Като гледам как с всяко следващо правителство пада нивото на

Като виждам по какъв начин с всяко последващо държавно управление пада равнището на управническа подготвеност, познание, просветеност и професионализъм, аз в действителност си давам сметка какъв брой тежки последствия има законът за ненужната подготвеност у нас.

Защото се знае добре – веднъж е случайност, два пъти е наклонност, три пъти е причинност, четири пъти е закон. Ние към този момент сме в изискванията на настоящ закон. Аз го назовавам тъкмо по този начин – закон за ненужната подготвеност.

При подбора на управнически фрагменти на другите равнища на администрацията (по вертикала) и в другите структури (по хоризонтала), към този момент въобще не е належащо индивидът да е експерт. Защото вертикално-хоризонталната, йерархично-мрежова (йерархична по вертикала и мрежова по хоризонтала) властова конструкция е освободена от грижата и вътрешната нужда да взема стратегически решения и да ръководи процеси, а се е трансформирала в

Хранителна верига

в която всеки участващ в нея има

- програма-минимум – да резервира мястото си където и да е по хоризонтала (в мрежата); и
- програма-максимум – да се придвижи нагоре където и да е по вертикала (в йерархията).

А немалка маса целокупни българи мечтае и дори драпа да се впише в тази йерархично-мрежова конструкция, тоест в тази Хранителна верига.

Масата, тълпата, стремяща се към Хранителната верига и общността, заверата на влезлите към този момент в нея – това е общественият гръбнак на Партията на Властта и Властта на Партията.

Така че критериите за присъединяване в Хранителната верига са пробивност, партийност, податливост към корупция, връзкарство, шуробаджаначество, местничество, родство с някой от някогашната Държавна сигурност, любовничество и така нататък Ето за какво професионализмът, знанията, геният, честността, принципността, смелостта да отстояваш позиции – това което най-малко бе желателно преди време, в този момент се трансформира в затруднение, архаизъм, непотребен апендикс, недостиг, букаи, илюзия и дори минавка.

И влиза в действие

Законът за ненужната подготвеност –

Законът на Властта.

Ала въпреки всичко подготвеност е нужна за ръководството

Но няма по какъв начин да я има, тъй като участващите в него минават през ситото и стъргалото на една социално-дарвинистична селекция, в която оцеляват единствено най-адаптивните и по този начин те неизбежно и нелечимо стартират да страдат от преди време дефинирания от мен управнически СПИН:
синдромът на добитата институционална несръчност.

Разбираемо е тогава, за какво всички ние, стоящите в профил – непринудено (като мен, тъй като съм завършил с присъединяване в управлението) или по насила (защото не могат да припарят в ръководството поради закона за ненужната компетентност), непрестанно виждаме по какъв начин всеки следващи ръководещи от ден на ден са оплитат като пиле в кълчища и попадат в редица известни в Науката за ръководство и взимане на решения Дилеми и се сблъскват с редица известни в Науката за ръководство и взимане на решения Парадокси.

Натъкването на такива

Дилеми и Парадокси

е неизбежно, тъй като е разследване от упоменатия управнически СПИН, резултат е от свещената елементарност – да смяташ, че като заемеш някой пост и получиш неговите пълномощия, мигновено се сдобиваш и с нужните за тези пълномощия компетентности.

Напоследък можеше на няколко пъти да се види с просто око какъв брой неуместно ръководството попадна в една от известните управнически Дилеми:
Дилемата за контрола;
и по какъв начин трагикомично се сблъска с един от известните управнически Парадокси:
Парадоксът на сигнализирането (предупреждаването).

- Дилемата за контрола може с елементарни думи да бъде преразказана по този начин:

Когато вземаме едно решение, ние нямаме нужното познание за следствията от него, а когато тези последици се появят, ние към този момент не можем да ги направляваме.

- Парадоксът за сигнализирането (предупреждаването), от своя страна, може да бъде преразказан с думи елементарни по този начин:

Ние можем да разберем дали сигнализирането (предупреждаването) за вероятни отрицателни последствия е било основателно, единствено в случай че сме пропуснали да го вземем под внимание, а в случай че сме го взели под внимание, ние в никакъв случай не можем да разберем дали то е било основателно или не.

Всъщност, мога да продължа с привеждането на други управнически Дилеми и Парадокси. Те съпътстват метода, по който България се ръководи по този начин, че хем се върти в кръг, хем върви обратно, тоест, движи се по деструктивна серпантина. Затова нашето всекидневие минава в съзерцание на това по какъв начин властта, която и да е тя, т.е. всяка поредна власт, изключително през последните десетина години, прави с изменчив крах едно от следните четири неща:

Първо, взира се нарцистично в огледалото, без да вижда, че то е погрешно и освен това е за назад виждане.

Второ, мисли си, че като барон Мюнхаузен, в случай че се тегли крепко за косата, ще се измъкне от блатото.

Трето, счита, че хвърля копие, с което да прободе огромните, стратегическите проблеми, а в действителност мята бумеранг, който непроменяемо се завръща и я фраска по челото.

Четвърто, накъдето и както и да върви, непрекъснато настава мотиката по един и същи метод.
А цената за всичкото това се заплаща от нас, от българските жители, в случай че въобще сме жители, тъй като в случай че бяхме жители, щеше да има и гражданско общество.

И тази цена се заплаща всекидневно:

- с емиграцията на нашите деца – на открито, на Запад; и
- с емиграцията на хората като мен – във вътрешността, в себе си.
" Дневник " препечатва от " Facebook " коментара на проф. Слатински с дребни съкращения. Заглавието е на редакцията