Като малък много разчитах на баба. После животът размени местата

Като дребен доста разчитах на баба. После животът замени местата ни.

- Бабо, разкажи ми приказка!
- Коя искаш да ти опиша – за Мара Пепеляшка или за Златка златното момиче?
- За Мара Пепеляшка.
- „ Имало едно време…
- Сега ми изпей песничката за планините!

… и баба запяваше „ Високи сини планини… “, а аз за секунди потъвах в сън от благия й глас.

- Бабо, дай нещо за ястие!
- Какво искаш да ядеш – има Джиджи папа от сутринта, картофена гозба съм сготвила доста хубава, има и райкин фасул.
- Райкин фасул желая!

Най-вкусният райкин фасул баба ми го правеше.

Thinkstock

- Бабо, избягах от часа по история, че щяха да ме изпитват, а не съм учил. Моля те, не казвай на майка ми.
- Оххх, обещаваш ли, че другия път ще си научиш?
- Естествено!
- Добре, айде ела в този момент тука, че един кекс съм направила..

Баба ми постоянно ми вярваше, а аз все не си научавах по история …

- Бабо, имам гадже.
- Какво, гадже, бе? Дай да я видя.
- Ето, виж я..
- Абе, да я махаш тая, не я харесвам…

Много ме пазеше баба ми и съгласно нея не съществуваше момиче, почтено за мен. Вярвах й.

Thinkstock

.......................

- Саше, помогни ми да се изправя..
- Айде, деликатно в този момент, не бързай! Искаш ли нещо, вода?
- Да, дай ми малко.
- Виж, купих ти цветя..
- Много са красиви!

Баба обожаваше цветята, пчелите, дърветата, всичко, обвързвано с природата.

- Саше, за какво не мога да помръдна?
- Болна си, бабо, но ще се оправиш, умерено, нали те гледат тука лекарите.
- Добре...

Отново ми повярва, а аз още веднъж трябваше да я излъжа, с цел да е спокойна.

.......................

- Бабо?
Тишина.
- Ще ми липсваш!