Като правителство на политическото оцеляване. Така проф. Александър Маринов определи

Като държавно управление на политическото оцеляване. Така проф. Александър Маринов дефинира модела на към момента съществуващия кабинет, откакто единият от сътрудниците изтегли министрите си от ръководещата коалиция. В обзора на деня на Радио „ Фокус “ „ Това е България “ проф. Маринов беше сериозен към метода за оцеляването на това ръководство, тъй като е погрешен и няма да даде резултат.
„ Преди някой да вземе решение да напусне досегашната си парламентарна група и да поддържа нещо друго, би трябвало да стане ясно какво друго съответно поддържа - мотивацията да променим България е общо разбиране, а метода с аритметично събиране на 121 гласа, е, че той не поражда доверие и поддръжка в обществото, а тъкмо противоположното. При единствено общи приказки и никаква конкретика на безапелационно предложение за реализиране на краткосрочни цели във към този момент създалата се обстановка, политика не се прави “, изрази мнение проф. Маринов и уточни, че заради тази причина формулата е неразбираема, поражда подозрения, ще породи и офанзиви, и надали ще докара до нужната правоспособност на държавното управление и Народното събрание.
Той напомни, че в международната, европейската процедура има държавни управления на малцинството, които по значимите въпроси договарят и намират поддръжка. „ В нашия случай аз не виждам по какъв начин това ще стане, тъй като няма конкретика в разговора “, сподели още професорът и даде и образец с бързия и лек метод, по който беше направено и подписано съдружното съглашение, което докара до оптимистични настроения, само че за доста малко.
„ Оказа се, че сме се зарадвали авансово, тъй като доста от съответните неща, в действителност станаха препъни камъни и бяха просто заобиколени, премълчани или признати в една оптимално обтекаема дефиниция и когато стана дума за конкретика, стана мъчно. Има и още един доста сериозен проблем - програмното държавно управление е начинание, което изисква благосклонност, самообладание, въздържаност и минимизиране на конфликтността, защото единствено по себе си то съставлява един сложен компромис. В тази нажежена конюнктура на тежки, взаимни обвинявания във всички направления, аз не виждам, по какъв начин може да се построи една естествена работеща атмосфера или естествен работещ режим на деяние на държавното управление и най-много на Народното събрание “, посочи политическият специалист, като нагледно изясни обстановката, посредством познатия виц „ такава битка за мир ще падне, че камък върху камък няма да остане. “
Попитан за решения на тази усложнена обстановка в законодателната институция, проф. Маринов не вижда огромни шансове за нормализиране на ситуацията.
„ Парламентът е една доста комплицирана машина, която може да работи единствено при избрани условия. Има задоволително способи и принадлежности тя да бъде блокирана, саботирана, и всичко да става доста постепенно и трудно и най-често се получава резултат друг от стремежи. На въпроса ви ще отговоря по този начин: а нека, но едва ли. Не ми се виждат огромни възможностите да се възстановява ситуацията. Дано да греша “, пожела си специалистът, като акцентира поуката за бъдеще.
„ Политиката, както всяка друга сфера на активност, има своите писани и неписани закони. И тези закони първо, би трябвало да се познават, и второ, не трябва да се нарушават, тъй като последствията от тяхното нарушение постоянно са едни и същи. Те неслучайно са били извлечени от епохи практическа активност. Игнорирането на тези закономерности, рано или късно води до управнически
разпад, който се отразява на стабилността на страната, а от там и на жителите. “
„ В своята цялост поуката е, че даже когато искаш да внесеш с благородни цели промени в политиката, отново би трябвало да се съобразяваш с писаните и неписани закони на същата тази политика “, безапелационен беше политическият специалист проф. Александър Маринов.