукът на композитора Масне, споделя пред артистите от Опера комедиант, че не бил слушал такава прелестна и грациозна Манон на парижка сцена!.. За втората, роля от операта на Сергей Прокофиев, Катя Попова получава огромната признателност на постановчика – именития съветски режисьор от Болшой спектакъл, Борис Покровски. С този величествен, огромен театър първата ни оперна сцена гостува с огромен триумф на редица подиуми в Западна Европа. В края на петдесетте години Катя Попова се изяви ослепително с някои от своите функции, а също и с рецитали на редица непознати подиуми. След неин солов концерт в Рим рецензията я дефинира като „ българската Рената Тебалди”.
През 1960 и 1961 година Катя Попова работи настойчиво над нов репертоар: Марженка от „ Продадена невеста” на Сметана, Лиу от „ Турандот” на Пучини, Татяна от „ Евгений Онегин” на Чайковски... И трите функции, при които пеенето и театралната игра са в цялостна естетика и синтез, ѝ носят огромен триумф и самопризнание. Именно с тях става лауреат на Държавната / Димитровската/ премия. Преди това е спечелила два сложни певчески състезанието – в Букурещ и Прага.
Двама от нашите водещи композитори – Парашкев Хаджиев и Марин Големинов я избират за първа изпълнителка на основните сопранови функции за първите осъществявания на своите опери: „ Луд Гидия” / 1960/ и „ Ивайло”/ 1959/. Нейното блестящо присъединяване също способства за триумфа на тези безспорни министър председатели на двете бъдещи репертоарни, бих споделил, типичен български произведения.
За страдание, полетът ѝ бива прекършен рано, при започване на апогея ѝ. На 24 ноември 1966 година тя почина, млада, 42- годишна в апогея на кариерата си, при самолетна злополука край Братислава, където ѝ предстоят гастроли. За този съдбовен случай, провокирал сензация на времето, и през днешния ден се приказва като за акция на Държавна сигурност. Трябвало да бъде премахнат един от огромните врагове на Тодор Живков, военачалник Иван Бъчваров, шеф на генщаба на Българска народна армия. Интересното е, че музикантът Трифон Силяновски, тогава пианист в Операта, прочут и като добър астролог, предизвестил Катя Попова да не пътува в този интервал, изключително със аероплан. За страдание, тя не му повярвала. Приела това като поверие и празни приказки! Подобно съществено предсказване Силяновски направил и във връзка идно задгранично пътешестване на Маестро Асен Найденов. За благополучие, диригентът го послушал и избегнал злополуката. Успял да дирижира даже на 90- годишнината си в Операта!
Братовчедката на примата, надарената музикантка, Драга Мачуганска, която работи суфльор в Софийската опера си спомни, че преди да загине в самолетната злополука, Катя Попова е изнесла огромен оперен рецитал с Плевенския симфоничен оркестър. Била, в чудесна форма, красива, в светлосиня копринена рокля. След края я обкръжили десетки другари, близки, родственици, фенове на нейния гений. Присъствал и класният ѝ началник, към този момент на достолепна възраст. Щастието на певицата е било цялостно. Тя наподобява като принцеса от приказка. Всички млади девойки мечтаели да бъдат като нея - оперни богини...
През 1966 година била измежду учредителите на интернационалния музикален фестивал „ Лауреатски дни” в родния си град. От идната година той приел нейното име, та и до през днешния ден е един доста сериозен конгрес за изява на младите музикални гении от целия свят.
Музикантът и астролог Трифон Силяновски / 1923 – 2005/ предсказа гибелта на Катя Попова.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ