Иван Гешев и мрачните призраци на миналото
Като заваляха описи на враговете – та цяла неделя...
Серията стартира със листата, огласен от претендента за основен прокурор, комуто Конституцията вменява задължението да крепи законността. Без да загатва каквото и да е за правда, избраникът Гешев заприказва за кавга с враговете. Съответно, ги назова – поименно (Прокопиев, Христо Иванов и пр.), по професионални категории (адвокати, медии) и по типове: „ които са в ареста или им следва да влязат там ”.
Разбира се, че това няма нищо общо нито с българската Конституция, нито – с какъвто и да е мислим парламентарен ред въобще. Това е говорене на човек, решил да работи с изключителна мощ против несъгласните с властта.
В историята много хора са говорили по този начин, само че Гешев е като че най-близо до съратника на Ленин, Феликс Дзержински, прочут като „ Железния Феликс ” поради решимостта си да ликвидира, вън от всевъзможни законови структури, оптимално количество „ врагове ”. Дзержински е създател и лидер на „ Чрезвичайния комитет ” (ЧК), чиято работа е да изтребва враговете и да постанова властта върху несъгласните; след това ЧК става ОГПУ, Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Извънреден метод към репресиите
Историческо е изявлението на Дзержински от 9 май 1920 година пред „ Укррост ”. В него е разкрита цялата философия на оня ексклузивен метод към репресиите, който в наше време разпростира и Гешев.
Ако заместим тогавашните квалификации на враговете, употребени от Дзержински, с днешните, употребени от Гешев, получаваме следния откъс от шефа на ЧК:
„ Нашата задача във връзка с попълзновенията на десните екстремисти и меншевики от Демократична България – това е да засилим и да реализираме най-висшата степен на активност на битката против проявленията на болшевишкия им бандитизъм и мутро-олигархизъм ”.
По-нататък Дзержински изяснява разликата сред „ безпощадното заличаване ” на поименно известни врагове и „ аления гнет ”, който засяга цели категории хора. Ако сменяем оня лист на Дзержински със настоящия на Гешев, получаваме следните „ съществени признаци на терора ”: „ заплашване и заличаване на враговете на властта на правилото на тяхната професионална принадлежност или на тяхната роля в интервала преди 1989 година ”.
Към първия симптом Гешев причислява юристите и медиите. Към втория – главните фигури на Демократична България, които съгласно него са били „ част от българската номенклатура преди 1989 година ”. Та и в Лондон били учили чак...
Списъците на враговете
Пороят от описи на враговете е удължен от пропагандната машина на властта, като този път отпред намираме някогашният вестник „ 24 часа ”. Това също е от арсенала на партията на Владимир Ленин в епохата на Дзержински: огромният водач показва враговете, цялата преса се втурва да повтаря и най-много – да уголемява листата им.
Под заглавието „ Вижте кои участваха в митинга против Иван Гешев ” виждаме неподписан материал, който отлично се оправя със дилемите, поставяни на болшевишките вестници отпреди стотина години. Списъкът на враговете е уголемен с една дузина публично известни персони, включително... наша невзискателност.
Игрите „ а ла Дзержински ” обаче си имат правила. След появяването на описите на гадовете е наложително бдителната преса да уточни, че те нямат никакъв късмет, защото против тях в стройни редици са строени блюстителите на правдата. И тук някогашният вестник „ 24 часа ” се откроява като флагман - с публицистичен материал. Заглавието би донесло на редакцията най-малко премията „ Златен кортик ”, връчена персонално от „ Железния Феликс ”, в случай че действието се развиваше нейде през 1921 година. Ето го: „ Протестиращи деятели с първи опит да откажат Гешев, 130 прокурори и следователи: Няма по какъв начин да стане! ”.
" No pasaran! "
„ No pasaran! ” е ситуацията, в случай че се върнем към комунистическите заглавия от втората половина на 1930-те години. Или – даже единствено към вестниците на Българска комунистическа партия от средата на 1989 година, когато заглавията сипеха посланието, че тъмните попълзновения на международния империализъм са се разрушили в твърдата позиция на другаря Тодор Живков, подсилен от българския народ. Всъщност, в тази публицистична дописка на „ 24 часа ” го има и това. Четете:
„ Това е професионална поддръжка без аналог – прокурори от двете профилирани прокуратури, от Софийската районна прокуратура, правосъдни чиновници и от съсловната организация Камарата на следователите в България... афишират кандидатурата на Гешев за вярна... ”
Обичайния свършек на сходни трудове – „ Народ и Партия единни против врага! ” – чакаме в околните дни...
Очевидно на властта й е омръзнало да играе играта по разпоредбите и се ориентира към „ чрезвичайни ” дейности. Докато някогашните вестници разгласяват описи, започнаха арести за „ тероризъм ” на хора, фигуриращи в първичния лист на Гешев (от компанията ТАД). За всеки случай стартират арести и на хора, подали сигнал за корупция във властта (като да вземем за пример подалият сигнал за „ суджукгейт ”).
" Чрезвичайното правосъдие "
Разбира се, един път тръгнал, влакът на „ чрезвичайката ” минава през разнообразни, авансово известни (от историята) спирки. Още през 1921 година самият Дзержински набелязва главните с поредност от указания към своите сътрудници по места. Ето какви: „ Задължително е да разстреляте всички задържани, до момента в който не е пристигнала някаква прошка и не сме тръгнали да ги освобождаваме ”. Или: „ Борбата би трябвало да се води по метода на неочаквани съкрушителни удари ”. А най-после – главното: „ Длъжни сме да бъдем жестоки ”.
Крайно любопитно е и неговото категорично гледище, че в упражняването на „ чрезвичайното правосъдие ” би трябвало да бъдат вкарвани оптимално количество „ партийци ”. Очевидната цел е оптимално количество хора от властта да се окажат с омърсени ръце, с цел да имат претекст да противостоят на някакво вероятно преустановяване на „ чрезвичайките ” в бъдеще.
Нямам визия, какво си мислят, че вършат нито Иван Гешев, нито пък някогашният вестник „ 24 часа ”. Виждам обаче резултата: безпомощно повтаряне на неща, случили се преди век в кървавите степи на болшевишка Русия.
Всяка народна власт е друга и забавна по собствен неповторим метод. Всички „ чрезвичайни ” режими са идентични и скучни по еднакъв некадърен метод.
Б. ред. - Статията е от Дойче веле.
Серията стартира със листата, огласен от претендента за основен прокурор, комуто Конституцията вменява задължението да крепи законността. Без да загатва каквото и да е за правда, избраникът Гешев заприказва за кавга с враговете. Съответно, ги назова – поименно (Прокопиев, Христо Иванов и пр.), по професионални категории (адвокати, медии) и по типове: „ които са в ареста или им следва да влязат там ”.
Разбира се, че това няма нищо общо нито с българската Конституция, нито – с какъвто и да е мислим парламентарен ред въобще. Това е говорене на човек, решил да работи с изключителна мощ против несъгласните с властта.
В историята много хора са говорили по този начин, само че Гешев е като че най-близо до съратника на Ленин, Феликс Дзержински, прочут като „ Железния Феликс ” поради решимостта си да ликвидира, вън от всевъзможни законови структури, оптимално количество „ врагове ”. Дзержински е създател и лидер на „ Чрезвичайния комитет ” (ЧК), чиято работа е да изтребва враговете и да постанова властта върху несъгласните; след това ЧК става ОГПУ, Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Извънреден метод към репресиите
Историческо е изявлението на Дзержински от 9 май 1920 година пред „ Укррост ”. В него е разкрита цялата философия на оня ексклузивен метод към репресиите, който в наше време разпростира и Гешев.
Ако заместим тогавашните квалификации на враговете, употребени от Дзержински, с днешните, употребени от Гешев, получаваме следния откъс от шефа на ЧК:
„ Нашата задача във връзка с попълзновенията на десните екстремисти и меншевики от Демократична България – това е да засилим и да реализираме най-висшата степен на активност на битката против проявленията на болшевишкия им бандитизъм и мутро-олигархизъм ”.
По-нататък Дзержински изяснява разликата сред „ безпощадното заличаване ” на поименно известни врагове и „ аления гнет ”, който засяга цели категории хора. Ако сменяем оня лист на Дзержински със настоящия на Гешев, получаваме следните „ съществени признаци на терора ”: „ заплашване и заличаване на враговете на властта на правилото на тяхната професионална принадлежност или на тяхната роля в интервала преди 1989 година ”.
Към първия симптом Гешев причислява юристите и медиите. Към втория – главните фигури на Демократична България, които съгласно него са били „ част от българската номенклатура преди 1989 година ”. Та и в Лондон били учили чак...
Списъците на враговете
Пороят от описи на враговете е удължен от пропагандната машина на властта, като този път отпред намираме някогашният вестник „ 24 часа ”. Това също е от арсенала на партията на Владимир Ленин в епохата на Дзержински: огромният водач показва враговете, цялата преса се втурва да повтаря и най-много – да уголемява листата им.
Под заглавието „ Вижте кои участваха в митинга против Иван Гешев ” виждаме неподписан материал, който отлично се оправя със дилемите, поставяни на болшевишките вестници отпреди стотина години. Списъкът на враговете е уголемен с една дузина публично известни персони, включително... наша невзискателност.
Игрите „ а ла Дзержински ” обаче си имат правила. След появяването на описите на гадовете е наложително бдителната преса да уточни, че те нямат никакъв късмет, защото против тях в стройни редици са строени блюстителите на правдата. И тук някогашният вестник „ 24 часа ” се откроява като флагман - с публицистичен материал. Заглавието би донесло на редакцията най-малко премията „ Златен кортик ”, връчена персонално от „ Железния Феликс ”, в случай че действието се развиваше нейде през 1921 година. Ето го: „ Протестиращи деятели с първи опит да откажат Гешев, 130 прокурори и следователи: Няма по какъв начин да стане! ”.
" No pasaran! "
„ No pasaran! ” е ситуацията, в случай че се върнем към комунистическите заглавия от втората половина на 1930-те години. Или – даже единствено към вестниците на Българска комунистическа партия от средата на 1989 година, когато заглавията сипеха посланието, че тъмните попълзновения на международния империализъм са се разрушили в твърдата позиция на другаря Тодор Живков, подсилен от българския народ. Всъщност, в тази публицистична дописка на „ 24 часа ” го има и това. Четете:
„ Това е професионална поддръжка без аналог – прокурори от двете профилирани прокуратури, от Софийската районна прокуратура, правосъдни чиновници и от съсловната организация Камарата на следователите в България... афишират кандидатурата на Гешев за вярна... ”
Обичайния свършек на сходни трудове – „ Народ и Партия единни против врага! ” – чакаме в околните дни...
Очевидно на властта й е омръзнало да играе играта по разпоредбите и се ориентира към „ чрезвичайни ” дейности. Докато някогашните вестници разгласяват описи, започнаха арести за „ тероризъм ” на хора, фигуриращи в първичния лист на Гешев (от компанията ТАД). За всеки случай стартират арести и на хора, подали сигнал за корупция във властта (като да вземем за пример подалият сигнал за „ суджукгейт ”).
" Чрезвичайното правосъдие "
Разбира се, един път тръгнал, влакът на „ чрезвичайката ” минава през разнообразни, авансово известни (от историята) спирки. Още през 1921 година самият Дзержински набелязва главните с поредност от указания към своите сътрудници по места. Ето какви: „ Задължително е да разстреляте всички задържани, до момента в който не е пристигнала някаква прошка и не сме тръгнали да ги освобождаваме ”. Или: „ Борбата би трябвало да се води по метода на неочаквани съкрушителни удари ”. А най-после – главното: „ Длъжни сме да бъдем жестоки ”.
Крайно любопитно е и неговото категорично гледище, че в упражняването на „ чрезвичайното правосъдие ” би трябвало да бъдат вкарвани оптимално количество „ партийци ”. Очевидната цел е оптимално количество хора от властта да се окажат с омърсени ръце, с цел да имат претекст да противостоят на някакво вероятно преустановяване на „ чрезвичайките ” в бъдеще.
Нямам визия, какво си мислят, че вършат нито Иван Гешев, нито пък някогашният вестник „ 24 часа ”. Виждам обаче резултата: безпомощно повтаряне на неща, случили се преди век в кървавите степи на болшевишка Русия.
Всяка народна власт е друга и забавна по собствен неповторим метод. Всички „ чрезвичайни ” режими са идентични и скучни по еднакъв некадърен метод.
Б. ред. - Статията е от Дойче веле.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ