Държавата да помисли и за осигуровките
Като сочим какво прави Германия за стопанската система, да не забравяме, че у нас от години корпоративният налог е 10% Днес грижата за хората е най-важна, мощните да оказват помощ на по-слабите, приканва проф. Николай Вълканов
Проф.д.т.н инж.Николай Вълканов е ръководител на Съвета на шефовете на „ Минстрой Холдинг “ АД, ръководител на Българската минно-геоложка камара, ръководител на настоятелството на Минно-геоложкия университет и ръководител на Българския маркшрайдерски съюз. Член е на президиума на Световния минен конгрес от 1992 и заместник-председател на Управителния съвет на КРИБ.
Минната промишленост изживява тежък миг, само че ще запазим хората си Много е значимо да не се позволява междуфирмена задлъжнялост Правителството прави доста, въпреки всичко не сме Съединени американски щати
- Ситуацията с пандемията от ковид е невиждана, тя е тежка за хората и бизнеса в целия свят. И в подобен миг хората желаят да чуят посланията на водачите – освен на политиците, само че и в бизнеса. Какви са те, проф. Вълканов?
- Най-важното е да запазим хората, да запазим служащите. Да не ги пускаме с лека ръка за съкращения или в неплатен отпуск, тъй като това е едно и също - индивидът няма с какво да си заплати жилището, тока, водата, храната, да се погрижи за децата си. Държавата прави нужното да помогне на по-слабите, на дребния бизнес с ограниченията, които се одобриха с министерското разпореждане от понеделник. Те дават на компании опция да запазят служащите и да чакат по-добри времена, с цел да работят. Днес грижата за хората, за всички към нас и до нас е най-важна. Заедно да можем да оцелеем. А по-силните би трябвало да оказват помощ на по-слабите.
- Как се оправя минната промишленост?
- Минната промишленост изживява доста тежък миг. Цените на металите през последните 4-5 месеца паднаха фрапантно. През февруари и март спадът е с 30-40%. Металургията също претърпява доста тежък миг. А в случай че тя не работи добре, ние също не можем да работим. На доста места по света - в Латинска Америка – Перу, Чили, в Южна Африка - огромните минни предприятия затвориха. те не могат да устоят на такива разтърсвания, защото разноските им са доста огромни. Но нашият късмет е да запазим хората, до момента в който отминат тези месеци на рецесия, които не знаем какъв брой ще са. И когато се върнем към естествена работа, да имаме служащи. Това вършим.
- Как ще го извършите, като са понижени приходите?
- Когато цените на металите са високи, ние влагаме доста. В минната промишленост вложенията са над 6 милиарда в последните години. А когато цените падат надолу – понижаваме вложенията и вършим разноски единствено за заплати и нужните материали за осъществяване на активността. Когато не стигат парите и за тези разноски – тогава минаваме на вид за взимане на заеми. Сега обстановката е доста динамична, не можем да кажем какво ще се случи в идващите седмици и месеци. Правителството удължи изключителното състояние до 13 май. Специалистите плануват, че пикът на болестта ще бъде сред 15-20 април и 5-10 май. Засега ние никого не редуцираме, никого не пускаме в неплатена отпуска. Освобождаваме тези, които са над 60 година – пенсионери, заради самото естество на болестта. Взели сме всички ограничения за стерилизация. Столовете, които приготвяха топла храна, в този момент са минали на суха, с цел да не се събират хората. В Минстрой-Мадан работят 1000 души, в Златоград са 600. Общо 25 000 са ангажираните в минната промишленост, още толкоз са свързани с нея. Средната заплата при нас е измежду най-високите в страната. Плюс това ние осигуряваме всички върху действителните заплати, тъй че нямаме укрити приходи.
- Ще се възползвате ли от ограниченията на държавното управление, които плануват страната да заплаща 60% от заплатите, а работодателят – останалите 40?
- Който може, ще се възползва, това е законово право. Но по принцип тези ограничения са за избрани браншове – туризъм, хотели, заведения за хранене, заведения, кина, театри – тези браншове, които стопираха да работят с въвеждането на закона за изключителното състояние. Това е за дребния бизнес, ние сме последни. Но тук е значима позицията на КРИБ – с изключение на 60 на 40 за заплатите, страната да намерения и за осигуровките. Сега те са за сметка на работодателя. А в случай че компанията не работи и няма доходи – няма по какъв начин да ги заплати. Докато ние въпреки всичко работим – минната промишленост, металургията, строителството не вършат облаги, работят даже на дребна загуба, само че поддържат фронта. Трябва да се намерения за тези, които са изцяло затворени. Много значимо е и да не се позволява междуфирмена задлъжнялост. Има случаи в нашата история, когато тя е достигала няколко милиарда. И тогава стартират банкрути на компании.
- За подкрепяне на дребния бизнес ли би трябвало да мисли страната най-вече?
- Не единствено – и за учебните заведения, и за спорта – за всички. Защото всички са потърпевши. Както и огромният бизнес. Той е на нулата, даже под нулата, само че стиска зъби и устоя. Хубавите неща, които се случиха в същото време, са глътка въздух - малко поевтиняха електрическата енергия, природният газ, горивата. Удължаването на периодите за представянето на годишните заявления от компаниите, отлагането на заплащането на налог облага до края на юни – това също е глътка въздух.
Мисля, че държавното управление се оправя добре с ограниченията и решенията за поддръжка на бизнеса. Някои споделят: да, но вижте какво прави Германия. Аз им давам отговор: да, само че в Германия налог облага е към 50%, а у нас корпоративният налог е 10%. Т.е. дадена ни е опция в годините да влагаме повече в производството, да имаме по-ниска себестойност. Премиерът и финансовият министър във всичките си изявленията споделят, че не мислят да усилват налозите, което е доста добре за бизнеса. През годините бе дадена огромна помощ за бизнеса. Така че, когато приказваме какво направи Германия, да не забравяме какво се случваше и в България през тези години.
За тези, които са укривали приходи или са били назначавани на минимални заплати, в този момент 60% са нищо. И то тъкмо в секторите, които пострадаха от изключителното положение – туризъм, строителство.
Аз постоянно съм се борил против това и постоянно съм казвал, че България не е най-бедната страна, а страната с най-вече укрити приходи. Така че държавното управление прави задоволително доста, въпреки всичко не можем да се съпоставяме със Съединени американски щати, с Германия и Франция.
- Освен КРИБ и други работодателски организации имат възражения по мярката, главно за осигуровките. Ще се вслушат ли ръководещите в гласа на бизнеса?.
- Правителството постоянно е подхождало с схващане, мисля, че ще реализираме единодушие. В този тежък миг си оказваме помощ, опитваме се да вървим дружно напред. Не е елементарно на държавното управление.
- Съобщихте, че четири минни компании – „ Минстрой “, „ Асарел Медет “, „ Дънди прешъс металс “ България и „ Геотехмин “ ще предложат на държавното управление да поемат разноските за превоза на косумативите и оборудването от Китай, нужни на медиците ни в битката с COVID-19, които са към 300 000 евро. Прави усещане, че бизнесът доста подарява напоследък - оказва помощ на лекари, на страната. Сега ли е моментът бизнесът да покаже, че е обществено виновен?
- Големият бизнес постоянно е бил обществено виновен. Той го е посочил и ще продължи да го демонстрира. Много сътрудници от едрия бизнес оказват помощ на районите, в които работят. Всички минни компании подкрепят лечебни заведения, локалната власт, учебни заведения, спортни прояви. И „ Асарел Медет “ в Панагюрище, и „ Елаците мед “ в Етрополе, и „ Дънди “ в Челопеч и Крумовград, и „ Минстрой “ в Мадан и Златоград, и КЦМ към Пловдив. Сега има самодейност, в която се включиха доста повече хора и компании от други браншове. Добродетел е да се подарява.
- Вие постоянно сте се грижили за хората на изкуството, за театрите.
- Изкуството, културата, театрите са моя уязвимост, не преставам да оказвам помощ и в този момент. Но не обичам да се разгласявам, върша го тихичко.
- Каква е прогнозата Ви за развиването на обстановката?
- Никой не може да направи тази прогноза през днешния ден, тъй като не знаем какво ще се случи. Затвориха множеството автомобилни фабрики, в Италия нищо не работи, във Франция също. При нас въпреки всичко една част от промишлеността работи. Прогноза може да се направи въз основата на това, което чуваме за Китай. Първият случай там бе разгласен на 31 декември 2019 година, за три месеца минаха през всичко и започнаха да отварят фабрики даже в Ухан, където бе най-тежко. Ако следваме образеца на Китай – след 3-4 месеца или до края на лятото би трябвало да се върнем към естествения живот.
- Какви са уроците, които ще научим от тази рецесия, с какви поучения ще излезем от нея?
- Това, на което ще се научим и се надявам да ни остане за дълго, е да бъдем дружно, да сме единни, да не сме непрестанно в спорове. Заедност, единение, единодушие - с цел да можем да вървим напред и да побеждаваме.
Проф.д.т.н инж.Николай Вълканов е ръководител на Съвета на шефовете на „ Минстрой Холдинг “ АД, ръководител на Българската минно-геоложка камара, ръководител на настоятелството на Минно-геоложкия университет и ръководител на Българския маркшрайдерски съюз. Член е на президиума на Световния минен конгрес от 1992 и заместник-председател на Управителния съвет на КРИБ.
Минната промишленост изживява тежък миг, само че ще запазим хората си Много е значимо да не се позволява междуфирмена задлъжнялост Правителството прави доста, въпреки всичко не сме Съединени американски щати
- Ситуацията с пандемията от ковид е невиждана, тя е тежка за хората и бизнеса в целия свят. И в подобен миг хората желаят да чуят посланията на водачите – освен на политиците, само че и в бизнеса. Какви са те, проф. Вълканов?
- Най-важното е да запазим хората, да запазим служащите. Да не ги пускаме с лека ръка за съкращения или в неплатен отпуск, тъй като това е едно и също - индивидът няма с какво да си заплати жилището, тока, водата, храната, да се погрижи за децата си. Държавата прави нужното да помогне на по-слабите, на дребния бизнес с ограниченията, които се одобриха с министерското разпореждане от понеделник. Те дават на компании опция да запазят служащите и да чакат по-добри времена, с цел да работят. Днес грижата за хората, за всички към нас и до нас е най-важна. Заедно да можем да оцелеем. А по-силните би трябвало да оказват помощ на по-слабите.
- Как се оправя минната промишленост?
- Минната промишленост изживява доста тежък миг. Цените на металите през последните 4-5 месеца паднаха фрапантно. През февруари и март спадът е с 30-40%. Металургията също претърпява доста тежък миг. А в случай че тя не работи добре, ние също не можем да работим. На доста места по света - в Латинска Америка – Перу, Чили, в Южна Африка - огромните минни предприятия затвориха. те не могат да устоят на такива разтърсвания, защото разноските им са доста огромни. Но нашият късмет е да запазим хората, до момента в който отминат тези месеци на рецесия, които не знаем какъв брой ще са. И когато се върнем към естествена работа, да имаме служащи. Това вършим.
- Как ще го извършите, като са понижени приходите?
- Когато цените на металите са високи, ние влагаме доста. В минната промишленост вложенията са над 6 милиарда в последните години. А когато цените падат надолу – понижаваме вложенията и вършим разноски единствено за заплати и нужните материали за осъществяване на активността. Когато не стигат парите и за тези разноски – тогава минаваме на вид за взимане на заеми. Сега обстановката е доста динамична, не можем да кажем какво ще се случи в идващите седмици и месеци. Правителството удължи изключителното състояние до 13 май. Специалистите плануват, че пикът на болестта ще бъде сред 15-20 април и 5-10 май. Засега ние никого не редуцираме, никого не пускаме в неплатена отпуска. Освобождаваме тези, които са над 60 година – пенсионери, заради самото естество на болестта. Взели сме всички ограничения за стерилизация. Столовете, които приготвяха топла храна, в този момент са минали на суха, с цел да не се събират хората. В Минстрой-Мадан работят 1000 души, в Златоград са 600. Общо 25 000 са ангажираните в минната промишленост, още толкоз са свързани с нея. Средната заплата при нас е измежду най-високите в страната. Плюс това ние осигуряваме всички върху действителните заплати, тъй че нямаме укрити приходи.
- Ще се възползвате ли от ограниченията на държавното управление, които плануват страната да заплаща 60% от заплатите, а работодателят – останалите 40?
- Който може, ще се възползва, това е законово право. Но по принцип тези ограничения са за избрани браншове – туризъм, хотели, заведения за хранене, заведения, кина, театри – тези браншове, които стопираха да работят с въвеждането на закона за изключителното състояние. Това е за дребния бизнес, ние сме последни. Но тук е значима позицията на КРИБ – с изключение на 60 на 40 за заплатите, страната да намерения и за осигуровките. Сега те са за сметка на работодателя. А в случай че компанията не работи и няма доходи – няма по какъв начин да ги заплати. Докато ние въпреки всичко работим – минната промишленост, металургията, строителството не вършат облаги, работят даже на дребна загуба, само че поддържат фронта. Трябва да се намерения за тези, които са изцяло затворени. Много значимо е и да не се позволява междуфирмена задлъжнялост. Има случаи в нашата история, когато тя е достигала няколко милиарда. И тогава стартират банкрути на компании.
- За подкрепяне на дребния бизнес ли би трябвало да мисли страната най-вече?
- Не единствено – и за учебните заведения, и за спорта – за всички. Защото всички са потърпевши. Както и огромният бизнес. Той е на нулата, даже под нулата, само че стиска зъби и устоя. Хубавите неща, които се случиха в същото време, са глътка въздух - малко поевтиняха електрическата енергия, природният газ, горивата. Удължаването на периодите за представянето на годишните заявления от компаниите, отлагането на заплащането на налог облага до края на юни – това също е глътка въздух.
Мисля, че държавното управление се оправя добре с ограниченията и решенията за поддръжка на бизнеса. Някои споделят: да, но вижте какво прави Германия. Аз им давам отговор: да, само че в Германия налог облага е към 50%, а у нас корпоративният налог е 10%. Т.е. дадена ни е опция в годините да влагаме повече в производството, да имаме по-ниска себестойност. Премиерът и финансовият министър във всичките си изявленията споделят, че не мислят да усилват налозите, което е доста добре за бизнеса. През годините бе дадена огромна помощ за бизнеса. Така че, когато приказваме какво направи Германия, да не забравяме какво се случваше и в България през тези години.
За тези, които са укривали приходи или са били назначавани на минимални заплати, в този момент 60% са нищо. И то тъкмо в секторите, които пострадаха от изключителното положение – туризъм, строителство.
Аз постоянно съм се борил против това и постоянно съм казвал, че България не е най-бедната страна, а страната с най-вече укрити приходи. Така че държавното управление прави задоволително доста, въпреки всичко не можем да се съпоставяме със Съединени американски щати, с Германия и Франция.
- Освен КРИБ и други работодателски организации имат възражения по мярката, главно за осигуровките. Ще се вслушат ли ръководещите в гласа на бизнеса?.
- Правителството постоянно е подхождало с схващане, мисля, че ще реализираме единодушие. В този тежък миг си оказваме помощ, опитваме се да вървим дружно напред. Не е елементарно на държавното управление.
- Съобщихте, че четири минни компании – „ Минстрой “, „ Асарел Медет “, „ Дънди прешъс металс “ България и „ Геотехмин “ ще предложат на държавното управление да поемат разноските за превоза на косумативите и оборудването от Китай, нужни на медиците ни в битката с COVID-19, които са към 300 000 евро. Прави усещане, че бизнесът доста подарява напоследък - оказва помощ на лекари, на страната. Сега ли е моментът бизнесът да покаже, че е обществено виновен?
- Големият бизнес постоянно е бил обществено виновен. Той го е посочил и ще продължи да го демонстрира. Много сътрудници от едрия бизнес оказват помощ на районите, в които работят. Всички минни компании подкрепят лечебни заведения, локалната власт, учебни заведения, спортни прояви. И „ Асарел Медет “ в Панагюрище, и „ Елаците мед “ в Етрополе, и „ Дънди “ в Челопеч и Крумовград, и „ Минстрой “ в Мадан и Златоград, и КЦМ към Пловдив. Сега има самодейност, в която се включиха доста повече хора и компании от други браншове. Добродетел е да се подарява.
- Вие постоянно сте се грижили за хората на изкуството, за театрите.
- Изкуството, културата, театрите са моя уязвимост, не преставам да оказвам помощ и в този момент. Но не обичам да се разгласявам, върша го тихичко.
- Каква е прогнозата Ви за развиването на обстановката?
- Никой не може да направи тази прогноза през днешния ден, тъй като не знаем какво ще се случи. Затвориха множеството автомобилни фабрики, в Италия нищо не работи, във Франция също. При нас въпреки всичко една част от промишлеността работи. Прогноза може да се направи въз основата на това, което чуваме за Китай. Първият случай там бе разгласен на 31 декември 2019 година, за три месеца минаха през всичко и започнаха да отварят фабрики даже в Ухан, където бе най-тежко. Ако следваме образеца на Китай – след 3-4 месеца или до края на лятото би трябвало да се върнем към естествения живот.
- Какви са уроците, които ще научим от тази рецесия, с какви поучения ще излезем от нея?
- Това, на което ще се научим и се надявам да ни остане за дълго, е да бъдем дружно, да сме единни, да не сме непрестанно в спорове. Заедност, единение, единодушие - с цел да можем да вървим напред и да побеждаваме.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ