Моралът на оставката
Като си подам оставката, поемам политическа отговорност и това е задоволително! Така звучаха всички политически изгорели в сагата " Апартаментгейт ". Изрично пиша " политически изгорели " - тъй като изгорели пред закона няма! Няма и да има!
И тъкмо поради такива обстановки се изправяме пред въпроса за морала и правото. В правната просвета няма спор, че моралът като категория се появява преди правото. И моралът, и правото обаче имат общ корен – те урегулират човешките връзки. При морала нещата са по-прости – гледаме единствено в плоскостта " положително – зло ", а и като категория моралът се трансформира доста по-бавно и мъчно от правото. Като система обаче правото обгръща доста по-широк диапазон от връзките сред хората – тъй като тези връзки не се развиват единствено в плоскостта " положително – зло ". Но правото се основава на морала, а не противоположното – моралът е основата и това е по този начин, тъй като моралът е основата на общуването сред хората. Но моралът не предстои на твърда формулировка точно поради всеобхватността при човешкото другарство, а естественото право, върху което размишляват още древногръцките философи, е първото надграждане в урегулирането на човешките връзки. Чак в Класическата ера Хуго Гроций класифицира естественото право като проявяване на човешкия разсъдък, а Кристиан Томазиус изважда от естественото право нравствеността – плода на морала, като я дефинира по следния метод: " Не прави на другите това, което не желаеш да ти вършат. Прави за себе си това, което желаеш и другите да вършат за себе си ".
Всъщност тъкмо този принцип чудесно се ползва и в " Апартаментгейт " и по-конкретно в тръбящия на всички места каква жертва е към този момент някогашен ръководител на Антикорупционната комисия (КПКОНПИ) Пламен Георгиев. " Това е обща част, само че не е предопределено за общо прилагане " - по този начин Георгиев изясни по какъв начин има тераса от 186 квадрата и по какъв начин тя не е негова, само че си я употребява единствено той. С други думи – прави това, което не би желал да му вършат. Защото надали съседите му в етажната благосъстоятелност ще откажат да употребяват тази обща тераса.
Да се върнем обаче на естественото право. Редица огромни философи са разсъждавали върху него и са стигнали до следната простичка връзка – нравствеността съставлява волята на обособения човек да се усъвършенства духовно и в честен аспект, а правото съставлява положението на обществото като цялост от обособени хора. Колкото повече искащи да се усъвършенстват духовно и в честен аспект хора, толкоз по-напреднало в връзките си общество – с по-малко спорове сред обособените хора и с повече сила за развиване.
Примерът Пламен Георгиев е символен за българското общество. Защото в действителност той е единствено една от черешките на тортата „ Апартаментгейт “. Всички други, които лъснаха на тази торта, работят на принцип да вършат това, което не биха желали на тях да им вършат. А това са хора, които заемат държавни постове и позиции в обществото, предполагащи да бъдат мотори за развиването на същото това общество. Какво развиване, когато образецът е да вършим това, което не бихме желали на нас да ни вършат?!
Между другото, съгласно Имануил Кант законът като инструмент на правото е блян т.е. той постоянно би трябвало да се усъвършенства. Но Кант споделя и друго - моралът произтича от вътрешния глас на всеки, а правото е норма, произлизаща и прилагана под силата на държавната насила. Най-широко публикуваното разбиране е, че моралът и правото си взаимодействат, само че " Апартаментгейт " е еманация на теорията, че моралът на господстващата обществена класа (коя е тази класа в България - дали не стартира с " мут " и не приключва на " ри " ) дефинира правото в съответното общество. С други думи, даже на философско равнище в България сме се оправили – тъй като при правото съществува и непрекъснатото образуване на нови за обществото полезности. " Кради до обратен тласък " към този момент наподобява като социална полезност, по този начин да се каже основата, тухличката по апартаментгейтски на господстващия морал т.е. съвкупността от нравствени възгледи и полезности, морални правила, общоприети за обещано общество – по тази причина и подаването на оставка в тази ситуация си е изцяло задоволително " наказване ". И не зависи от постулата на актуалния развъртян свят, към който (уж) все се стремим – че правото би трябвало да е еднообразно за всички, а не да зависи от моралните възгледи на един човек или на малко на брой.
За край остава да си отговорим единствено на един въпрос – харесват ли ни новите полезности? И желаеме ли да живеем като вършим това, което не бихме желали да ни създадат?
п.п. Ако въпреки всичко " Апартаментгейт " е това, което видните ни ръководещи желаят да вършат всички в страната, да кажат - ще влезе в сентенцията на Томазиус!
Автор: Ивайло Ачев
И тъкмо поради такива обстановки се изправяме пред въпроса за морала и правото. В правната просвета няма спор, че моралът като категория се появява преди правото. И моралът, и правото обаче имат общ корен – те урегулират човешките връзки. При морала нещата са по-прости – гледаме единствено в плоскостта " положително – зло ", а и като категория моралът се трансформира доста по-бавно и мъчно от правото. Като система обаче правото обгръща доста по-широк диапазон от връзките сред хората – тъй като тези връзки не се развиват единствено в плоскостта " положително – зло ". Но правото се основава на морала, а не противоположното – моралът е основата и това е по този начин, тъй като моралът е основата на общуването сред хората. Но моралът не предстои на твърда формулировка точно поради всеобхватността при човешкото другарство, а естественото право, върху което размишляват още древногръцките философи, е първото надграждане в урегулирането на човешките връзки. Чак в Класическата ера Хуго Гроций класифицира естественото право като проявяване на човешкия разсъдък, а Кристиан Томазиус изважда от естественото право нравствеността – плода на морала, като я дефинира по следния метод: " Не прави на другите това, което не желаеш да ти вършат. Прави за себе си това, което желаеш и другите да вършат за себе си ".
Всъщност тъкмо този принцип чудесно се ползва и в " Апартаментгейт " и по-конкретно в тръбящия на всички места каква жертва е към този момент някогашен ръководител на Антикорупционната комисия (КПКОНПИ) Пламен Георгиев. " Това е обща част, само че не е предопределено за общо прилагане " - по този начин Георгиев изясни по какъв начин има тераса от 186 квадрата и по какъв начин тя не е негова, само че си я употребява единствено той. С други думи – прави това, което не би желал да му вършат. Защото надали съседите му в етажната благосъстоятелност ще откажат да употребяват тази обща тераса.
Да се върнем обаче на естественото право. Редица огромни философи са разсъждавали върху него и са стигнали до следната простичка връзка – нравствеността съставлява волята на обособения човек да се усъвършенства духовно и в честен аспект, а правото съставлява положението на обществото като цялост от обособени хора. Колкото повече искащи да се усъвършенстват духовно и в честен аспект хора, толкоз по-напреднало в връзките си общество – с по-малко спорове сред обособените хора и с повече сила за развиване.
Примерът Пламен Георгиев е символен за българското общество. Защото в действителност той е единствено една от черешките на тортата „ Апартаментгейт “. Всички други, които лъснаха на тази торта, работят на принцип да вършат това, което не биха желали на тях да им вършат. А това са хора, които заемат държавни постове и позиции в обществото, предполагащи да бъдат мотори за развиването на същото това общество. Какво развиване, когато образецът е да вършим това, което не бихме желали на нас да ни вършат?!
Между другото, съгласно Имануил Кант законът като инструмент на правото е блян т.е. той постоянно би трябвало да се усъвършенства. Но Кант споделя и друго - моралът произтича от вътрешния глас на всеки, а правото е норма, произлизаща и прилагана под силата на държавната насила. Най-широко публикуваното разбиране е, че моралът и правото си взаимодействат, само че " Апартаментгейт " е еманация на теорията, че моралът на господстващата обществена класа (коя е тази класа в България - дали не стартира с " мут " и не приключва на " ри " ) дефинира правото в съответното общество. С други думи, даже на философско равнище в България сме се оправили – тъй като при правото съществува и непрекъснатото образуване на нови за обществото полезности. " Кради до обратен тласък " към този момент наподобява като социална полезност, по този начин да се каже основата, тухличката по апартаментгейтски на господстващия морал т.е. съвкупността от нравствени възгледи и полезности, морални правила, общоприети за обещано общество – по тази причина и подаването на оставка в тази ситуация си е изцяло задоволително " наказване ". И не зависи от постулата на актуалния развъртян свят, към който (уж) все се стремим – че правото би трябвало да е еднообразно за всички, а не да зависи от моралните възгледи на един човек или на малко на брой.
За край остава да си отговорим единствено на един въпрос – харесват ли ни новите полезности? И желаеме ли да живеем като вършим това, което не бихме желали да ни създадат?
п.п. Ако въпреки всичко " Апартаментгейт " е това, което видните ни ръководещи желаят да вършат всички в страната, да кажат - ще влезе в сентенцията на Томазиус!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ