Католическата църква у нас възропта срещу промените
Католическата черква у нас възнегодува против препоръчаните промени в двата законопроекта, импортирани на 4 и 9 май 2018 година, за промени в Закона за вероизповеданията.
Преди малко повече от седмица ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи предложиха вероизповеданията у нас да се финансират от страната. Субсидия да получават обаче единствено тези, към които принадлежат минимум 1% от българите. Парите да бъдат разходвани за заплати на свещенослужителите, за просветителни действия и други настоящи разноски. Контролът да се разпореди на дирекция „ Вероизповедания “ към Министерски съвет и на Сметната палата.
В измененията католиците виждат "изолиране на българската католическа общественост посредством недопускане на чиновници от друга народност и ограничение на спомоществователството с общности към и на открито от страната ".
Ето и цялата им декларация:
С актуалната декларация желаем да изразим нашето съществено безпокойствие от препоръчаните промени в двата законопроекта, импортирани на 4-и и 9-и май 2018 година, за промени в Закона за вероизповеданията от 2002 година
Като ценим загрижеността на политическите сили да подхващат дружно и поотделно ограничения против заканите от тероризъм надвиснали над актуалния свят, желаеме да подчертаем убеждението си, че службата на общото богатство не може и не би трябвало да подминава съществени конституционни правила като свободата на обособената персона, на религиозната независимост на индивида и на религиозни общности при съблюдаване на правилото за откъснатост сред Църква и Държава.
Считаме, че е належащо да бъде прието и зачитано равно право на религиозна независимост във всички аспекти на всички жители и религиозни общности, като разчитаме гражданската власт да бди за това юридическо тъждество на всички жители.
Сериозна паника буди предлагането Католическата черква и други обичайно показани религиозни общности да бъдат третирани по закон, на принцип на статистически данни, като се не помни значимия им исторически принос за образуването на българската еднаквост, нация и просвета. Много са имената на католически светци от антични времена населявали нашите земи и имали допир с формиращата се българска страна, на апостолически делегати, станали даже папи и съдействали за развиването на средновековна и съвременна България. Първата позната на родните историци История на България е написана от католическия свещеник Петър Богдан Бакшев. От по ново време всички помнят имена на клирици и миряни като Петър Парчевич и Драган Цанков, които са радеели за съхранението на българската еднаквост и дух. Вече 12 епохи връзките сред България и Светия трон са непроменяемо положителни. От 50 години българска държавна делегация посещава Рим за 24 май и постоянно е одобрявана от Светия отец папата. Всички помним визитата на папа св. Йоан Павел II в България през 2002 година – безспорно една от най-големите дати в най-новата ни история. Неприемливо е пред лицето на историята, пред бъдещето, което дружно построяваме за идните генерации и на сегашното като страна член на Европейския съюз, обичайно показани религиозни общности да бъдат третирани по закон неравностойно по отношение на други.
Католиците живеят съгласно християнските универсални правила на приятелство и тъждество и са част от фамилията на всички католици по света. Те почитат и съблюдават локалните закони и правилници. Изолирането на българската католическа общественост, посредством недопускане на чиновници от друга народност и ограничение на спомоществователството с общности към и на открито от страната, принцип заложен в папски документи още в XIX век и неразделна част на настоящето европейско законодателство, е освен в прорез с универсалния темперамент на Християнството, само че и ни връща към изрично отхвърлените от нашето общество и, както се надяваме, вечно преодолени практики на тоталитарния строй.
Като неразделна част от публичния живот на българите, Католическата църковна общественост показва неразбиране от неналичието на предварителна прокламация и разисквания с присъединяване на представители от всички вероизповедания по препоръчаните законопроекти. Настояваме пред уважаемите Народни представители да бъде извършен обширен и изчерпателен публичен спор с религиозните общности преди да бъдат гласувани промени по Закона за вероизповеданията.
Разчитаме в разговор, с благосклонност и на експертно равнище да бъдат необятно и обширно прегледани и разисквани импортираните законопроекти, с цел да отпаднат всички дискриминационни оферти, които слагат под въпрос демократичното развиване на България, като страна зачитаща равните права, свободата на съвестта и вероизповеданието на всички свои жители.
Преди малко повече от седмица ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи предложиха вероизповеданията у нас да се финансират от страната. Субсидия да получават обаче единствено тези, към които принадлежат минимум 1% от българите. Парите да бъдат разходвани за заплати на свещенослужителите, за просветителни действия и други настоящи разноски. Контролът да се разпореди на дирекция „ Вероизповедания “ към Министерски съвет и на Сметната палата.
В измененията католиците виждат "изолиране на българската католическа общественост посредством недопускане на чиновници от друга народност и ограничение на спомоществователството с общности към и на открито от страната ".
Ето и цялата им декларация:
С актуалната декларация желаем да изразим нашето съществено безпокойствие от препоръчаните промени в двата законопроекта, импортирани на 4-и и 9-и май 2018 година, за промени в Закона за вероизповеданията от 2002 година
Като ценим загрижеността на политическите сили да подхващат дружно и поотделно ограничения против заканите от тероризъм надвиснали над актуалния свят, желаеме да подчертаем убеждението си, че службата на общото богатство не може и не би трябвало да подминава съществени конституционни правила като свободата на обособената персона, на религиозната независимост на индивида и на религиозни общности при съблюдаване на правилото за откъснатост сред Църква и Държава.
Считаме, че е належащо да бъде прието и зачитано равно право на религиозна независимост във всички аспекти на всички жители и религиозни общности, като разчитаме гражданската власт да бди за това юридическо тъждество на всички жители.
Сериозна паника буди предлагането Католическата черква и други обичайно показани религиозни общности да бъдат третирани по закон, на принцип на статистически данни, като се не помни значимия им исторически принос за образуването на българската еднаквост, нация и просвета. Много са имената на католически светци от антични времена населявали нашите земи и имали допир с формиращата се българска страна, на апостолически делегати, станали даже папи и съдействали за развиването на средновековна и съвременна България. Първата позната на родните историци История на България е написана от католическия свещеник Петър Богдан Бакшев. От по ново време всички помнят имена на клирици и миряни като Петър Парчевич и Драган Цанков, които са радеели за съхранението на българската еднаквост и дух. Вече 12 епохи връзките сред България и Светия трон са непроменяемо положителни. От 50 години българска държавна делегация посещава Рим за 24 май и постоянно е одобрявана от Светия отец папата. Всички помним визитата на папа св. Йоан Павел II в България през 2002 година – безспорно една от най-големите дати в най-новата ни история. Неприемливо е пред лицето на историята, пред бъдещето, което дружно построяваме за идните генерации и на сегашното като страна член на Европейския съюз, обичайно показани религиозни общности да бъдат третирани по закон неравностойно по отношение на други.
Католиците живеят съгласно християнските универсални правила на приятелство и тъждество и са част от фамилията на всички католици по света. Те почитат и съблюдават локалните закони и правилници. Изолирането на българската католическа общественост, посредством недопускане на чиновници от друга народност и ограничение на спомоществователството с общности към и на открито от страната, принцип заложен в папски документи още в XIX век и неразделна част на настоящето европейско законодателство, е освен в прорез с универсалния темперамент на Християнството, само че и ни връща към изрично отхвърлените от нашето общество и, както се надяваме, вечно преодолени практики на тоталитарния строй.
Като неразделна част от публичния живот на българите, Католическата църковна общественост показва неразбиране от неналичието на предварителна прокламация и разисквания с присъединяване на представители от всички вероизповедания по препоръчаните законопроекти. Настояваме пред уважаемите Народни представители да бъде извършен обширен и изчерпателен публичен спор с религиозните общности преди да бъдат гласувани промени по Закона за вероизповеданията.
Разчитаме в разговор, с благосклонност и на експертно равнище да бъдат необятно и обширно прегледани и разисквани импортираните законопроекти, с цел да отпаднат всички дискриминационни оферти, които слагат под въпрос демократичното развиване на България, като страна зачитаща равните права, свободата на съвестта и вероизповеданието на всички свои жители.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ