Католическата църква твърди, че е най-старата институция на света. Но

Католическата черква твърди, че е най-старата институция на света. Но мирогледът ѝ е също толкоз стар и опонира на полезностите на свободните и демократични общества, счита Александър Гьорлах.

До наскоро на въпроса за какво кръщават децата си, мнозина отговаряха: “Заради полезности, които получават по този метод ”. Зад това мнение стоеше едно схващане, което съветският публицист Фьодор Достоевски формулира по този начин: “Ако няма Бог, всичко е разрешено ”.
Редакцията предлага
На какво ни учи религията?

Изследване, оповестено през 2015 година, трябваше да постави завършек на тази визия. Авторите от седем страни, измежду които Катар, Китай, Южна Африка и Съединени американски щати, стигнаха до заключението, че децата, които са израснали в нерелигиозни фамилии, споделят повече и са по-открити от религиозните деца. Изследването разбуни духовете. Методологията, която учените употребявали, не била задоволително годна. Но въпросът кои полезности възпитава в религията продължава да е по този начин настоящ и към момента не е намерил своя еднопосочен отговор.

Нов закон в Италия цели да обезпечи равнопоставеност на хората, които не са хетеросексуални. Ватиканът се възпротиви по дипломатически път и настоя за смяна в законопроекта, чиито създатели са социалдемократите. Уповавайки се на религиозната независимост, Светият трон се пробва да сложи италианската република назад в орбита на религията. По-конкретно, католическата черква се притеснява, че ще бъде залята от недоволства на консервативни родители, ако католическите учебни заведения в страната към този момент не могат да следват единствено хетеронормативността, избрана от Бог, само че също по този начин би трябвало да вземем за пример да вземат участие в национални акции против хомофобията.

Не е ли една от полезностите на християнството, даже християнски дълг, да се застъпваш за тези, които са дискриминирани? Да, би бил, само че: Религии в края на краищата не са просто състрадание с догматични устои, а религиозни конструкти, които придават божествени качества на избрани детайли от действителността. Затова и католическата черква, както и други религии като ислямът и будизмът, виждат едно нормативно качество в брака сред мъж и жена.

Тази нормативност се основава на атавистичната визия, че без възпроизводство съществуването на обществото и по този метод на съответната вяра е в заплаха.

Поради тази причина в монотеистичния свят сексуалността е контролирана: всичко, което се случва отвън брака и не сред мъж и жена, е грях. В будисткия свят подчинението се открива посредством връзката с предците, които са ритуално почитани. Без деца линията на фамилията увяхва, което там се счита за стигма.

Когато религиозните канони се сблъскат с полезности на свободата и демокрацията

Затова и религиите, които са построили своя светоглед в ранните години на човешката цивилизация и го следват и до през днешния ден, изпадат в несъгласие с разбиранията и неоспоримите истини на свободния и либерален свят. Науката освен преподава, само че също по този начин разкрива и потвърждава разнообразието на човешките взаимоотношения, половите настройки и другите житейски проекти, които произтичат от тях, в случай че то бъде разрешено.

Александър Гьорлах

Възрастните хора помнят, че нормите, наложени от църквата, са провокирали и огромни премеждия за хетеросексуалните. Така че става въпрос освен за отбраната на малцинствата, само че и на тези, които просто са оповестени за болшинство от църковното обучение, без да бъдат запитани дали са съгласни.

Религиозните схващания, които опонират на модерните научни открития и на мирното общуване сред хората, нямат място в свободните общества. Това включва и религиозните полезности, които Ватиканът се пробва да наложи на италианците. Защото съгласно католическата религия мъжът и дамата не са равни. И хората, които не са хетеросексуални, са по-малко значими, защото не се размножават в името на Господ. Подобен мироглед за света в действителност няма място в учебните заведения. И децата би трябвало да бъдат защитавани от такива неуместни и неверни хрумвания, тъй като те опонират на полезностите на свободните и демократични общества.

Александър Гьорлах е езиковед и теолог, старши теоретичен помощник в Съвета по нравственос на интернационалните връзки " Карнеги " и водещ откривател в Института за вяра и интернационалните проучвания към Университета в Кеймбридж.