Катрин Тейлър е немска авторка, добила известност в родината си

Катрин Тейлър е немска авторка, добила популярност в родината си с еротичната поредност „ Цветовете на любовта “, която включва четири романа. Те се трансформират в бестселъри в Германия с продажби от половин милион екземпляра и заемат второ място в влиятелната ранглиста на „ Шпигел “. Голям интерес провокира и трилогията „ Имението Дарингам “, предопределена за феновете на сериала „ Имението Даунтън “, на книгите на Уна-Мери Паркър и Розамунде Пилхер.
Как започнахте да пишете? Имаше ли някакъв миг в живота ви, който ви накара да си кажете: „ Искам да стана писателка “?
Не, няма съответен миг. Започнах да пиша доста рано – главно къси разкази. Някои от тях бяха оповестени в локален вестник. В юношеските си години завоювах и премия за едно свое стихотворение. Писането постоянно е било част от живота ми и в никакъв случай не съм поставяла под подозрение обстоятелството, че това е нещо, което върша на драго сърце. Затова започнах да се занимавам с публицистика, известно време работих и като преводач. А сега, в който получих контракта за издаване на първата ми книга, се почувствах и същинска писателка.
Първите ви книги – „ Цветовете на любовта “ и „ Имението Дарингам “ – се състоят от няколко елементи. Това ли е форматът, в който предпочитате да разказвате една история – в обособени книги, а не в един независим разказ?
И двата разновидността имат разнообразни преимущества. Поредиците дават повече място на създателя да опише историята и ми харесва, че разрешават на читателите да опознаят героите по-добре и да прекарат повече време с тях.
Къде откривате ентусиазъм?
Всичко ме въодушевява – нещата, които виждам, слушам или чета. Може да е сцена от филм, публикация във вестника, дочут диалог – всичко може да се трансформира при започване на нова история. Но с цел да напишеш книга, единствено една концепция не е задоволителна, нужни са най-малко 100.
Разкажете ни повече за писателския си развой. Колко от написаното идва от действителни събития и вашия персонален опит?
Като тийнейджърка, когато желаех да напиша един роман, просто сядах и започвах да пиша каквото ми пристигна мислено. Но постоянно се случваше в един миг вдъхновението и концепциите просто да изчезнат. Сега към този момент работя по друг метод. Първо си сътворявам проект за книгата и си разяснявам какво желая да кажа и по какъв начин желая да приключи всичко. Едва тогава стартирам да пиша и по този начин си подсигурявам, че няма заплаха внезапно да се окажа без хрумвания. Когато напиша черновата, наложително я коригирам няколко пъти и постоянно съм отворена към градивна рецензия от редакторите и читателите.
Всичко, за което пиша, идва от въображението ми, тъй че сигурно има персонални прекарвания, които съм присъединила на места, само че те са в детайлите или при описанието на възприятията на героите. Всичко останало е чиста фикция.
Повечето читатели са сюрпризирани, когато научат, че сте немска писателка, тъй като книгите ви съдържат доста повече британски дух и сюжети. Защо избрахте да е по този начин?
Обожавам Англия и ми носи наслаждение да построявам сюжети, които се развиват там. Това ми оказва помощ да основа малко повече отдалеченост сред себе си и героите, с цел да имам по-всеобхватен взор върху историята им. Освен това името ми има доста британско звучене, което се съчетава идеално.
Според вас писането въпрос на гений ли е, или по-скоро плод на доста работа?
Мисля, че е композиция от двете. Необходим е някакъв основополагащ гений, с цел да може да измисляте истории и да се изразявате добре – като същински повествовател. Но по-късно би трябвало да учите доста, с цел да впрегнете гения и вдъхновението и да създадете хубава книга. Формата е толкоз значима, колкото и концепцията, по тази причина всеки публицист би трябвало да работи непрестанно, с цел да овладее и развива литературния поминък.
А какво бихте посъветвали начинаещите писатели?
Не спирайте да пишете! Всяка история, даже да остане непубликувана, има смисъл, тъй като посредством нея научавате какво да избягвате или да подобрите в бъдеще. В писането, както във всичко останало, съвършенството идва с практиката. И постоянно би трябвало да търсите съвет от хората, които имат умения в региона. Приятелите и фамилията ще ви кажат, че всичко е фантастично, само че вие би трябвало да търсите градивната рецензия. Не спирайте да задавате въпроси и продължавайте самоуверено напред.