Как хан Крум отиде при Тангра
Като знак на живота и гибелта, вързаното на клуп въже въплъщава Космоса
Древният бит да се погубват способните по-късно мутира в фамозната нашенска злоба
Легендата и истината в българската история са като шарена рогозка. Изтъкана по този начин, че едното не може без другото. Истината е дописана от легендата, която носи романтиката на националните приказки.
Кой е Крали Марко? Къде са мощите на Патриарх Евтимий? Левски или негов двойник увисва на бесилото? Що за оракул е Петър Дънов? Майка или мащеха е партията за Смирненски и Вапцаров?
И още доста въпросителни…
Тази поредност на “Труд ” ще се опита да проникне в тайните на шарената българска рогозка. Не да зачертава легендата и да коронясва истината. Да потърси пресечните точки сред двете в националната ни история.
Започваме с хан Крум Страшни. Могъщият държател, който става жертва на нечовечен езически бит. Пратен при висшия господ Тангра да оказва помощ в небесните му каузи.
Пергаментен увод, в който се разказва умъртвяването на хан Крум.
Хан Крум Страшни е жертва на нечовечен езически бит. От дълбока античност прабългарите пращали при Тангра най-талантливите люде от племето. Нашите предци вярвали, че със своите качества избраниците ще оказват помощ на висшия господ в небесните му каузи.
„Обичаят препоръчвал подобен човек да бъде удушен с въжета, до момента в който от устата, ноздрите и ушите му потечала кръв“, написа проф. Йордан Андреев. Като съпоставя обстоятелствата към кончината на владетеля, историкът заключава: “Случаят с Крум наподобява почти същият. Няма подозрение, че той се радвал на извънреден почит измежду своя народ. Следователно може в действителност да имаме работа със “сакрално цареубийство ”. ”
Според прабългарските вярвания Крум черпел мощност от главите на съкрушените врагове. Да се трансформира черепът в чаша е остаряла източна традиция. Древните били уверени, че дружно с виното се отпива и от силата на мъртвеца. С чаши-черепи се черпели българските владетели преди и след хан Крум. Летописецът Акрополит твърди, че цар Калоян направил от главата на Балдуин Фландърски бокал за повдигане на тостове.
През юли 811 година Крум причаква във Върбишкия проход войската на византийския император Никифор I Геник. Ромеите понасят невиждано до тогава проваляне. “И цялата християнска хубост починала. Всичкото оръжие било изгубено дружно с царския багаж. Дано християните не изпитат отново грозната история на този ден, защото надвишава всякакво стенание ”, надяват се византийските хронисти.
Никифор е хванат и обезглавен. Императорската глава е побита на прът, пред нея войните приветствали своя военачалник. Като минава опиянението от успеха, Крум подрежда да се измайстори чаша. Знатният череп е обкован със сребро и попълня ханската сбирка от сходни титли.
През 813 година в борба при Версиникия Крум разрушава и новия император Михаил І Рангаве. Ромеите бягали стремително, най-отпред тичал василевсът. Спасявал главата си от езическо поругаване.
Тогавашните жреци хвърлят око на Крум, поради неговото крещящо предимство над останалите простосмъртни. Ханът има свърхестествена мощ, внушават си те. Той се бие като фурия, печели победа след победа, а и чудодейно се избавя от подла ромейска засада.
Като разгромява Рангаве, Крум желае среща с наследника Лъв V Арменец. Онзи приема, с цел да скрои клопка на българина. Трима изкусни стрелци би трябвало да се спотаят наоколо и по даден знак да унищожават страшилището. Крум обаче усеща клопката и съумява да се метне на коня, а майсторите на лъка изпускат целта.
След избавлението разяреният хан опустошава покрайнините на Константинопол и поема към Одрин. Превзема града, а жителите подлага на мъчения. “Българският княз Крум пристигна с войската си в тракийския град Адрианопол (Одрин), победи съперниците си и като хвана свещеник Мануил, на първо време отсече едната му ръка, а по-късно подреди да го пресекат на две половини и да го хвърлят за храна на зверовете ”, написа в пергаментен увод от ХIV век.
Книжовният монумент е открит през 1979 година от Константин Мечев в ленинградската библиотека “Салтиков-Шчедрин ”. Ръкописът е скъп извор за кончината на Крум. “Заради този грях той ослепя и беше възненавидян от своите и беше удавен от тях, завързан с въже. И одобри българската власт безбожният Четкат ”, разказва последните дни на Крум пергаментът.
Средновековната историография не познава държател Четкат. Приемник на Крум е хан Омуртаг, който се счита за негов наследник. Вероятно Четкат е заплетен в умъртвяването на хана и е играл някаква роля в настъпилото междуцарствие. Възможно е обаче Четкат и Омуртаг да са едно и също лице, допуска откривателят на ръкописа.
Крум умира ненадейно на 13 април 814 година, когато трескаво се готви да щурмува Константинопол. Най-безобидната версия за края му е раздор на сърцето. Почти всички създатели одобряват обаче, че става дума за насилствена гибел. Те се базират на разнообразни извори, в които написа, че ханът е заклан или удушен. Съвременници настояват, че през устата, ноздрите и ушите на жертвата бликнала кръв.
Според античната символика въжето е връзка сред живота и гибелта. То опредметява и пъпната шнур, и пътя към небето, към Бога. Ритуалните изтезания са осъществявани с коноп към шията, с цел да може по него душата да се изкачи в отвъдното. Обреченият е стяган до момента в който се появат кървавите следи.
Гръцките летописци майсторски извъртат нещата и изясняват умъртвяването на Крум с многочислените му злодейства. Ако владетелят в действителност е ослепял, дворцовите шамани са се уплашили, че ще изгуби божествената мощ и са хукнали да я “вържат с въже ”. Целта е качествата да се запазят и предадат на наследника. Възможно е и някой заинтригуван Четкат да е подшушнал на жреците да побързат с изтезанието.
По-вероятно е обаче Крум да е изпратен за асистент на Тангра. Талантливият военачалник отива на оня свят в навечерието на огромна военна акция. Той ще е потребен повече на небето, в сравнение с земята, решили са шаманите и са му секнали дъха.
Като знак на живота и гибелта, вързаното на клуп въже въплъщава Космоса. В онази ера, когато животът е нямал стойност, примката се свързва повече с позитивни, в сравнение с с негативни страсти. Оттогава е останало вярването, че въжето на обесения носи благополучие. През идващите епохи палачите го режели и продавали на парче.
Звучи необикновено, само че клупът към врата на хан Крум е отдалечен предтеча на днешните вратовръзки. Този белег на грациозност се постанова в облеклото като страж от зли сили. Възелът заключва неприятното и не му разрешава да превземе душата. Още от Адамово време хората си връзвали възел на шията против уроки. После не запомнили защо служи и го употребявали единствено за украса.
“Българският възел ” има и различен смисъл, неописан в справочниците по символика. Древният бит да се погубват способните по-късно мутира в фамозната нашенска злоба. Предците ни са били прями и напряко надявали въжето на най-даровитите. Днес методите за затриване на близък са по византийски изтънчени. Което потвърждава, че все нещо сме научили от старите гръцки хронисти.
Древният бит да се погубват способните по-късно мутира в фамозната нашенска злоба
Легендата и истината в българската история са като шарена рогозка. Изтъкана по този начин, че едното не може без другото. Истината е дописана от легендата, която носи романтиката на националните приказки.
Кой е Крали Марко? Къде са мощите на Патриарх Евтимий? Левски или негов двойник увисва на бесилото? Що за оракул е Петър Дънов? Майка или мащеха е партията за Смирненски и Вапцаров?
И още доста въпросителни…
Тази поредност на “Труд ” ще се опита да проникне в тайните на шарената българска рогозка. Не да зачертава легендата и да коронясва истината. Да потърси пресечните точки сред двете в националната ни история.
Започваме с хан Крум Страшни. Могъщият държател, който става жертва на нечовечен езически бит. Пратен при висшия господ Тангра да оказва помощ в небесните му каузи.
Пергаментен увод, в който се разказва умъртвяването на хан Крум. Хан Крум Страшни е жертва на нечовечен езически бит. От дълбока античност прабългарите пращали при Тангра най-талантливите люде от племето. Нашите предци вярвали, че със своите качества избраниците ще оказват помощ на висшия господ в небесните му каузи.
„Обичаят препоръчвал подобен човек да бъде удушен с въжета, до момента в който от устата, ноздрите и ушите му потечала кръв“, написа проф. Йордан Андреев. Като съпоставя обстоятелствата към кончината на владетеля, историкът заключава: “Случаят с Крум наподобява почти същият. Няма подозрение, че той се радвал на извънреден почит измежду своя народ. Следователно може в действителност да имаме работа със “сакрално цареубийство ”. ”
Според прабългарските вярвания Крум черпел мощност от главите на съкрушените врагове. Да се трансформира черепът в чаша е остаряла източна традиция. Древните били уверени, че дружно с виното се отпива и от силата на мъртвеца. С чаши-черепи се черпели българските владетели преди и след хан Крум. Летописецът Акрополит твърди, че цар Калоян направил от главата на Балдуин Фландърски бокал за повдигане на тостове.
През юли 811 година Крум причаква във Върбишкия проход войската на византийския император Никифор I Геник. Ромеите понасят невиждано до тогава проваляне. “И цялата християнска хубост починала. Всичкото оръжие било изгубено дружно с царския багаж. Дано християните не изпитат отново грозната история на този ден, защото надвишава всякакво стенание ”, надяват се византийските хронисти.
Никифор е хванат и обезглавен. Императорската глава е побита на прът, пред нея войните приветствали своя военачалник. Като минава опиянението от успеха, Крум подрежда да се измайстори чаша. Знатният череп е обкован със сребро и попълня ханската сбирка от сходни титли.
През 813 година в борба при Версиникия Крум разрушава и новия император Михаил І Рангаве. Ромеите бягали стремително, най-отпред тичал василевсът. Спасявал главата си от езическо поругаване.
Тогавашните жреци хвърлят око на Крум, поради неговото крещящо предимство над останалите простосмъртни. Ханът има свърхестествена мощ, внушават си те. Той се бие като фурия, печели победа след победа, а и чудодейно се избавя от подла ромейска засада.
Като разгромява Рангаве, Крум желае среща с наследника Лъв V Арменец. Онзи приема, с цел да скрои клопка на българина. Трима изкусни стрелци би трябвало да се спотаят наоколо и по даден знак да унищожават страшилището. Крум обаче усеща клопката и съумява да се метне на коня, а майсторите на лъка изпускат целта.
След избавлението разяреният хан опустошава покрайнините на Константинопол и поема към Одрин. Превзема града, а жителите подлага на мъчения. “Българският княз Крум пристигна с войската си в тракийския град Адрианопол (Одрин), победи съперниците си и като хвана свещеник Мануил, на първо време отсече едната му ръка, а по-късно подреди да го пресекат на две половини и да го хвърлят за храна на зверовете ”, написа в пергаментен увод от ХIV век.
Книжовният монумент е открит през 1979 година от Константин Мечев в ленинградската библиотека “Салтиков-Шчедрин ”. Ръкописът е скъп извор за кончината на Крум. “Заради този грях той ослепя и беше възненавидян от своите и беше удавен от тях, завързан с въже. И одобри българската власт безбожният Четкат ”, разказва последните дни на Крум пергаментът.
Средновековната историография не познава държател Четкат. Приемник на Крум е хан Омуртаг, който се счита за негов наследник. Вероятно Четкат е заплетен в умъртвяването на хана и е играл някаква роля в настъпилото междуцарствие. Възможно е обаче Четкат и Омуртаг да са едно и също лице, допуска откривателят на ръкописа.
Крум умира ненадейно на 13 април 814 година, когато трескаво се готви да щурмува Константинопол. Най-безобидната версия за края му е раздор на сърцето. Почти всички създатели одобряват обаче, че става дума за насилствена гибел. Те се базират на разнообразни извори, в които написа, че ханът е заклан или удушен. Съвременници настояват, че през устата, ноздрите и ушите на жертвата бликнала кръв.
Според античната символика въжето е връзка сред живота и гибелта. То опредметява и пъпната шнур, и пътя към небето, към Бога. Ритуалните изтезания са осъществявани с коноп към шията, с цел да може по него душата да се изкачи в отвъдното. Обреченият е стяган до момента в който се появат кървавите следи.
Гръцките летописци майсторски извъртат нещата и изясняват умъртвяването на Крум с многочислените му злодейства. Ако владетелят в действителност е ослепял, дворцовите шамани са се уплашили, че ще изгуби божествената мощ и са хукнали да я “вържат с въже ”. Целта е качествата да се запазят и предадат на наследника. Възможно е и някой заинтригуван Четкат да е подшушнал на жреците да побързат с изтезанието.
По-вероятно е обаче Крум да е изпратен за асистент на Тангра. Талантливият военачалник отива на оня свят в навечерието на огромна военна акция. Той ще е потребен повече на небето, в сравнение с земята, решили са шаманите и са му секнали дъха.
Като знак на живота и гибелта, вързаното на клуп въже въплъщава Космоса. В онази ера, когато животът е нямал стойност, примката се свързва повече с позитивни, в сравнение с с негативни страсти. Оттогава е останало вярването, че въжето на обесения носи благополучие. През идващите епохи палачите го режели и продавали на парче.
Звучи необикновено, само че клупът към врата на хан Крум е отдалечен предтеча на днешните вратовръзки. Този белег на грациозност се постанова в облеклото като страж от зли сили. Възелът заключва неприятното и не му разрешава да превземе душата. Още от Адамово време хората си връзвали възел на шията против уроки. После не запомнили защо служи и го употребявали единствено за украса.
“Българският възел ” има и различен смисъл, неописан в справочниците по символика. Древният бит да се погубват способните по-късно мутира в фамозната нашенска злоба. Предците ни са били прями и напряко надявали въжето на най-даровитите. Днес методите за затриване на близък са по византийски изтънчени. Което потвърждава, че все нещо сме научили от старите гръцки хронисти.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ