Като презрял суетния светски живот, Йоан се отделил от отечеството

Като презрял суетния всемирски живот, Йоан се отделил от отечеството си и като приел кръста на монашеското житие, странствал по всякакви места в името на Господа, Който от деня на Своето рождение и до самата гибел, нямал " де глава да подслони ". Като дошъл в светите Иерусалимски места, Йоан се поклонил на живоносния Господен гроб, след това дошъл в упоменатата лавра на блажения Харитон, където поради добродетелния си живот бил почетен със свещения ранг иерей. Като обуздавал плътските пристрастености с велико самоограничение, Йоан и тук станал имитатор на великите антични постници: с всенощни бдения и непрекъснато помнене на гибелта светият достигнал цялостно умъртвяване на плътта си и бил като че ли ангел в плът.

Като претърпял задоволително години и от самото начало благоугаждал на Бога, той се преставил пред Господа. Неговата душа била отнесена от светите безплътни ангели във безконечните небесни обители.

Свети Йоан се назовава " ветхопещерник ", вместо " ветхолаврит " заради това, че Ветхата Лавра на преподобни Харитон в началото се намирала в една разбойническа пещера. В тази пещера бил затворен от разбойници преподобният Харитон. Но откакто разбойниците изпили виното, отровено от змия, умрели, и Харитон се освободил от тях. Като намерил в пещерата доста злато, заграбено от разбойниците, преподобният съградил край пещерата църква; А когато при него се събрали братя, построил над пещерата и обител. Тъй като преподобният Йоан живял в тази антична пещера и правил богослужението в пещерната черква, той бил наименуван " ветхопещерник ".