Най-важното умение, на което родителите трябва да научат децата
Като родители, всички ние желаеме да отгледаме деца, които са умни и съсредоточени, изключително в свят, в който разсейването с най-различни цифрови устройства наподобява неизбежно.
Дори софтуерни титани, като Стив Джобс и Бил Гейтс, имат тактики за ограничението на времето, което децата им прекарват през екрана.
Защо? Защото в бъдеще на този свят ще има два вида хора: такива, които разрешават вниманието и животът им да бъдат употребявани от други, и такива, които не разрешават да бъдат разсейвани.
Да станеш човек, който не разрешава да се отвлича вниманието му, е най-важното умеене на 21-и век, а то е умеенето, на което доста родители не съумяват да научат децата си, споделя Нир Еял, специалист по логика на психиката и учител в Станфордския университет.
След като години наред изучавах пресечната точка сред логиката на психиката, технологията и това по какъв начин ние ги използваме, една от най-големите неточности, които виждам родители да вършат, е да дават на децата си опцията независимо да управляват личното си време, споделя Еял пред CNBC.
Ако им позволявате да го вършат, за тях това е страховит подарък; даже и да се провалят понякога, неуспехът е част от процеса на научаване на нови неща.
Родителите би трябвало да схванат, че е ок да възложат тази отговорност на децата си, тъй като единствено когато се учат да наблюдават личното си държание, могат да се научат по какъв начин да ръководят личното си време и внимание.
Учете ги от ранна възраст
Когато щерка ми беше на 5 година и към този момент настояваше с непримирими митинги да употребява iPad, със брачната половинка ми знаехме, че би трябвало да се намесим, споделя Еял.
След като всички се успокоявахме, давахме най-хубавото от себе си, с цел да уважим нейните потребности по метода, по който Ричард Раян - един от най-големите експерти по човешко държание, предлага: Обяснявахме й допустимо най-разбираемо, че прекомерно многото стоене пред екрана е за сметка на други неща.
По това време тя се учеше да познава часовника, тъй че можехме да й разбираем, че разполага с несъмнено време, с цел да прави нещата, които й носят наслаждение. Прекарването на прекомерно доста време в с приложения и в гледането на видеа означаваше, че има по-малко време, с цел да си играе с другари в парка, да плува в басейна или пък да бъде с мама и баща.
Скептицизмът във връзка с потреблението е потребен
Обяснявахме й също по този начин, че видеата на iPad-а са направени от доста умни хора и че имат за цел да я държат непрекъснато пред екрана.
Важно е нашите деца да схванат претекстовете на фирмите за игри и обществените мрежи: Тези артикули ни продават развлечение и съгласуваност с други хора, само че в същото време печелят от нашето време и внимание.
Това може би идва малко допълнително на едно петгодишно дете, само че ние изпитвахме остра потребност да й осигурим способността да взема решения по отношение на това по какъв начин потреблението на електронни устройства и си постанова лични правила.
Децата имат потребност от доста количество автономия
След това я попитахме какъв брой време дневно пред екрана счита, че е добре за нея. Поехме риска да й дадем опцията да вземе сама решение, само че си заслужаваше да опитаме.
Ако би трябвало да съм почтен, чаках да каже “Цял ден! ”, само че тя не го направи, споделя Еял. Вместо това, въоръжена с логиката зад това за какво ограничението на стоенето пред екрана е значимо и със свободата да взема решения сама, тя сепнато помоли за “два епизода. ” Два епизода от уместно за деца предаване по Netflix са към 45 минути, обясних аз.
“Смяташ ли, че 45 минути пред екрана е подобаващото количество време дневно за теб? ”, попитах аз откровено. Тя кимна в единодушие и по усмивката на лицето й можех да позная, че счита, че е печелившият в тази договорка. Що се отнася до мен, аз съм ок с 45 минути, защото това й оставя задоволително време, с цел да прави други неща.
“Как планираш да направиш по този начин, че да не гледаш по повече от 45 минути дневно? ”, попитах аз. Тъй като не искаше да изгуби договарянията, които тя смяташе, че печели, тя предложи да употребява кухненски таймер, който можеше да наглася сама.
“Звучи добре, само че в случай че ние с майка ти видим, че не спазваш обещанието, което даде пред себе си и пред нас, ще би трябвало още веднъж да се върнем към този диалог, ” споделях аз и тя се съгласи.
Предотвратявайте разсейването със „ съглашения за полагане на старания “
Днес, към този момент 10-годишна, моята щерка към момента управлява сама това какъв брой време да прекарва пред екрана. Докато растеше, тя внесе някои промени в наложеното от самата нея ограничаване, като размяната на епизоди, които гледа денем за кино вечер през уикенда.
Тя също по този начин размени кухненския таймер с други инструменти; в този момент употребява виртуалният асистент Alexa на Amazon, с цел да нагласява таймера си и да я осведоми по кое време е достигнала своя предел.
Важото в тази ситуация е, че това са нейните правила, а не нашите и че тя управлява използването им. Най-доброто от всичко е, че не се постанова баща да бъде е лошият; нейното устройство просто й споделя, че е гледала задоволително.
Без да го осъзнава, тя подписа “споразумение за полагане на старания ” - тип авансово вдишване на ангажимент, който включва количеството старания, нужни за реализирането на нежелано деяние.
Този вид авансово вдишване на ангажимент може да ни направи по-концентрирани. Много родители желаят да знаят дали има вярно време, което би трябвало да се разрешава на децата да бъдат пред екрана, само че такова няма.
Тук има прекомерно доста фактори, включително съответните потребности на детето, какво прави то онлайн и дейностите, които стоенето пред екрана замества.
Дискусиите и уважителните несъгласия са потребни
Най-важното нещо е да въвлечете детето в диалога и да му помогнете да сложи единствено правила. Когато родителите постановат ограничавания, без да питат децата, това ги кара да недоволстват и ги подтиква да желаят да излъгват системата.
Тези тактики ни подсигуряват хармонията сред родител и дете вкъщи. Всъщност би трябвало да чакаме разгорещени полемики по отношение на ролята на технологиите в нашите домове в в живота на нашите деца, тъкмо както доста фамилии водят яростни диспути по отношение на даването на ключа от колата на техните младежи в събота вечер.
Дискусиите и понякога уважителните несъгласия са част от здравословните връзки в едно семейство.
Ако има някакъв урок, който може да се научи от всичко това, той е, че отвличането на вниманието е проблем като всеки различен. Независимо дали става въпрос за огромна корпорация или за малко семейство, когато обсъждаме проблемите си намерено и в среда, в която се усещаме сигурни и усещаме поддръжка, ние можем да ги позволяваме дружно.
Едно нещо е несъмнено: технологиите стават все по-всеобхватни и безапелационни. Важното е нашите деца да знаят, че продуктите се вършат по този начин, че да ангажират съществено ползващите ги, само че ние също по този начин би трябвало да укрепваме вярата в личните им сили да преодолеят отвличането на вниманието.
Тяхна отговорност, както и тяхно право, е да употребяват времето си мъдро.
Дори софтуерни титани, като Стив Джобс и Бил Гейтс, имат тактики за ограничението на времето, което децата им прекарват през екрана.
Защо? Защото в бъдеще на този свят ще има два вида хора: такива, които разрешават вниманието и животът им да бъдат употребявани от други, и такива, които не разрешават да бъдат разсейвани.
Да станеш човек, който не разрешава да се отвлича вниманието му, е най-важното умеене на 21-и век, а то е умеенето, на което доста родители не съумяват да научат децата си, споделя Нир Еял, специалист по логика на психиката и учител в Станфордския университет.
След като години наред изучавах пресечната точка сред логиката на психиката, технологията и това по какъв начин ние ги използваме, една от най-големите неточности, които виждам родители да вършат, е да дават на децата си опцията независимо да управляват личното си време, споделя Еял пред CNBC.
Ако им позволявате да го вършат, за тях това е страховит подарък; даже и да се провалят понякога, неуспехът е част от процеса на научаване на нови неща.
Родителите би трябвало да схванат, че е ок да възложат тази отговорност на децата си, тъй като единствено когато се учат да наблюдават личното си държание, могат да се научат по какъв начин да ръководят личното си време и внимание.
Учете ги от ранна възраст
Когато щерка ми беше на 5 година и към този момент настояваше с непримирими митинги да употребява iPad, със брачната половинка ми знаехме, че би трябвало да се намесим, споделя Еял.
След като всички се успокоявахме, давахме най-хубавото от себе си, с цел да уважим нейните потребности по метода, по който Ричард Раян - един от най-големите експерти по човешко държание, предлага: Обяснявахме й допустимо най-разбираемо, че прекомерно многото стоене пред екрана е за сметка на други неща.
По това време тя се учеше да познава часовника, тъй че можехме да й разбираем, че разполага с несъмнено време, с цел да прави нещата, които й носят наслаждение. Прекарването на прекомерно доста време в с приложения и в гледането на видеа означаваше, че има по-малко време, с цел да си играе с другари в парка, да плува в басейна или пък да бъде с мама и баща.
Скептицизмът във връзка с потреблението е потребен
Обяснявахме й също по този начин, че видеата на iPad-а са направени от доста умни хора и че имат за цел да я държат непрекъснато пред екрана.
Важно е нашите деца да схванат претекстовете на фирмите за игри и обществените мрежи: Тези артикули ни продават развлечение и съгласуваност с други хора, само че в същото време печелят от нашето време и внимание.
Това може би идва малко допълнително на едно петгодишно дете, само че ние изпитвахме остра потребност да й осигурим способността да взема решения по отношение на това по какъв начин потреблението на електронни устройства и си постанова лични правила.
Децата имат потребност от доста количество автономия
След това я попитахме какъв брой време дневно пред екрана счита, че е добре за нея. Поехме риска да й дадем опцията да вземе сама решение, само че си заслужаваше да опитаме.
Ако би трябвало да съм почтен, чаках да каже “Цял ден! ”, само че тя не го направи, споделя Еял. Вместо това, въоръжена с логиката зад това за какво ограничението на стоенето пред екрана е значимо и със свободата да взема решения сама, тя сепнато помоли за “два епизода. ” Два епизода от уместно за деца предаване по Netflix са към 45 минути, обясних аз.
“Смяташ ли, че 45 минути пред екрана е подобаващото количество време дневно за теб? ”, попитах аз откровено. Тя кимна в единодушие и по усмивката на лицето й можех да позная, че счита, че е печелившият в тази договорка. Що се отнася до мен, аз съм ок с 45 минути, защото това й оставя задоволително време, с цел да прави други неща.
“Как планираш да направиш по този начин, че да не гледаш по повече от 45 минути дневно? ”, попитах аз. Тъй като не искаше да изгуби договарянията, които тя смяташе, че печели, тя предложи да употребява кухненски таймер, който можеше да наглася сама.
“Звучи добре, само че в случай че ние с майка ти видим, че не спазваш обещанието, което даде пред себе си и пред нас, ще би трябвало още веднъж да се върнем към този диалог, ” споделях аз и тя се съгласи.
Предотвратявайте разсейването със „ съглашения за полагане на старания “
Днес, към този момент 10-годишна, моята щерка към момента управлява сама това какъв брой време да прекарва пред екрана. Докато растеше, тя внесе някои промени в наложеното от самата нея ограничаване, като размяната на епизоди, които гледа денем за кино вечер през уикенда.
Тя също по този начин размени кухненския таймер с други инструменти; в този момент употребява виртуалният асистент Alexa на Amazon, с цел да нагласява таймера си и да я осведоми по кое време е достигнала своя предел.
Важото в тази ситуация е, че това са нейните правила, а не нашите и че тя управлява използването им. Най-доброто от всичко е, че не се постанова баща да бъде е лошият; нейното устройство просто й споделя, че е гледала задоволително.
Без да го осъзнава, тя подписа “споразумение за полагане на старания ” - тип авансово вдишване на ангажимент, който включва количеството старания, нужни за реализирането на нежелано деяние.
Този вид авансово вдишване на ангажимент може да ни направи по-концентрирани. Много родители желаят да знаят дали има вярно време, което би трябвало да се разрешава на децата да бъдат пред екрана, само че такова няма.
Тук има прекомерно доста фактори, включително съответните потребности на детето, какво прави то онлайн и дейностите, които стоенето пред екрана замества.
Дискусиите и уважителните несъгласия са потребни
Най-важното нещо е да въвлечете детето в диалога и да му помогнете да сложи единствено правила. Когато родителите постановат ограничавания, без да питат децата, това ги кара да недоволстват и ги подтиква да желаят да излъгват системата.
Тези тактики ни подсигуряват хармонията сред родител и дете вкъщи. Всъщност би трябвало да чакаме разгорещени полемики по отношение на ролята на технологиите в нашите домове в в живота на нашите деца, тъкмо както доста фамилии водят яростни диспути по отношение на даването на ключа от колата на техните младежи в събота вечер.
Дискусиите и понякога уважителните несъгласия са част от здравословните връзки в едно семейство.
Ако има някакъв урок, който може да се научи от всичко това, той е, че отвличането на вниманието е проблем като всеки различен. Независимо дали става въпрос за огромна корпорация или за малко семейство, когато обсъждаме проблемите си намерено и в среда, в която се усещаме сигурни и усещаме поддръжка, ние можем да ги позволяваме дружно.
Едно нещо е несъмнено: технологиите стават все по-всеобхватни и безапелационни. Важното е нашите деца да знаят, че продуктите се вършат по този начин, че да ангажират съществено ползващите ги, само че ние също по този начин би трябвало да укрепваме вярата в личните им сили да преодолеят отвличането на вниманието.
Тяхна отговорност, както и тяхно право, е да употребяват времето си мъдро.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ