Толедо пази величието на славни времена - на рицари, на борби и дворци
Като столица на Кралство Испания, седалище на държавното управление и резиденция на краля, Мадрид е политическият, икономически и културен център на страната с превъзходни дворци, фонтани, паркове и повече от 100 музея, църкви и едно от обичаните места за превозване на свободното време на мадридчани и доста посетители. Градът, една от най-красивите столици освен в Европа, е ситуиран е на крайбрежията на река Мансанарес в централната част на страната. Край испанската столица обаче има още няколко градчета, които крият не по-малко забележителности и обаяние.
Едно от тях е Толѐдо (Toledo), град в Централна Испания, център на провинция Толедо и столица на самостоятелната област Кастилия-Ла Манча. Разположен е в меандър на река Тахо (известна още като Тагус, на латински, или Тежу на португалски), на 75 километра югозападно от Мадрид. Населението му е към 80 000 души. Заедно със Сеговия и Авила е един от трите най-известни антични градове към Мадрид.
Ако сте в испанската столица, с трен за към час можете да стигнете до Толедо.
Градът съществува от древността под името Толетум (Toletum), като през 193 година прочие н.е. е високомерен от римляните, които употребяват комфортното му разположение, ограден от три страни от река Тахо, и го трансформират във значима цитадела и огромна военна колония. През пети век Толедо е превзет от вестготите, а в края на идващия век крал Лиувигилд го трансформира в тяхна столица.
След завладяването на Толедо от маврите през 8 век, неговият подем продължава. Наричан на арабски Тулайтулах , градът е значим културен и стопански център, в който съжителстват маври, мосараби (местно християнско население) и евреи. Той става прочут в Европа и ислямския свят с производството на стомана, най-много на висококачествени мечове и други оръжия. Толедо остава под контрола на маврите до 25 май 1085 година, когато кастилският крал Алфонсо VІ го завладява. Под директния надзор на кралете на Кастилия в града дълго време се резервира религиозната приемливост. Започналите в края на 15 век репресии против евреи и маври последователно довеждат Толедо до крах. Важността му в политически проект напълно понижава, откакто през 1561 година крал Филип ІІ реалокира кралския двор в Мадрид.
Целият град е изтъкан от история - забележителни здания, фортификационни уреди, катедрали, параклиси, мостове, монументи, флагове. Културните пластове на ислямската, юдейската и християнската просвета са се съчетали по обаятелен метод.
Но в културно отношение градът продължава да се развива, а в края на ХVІ века тук се открива един от звездните му синове - Доминикос Теотокопулос , по прочут като Ел Греко (на испански: El Greco), т.е. Гърка, изтъкнат испански ренесансов художник от гръцки генезис.
Ел Греко е считан за предходник на кубизма и експресионизма. Работите му, наситени с драматизъм, са вдъхновявали създатели като Никос Казандзакис и австриския стихотворец Райнер Мария Рилке . Ел Греко е считан от учените за индивидуалист художник, което прави мъчно причисляването му към която и да е стандартна школа. Неговият жанр се характеризира със обединение на византийската традиция със западната цивилизация.
Ел Греко се пробва да наложи собствен самостоятелен жанр и даже подлага на критика изображенията на Микеланджело в Синкстинската шапка. И тук идва парадоксът, тъй като по мнение на критиците той се е учел в стила си най-вече от него. Заради своите крайни изявления Греко провокира омраза към себе си от някои от най-изтъкнатите интелектуалци и е заставен да напусне Рим. Заминава за Мадрид, а след това за Толедо, който по това време е считан за религиозна столица на Испания. Годините 1597-1607 година, когато Ел Греко живее и работи в Толедо, се оказват най-плодоносните в кариерата му. Той получава няколко огромни поръчки за ателието си, сред които са изографисването на олтара на параклиса "Сан Хосе " в Толедо, три картини за Августинския манастир в Мадрид и олтар за Болницата на благотворителността в Илескас. През 1608 година художникът получава последната си огромна поръчка за болничното заведение "Свети Йоан Кръстител " в Толедо. По време на отпадането на поръчката за болница "Тавера " Ел Греко се разболява съществено, прави сина си правоприемник на неговата воля и на 7 април 1614 година умира. Погребан е в църквата "Санто Доминго ел Антигуа ".
Характерно за стила на Греко е неговото верую, че цветът има по-голямо значение от формата, както и светлината, и че драматизмът е по-голям от описанието. Стилът му оказва огромно въздействие върху художници, като Дьолакроа, Мане и Сезан, а по-късно върху Джаксън Полък.
Кастилия - Ла Манча (Castilla-La Mancha) е най-рядко обитаемата област в страната. В предишното Кастилия - Ла Манча и Мадрид са образували региона Нова Кастилия, само че с въвеждането на системата на самостоятелните области са разграничени заради огромните стопански разлики сред столицата и останалата част от региона.
Кастилия - Ла Манча предлага забележителности и обичаи, които притеглят доста туристи. Интересни градове и обитаеми места за посещаване са Албасете, Сиудад Реал, Куенка и Гуадалахара.
Този район е основоположник на международната известна литературна творба " Дон Кихот де ла Манча " - шедьовър, написан от един от най-хубавите испански литературни фигури - Мигел де Сервантес . И през днешния ден там може да усетите именитата история за това по какъв начин доблестният Дон Кихот води война с вятърни мелници. Любопитният екскурзиант може да види паметника на Мигел де Сервантес Сааведра (1547 - 1616 г.) в града.
Още един разказ, описващ живота на евреи, християни и мюсюлмани от годините, бележещи края на междинните епохи, е измежду бисерите на международната литература. Става дума за "Еврейката от Толедо " на Лион Фойхтвангер , прочут у нас и под името "Испанска балада ". Действието му се развива точно в град Толедо.
Районът се слави с елементарни, само че вкусни ястия. Местното вино Кастилия - Ла Манча постоянно съпровожда храната. Известното сирене Манчего е типична специфичност за кухнята тук.
Едно от тях е Толѐдо (Toledo), град в Централна Испания, център на провинция Толедо и столица на самостоятелната област Кастилия-Ла Манча. Разположен е в меандър на река Тахо (известна още като Тагус, на латински, или Тежу на португалски), на 75 километра югозападно от Мадрид. Населението му е към 80 000 души. Заедно със Сеговия и Авила е един от трите най-известни антични градове към Мадрид.
Ако сте в испанската столица, с трен за към час можете да стигнете до Толедо.
Градът съществува от древността под името Толетум (Toletum), като през 193 година прочие н.е. е високомерен от римляните, които употребяват комфортното му разположение, ограден от три страни от река Тахо, и го трансформират във значима цитадела и огромна военна колония. През пети век Толедо е превзет от вестготите, а в края на идващия век крал Лиувигилд го трансформира в тяхна столица.
След завладяването на Толедо от маврите през 8 век, неговият подем продължава. Наричан на арабски Тулайтулах , градът е значим културен и стопански център, в който съжителстват маври, мосараби (местно християнско население) и евреи. Той става прочут в Европа и ислямския свят с производството на стомана, най-много на висококачествени мечове и други оръжия. Толедо остава под контрола на маврите до 25 май 1085 година, когато кастилският крал Алфонсо VІ го завладява. Под директния надзор на кралете на Кастилия в града дълго време се резервира религиозната приемливост. Започналите в края на 15 век репресии против евреи и маври последователно довеждат Толедо до крах. Важността му в политически проект напълно понижава, откакто през 1561 година крал Филип ІІ реалокира кралския двор в Мадрид.
Целият град е изтъкан от история - забележителни здания, фортификационни уреди, катедрали, параклиси, мостове, монументи, флагове. Културните пластове на ислямската, юдейската и християнската просвета са се съчетали по обаятелен метод.
Но в културно отношение градът продължава да се развива, а в края на ХVІ века тук се открива един от звездните му синове - Доминикос Теотокопулос , по прочут като Ел Греко (на испански: El Greco), т.е. Гърка, изтъкнат испански ренесансов художник от гръцки генезис.
Ел Греко е считан за предходник на кубизма и експресионизма. Работите му, наситени с драматизъм, са вдъхновявали създатели като Никос Казандзакис и австриския стихотворец Райнер Мария Рилке . Ел Греко е считан от учените за индивидуалист художник, което прави мъчно причисляването му към която и да е стандартна школа. Неговият жанр се характеризира със обединение на византийската традиция със западната цивилизация.
Ел Греко се пробва да наложи собствен самостоятелен жанр и даже подлага на критика изображенията на Микеланджело в Синкстинската шапка. И тук идва парадоксът, тъй като по мнение на критиците той се е учел в стила си най-вече от него. Заради своите крайни изявления Греко провокира омраза към себе си от някои от най-изтъкнатите интелектуалци и е заставен да напусне Рим. Заминава за Мадрид, а след това за Толедо, който по това време е считан за религиозна столица на Испания. Годините 1597-1607 година, когато Ел Греко живее и работи в Толедо, се оказват най-плодоносните в кариерата му. Той получава няколко огромни поръчки за ателието си, сред които са изографисването на олтара на параклиса "Сан Хосе " в Толедо, три картини за Августинския манастир в Мадрид и олтар за Болницата на благотворителността в Илескас. През 1608 година художникът получава последната си огромна поръчка за болничното заведение "Свети Йоан Кръстител " в Толедо. По време на отпадането на поръчката за болница "Тавера " Ел Греко се разболява съществено, прави сина си правоприемник на неговата воля и на 7 април 1614 година умира. Погребан е в църквата "Санто Доминго ел Антигуа ".
Характерно за стила на Греко е неговото верую, че цветът има по-голямо значение от формата, както и светлината, и че драматизмът е по-голям от описанието. Стилът му оказва огромно въздействие върху художници, като Дьолакроа, Мане и Сезан, а по-късно върху Джаксън Полък.
Кастилия - Ла Манча (Castilla-La Mancha) е най-рядко обитаемата област в страната. В предишното Кастилия - Ла Манча и Мадрид са образували региона Нова Кастилия, само че с въвеждането на системата на самостоятелните области са разграничени заради огромните стопански разлики сред столицата и останалата част от региона.
Кастилия - Ла Манча предлага забележителности и обичаи, които притеглят доста туристи. Интересни градове и обитаеми места за посещаване са Албасете, Сиудад Реал, Куенка и Гуадалахара.
Този район е основоположник на международната известна литературна творба " Дон Кихот де ла Манча " - шедьовър, написан от един от най-хубавите испански литературни фигури - Мигел де Сервантес . И през днешния ден там може да усетите именитата история за това по какъв начин доблестният Дон Кихот води война с вятърни мелници. Любопитният екскурзиант може да види паметника на Мигел де Сервантес Сааведра (1547 - 1616 г.) в града.
Още един разказ, описващ живота на евреи, християни и мюсюлмани от годините, бележещи края на междинните епохи, е измежду бисерите на международната литература. Става дума за "Еврейката от Толедо " на Лион Фойхтвангер , прочут у нас и под името "Испанска балада ". Действието му се развива точно в град Толедо.
Районът се слави с елементарни, само че вкусни ястия. Местното вино Кастилия - Ла Манча постоянно съпровожда храната. Известното сирене Манчего е типична специфичност за кухнята тук.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ