Уникално свидетелство от първо лице за падането на Живков
Като нормално, на 10 ноември 1989-та Тодор Живков става рано, не изневерява на спартанския си метод на живот. Събира на кафе чиновниците в резиденцията в „ Банкя “, където в последните години живее. Съобщава им, че ще подаде оставка на пленума, който стартира в 10 часа.
В 9.30 идва да го вземе началникът на Управление безопасност и охрана (Пето управление н ген. Георги Милушев, с цел да го води на съвещанието, което се организира в резиденция "Бояна ". В колата пътуват безмълвно. Живков е замислен.
В асансьора към третия етаж на Дом №1 в „ Бояна “, който отива непосредствено в кабинета на Генералния секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, Живков изяснява на ген. Милушев за решенията на съвещанието на Политбюро, взети предходната вечер. Самият Милушев научава в този миг, че Живков си е подал към този момент оставката пред Политбюро, а пленумът на Централен комитет на Българска комунистическа партия, би трябвало да я одобри. „ Нека пристигна по-млад човек, по-енергчен “, споделя Живов и добавя: „ Ще забележим на пленума. “ Не загатва, че е е решено Петър Младенов да го наследи.
Заседанието на пленума на Централен комитет на Българска комунистическа партия стартира в 10. 00 часа
Тодор Живков държи едночасова спонтанна тирада. С нищо не подсказва, че е подготвен да подаде оставка - нещо, което е заявил предходната вечер пред Политбюро. Надява се с речта да завладее пленума, както го е правил години наред. Някои към този момент се чули за оставката, само че повечете членове на Централен комитет - не.
В обедната отмора Живков се отдръпва дружно с здравната сестра Ани Младенова и ген. Милушев в офис, обособен единствено за него. Мълчи. Не се допира до яденето.
След това ляга да почине малко. В последните години Живков има проблеми със съня. Пие дормикум. Крие хапчетата и по джобовете, за всеки случай. В този ден на обяд таблетка му дава Ани Младенова. Все отново съумява да поспи към час.
В 15.30 ч. стартира втората част на пленума - решителният конфликт.
По време на почивката Добри Джуров, Петър Младенов, Андрей Луканов, Георги Атанасов водят трагични диалози, обезпокоени от утринната тирада на Живков, в която той въобще не загатва пред пленума, че предходната вечер си е подал оставката пред Политбюро. "Съзаклятниците " вземат решение да работят пламенно по време на второто съвещание на пленума.
В началото се изричат членове на Централен комитет, които хвалят Живков.
Водещ на съвещанието е Георги Атанасов. Минали са повече от два часа с изявления.
В един миг на проточилата се полемика Георги Атанасов дава думата на Димитър Стоянов, който прочита решението на Политбюро от 9 ноември – за признатата оставка.
Живков дава знак на Георги Атанасов, че желае да приказва още веднъж, че е подготвил заключителна тирада.
Георги Атанасов преценява, че освен това въодушевление в залата е допустимо Живков да произнесе тирада, с която да обърне пленума. И отхвърля да му даде думата.
Нещо повече - незабавно слага на разискване въпроса с оставката като оповестява, че тя е дадена предходната вемер пред Политбюро.. От всички постове, в това число и като Председател на Държавния съвет.
Живков е шокиран. Именно тогава долната му челюст увисва, очите му блуждаят в голямото удивление, неразбиращ какво става - исторически момент, запечатан от тв камерите.
Живков се пробва да каже, че е подал оставка единствено от партийния пост, само че никой не го чува, тъй като Георги Атанасов не му дава микрофон. В този момент Живков схваща, че най-близките му са го предали.
През това време съветският дипломат Шарапов и Фьодоров нетърпеливо звънят на ген. Милушев, шефа на Управление безопасност и охрана (Пето управление н. Избран ли е Младенов, питат, индивидът, който персонално Горбачов е предложил за правоприемник на Живков.
Но се постанова да чакат.
В залата на пленума тече оживена полемика. Иван Масларов (1912-1992, основен секретар на Министерството на външната търговия, свекър на Емилия Масларова - б. а.) изрично се афишира против Младенов. Предлага за правоприемник на Живков другаря Лилов.
Думата взема философът акад. Николай Ирибаджаков (1920-2008) и желае да се отсрочи приемането на оставката.
Георги Атанасов реагира стремително. Прекратява полемиката. Изказали са се 15 души. Стига!
Дава още веднъж отмора. За спомагателна обработка на участниците в пленума, които са се разделили в мнението си дали Живков би трябвало да си върви и дали Петър Младев е подобаващият човек, който да го наследи..
След почивката Георги Атанасов незабавно подлага на гласоподаване оставката на Генералния секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия от всички постове.
Пленумът гласоподава.
Малко преди 18 ч. оставката на Живков е призната.
От всички постове...
Половин час по-късно ген. Милушев води Тодор Живков в "Бояна ".
Ето денят ДЕСЕТИ НОЕМВРИ през погледа на Георги ЙОРДАНОВ, член на ПБ на Централен комитет на Българска комунистическа партия:
6.00 ч. Спортни занимания.
7.45 ч. В Министерския съвет. Преса. По информацията до Политбюро за българо-турската среща в Кувейт.
9.45 ч. Бояна. Дом № 1 – за пленума на Централния комитет на Българска комунистическа партия..
Николай Жишев ми сподели, че идва от срещата на Георги Атанасов и Димитър Стоянов с първите секретари на регионалните партийни комитети. Присъствал и Продан Стоянов. Информирали ги за снощното съвещание на Политбюро.
Попита ме:
- Вие единомислещо ли решихте Петър Младенов да размени други Тодор Живков? “
- Разбира се. По принцип и по традиция всички решения на Политбюро се утвърждават с консенсус на участниците в съвещанието. “
Н. Жишев показа, че решението на Политбюро ги изненадало. Някои от сътрудниците му прибрали авансово квалифицираните си изявления в чантите. Уверили Г. Атанасов и Д. Стоянов, че дружно с членовете на Централен комитет от областите им ще поддържат решението на Политбюро.
10 ч. Заседание на Централния комитет в пленарната зала на Дом № 1. Присъстват и посетители: Постоянното наличие на Български земеделски народен съюз, поканени виновни дейци от науката, изкуството, стопанския живот, ръководството.
Др. Тодор Живков изнася отчет за по-нататъшното развиване на страната в сегашната комплицирана политическа конюнктура. Докладът му е повтаряне на тезисите, оповестени на 29 октомври - датата, за която пленумът на Централен комитет на Българска комунистическа партия бе плануван. Поглежда към писмения текст, само че множеството време приказва свободно. Мисълта му е ясна. С държанието си не подсказва, че е смутен или обезпокоен след снощното съвещание на Политбюро. На моменти даже се пробва да се майтапи.
12.15 ч. Обяви се обедна отмора.
......................
Следващото съвещание на пленума ще бъде закрито – единствено за членове и кандидат- членове на Централния комитет и членовете на Централната контролно-ревизионна комисия.
Обяд в ресторанта на Дом № 2. Небивало оживление… Новината за оставката на други Тодор Живков към този момент бе известна на всички.
15.00 ч. Закрито съвещание на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Георги Атанасов дава думата на Димитър Стоянов, който чете решението на Политбюро от 9 ноември – за признатата оставка на други Тодор Живков като общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия и предлагането други Петър Младенов да бъде определен за общоприет секретар на Централния комитет.
Кратки изявления в поддръжка на решението на Политбюро направиха Ганчо Ганев – някогашен ректор на Академията за публични науки и обществено ръководство (АОНСУ), Стефан Нинов – ръководител на Столичния национален съвет, Пантелей Пачов и Минчо Йовчев – първи секретари на регионалните комитети на Българска комунистическа партия в Пловдив и Хасково.
Иван Масларов съобщи, че приема оставката на други Т. Живков. Не познава добре Петър Младенов и предлага да се разиска и кандидатурата на Александър Лилов.
Академик Николай Ирибаджаков съобщи, че заради огромната значителност на длъжността общоприет секретар на Централен комитет съвещанието е добре да се отсрочи, а решението за промяната да се вземе след двайсетина дни – на последващо съвещание на Централния комитет. Залата зашумя.
Георги Атанасов разгласи 30 минутна отмора и заяви, че пръв след нея ще приказва Лазар Причкапов – първи секретар на Софийския регионален партиен комитет.
Край масите, заредени с безалкохолни питиета и плодове – небивало оживени диалози.
При мене пристигнаха учените Ангел Балевски, Георги Джагаров и Пантелей Зарев. Бяха възбудени. Бачо Ангел сподели, че „ шефът “ (Тодор Живков – б.м.) им предложил някой от тях да се изкаже. „ Посочих Жоро (Георги Джагаров). Той смотолеви нещо, само че отхвърли. Зарев мълчеше. Живков ни изгледа и се отдръпна, без да каже дума. Сигурно ни се разсърди… “
Заобиколиха ме и други мои другари. Работниците – герои на социалистическия труд Ради Кузманов, Стефан Рангелов, Константин Джатев, Тенчо Кънев споделиха, че Милко Балев им споделил някой от тях да се изкаже от името на работническата класа. Ради Кузманов, към който гледаха другарите му, отсече: „ Вече сме поели по тоя път. Решението на Политбюро би трябвало да се извърши “…
След тях акад. Илчо Димитров пък ми показа, че Гриша Филипов пропагандира да има изявления по предлагането на Николай Ирибаджаков.
Потърсих Георги Атанасов. Той бе в помощната стая. Заедно с Тодор Живков, Петър Младенов и Йордан Йотов пиеха кафе и умерено разговаряха. Дадох знак на Георги Атанасов, че би трябвало да приказваме. Тодор Живков ме изгледа с изострен, изпитателен взор.
Георги Атанасов изслуша описа ми за паниката на учените и героите на труда, само че нищо не каза…
Ангел Балевски, Пантелей Зарев и Георги Джагаров още веднъж ме откриха. Бяха разтревожени. Джагаров бе разчувствуван: „ Никакво отсрочване на решението! Има заплаха да се пролее кръв... “
Илчо Димитров мислеше, че ситуацията се усложнява: „ Напрежението измежду хората продължава да расте… “
Отново потърсих Георги Атанасов. Преценихме, че е добре Лазар Причкапов да предложи изявленията да се прекратят.
Срещнах се с Л. Причкапов. Той не възрази след късото си изявление да предложи разискванията по решението на Политбюро да приключат. Така и стори.
Георги Атанасов: „ Който е склонен с решението на Политбюро… апелирам да гласува… Решението се приема. “
Генерал Славчо Трънски и още няколко приятели желаеха да приказват, само че Георги Атанасов не ги видя и даде думата на новоизбрания общоприет секретар Петър Младенов.
Петър Младенов благодари за доверието и изрече сърдечна признателност на Тодор Живков за повече от тридесетилетната му сполучлива управителна активност отпред на партията и страната.
След като Г. Атанасов закри съвещанието на Централен комитет, Продан Стоянов предложения Политбюро в кръглата зала за малко съвещание.
Петър Младенов предложи на Тодор Живков да се даде за обитаване служебна вила в Бояна, лека кола и водач, помощник, защита и две лица за здравно и битово обслужване. Сподели, че е вярно пенсията му да бъде равна на заплатата на ръководител на Държавния съвет и да остане член на Комисията по изменение на Конституцията.
Политбюро одобри предложенията на новия общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия без възражения.
Разделихме се с бодро въодушевление...
20 ч. Телевизия.
21 ч. Класическа музика – CD.
Литература...
-------------------------
ЕДИНАДЕСЕТИ ноември 1989 година Заседание на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
Обсъжда се пенсията на Тодор Живков.
Досега е получавал 2500 лв. заплата като общоприет сектерат на Централен комитет на Българска комунистическа партия и още 1500 лв. като Председател на Държавния съвет.
Младенов предлага пенсията на Живкова да остане колкото е била заплатата му - 2500 лв. и никой не възразява.
След това се разисква заплатата на новия общоприет секретар.
Предлага се да бъде 2500, само че Младенов отхвърля и декларира, че 1500 лв. му стигат. В последна сметка се взима решение заплатата му да бъде 1800 лв..
Разправата
Противно на всички обещания на другарите Тодор Живков остава в резиденцията в Банкя единствено седмица - до 16-17 ноември. След това стартира лашкането му от вила на вила. Първо - във вила „ Калина “ в "Бояна ". През декември е изолиран. Достъп до него получават единствено внучката му Евгения Живкова и синът му Владимир.
Започват обиските в домовете на Владимир, на шурей му Иван Славков, на Евгения.
По-нататък събитията се развиват с стремглава експедитивност.
На 18 януари 1990 година Живков е задържан. През 1992-ра - наказан на 7 години затвор, през 1996-а - оневинен като държавен глава. Срещу него се водят общо пет каузи. През 1997-а домашният му арест е сменен с подписка ".
------
През 1997-а, 8 години след историческия пленум на Десети ноември 89-та, който прекатурна живота в България, Тодор Живков ми сподели в едно от интервютата, които в годините на неговия арест съм правила:
"Не допусках, че против мен ще се завърти машината, с цел да се роди един противен правосъден развой. Повярвах, че ще остана ръководител на Комисията за смяна на конституцията. Допусках и в това отношение някои подозрения, само че това, което стана с мен, ме шокира. И до момента не мога да си обясня държанието и морала на тези „ герои”.
Навремето аз даже за момент не помислих да потегли на кавга нито с Червенков, нито с Югов, въпреки че намерено им се противопоставях.
Не отстъпих от правилата си, не можех да храча на лицето си.
А моите съдници се отхвърлиха от всичко.
Ако бяха им сложили задача да се отрекат от майка си и от татко си – щяха да го създадат.
И от дамите и децата си щяха да се отрекат.
Такова проваляне!
Онова, което не ми дава покой и най-вече ме изтезава, е, че доста хора, включително управителни фрагменти, бяха подложени на оскърбително опетняване...
... Обвиняваха ме, че като Председател на валутната комисия съм виновен за приключването на средства в чужбина. Да, валутният запас, който аз сътворих през 1962-а година, бе под мой надзор, само че до 1985-а, когато прехвърлихме комисията към Министерския съвет и тя бе управлявана от Андрей Луканов. Спомням си малко по-късно при мен пристигна Васил Коларов, тогавашният ръководител на Българска народна банка, и ми сподели: „ Другарю Живков, изхарчени са 500 милиона долара”.
След известно време отново ми сподели: „ Похарчени са 200 милиона долара”. Така че още преди да бъда освободен от служба, от запаса са били изтеглени 700 милиона $. Оставаха 1 милиард и 300 милиона, които бяха в задгранични банки.
Питам в този момент къде отидоха тези пари?
Още в края на 1988-а започнахме построяването на фирмена организация. Беше одобрен Указ 56. Аз съм го подписал. Дадохме оборотни средства на компаниите. Всичко, което им бе належащо за работа, го получиха.
И отсам стартира разграбването.
Луканов наредил да се приберат оборотните средства и да се дават за основаването на частни банки.
Вложените в чужбина средства също бяха разграбени. (Прав се оказа.) Всичко изчезна, потъна. Окрадоха го разбойници.
Към това би трябвало да се прибави и ограбването по времето на Филип Димитров, което набра още по-голяма скорост. Бяха премахнати контролните функционалности на страната, комерсиалните организации, митническите ограничавания.
Кое ме мъчи най-вече в този момент?
Хората, които ме заместиха, не си дадоха сметка за последствията (има поради Петър Младенов и Луканов – б.а.). Държавността е разрушена и това би трябвало да се каже на народа... "
В 9.30 идва да го вземе началникът на Управление безопасност и охрана (Пето управление н ген. Георги Милушев, с цел да го води на съвещанието, което се организира в резиденция "Бояна ". В колата пътуват безмълвно. Живков е замислен.
В асансьора към третия етаж на Дом №1 в „ Бояна “, който отива непосредствено в кабинета на Генералния секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, Живков изяснява на ген. Милушев за решенията на съвещанието на Политбюро, взети предходната вечер. Самият Милушев научава в този миг, че Живков си е подал към този момент оставката пред Политбюро, а пленумът на Централен комитет на Българска комунистическа партия, би трябвало да я одобри. „ Нека пристигна по-млад човек, по-енергчен “, споделя Живов и добавя: „ Ще забележим на пленума. “ Не загатва, че е е решено Петър Младенов да го наследи.
Заседанието на пленума на Централен комитет на Българска комунистическа партия стартира в 10. 00 часа
Тодор Живков държи едночасова спонтанна тирада. С нищо не подсказва, че е подготвен да подаде оставка - нещо, което е заявил предходната вечер пред Политбюро. Надява се с речта да завладее пленума, както го е правил години наред. Някои към този момент се чули за оставката, само че повечете членове на Централен комитет - не.
В обедната отмора Живков се отдръпва дружно с здравната сестра Ани Младенова и ген. Милушев в офис, обособен единствено за него. Мълчи. Не се допира до яденето.
След това ляга да почине малко. В последните години Живков има проблеми със съня. Пие дормикум. Крие хапчетата и по джобовете, за всеки случай. В този ден на обяд таблетка му дава Ани Младенова. Все отново съумява да поспи към час.
В 15.30 ч. стартира втората част на пленума - решителният конфликт.
По време на почивката Добри Джуров, Петър Младенов, Андрей Луканов, Георги Атанасов водят трагични диалози, обезпокоени от утринната тирада на Живков, в която той въобще не загатва пред пленума, че предходната вечер си е подал оставката пред Политбюро. "Съзаклятниците " вземат решение да работят пламенно по време на второто съвещание на пленума.
В началото се изричат членове на Централен комитет, които хвалят Живков.
Водещ на съвещанието е Георги Атанасов. Минали са повече от два часа с изявления.
В един миг на проточилата се полемика Георги Атанасов дава думата на Димитър Стоянов, който прочита решението на Политбюро от 9 ноември – за признатата оставка.
Живков дава знак на Георги Атанасов, че желае да приказва още веднъж, че е подготвил заключителна тирада.
Георги Атанасов преценява, че освен това въодушевление в залата е допустимо Живков да произнесе тирада, с която да обърне пленума. И отхвърля да му даде думата.
Нещо повече - незабавно слага на разискване въпроса с оставката като оповестява, че тя е дадена предходната вемер пред Политбюро.. От всички постове, в това число и като Председател на Държавния съвет.
Живков е шокиран. Именно тогава долната му челюст увисва, очите му блуждаят в голямото удивление, неразбиращ какво става - исторически момент, запечатан от тв камерите.
Живков се пробва да каже, че е подал оставка единствено от партийния пост, само че никой не го чува, тъй като Георги Атанасов не му дава микрофон. В този момент Живков схваща, че най-близките му са го предали.
През това време съветският дипломат Шарапов и Фьодоров нетърпеливо звънят на ген. Милушев, шефа на Управление безопасност и охрана (Пето управление н. Избран ли е Младенов, питат, индивидът, който персонално Горбачов е предложил за правоприемник на Живков.
Но се постанова да чакат.
В залата на пленума тече оживена полемика. Иван Масларов (1912-1992, основен секретар на Министерството на външната търговия, свекър на Емилия Масларова - б. а.) изрично се афишира против Младенов. Предлага за правоприемник на Живков другаря Лилов.
Думата взема философът акад. Николай Ирибаджаков (1920-2008) и желае да се отсрочи приемането на оставката.
Георги Атанасов реагира стремително. Прекратява полемиката. Изказали са се 15 души. Стига!
Дава още веднъж отмора. За спомагателна обработка на участниците в пленума, които са се разделили в мнението си дали Живков би трябвало да си върви и дали Петър Младев е подобаващият човек, който да го наследи..
След почивката Георги Атанасов незабавно подлага на гласоподаване оставката на Генералния секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия от всички постове.
Пленумът гласоподава.
Малко преди 18 ч. оставката на Живков е призната.
От всички постове...
Половин час по-късно ген. Милушев води Тодор Живков в "Бояна ".
Ето денят ДЕСЕТИ НОЕМВРИ през погледа на Георги ЙОРДАНОВ, член на ПБ на Централен комитет на Българска комунистическа партия:
6.00 ч. Спортни занимания.
7.45 ч. В Министерския съвет. Преса. По информацията до Политбюро за българо-турската среща в Кувейт.
9.45 ч. Бояна. Дом № 1 – за пленума на Централния комитет на Българска комунистическа партия..
Николай Жишев ми сподели, че идва от срещата на Георги Атанасов и Димитър Стоянов с първите секретари на регионалните партийни комитети. Присъствал и Продан Стоянов. Информирали ги за снощното съвещание на Политбюро.
Попита ме:
- Вие единомислещо ли решихте Петър Младенов да размени други Тодор Живков? “
- Разбира се. По принцип и по традиция всички решения на Политбюро се утвърждават с консенсус на участниците в съвещанието. “
Н. Жишев показа, че решението на Политбюро ги изненадало. Някои от сътрудниците му прибрали авансово квалифицираните си изявления в чантите. Уверили Г. Атанасов и Д. Стоянов, че дружно с членовете на Централен комитет от областите им ще поддържат решението на Политбюро.
10 ч. Заседание на Централния комитет в пленарната зала на Дом № 1. Присъстват и посетители: Постоянното наличие на Български земеделски народен съюз, поканени виновни дейци от науката, изкуството, стопанския живот, ръководството.
Др. Тодор Живков изнася отчет за по-нататъшното развиване на страната в сегашната комплицирана политическа конюнктура. Докладът му е повтаряне на тезисите, оповестени на 29 октомври - датата, за която пленумът на Централен комитет на Българска комунистическа партия бе плануван. Поглежда към писмения текст, само че множеството време приказва свободно. Мисълта му е ясна. С държанието си не подсказва, че е смутен или обезпокоен след снощното съвещание на Политбюро. На моменти даже се пробва да се майтапи.
12.15 ч. Обяви се обедна отмора.
......................
Следващото съвещание на пленума ще бъде закрито – единствено за членове и кандидат- членове на Централния комитет и членовете на Централната контролно-ревизионна комисия.
Обяд в ресторанта на Дом № 2. Небивало оживление… Новината за оставката на други Тодор Живков към този момент бе известна на всички.
15.00 ч. Закрито съвещание на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Георги Атанасов дава думата на Димитър Стоянов, който чете решението на Политбюро от 9 ноември – за признатата оставка на други Тодор Живков като общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия и предлагането други Петър Младенов да бъде определен за общоприет секретар на Централния комитет.
Кратки изявления в поддръжка на решението на Политбюро направиха Ганчо Ганев – някогашен ректор на Академията за публични науки и обществено ръководство (АОНСУ), Стефан Нинов – ръководител на Столичния национален съвет, Пантелей Пачов и Минчо Йовчев – първи секретари на регионалните комитети на Българска комунистическа партия в Пловдив и Хасково.
Иван Масларов съобщи, че приема оставката на други Т. Живков. Не познава добре Петър Младенов и предлага да се разиска и кандидатурата на Александър Лилов.
Академик Николай Ирибаджаков съобщи, че заради огромната значителност на длъжността общоприет секретар на Централен комитет съвещанието е добре да се отсрочи, а решението за промяната да се вземе след двайсетина дни – на последващо съвещание на Централния комитет. Залата зашумя.
Георги Атанасов разгласи 30 минутна отмора и заяви, че пръв след нея ще приказва Лазар Причкапов – първи секретар на Софийския регионален партиен комитет.
Край масите, заредени с безалкохолни питиета и плодове – небивало оживени диалози.
При мене пристигнаха учените Ангел Балевски, Георги Джагаров и Пантелей Зарев. Бяха възбудени. Бачо Ангел сподели, че „ шефът “ (Тодор Живков – б.м.) им предложил някой от тях да се изкаже. „ Посочих Жоро (Георги Джагаров). Той смотолеви нещо, само че отхвърли. Зарев мълчеше. Живков ни изгледа и се отдръпна, без да каже дума. Сигурно ни се разсърди… “
Заобиколиха ме и други мои другари. Работниците – герои на социалистическия труд Ради Кузманов, Стефан Рангелов, Константин Джатев, Тенчо Кънев споделиха, че Милко Балев им споделил някой от тях да се изкаже от името на работническата класа. Ради Кузманов, към който гледаха другарите му, отсече: „ Вече сме поели по тоя път. Решението на Политбюро би трябвало да се извърши “…
След тях акад. Илчо Димитров пък ми показа, че Гриша Филипов пропагандира да има изявления по предлагането на Николай Ирибаджаков.
Потърсих Георги Атанасов. Той бе в помощната стая. Заедно с Тодор Живков, Петър Младенов и Йордан Йотов пиеха кафе и умерено разговаряха. Дадох знак на Георги Атанасов, че би трябвало да приказваме. Тодор Живков ме изгледа с изострен, изпитателен взор.
Георги Атанасов изслуша описа ми за паниката на учените и героите на труда, само че нищо не каза…
Ангел Балевски, Пантелей Зарев и Георги Джагаров още веднъж ме откриха. Бяха разтревожени. Джагаров бе разчувствуван: „ Никакво отсрочване на решението! Има заплаха да се пролее кръв... “
Илчо Димитров мислеше, че ситуацията се усложнява: „ Напрежението измежду хората продължава да расте… “
Отново потърсих Георги Атанасов. Преценихме, че е добре Лазар Причкапов да предложи изявленията да се прекратят.
Срещнах се с Л. Причкапов. Той не възрази след късото си изявление да предложи разискванията по решението на Политбюро да приключат. Така и стори.
Георги Атанасов: „ Който е склонен с решението на Политбюро… апелирам да гласува… Решението се приема. “
Генерал Славчо Трънски и още няколко приятели желаеха да приказват, само че Георги Атанасов не ги видя и даде думата на новоизбрания общоприет секретар Петър Младенов.
Петър Младенов благодари за доверието и изрече сърдечна признателност на Тодор Живков за повече от тридесетилетната му сполучлива управителна активност отпред на партията и страната.
След като Г. Атанасов закри съвещанието на Централен комитет, Продан Стоянов предложения Политбюро в кръглата зала за малко съвещание.
Петър Младенов предложи на Тодор Живков да се даде за обитаване служебна вила в Бояна, лека кола и водач, помощник, защита и две лица за здравно и битово обслужване. Сподели, че е вярно пенсията му да бъде равна на заплатата на ръководител на Държавния съвет и да остане член на Комисията по изменение на Конституцията.
Политбюро одобри предложенията на новия общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия без възражения.
Разделихме се с бодро въодушевление...
20 ч. Телевизия.
21 ч. Класическа музика – CD.
Литература...
-------------------------
ЕДИНАДЕСЕТИ ноември 1989 година Заседание на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
Обсъжда се пенсията на Тодор Живков.
Досега е получавал 2500 лв. заплата като общоприет сектерат на Централен комитет на Българска комунистическа партия и още 1500 лв. като Председател на Държавния съвет.
Младенов предлага пенсията на Живкова да остане колкото е била заплатата му - 2500 лв. и никой не възразява.
След това се разисква заплатата на новия общоприет секретар.
Предлага се да бъде 2500, само че Младенов отхвърля и декларира, че 1500 лв. му стигат. В последна сметка се взима решение заплатата му да бъде 1800 лв..
Разправата
Противно на всички обещания на другарите Тодор Живков остава в резиденцията в Банкя единствено седмица - до 16-17 ноември. След това стартира лашкането му от вила на вила. Първо - във вила „ Калина “ в "Бояна ". През декември е изолиран. Достъп до него получават единствено внучката му Евгения Живкова и синът му Владимир.
Започват обиските в домовете на Владимир, на шурей му Иван Славков, на Евгения.
По-нататък събитията се развиват с стремглава експедитивност.
На 18 януари 1990 година Живков е задържан. През 1992-ра - наказан на 7 години затвор, през 1996-а - оневинен като държавен глава. Срещу него се водят общо пет каузи. През 1997-а домашният му арест е сменен с подписка ".
------
През 1997-а, 8 години след историческия пленум на Десети ноември 89-та, който прекатурна живота в България, Тодор Живков ми сподели в едно от интервютата, които в годините на неговия арест съм правила:
"Не допусках, че против мен ще се завърти машината, с цел да се роди един противен правосъден развой. Повярвах, че ще остана ръководител на Комисията за смяна на конституцията. Допусках и в това отношение някои подозрения, само че това, което стана с мен, ме шокира. И до момента не мога да си обясня държанието и морала на тези „ герои”.
Навремето аз даже за момент не помислих да потегли на кавга нито с Червенков, нито с Югов, въпреки че намерено им се противопоставях.
Не отстъпих от правилата си, не можех да храча на лицето си.
А моите съдници се отхвърлиха от всичко.
Ако бяха им сложили задача да се отрекат от майка си и от татко си – щяха да го създадат.
И от дамите и децата си щяха да се отрекат.
Такова проваляне!
Онова, което не ми дава покой и най-вече ме изтезава, е, че доста хора, включително управителни фрагменти, бяха подложени на оскърбително опетняване...
... Обвиняваха ме, че като Председател на валутната комисия съм виновен за приключването на средства в чужбина. Да, валутният запас, който аз сътворих през 1962-а година, бе под мой надзор, само че до 1985-а, когато прехвърлихме комисията към Министерския съвет и тя бе управлявана от Андрей Луканов. Спомням си малко по-късно при мен пристигна Васил Коларов, тогавашният ръководител на Българска народна банка, и ми сподели: „ Другарю Живков, изхарчени са 500 милиона долара”.
След известно време отново ми сподели: „ Похарчени са 200 милиона долара”. Така че още преди да бъда освободен от служба, от запаса са били изтеглени 700 милиона $. Оставаха 1 милиард и 300 милиона, които бяха в задгранични банки.
Питам в този момент къде отидоха тези пари?
Още в края на 1988-а започнахме построяването на фирмена организация. Беше одобрен Указ 56. Аз съм го подписал. Дадохме оборотни средства на компаниите. Всичко, което им бе належащо за работа, го получиха.
И отсам стартира разграбването.
Луканов наредил да се приберат оборотните средства и да се дават за основаването на частни банки.
Вложените в чужбина средства също бяха разграбени. (Прав се оказа.) Всичко изчезна, потъна. Окрадоха го разбойници.
Към това би трябвало да се прибави и ограбването по времето на Филип Димитров, което набра още по-голяма скорост. Бяха премахнати контролните функционалности на страната, комерсиалните организации, митническите ограничавания.
Кое ме мъчи най-вече в този момент?
Хората, които ме заместиха, не си дадоха сметка за последствията (има поради Петър Младенов и Луканов – б.а.). Държавността е разрушена и това би трябвало да се каже на народа... "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ