Като гледате Лука Модрич трябва всеки път да си припомняте: това момче е бежанец, побягнало от смърт и преживяло в условията на тежка бедност
Като гледате Лука Модрич и си представяте тежък милионер от “Реал ” Мадрид, би трябвало всякога да си припомняте: това момче е емигрант, побягнало от гибел и претърпяло в изискванията на тежка беднотия.
Семейство Модричи е живяло в подножието на плананита Велебит, в махалата Затон, недалеко от върха Св. Рок. Баща му работел по подръжката на пътищата. Толкова мъчно живеели, че локалните казвали, че в това място оцеляват единствено гущери и Модричи.
Като стартира експанзията на някогашната югоармия и селото завземат сръбски четници, дядо му Лука Модрич е убит на 500 м от вкъщи им. Родителите някак си съумяват да побягнат с децата си от окупираната територия с по риза на гърба и се откриват като бежанци в Задар. Там приютяват бегалците в някогашен държавен хотел, където дребният Лука рита футбол главно на паркинга, а след това и в детската школа. Били са толкоз небогати (смята се, че оттова е пристигнала желязната му мотивация за успех), че татко му не можел да му купи кори за отбрана на глезените, а се сетил и му направил самичък от дърво. Този милионер, дето го виждате през днешния ден да е концертмайстор на тима е ритал до юношеските си години с дървени “предпазители ” в чорапите.
И не му е тръгнало без спънки с първите тимове и прехвърляния, има едни 10 години страдания в тимове в Мостар, шампионати в БиХ пр мощно освиркване от сръбската аудитория при случай, разминаване на проби в Италия, до момента в който съумява да добута най-после до столичния Динамо, оттова до националния тим, а след това и до грандовете.
Така че като гледайте Модрич: виждайте оживелият емигрант, за който играта е дала билет в живота. И като гледате да носи и се снима схърватското знаме с надписа Задар като нощес, да знаете, че това е мястото на спасението.
To be continued…
Violeta Simeonova,
Фейсбук
Семейство Модричи е живяло в подножието на плананита Велебит, в махалата Затон, недалеко от върха Св. Рок. Баща му работел по подръжката на пътищата. Толкова мъчно живеели, че локалните казвали, че в това място оцеляват единствено гущери и Модричи.
Като стартира експанзията на някогашната югоармия и селото завземат сръбски четници, дядо му Лука Модрич е убит на 500 м от вкъщи им. Родителите някак си съумяват да побягнат с децата си от окупираната територия с по риза на гърба и се откриват като бежанци в Задар. Там приютяват бегалците в някогашен държавен хотел, където дребният Лука рита футбол главно на паркинга, а след това и в детската школа. Били са толкоз небогати (смята се, че оттова е пристигнала желязната му мотивация за успех), че татко му не можел да му купи кори за отбрана на глезените, а се сетил и му направил самичък от дърво. Този милионер, дето го виждате през днешния ден да е концертмайстор на тима е ритал до юношеските си години с дървени “предпазители ” в чорапите.
И не му е тръгнало без спънки с първите тимове и прехвърляния, има едни 10 години страдания в тимове в Мостар, шампионати в БиХ пр мощно освиркване от сръбската аудитория при случай, разминаване на проби в Италия, до момента в който съумява да добута най-после до столичния Динамо, оттова до националния тим, а след това и до грандовете.
Така че като гледайте Модрич: виждайте оживелият емигрант, за който играта е дала билет в живота. И като гледате да носи и се снима схърватското знаме с надписа Задар като нощес, да знаете, че това е мястото на спасението.
To be continued…
Violeta Simeonova,
Фейсбук
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ