Американски богове и през 2018-а?
Като проверявам американски уеб сайтове, съвсем имам вяра, че вторият сезон на ТВ-адаптацията „ Американски богове ” по романа на Нийл Геймън евентуално ще копира миналогодишната скица на Starz: сред април и юни. По-запалените знаят – Фулър и Грийн се махнаха предишния ноември, самият Геймън успокои почитателите, че ще се върнат, има втори сезон, няма да я има Джилиън Андерсън, дискутира се дори трето продължение (поне засега)... Изпълнителният шеф на Starz Крис Албрехт беше декларирал, че " визията и креативната база на Нийл са основополагащите, за екрана Брайън Фулър и Майкъл Грийн са нещо като преводачи на написаното от автора; също, че зависи и от сътрудниците от Fremantle ", само че общо-взето екстрасензитивния роман за борбите на старите и новите богове на територията на днешното човечество – може и да продължи дълго…
В началото на годината (и в края на всяка предишна) е цялостно с ранглисти и изявления от вида на: Дъ бест на годината, Дъ бест на предстоящото за годината. И т.под. Да споменем, че в " Изборът на критиците `17 " в раздел " Най-добър трагичен сериал " измежду номинираните ТВ-продукции са: " Историята на прислужницата ", " Американски богове (American Gods), " Странни неща " (Stranger Things) и даже " Игра на тронове ". А тъй като разбрахме, че „ Троновете ” няма да ги гледаме през 2018-а, аз ще подсетя и подхраня упованията ви за едно друго значимо заглавие.
Онези, които могат да четат – повече от етикети в мола или надписи с имената на реализатори на попфолк по видеата – несъмнено познават Нийл Геймън отвън комиксите му. Вече имаме опция да се срещнем с трактовката му на скандинавската митология, а по-голямото наслаждение е, че неговите американски богове (появили се в книга през далечната 2001 г.) оживяха в плът и кръв (във физически и свръхестествени тела, като зомбита, духове, леприкони, джинове и др.такива напълно „ естествени ” за тях съществувания) в ефирен сериал. В първия сезон (април-юни 2017 г.) функциите им одухотвориха Рики Уитъл (като Шадоу Муун), Пабло Шрайбър (Лудия Суийни), Иън Макшейн (Уензди-Один), Джилиън Андерсън (Медия), Емили Браунинг (Лора Муун), Криспин Глоувър (господин Уърлд), Джонатън Тъкър (Лайсмит „ Тъжния ”), Питър Стормеър (славянския Чернобог), Йетиде Бадаки (Билкис, богинята-любовница), Брус Лангли („ Technical Boy ”), Крис Оби (Анубис), Орландо Джоунс (господин Нанси), Демор Барнс (Ибис), Дейн Кук (Роби Бъртън). Още на идната година след издаването му, книгата печели в категорията най-хубав разказ премиите Хюго, Небюла и Брам Стокър. Не е обезателно ТВ-сериалът да получи ЕМИ-та или Глобуси, само че – повярвайте, в случай че не сте го гледали – в него няма по-малко кръв, секс, принуждение и магия от „ Троновете ” по Мартин. Само че е разположен в най-западните земи оттатък безбрежното море.
Когато скандинавците слизат на американския бряг (и те, и Колумб не знаят, че това е Америка и там живеят не индийците, а индианците), те довеждат със себе си своя господ Один. Пристъпвайки напред, един от тях е трансфорат в Човека-Игленик от дохвърчалите десетки стрели. Сушата не е безлюдна, а алените люде си имат оръжия и локални богове. В друго време през Аляска други племена прекрачват оттатък по несъществуващия в този момент земен мост. И те водят свои богове. Огненият бизон на локалните побеждава още веднъж. Отминават епохи, хилядолетия. Стопанин на всички земи е модерният човек. Анубис и Ибис държат малко погребално бюро. Билкис (проститутка в книгата) употребява уеб сайтове за запознанства с цел да изяжда инцидентните си сътрудници по време на половия акт. Вулкан е промишлен началник на оръжейни фабрики и всеки изстрелян на месо патрон е жертвоприношение в негова чест. Дори славянският Чернобог (не, това не е Тор с чука) е лишен от призванието си да умъртвява говеда в кланицата. Появили са се новите богове. Те са Интернетът, Медиите, Рекламата и пиарът, Технологиите, Дрогата, Световната корпоративна власт. И едните и другите са по-незабележими и много по-плашещи от Зелените (или Сивите) човечета от техните НЛО. А че на пандизчията Шадоу мъртвата му брачна половинка се връща от гроба, с цел да откри, че като мъртва го обича повече и (макар край нея да кръжат мухи) дори двамата съумяват физически да се целунат…, ами това са просто фокусите на боговете. Нали са богове, въпреки всичко.
Религиите съществуват. В набожен дискурс коя е вярната парадигма – че боговете са основали хората, или че индивидът е измислил боговете си. Религиите – споделя мистър Уензди (Один) – са морализиращи или материалистични. Но еднообразно се нуждаят от мъчениците си. Вулкан му дава отговор, че Новите не са потисници, те са приливът, гравитацията, а Старите са история, която хората са не запомнили да описват (сез.1, еп.6). Уензди ще му отсече главата, а зомбираната жена на Шадоу, Лора Муун, ще заключи актуалната обстановка: Майната им на задниците! (Лора; отново там).
Книгата е сурова, приказна и стимулираща невронната активност в човешкия мозък. Дебютният сезон на сериала – също. Е, друго си е да видиш написаното снимано добре. Мрачно, само че с много намигвания и възприятие за комизъм. Ефектно и прочувствено въздействащо. Надграждащо книгата и даващо днешно звучене на действието; политиката не е забравена (има мюсюлмани и куклуксклановци, така че може и Тръмп да се появи в идващия сезон). Интелигентна работа по кино лентата, мисля, че в някои връзки е по-лесен за разбиране, книгата идваше някак по-тегава. Страховита и вманиачена в елементи камера. Естествено омайваща актьорска игра, те го вършат просто as is и са ти симпатични до един. Почти. Някои са гадно симпатични. Или плашещо смахнати. (Няма да познаете, че действието при гостуването у Зора Вечерная и Чернобог не се развива все едно сме в съветска комуналка, снимана в реалити.) Да не пропусна – още интрото (като музика и образни парафрази на рекламни човешки емблеми) е потресаващо в обещанието си за кръв, боязън, митологеми и… положителни специфични резултати.
И тъй като съумях да намеря най-хубавия (за мен) коментар в нета от предходната година, ще завърша с откъс от блога на Civis, (http://www.shadowdance.info/magazine/tvshows/), а скромното ми мнение е, че сред започващите последни „ Досиета Х ” и „ Троновете ” чак следващата година, има най-малко една поредност, която ще чака да я забележим.
„ Геймън ловко играе с концепцията за многото Америки, наслоили се една върху друга – неонова Америка на крайпътните сладкарници върху земята на индианските духове, гетата на разнообразни етноси и култури, сгушени в сянката на лъскави небостъргачи и офиси, космополитните мегаполиси против консервативните дребни градчета. Модерно, постмодерно, антично, предисторическо – всичко това вибрира несигурно къде в открит спор, къде в симбиоза. Изниква казусът за връзката богове-хора. Очевидно е за какво са им на боговете хора, само че за какво са им на хората богове и за кого в действителност би трябвало да викаме на мача „ остарели против нови “? ”
А, да, и аз съм с усещането, че онази страна, континента оттатък океана, въпреки да не съм бил там, няма време за старите богове, феи, елфи. Тук-там орки и тролове. А боговете са новите.
В началото на годината (и в края на всяка предишна) е цялостно с ранглисти и изявления от вида на: Дъ бест на годината, Дъ бест на предстоящото за годината. И т.под. Да споменем, че в " Изборът на критиците `17 " в раздел " Най-добър трагичен сериал " измежду номинираните ТВ-продукции са: " Историята на прислужницата ", " Американски богове (American Gods), " Странни неща " (Stranger Things) и даже " Игра на тронове ". А тъй като разбрахме, че „ Троновете ” няма да ги гледаме през 2018-а, аз ще подсетя и подхраня упованията ви за едно друго значимо заглавие.
Онези, които могат да четат – повече от етикети в мола или надписи с имената на реализатори на попфолк по видеата – несъмнено познават Нийл Геймън отвън комиксите му. Вече имаме опция да се срещнем с трактовката му на скандинавската митология, а по-голямото наслаждение е, че неговите американски богове (появили се в книга през далечната 2001 г.) оживяха в плът и кръв (във физически и свръхестествени тела, като зомбита, духове, леприкони, джинове и др.такива напълно „ естествени ” за тях съществувания) в ефирен сериал. В първия сезон (април-юни 2017 г.) функциите им одухотвориха Рики Уитъл (като Шадоу Муун), Пабло Шрайбър (Лудия Суийни), Иън Макшейн (Уензди-Один), Джилиън Андерсън (Медия), Емили Браунинг (Лора Муун), Криспин Глоувър (господин Уърлд), Джонатън Тъкър (Лайсмит „ Тъжния ”), Питър Стормеър (славянския Чернобог), Йетиде Бадаки (Билкис, богинята-любовница), Брус Лангли („ Technical Boy ”), Крис Оби (Анубис), Орландо Джоунс (господин Нанси), Демор Барнс (Ибис), Дейн Кук (Роби Бъртън). Още на идната година след издаването му, книгата печели в категорията най-хубав разказ премиите Хюго, Небюла и Брам Стокър. Не е обезателно ТВ-сериалът да получи ЕМИ-та или Глобуси, само че – повярвайте, в случай че не сте го гледали – в него няма по-малко кръв, секс, принуждение и магия от „ Троновете ” по Мартин. Само че е разположен в най-западните земи оттатък безбрежното море.
Когато скандинавците слизат на американския бряг (и те, и Колумб не знаят, че това е Америка и там живеят не индийците, а индианците), те довеждат със себе си своя господ Один. Пристъпвайки напред, един от тях е трансфорат в Човека-Игленик от дохвърчалите десетки стрели. Сушата не е безлюдна, а алените люде си имат оръжия и локални богове. В друго време през Аляска други племена прекрачват оттатък по несъществуващия в този момент земен мост. И те водят свои богове. Огненият бизон на локалните побеждава още веднъж. Отминават епохи, хилядолетия. Стопанин на всички земи е модерният човек. Анубис и Ибис държат малко погребално бюро. Билкис (проститутка в книгата) употребява уеб сайтове за запознанства с цел да изяжда инцидентните си сътрудници по време на половия акт. Вулкан е промишлен началник на оръжейни фабрики и всеки изстрелян на месо патрон е жертвоприношение в негова чест. Дори славянският Чернобог (не, това не е Тор с чука) е лишен от призванието си да умъртвява говеда в кланицата. Появили са се новите богове. Те са Интернетът, Медиите, Рекламата и пиарът, Технологиите, Дрогата, Световната корпоративна власт. И едните и другите са по-незабележими и много по-плашещи от Зелените (или Сивите) човечета от техните НЛО. А че на пандизчията Шадоу мъртвата му брачна половинка се връща от гроба, с цел да откри, че като мъртва го обича повече и (макар край нея да кръжат мухи) дори двамата съумяват физически да се целунат…, ами това са просто фокусите на боговете. Нали са богове, въпреки всичко.
Религиите съществуват. В набожен дискурс коя е вярната парадигма – че боговете са основали хората, или че индивидът е измислил боговете си. Религиите – споделя мистър Уензди (Один) – са морализиращи или материалистични. Но еднообразно се нуждаят от мъчениците си. Вулкан му дава отговор, че Новите не са потисници, те са приливът, гравитацията, а Старите са история, която хората са не запомнили да описват (сез.1, еп.6). Уензди ще му отсече главата, а зомбираната жена на Шадоу, Лора Муун, ще заключи актуалната обстановка: Майната им на задниците! (Лора; отново там).
Книгата е сурова, приказна и стимулираща невронната активност в човешкия мозък. Дебютният сезон на сериала – също. Е, друго си е да видиш написаното снимано добре. Мрачно, само че с много намигвания и възприятие за комизъм. Ефектно и прочувствено въздействащо. Надграждащо книгата и даващо днешно звучене на действието; политиката не е забравена (има мюсюлмани и куклуксклановци, така че може и Тръмп да се появи в идващия сезон). Интелигентна работа по кино лентата, мисля, че в някои връзки е по-лесен за разбиране, книгата идваше някак по-тегава. Страховита и вманиачена в елементи камера. Естествено омайваща актьорска игра, те го вършат просто as is и са ти симпатични до един. Почти. Някои са гадно симпатични. Или плашещо смахнати. (Няма да познаете, че действието при гостуването у Зора Вечерная и Чернобог не се развива все едно сме в съветска комуналка, снимана в реалити.) Да не пропусна – още интрото (като музика и образни парафрази на рекламни човешки емблеми) е потресаващо в обещанието си за кръв, боязън, митологеми и… положителни специфични резултати.
И тъй като съумях да намеря най-хубавия (за мен) коментар в нета от предходната година, ще завърша с откъс от блога на Civis, (http://www.shadowdance.info/magazine/tvshows/), а скромното ми мнение е, че сред започващите последни „ Досиета Х ” и „ Троновете ” чак следващата година, има най-малко една поредност, която ще чака да я забележим.
„ Геймън ловко играе с концепцията за многото Америки, наслоили се една върху друга – неонова Америка на крайпътните сладкарници върху земята на индианските духове, гетата на разнообразни етноси и култури, сгушени в сянката на лъскави небостъргачи и офиси, космополитните мегаполиси против консервативните дребни градчета. Модерно, постмодерно, антично, предисторическо – всичко това вибрира несигурно къде в открит спор, къде в симбиоза. Изниква казусът за връзката богове-хора. Очевидно е за какво са им на боговете хора, само че за какво са им на хората богове и за кого в действителност би трябвало да викаме на мача „ остарели против нови “? ”
А, да, и аз съм с усещането, че онази страна, континента оттатък океана, въпреки да не съм бил там, няма време за старите богове, феи, елфи. Тук-там орки и тролове. А боговете са новите.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ