Част III: Каква щеше да бъде България без комунизма: Изгубената естетика
Като всяко дете израснало в България през 90-те, и аз вътрешно одобрявах за даденост, че България е по-циментова, по-мухлясала, по-мръсна от другите страни. Това просто си беше по този начин и се виждаше с първото гледане на който и да е западен филм, даже „ Мистър Бийн “. Изобщо не се дискутираше за какво е по този начин, което докара до това цели генерации да си мислят, че просто „ българите не костваме! “… което, пък, докара до 2 милиона сънародници в чужбина. Доведе до това най-популярното българско вечерно шоу тогава да се споделя „ Как ще ги стигнем американците?! “, до това в този момент, когато нещо е хубаво, да споделяме че е „ все едно е в чужбина! “.
“Но ний знаем, че в наш‘то недавно свети нещо ново, има нещо славно ”!
Що за гениална, необяснима муза е осенила хората, които са основали катедралата Нотр Дам, двореца Уестминстър с кулата Биг Бен, колоритните редици от къщи в Амстердам, архитектурата на Стара Виена, тази на Венеция, на Бавария, на Елзас? И то тъй че да пасват съвършено на мястото си. В европейската просвета има термин за тази муза, който произлиза от Древен Рим и се назовава Genuis loci – духът на мястото.
…През един непоносимо тъмен ден в гимназията, гледах за следващ път през прозореца по какъв начин дългият сив панелен блок насреща подгизва във вода – панорама, която е посрещала хиляди български възпитаници. И тогава си спомних за публикация, която прочетох във връзка ремонта на прелестната Съдебна палата в центъра на София – че тя е издигната по времето на Цар Борис III. Вече знаех, че постройката на Народния спектакъл е на съвсем 100 години, както и тази на Военния клуб, както и самият Александър Невски. А и белким още по-старите ни здания в Трявна и Етъра са грозни? Беше ми ясно, че понятието хармония в България се е изгубило с идването на комунизма. Духът на мястото се е изгубил.
Политкоректните модерни учебници не изясняват за какво. Възрастните хора не са задоволително възрастни, с цел да помнят. Но, в случай че разгърнете метафизичен речник от „ соца “, ще видите, че класическата архитектура е разказана като буржоазна натрапчивост на империалистическите/колонизаторски страни (като, да вземем за пример, Англия). Красотата ще избави света, а просвета която отхвърля хубостта, може да убие всичко.
Имало ли е Швейцария на Балканите?
Неизмерима е насладата ми, че, откогато написах първите две публикации от тази поредност, се появиха на бял свят голям брой архивни филми и кинопрегледи от Царство България. Може би лиши 30 години, с цел да се сменят поколенията в националната ни филмотека, тъй че по някакъв свенлив метод да стартират да излизат на бял свят тези скъпи фрагменти, каквито сякаш нямаше. Така или другояче, процесът по преоткриване на историческата истина към този момент е необратим.
(София, април 1944-та година, фрагменти от Българската национална филмотека)
Гледайте кинопрегледите, а тук ще ви срещна с сбирка от фотоси, показващи един перверзен, умишлен, систематичен развой на съсипия от А до Я.
Какво помнят старите хора?
Това е фотография на площад Народно заседание, много преди 1944-та година:
А това е фотография от същото място, само че към този момент от 50-те години, вижда се Партийният дом, приключен и със поставена алена петолъчка:
В продължението на публикацията през идната седмица, ще разгледаме градове из цяла България, както и забавни човешки истории. Започвам най-вече със София, защото е прекомерно ослепителен образец какво наследява новата социалистическа власт, укрепена тъкмо тук, и какво ни завещава в следствие.
Приказка за стълбовете
„ Чужбинската “ хармония, както постоянно, се корени в детайлите. Бях видял в обществените мрежи хапливо съпоставяне какви били уличните лампи във Варшава и какви били в София. Ето какви са във Варшава:
Прекрасни са. А знаете ли кои са още по-хубави? – Тези в Стара София:
Бул. Дондуков през 1931-ва:
Апропо, новият „ респектиращ “ и затворен към хората соц-облик на същото място не съумява да задържи минувачите с нищо:
Показаният горе модел необикновено обилни улични лампи от солидно желязо се е употребявал на избрани места в топ центъра. Както виждате, той се е характеризирал със светещо кълбо, като че ли „ витаещо “ във въздуха под железна корона. Спомнете си за това, когато в този момент споделят, че градовете ни нямат характерен жанр.
Всички останали лампи в града са били „ по-скромни “, само че не по-малко солидни и споделящи същата присъща стилистика с корона (този на долната фотография даже има прикачено кошче за фасове):
Имам още стотици фотоси с истинските софийски лампи, само че сигурно сте схванали концепцията. Та дано си отговорим на някои зараждащи въпроси – по кое време тези лампи изчезват и стартират да бъдат заменяни с ламаринени, вид шосейни?
Стълб пред постройката на Българска народна банка през късното Царство България / Същото място, само че през ранния социализъм, в края на 50-те години:
А ето и пряк отговор – забележете по какъв начин на идната фотография, от времето на Вълко Червенков, липсват осветителните тела и на двете остарели лампи:
А забелязахте ли по какъв начин в долния край, по средата, шествието носи транспарант „ Предприятие МЕТАЛ “? Да – всички красиви осветителни и трамвайни стълбове на Стара София са били претопени за потребностите на изкуствено основаните по руски модел, само че изнемогващи за първични материали нови металургични предприятия.
Но освен на Стара София – ето, да вземем за пример, какви са били стълбовете в Бургас:
И освен стълбовете са били претопени. В Цяла България уличните табели са били стандартизирани и са представлявали солидни железни плочи:
(Работници от леярски завод в Завод 12 в София, произвеждащ улични табели и уреди, 20-те години на ХХ век)
Забелязахте ли и характерният за цяла България вид капаци за улични шахти? Още сходна информация ще откриете на Facebook страницата „ И това не е направено през соца “
Но макар че за множеството табели не се е налагала замяна след промяната на правописа, всички те са заменени с нетрайни ламаринени. Оцелели са безусловно единици:
На някои остарели фотоси се виждат и много по-масивни и с европейски тип ограничаващи колчета/огради по тротоарите. Като на тази фотография от София тъкмо след огромните бомбардировки през 1943-та година:
Но това, несъмнено, наподобява като дребнотемие, на фона на обстоятелството, че през 1946-та преднамерено е разрушена и претопена даже величествената ограда на Двореца:
Чехия също от дълго време не е монархия, само че през днешния ден хората обичат да се снимат пред красивата врата на някогашния им дворец…
Изчезват безследно и всевъзможни други железни украшения, като големият орел на покрива на застрахователно сдружение „ Орел “:
Или фениксът на покрива на застрахователно сдружение „ Български феникс “, също оживял след бомбардировките, само че не и след новата власт:
Тук забавното е, че самата постройка е възобновена. Представете си какъв знак на възкръсналата ни от пепелта столица можеше да бъде тази фигура. Твърди се, че гореспоменатите фигури на птици са махнати, тъй като новата власт ги е сметнала за фашистки знаци, макар че те съществуват от доста преди събитията от Втората международна война.
Е, очевидно пингвините също са били фашистки знаци – чешма в Борисовата градина през 1943-та година:
И същата през 50-те години:
Патенцата също „ са били фашистки знаци “ – съществувалата чешма пред Военния клуб през 30-те години:
Последната въпреки всичко беше възобновена по фотоси през 2019-та година. Ще ви спестя още фотографии на безследно изчезнали чешми с железни бебета, козлета, маймунки из града…
Понеже тематиката стартира със стълбове, тук можете да видите един дирек от „ развития соц “ и по какъв начин е инсталиран – Пловдив, ул. Железарска, 1989-та година:
Американците ли унищожиха всичко?
(Транспарант върху Военния клуб, директно след 9-ти септември 1944, показващ истинското отношение на Отечествен фронт и Българска комунистическа партия към американските бомбардировки над София)
Изключително известно е изказванието, че историческият център на София и няколко места в други градове са били изцяло сринати от англо-американските бомбардировки през ВСВ. Сега ще ви покажа, че това не е напълно по този начин. Ето това са изчезналите през днешния ден елементи от тогавашния център на София:
На първата фотография виждате най-представителната улица „ Търговска “, а на долната – същото място през социализма. На мястото на по-голямата част от улицата е издигнат Партийният дом. Е, разбираемо – въпреки всичко горните здания са били направени на пепел от американците, нали по този начин? Всъщност – не. Ето това съставлява същото място след бомбардировките (вижда се и че е имало внушителен магазин на Мерцедес Бенц):
Ето и друга, където се вижда по-добре положението на постройката вдясно:
А това не е просто някоя постройка, а зрелищно красивата постройка на сдружение „ Балкан “:
Изместваме в този момент погледа наляво по този откъс и ще забележим бароковият хотел „ Юнион Палас “, тъкмо пред Българска народна банка (преди бомбардировките):
И така, до момента в който не сме не запомнили, че гледаме София, а не исторически фотоси на Брюксел, дано проследим какво се случва с тези здания след бомбардировките и след 9-ти септември. На тази фотография от 1946-та година виждаме, че някои от тези „ парчета “ стартират да се снабдяват с покрив:
Тези призраци на предходното време, оживели до покрив или съвсем, единствено няколко години по-късно към този момент са съборени до основи:
Хотел Юнион палас поема по-малко вреди и тук го виждаме в много поправимо положение, с нов покрив и лика на Ленин:
На горната фотография, след зейналата дупка, най-отдясно с изненада виждаме възобновена постройката на „ Български Феникс “, единствено че с петолъчка на мястото на феникса… А единствено броени години преди този момент, нейният регион наподобява по този начин:
Виждаме, че страхотната постройка с два заострени върха (шпила) до нея също е оживяла. – Не. В последна сметка нищо не оцелява. Нито нея бутат американците, нито Юнион палас:
Просто Българска комунистическа партия към този момент има проект за центъра на столицата, който е включвал още срутване на Двореца, хотел България, исторически здания по ул. Московска… в общи линии почистване на историческия център и построяването му отначало в напълно руски жанр. За благополучие, проектът е изпълнен единствено частично:
Точно това е повода да не бъдат възобновени и постройките, намирали се на мястото на настоящия ЦУМ:
Време е да оборя тези от вас, които ще кажат, че България в края на войната и през соца не е имала потенциала да възвърне всички разрушени здания. На фотосите долу виждате разрушенията по Парламента, Българска академия на науките, Народния спектакъл „ Иван Вазов “ и Банята, всички от които са възобновени 1:1.
Както и тази жилищна кооперация на ул. Граф Игнатиев:
Или тази на ул. Иван Шишман:
А какво да кажем за този чудноват ремонт на Народния спектакъл от 1973-та година, при който съвсем целият е бил съборен и съвършено издигнат отначало по истинските проекти?
Общо взето, можем да заключим, че новите мегаломански проекти на Българска комунистическа партия за прекрояване на центъра на запад от Двореца са главното нещо, което ни лишава от опцията и в този момент да се любуваме на тази в миналото най-оживена и представителна част от столицата.
При положително предпочитание, всяка една консервирана постройка с изчезнал покрив постоянно може да се възвърне в автентичен тип:
(Оцелели здания зад ЦУМ, с виртуално възобновени истински покриви и мансарди отпреди бомбардировките през 1943 г.)
Как го направиха другите в Европа?
През 1871-ва година, въстаниците от Парижката комуна опожаряват грубо историческата постройка Hôtel de Ville в Париж. Сградата, обаче, е възобновена изцяло и през днешния ден даже съставлява кметството на град Париж.
Може би това не е най-хубавият образец – една революция не може да се съпоставя с Втората международна и положението на страните след нея.
Дрезден е град, който освен е считан за един от най-пострадалите от войната, само че и, срутен до основи, той остава в Източна Германия (под контрола на СССР). Въпреки това, огромни елементи от историческия център са възобновени, отпред с известната черква Фрауенкирхе, която безусловно е възкресена от нищото, камък по камък.
Но дано погледнем още по на изток – насладете се на тези фрагменти от град Гданск в Полша след Втората международна война и през днешния ден:
И най-после, едно съпоставяне от Варшава:
Бомбардирани от свои
А в този момент отиваме в Пловдив, където част от историческия център също липсва, без изобщо да е бил бомбардиран.
Заградената в алено част от класическия Пловдив е „ изтрита “ едновременно през 70-те години. По средата и се е намирал този откъс, отпред с изящната и значима за историята на града постройка на Кудоглу:
Според клюки, това се случва, с цел да бъде весел диктаторът Тодор Живков преди визитата му с новината, че е разчистено място за огромен площад за митинги. Такъв фактически е построен и в този момент се назовава „ Централен “, само че тогава името му е „ 9-ти септември “. Построена е огромната поща, която съставлява солидно циментово уголемение на съществувалата до Дом Кудоглу:
Разбира се, тогава митинги не са били вероятни и всяко сходно градоустройствено решение, или напряко, войната против „ буржоазната “ архитектура минава тихомълком:
Този развой на постепенно срутване и замяна е „ узаконен “ посредством листата с монументи на културата от национално значение през 70-те години, който НЕ включва хиляди здания с безспорни художествени качества, само че пък включва доста свързани с Българска комунистическа партия постройки, по чисто идеологически аргументи:
До ден сегашен не се е намерил министър на културата, който да промени този лист.
Много малко хора обръщат внимание на това какъв брой тежко идеологизирано е и киното в Народната република. Тъкмо по тази причина, то добре запечатва някои тогавашни процеси. Във кино лентата от 1984-та година „ Горе на черешата “, цялото деяние се развива към безгрижната игра на няколко деца, отпред с най-известното дете-актьор на социализма – Веселин Прахов. Интересен факт е, че скоро след идването на демокрацията, той заживява вечно в Испания.
Но да се върнем към кино лентата. Бране на череши, плик с рибки, пакости… В един миг, обаче, децата влизат в изоставена остаряла къща на тяхната улица:
Това отново е „ буржоазна “ къща от царско време. Прозорците са заковани:
Във въпросната къща живее някакъв човек, за който в 21-вата минута на децата се споделя “Тази къща ще я унищожават. Дадоха му към този момент апартамент ”. Тази имитация, явно, осмисля цялостното основаване на кинопродукцията – задачата е да се покаже обществената правдивост на Народна република България.
И тази красива къща в действителност бива разрушена показно, за кино лентата:
Детето – основен воин става директен очевидец на работата на булдозерите.
Във финалната сцена на кино лентата, то сяда на тротоара на същата улица и „ по сюжет “ гледа към новопостроен блок с жилища:
Цялостното подстрекателство следва да е нещо от сорта „ Няма място за непотребна горест. Така е заслужено. Това е напредъкът! “.
Къщи или блокове?
Строежът на блокове на мястото на къщи стартира да е всеобщ развой още от началото на 30-те години. За него се възмущава още роденият 1926-та година публицист Владимир Свинтила: „ Калканите смениха главно атмосферата на града. Смачкаха остарялата сецесионова архитектура, хвърлиха сянка върху дворовете с фрини и шадравани, върху градините с рози. Те предвещаваха края на смисления живот “.
Разбира се, това е нещо, което се случва през 20-ти век във всички най-прочути западни градове и ни минимум не подминава Царство България. По някаква причина, множеството хора не осъзнават, че „ блоковете в центъра “ на огромните български градове скоро ще честват 100-годишнина. На тази фотография също виждаме единствено царска архитектура:
Абсолютно същото място през 1942-ра година (на напред във времето е тогавашната Българска фондова борса):
Темата за „ централните блокове “ е неизчерпаема и доста повече за нея можете да научите от Facebook страницата „ Български архитектурен модернизъм “.
Изключително рядко, обаче, такива здания са заменяли обилни архитектурни мостри, които са определяли образа на градовете. Към 1944-та по-скоро съвременно и старинно съществуват в добра симбиоза – новите здания са най-много 6 до 8-етажни, също тухлени, постоянно с каменна обшивка, постоянно с обилни входни порти и интериор.
През въпросната съдбовна година, центровете на градовете общо взето са издигнати и относително близки до типа им през днешния ден. Ще ви дам и елементарен ориентир – постоянно когато видите българска постройка със непокътнати на някой етаж „ разграфени “ прозорци като на първата фотография, то цялата постройка е от царско време:
Затова, в този момент ще ви насоча към предградията, посредством исторически въздушни фотоси на някои от най-големите панелни квартали на София. Може би ще се учудите, само че на тяхно място не е имало поляни.
Хаджи Димитър, 1940-та година и 1967-ма – виждаме, че изобщо не може да става въпрос за изтриване от бомбардировките. Каретата с къщи дори са се сгъстили:
След това властта взема решение, че там ще има блокове, а не къщи… Резултатът през днешния ден:
Белите брези, Лагера и Хиподрума, 1967-ма година на първата фотография и през днешния ден на втората.Местен гражданин ми е разказвал: „ Бяха единствено къщи, цветя, дворове и сред тях минаваше трамвай – същински парадайс! “. Това, обаче, внезапно се трансформира през 70-те и 80-те години, след като е и финалният образ на този регион.
Отляво надясно – Люлин, Надежда, Света Троица – 1965-та година и през днешния ден:
И най-после, един изключително поразителен образец, ж.к. Красна поляна и Разсадника, 1966-та година и през днешния ден:
Как мислите, дали всеки един от притежателите на хилядите къщи на фотосите „ преди “ се е съгласил по либерален път да я съобщи на страната за построяването на блок на нейно място? А американските покрайнини „ от филмите “ са все с къщи… – по какъв начин ще ги стигнем американците, вървейки наопаки, е следвало да се запитат през 70-те.
И в този момент, дано отговорим частично на въпроса от заглавието…
Как щяха да наподобяват „ кварталите “?
Ако ви харесват обичайните западни квартали с редици от къщи – не сте сами. Така са мислили и хората през 1939-та година, които внасят в общината проекта за „ първият съвременен жилищен комплекс в България “ – ж.к. Илинден в София. Неговото строителство стартира в разгара на войната, през 1942-ра година и приключва през 1946-та година – годината, в която Царство България е преименувано на Народна Република България:
(Два свята – Царство България и НРБ)
„ Илинден “ е единствената реализация от проекта „ Мусман “ от 1938 година – общоприет организационен проект за София. Единствената, тъй като след войната тази архитектура и този проект са жигосани като „ фашистки “.
(Комплекс „ Илинден “ в истинския му вид)
Сега никой не жигосва високото строителство от соца, тъй като го одобряваме за даденост, само че пък има доста рецензии към така наречен „ ново строителство “. Аз единствено ще отбележа, че то също нямаше да се случи без 9-ти септември. Ето дребен, непокътнат, оазис от близо 100-годишни къщи в един от тези „ презастроени “ квартали, който демонстрира какъв е бил истинският проект за него:
От толкоз доста къщи, само тази най-вдясно е непокътната в истинския жанр:
Разбира се, модернизмът нямаше да подмине и предградията по този начин или другояче, само че:
Новите здания в кварталите щяха най-малко да са съобразени с предходното ниско строителство и обичайна връзка на българина със земята(Нов комплекс от къщи в същия квартал)
Щеше да има доста повече добре непокътнати исторически къщи, с помощта на които градовете ни щяха да бъдат доста по-интересни:(Останки от предишното из крайните южни квартали на София)
(Мездра – фотография от 50-те години на редица от къщи от началото на 20-ти век)
(Бургас)
(Централна София)
Следва продължение…
ИЗТОЧНИК: conservative.bg
