Възможните коалиции в сложен Европейски парламент
Като спор дали чашата е на половина цялостна или празна – по този начин наподобяват мненията за изборите за Европейски парламент. Но истината е, че новините за Европа след изборите предходната седмица са по-скоро положителни: Европейския съюз го чака смяна, само че не и разпад. И макар че европейците наподобяват по-скоро внимателни – над половината от тях позволяват планът да завърши до 10 години, в същото време е рекордно висока поддръжката за него.
Страхът може да загроби, само че - както наподобява - и да избави Европейски Съюз, както писа Марк Ленард въз основа на изследването на Европейския съвет за външна политика. Безпокойството за бъдещето накара рекорден брой европейци да отидат до урните и да озаптят възхода на крайните партии. Както стана ясно от проучването, през последните месеци гласоподавателите се преливаха от центъра към крайните партии и назад, а резултатът е фрагментиран парламент с отслабен център. Наистина либералите, наподобява, ще се трансфорат в " неизбежния сътрудник " на множеството вероятни обединения, а зелените означиха толкоз внезапен скок нагоре, че също не могат да останат външни наблюдаващи.
В България акцията беше къса - едвам 3 седмици, само че вместо да си отдъхват, политиците и техните екипи ще би трябвало да продължат работа на високи обороти, тъй като същинският маратон едвам в този момент стартира. Предстоят напрегнати договаряния, които да дефинират управлението на Народното събрание и на комисиите в него, за състава на Европейската комисия, за значими законодателни актове като бюджета на Европейски Съюз за идващите 7 години.
По всички тези въпроси няма да има единствено една коалиция, а разнообразни пъкъл хок групирания според от тематиката. И в случай че партията на унгарския министър председател Виктор Орбан реши да напусне ЕНП и да се прегърне с италианската Лига на Матео Салвини и други нему сходни обединения, тази секта би била сравнима с АЛДЕ. Сборът пък на антиевропейците и евроскептиците в крайното дясно и ляво може освен това състояние да се окаже към границата на блокиращото малцинство.
" Големите " истории
Съществената смяна на тези избори пристигна обаче не от крайните партии, а от огромните обичайни партии в центъра.
Отслабването на социалдемократите, почнало преди към десетилетие в Западна Европа, се трансферира и на изток: измежду Вишеградската четворка социалдемократи има на процедура единствено в Словакия, където обаче те изгубиха от нова демократично насочена коалиция. За имплозията на социалистическата партия в Румъния няма какво да прибавим, откакто там към изборната им загуба се прибави и потвърждаване на тригодишната присъда на властелина на партията Ливиу Драгня. Единствено в Испания министър председателят Педро Санчес прибави значителен дял към фракцията на социалисти и демократи в Екологичен потенциал, за което чака висока цена: номинирането на външния му министър Жозеп Борел за висш представител на Европейски Съюз по външната политика. Както и Еманюел Макрон, Санчес явно не храни доста почитание към процеса на водещи претенденти за установяване на ръководител на Европейска комисия.
Загубата на християндемократите, въпреки и малко по-малка, е в действителност по-важна. Тук става дума на първо място за смяната на политическата система в Германия - от която обичайно идва най-голямата част депутати от ЕНП. На пръв взор тази загуба не е огромна: към 7 процентни пункта, само че в случай че се вгледаме в цифрите, ще установим голяма разлика в метода, по който гласоподават другите възрастови групи в Германия. При младите (18-34 години) на процедура няма гласове за обичайните партии: те гласоподават за либералите и зелените, а точно младите ще са движещата мощ в преизмислянето на Европа.
За страни като България, където обичайните партии са към момента структуроопределящи, този феномен изисква пренастройване в мисленето за политически обединения.
Политическата и икономическа обязаност на България с Германия (още от началото на прехода, освен през връзката Борисов-Меркел) ще направи по-трудно ориентирането в европейските съдружни глъбини. След като в останалите огромни - Франция, Италия, Полша, Испания, няма ръководещи партии от ЕНП, да се разчита единствено на този канал за въздействие в Европа към този момент няма да е задоволително. В този смисъл и българската поддръжка за водещия претендент на ЕНП Манфред Вебер може да бъде сменена на идващия стадий от друга тактика.
" Малките " истории
В доста по-шарен парламент, а и Европейски съвет, България би трябвало да се оглежда за обединения с други страни отвън Големите пет. Новата политическа обстановка в Румъния роди обединението USR-Plus на някогашния комисар Дачиан Чолош, която дружно с Националната демократична партия евентуално не след дълго ще поемат властта в Букурещ. Словакия също е на прага на сходен поврат след безапелационната победа на партията на демократичния президент Зузана Чапутова.
Преговорите за новата бюджетна рамка на Европейски Съюз ще изискват по-широк фронт от съдружници, тъй като Германия и Франция ще бъдат получатели на щенията на всички и надалеч няма да могат да им отговорят.
Победата на Нова народна власт в Гърция и на християндемократите в Хърватия вършат партийния диалог с тях по-лесен - само че и все по-необходим в района. Може би с преодоляването на евроскептичната вълна ще е по-лесно да се приказва в случай че не за разширение, то най-малко за доближаване на Западните Балкани към Европейски Съюз. Ако това е " специализацията " на България, то тя ще има потребност от Атина и Загреб като съдружници.
След загубата на крайнодесните в Дания и Холандия може да е една концепция по-лесно да се разисква тематиката за разширението на Шенген. Но за това ще бъде нужна по-сложна дипломация и по-добра ориентировка в локалния политически подтекст.
Малцина са българските евродепутати, пък и политици, които да имат потенциала и гения да се ориентират в тази комплицирана система от география, политически такъми и ползи. Но сигурно приемането на политики пасивно, с очакване единствено в едно политическо семейство няма да реализира задачата, най-често изтъквана в родната предизборната акция: да се отбрани българският народен интерес. А напълно далечна цел остава да участваме в диалога за промяната на Европейски Съюз, която директно следва.
Весела Чернева е шеф на българския офис на Европейския съвет за външна политика.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евроизбори 2019 (603)
Страхът може да загроби, само че - както наподобява - и да избави Европейски Съюз, както писа Марк Ленард въз основа на изследването на Европейския съвет за външна политика. Безпокойството за бъдещето накара рекорден брой европейци да отидат до урните и да озаптят възхода на крайните партии. Както стана ясно от проучването, през последните месеци гласоподавателите се преливаха от центъра към крайните партии и назад, а резултатът е фрагментиран парламент с отслабен център. Наистина либералите, наподобява, ще се трансфорат в " неизбежния сътрудник " на множеството вероятни обединения, а зелените означиха толкоз внезапен скок нагоре, че също не могат да останат външни наблюдаващи.
В България акцията беше къса - едвам 3 седмици, само че вместо да си отдъхват, политиците и техните екипи ще би трябвало да продължат работа на високи обороти, тъй като същинският маратон едвам в този момент стартира. Предстоят напрегнати договаряния, които да дефинират управлението на Народното събрание и на комисиите в него, за състава на Европейската комисия, за значими законодателни актове като бюджета на Европейски Съюз за идващите 7 години.
По всички тези въпроси няма да има единствено една коалиция, а разнообразни пъкъл хок групирания според от тематиката. И в случай че партията на унгарския министър председател Виктор Орбан реши да напусне ЕНП и да се прегърне с италианската Лига на Матео Салвини и други нему сходни обединения, тази секта би била сравнима с АЛДЕ. Сборът пък на антиевропейците и евроскептиците в крайното дясно и ляво може освен това състояние да се окаже към границата на блокиращото малцинство.
" Големите " истории
Съществената смяна на тези избори пристигна обаче не от крайните партии, а от огромните обичайни партии в центъра.
Отслабването на социалдемократите, почнало преди към десетилетие в Западна Европа, се трансферира и на изток: измежду Вишеградската четворка социалдемократи има на процедура единствено в Словакия, където обаче те изгубиха от нова демократично насочена коалиция. За имплозията на социалистическата партия в Румъния няма какво да прибавим, откакто там към изборната им загуба се прибави и потвърждаване на тригодишната присъда на властелина на партията Ливиу Драгня. Единствено в Испания министър председателят Педро Санчес прибави значителен дял към фракцията на социалисти и демократи в Екологичен потенциал, за което чака висока цена: номинирането на външния му министър Жозеп Борел за висш представител на Европейски Съюз по външната политика. Както и Еманюел Макрон, Санчес явно не храни доста почитание към процеса на водещи претенденти за установяване на ръководител на Европейска комисия.
Загубата на християндемократите, въпреки и малко по-малка, е в действителност по-важна. Тук става дума на първо място за смяната на политическата система в Германия - от която обичайно идва най-голямата част депутати от ЕНП. На пръв взор тази загуба не е огромна: към 7 процентни пункта, само че в случай че се вгледаме в цифрите, ще установим голяма разлика в метода, по който гласоподават другите възрастови групи в Германия. При младите (18-34 години) на процедура няма гласове за обичайните партии: те гласоподават за либералите и зелените, а точно младите ще са движещата мощ в преизмислянето на Европа.
За страни като България, където обичайните партии са към момента структуроопределящи, този феномен изисква пренастройване в мисленето за политически обединения.
Политическата и икономическа обязаност на България с Германия (още от началото на прехода, освен през връзката Борисов-Меркел) ще направи по-трудно ориентирането в европейските съдружни глъбини. След като в останалите огромни - Франция, Италия, Полша, Испания, няма ръководещи партии от ЕНП, да се разчита единствено на този канал за въздействие в Европа към този момент няма да е задоволително. В този смисъл и българската поддръжка за водещия претендент на ЕНП Манфред Вебер може да бъде сменена на идващия стадий от друга тактика.
" Малките " истории
В доста по-шарен парламент, а и Европейски съвет, България би трябвало да се оглежда за обединения с други страни отвън Големите пет. Новата политическа обстановка в Румъния роди обединението USR-Plus на някогашния комисар Дачиан Чолош, която дружно с Националната демократична партия евентуално не след дълго ще поемат властта в Букурещ. Словакия също е на прага на сходен поврат след безапелационната победа на партията на демократичния президент Зузана Чапутова.
Преговорите за новата бюджетна рамка на Европейски Съюз ще изискват по-широк фронт от съдружници, тъй като Германия и Франция ще бъдат получатели на щенията на всички и надалеч няма да могат да им отговорят.
Победата на Нова народна власт в Гърция и на християндемократите в Хърватия вършат партийния диалог с тях по-лесен - само че и все по-необходим в района. Може би с преодоляването на евроскептичната вълна ще е по-лесно да се приказва в случай че не за разширение, то най-малко за доближаване на Западните Балкани към Европейски Съюз. Ако това е " специализацията " на България, то тя ще има потребност от Атина и Загреб като съдружници.
След загубата на крайнодесните в Дания и Холандия може да е една концепция по-лесно да се разисква тематиката за разширението на Шенген. Но за това ще бъде нужна по-сложна дипломация и по-добра ориентировка в локалния политически подтекст.
Малцина са българските евродепутати, пък и политици, които да имат потенциала и гения да се ориентират в тази комплицирана система от география, политически такъми и ползи. Но сигурно приемането на политики пасивно, с очакване единствено в едно политическо семейство няма да реализира задачата, най-често изтъквана в родната предизборната акция: да се отбрани българският народен интерес. А напълно далечна цел остава да участваме в диалога за промяната на Европейски Съюз, която директно следва.
Весела Чернева е шеф на българския офис на Европейския съвет за външна политика.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евроизбори 2019 (603)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ