Мат‘ряла е лош, спор няма
Като виждам българска политика и български футбол, ми е едно такова… би трябвало ми деган. Основно заради обстоятелството, че колкото и да се вършат на съперници и да се „ пенявят “ на терена, след мача всички вървят дружно на дискотека, а съперничеството и борбите си остават за почитателите.
Но това, което най-вече ме нервира, е, че почитателите, агитките, фенската маса, тия, дето водят „ борбите “, каймакът на обществото – са все един такъв… мат‘рял. Дразни ме, че клоуните превзеха цирка. Каквато ни публиката, подобен ни и циркът, както се споделя.
Съвсем неотдавна (и за не знам към този момент кой път) писах, че политиците ни са представителна извадка на НАС самите. Когато някой от нас стигне до „ върха “, той си демонстрира всичките магарии. Писах: „ Гледам ги киселите полузаспали чиновници и служителки по банките, в магазините, таксиджиите-копърки, грамотните министри, киселите админи, майсторите, монтьорите, мениджърите, продавачите, виждам ги и си мисля: „ Аз, в случай че стачкувам и смъква правителството… Върховен административен съд по какъв начин да ви смъква!? “ От вас по какъв начин да се отърва? Ами вие сте милиони. Навсякъде сте “.
Не ме оставя намира възприятието за неизбежност. Чувствам се като в призрачен сън,
в който колкото и да убиваш злата ламя, на нейно място идва друга зла ламя. И все не мога да се събудя.
Хора, които си хвърлят фасовете по улицата, мрънкат, че им е мръсно; които си продават гласа за 50-100 лева, се оплакват, че страната не им пособия в това и това, лечебните заведения и опазването на здравето не им били добри; хора, които крадат служебния тонер, хартия, писалищен материали, нафта, бензин и каквото докопат, псуват политиците, че са крадливи; мечтаят за европейска заплата, но работят едвам не заспят; желаят всичко да е по-добро, само че си крият налозите. Довчера протестирали против властта, влязат ли във властта, първи поддръжници на „ реда и закона “ стават; или пък противоположното – доскоро били във властта, през днешния ден паднали, стават първи протестъри. Между по-умните има единствено персонален интерес и толкоз, а измежду останалите… човешки мат‘рял. Лош освен това.
Ако сте гледали записите от нападенията над публицисти в Тех парка от оня ден, ще видите един човек, който по този начин и не излиза наяве какъв го играе (нещо като охрана), който следи по какъв начин атакуват публицист, освен това ЖЕНА. Вместо да я отбрани, каквото се чака от него като охранител и на-вече като жител и мъж (какъвто евентуално има искания да бъде), той стартира да я атакува НЕЯ! Нарича я отпадък и ѝ изяснява, че щом са я нападнали, значи мястото ѝ не било там.
Ами представете си сходен мат‘рял, с сходно схващане и настройка в мозъка (или каквото там употребява вместо мозък), да стане нещо малко повече, да има шанса да се издигне малко повече в хранителната верига… Да е имал връзките, да речем, и да е станал прокурор. Представихте ли си го:
- Ама госпожа…! Ей отпадък! Ела тука! Аз персонално видях по какъв начин те наръгаха три пъти с нож в гърдите. Ами значи не те желаят жива, не ти е мястото да си тука и да си жива, не разбра ли? Какво правиш още жива тука! Айде умирай!
***
Другото, което разбрахме напоследък, е, че най-популярните наемници в рòдината са татуираните патрЕоти. Не дребна част от тях по едно или друго време, директно или индиректно пазят или са защитавали ползите на Движение за права и свободи или на Доган, за които ИНАЧЕ настояват, че ненавиждат. Това е оттатък когнитивния дисонанс. Това е кисело мляко вместо мозък. Движение за права и свободи и Доган настрани, мисълта ми е за платените патрЕоти с татуировките и бръснатите глави. Първо: в случай че Левски можеше да ви види или чуе отнякъде, щеше да ви изпозастреля. Всичките. Второ: знам, че не осъзнавате иронията, само че знаете ли по какъв начин гледат на вас в редиците на Движение за права и свободи, да вземем за пример? В Съединени американски щати има една остаряла хумореска, която се появи и по тениски: „ Не съм гей, само че $20 са си $20… “ Ето по този начин гледат на вас.
Не забравяйте, че и от този мат‘рял понякога всякакви хора се издигат и стигат до постове нагоре – било във властта, било в бизнеса.
***
Сега, тъй като стана дума за Доган…
Ако следите политическите настроения, незабавно ви е направило усещане, че който има съществени планове да се занимава с „ огромна политика “ и да вади доста дивиденти от нея, намира за належащо да не споделя нищо за господин Доган. Или да споделя ето такива неща:
„ Моето искрено мнение е, че той е единственият политик, който се осмели да каже истината… Нито съм юрист на Доган, нито нищо. Той споделя истината… Г-н Доган е един извънредно умен човек… Не го пазя. Но по принцип ми е приветлив. Наистина. Защото съм приказвал с него. Всичко, което ви споделям, е въз основата на персонални контакти. Аз не мога да преодолея личното… “
Да забележим дали можете да познаете чии думи са това.
Ето ви, до момента в който се пробвате да отгатнете и се чудите чии думи са това, ви оставям една картинка, да си гледате и да си превъртате постепенно, до момента в който мислите…
И правилният отговор е:
Слави Трифонов, в изявление за L'Europeo отпреди повече от 10 години.
Доган си сподели, че всичко зависи от него, ние си знаем, че всичко зависи от него, единствено бяхме не запомнили, че всяка история си има предистория…
След като остарелият Волен се изтърка, пристигна време новият Волен да заеме ролята, нищо персонално, просто бизнес, нали по този начин?
Не забравяйте, че този политически и евентуално скоро управнически мат‘рял си беше един от нас. Ама БАШ един от нас! Таман огледално отражение на всичко нашенско. Няма какво да мрънкате – от български мат‘рял български политици излизат. Не могат немски да излезнат или австрийски. Ако беше немски или австрийски мат‘ряла, да… но не е.
В тоя ред на мисли… както „ Ъпсурт “ пеят: „ Дали ви върша нещо като песнички пея и ви хапвам трохите с цел да оцелея… “
Та, замислих се, че може би е време и аз да се опитвам в политиката, а? Ето: първо: господин Доган е пич и е доста готин човек. Така, откакто го отметнахме това, по точка втора „ персонални качества “ – имам висшо, знам британски на равнище доста повече от министър, няма да ми се чудят на какъв език приказвам, когато приказвам на английски; знам и да приказвам и пиша грамотно на български език, нещо, което се оказа сложен съперник за мнозина във властта… и в случай че ме сложиш до каци с кисело зеле, няма да ме объркаш за една от тях. Мисля, че най-малко за вице-премиер ставам.
***
И за край, тъй като стана дума за германци:
Мнозина вървят с надписи: ‘EU are blind?’ или пък в Германия простичкото: ‘Are you blind?’
Не, не са blind, да ви кажа и доста добре си знаят какво се случва тук. По-добре от нас го знаят. Но, в случай че България вземе, че стане внезапно от корупционен парадайс една естествена страна и законът и редът, по знамение, придобият връх, цялата тая паплач мързелива, крадлива и корумпирана – от чиновника до елементарния чиновник, от министъра до чистача и защитата – къде ще иде и какво ще прави? по какъв начин ще оцелява, в случай че им спреш далаверата?
Хората ТАМ правят оценка действително риска всичката тая сган да се юрне да си търси шанса навън… при тях! Да не са луди! Тук най-малко сме събрани вкупом и се направляваме едни други и се развъждаме под капак, корупцийката и далаверката ни държат послушни и на едно място. Вземат ли ни ги, ще се разпилеем като хлебарки отдолу под камък, който си вдигнал внезапно. Сега сме в гетото и под надзор. Добри, неприятни, под надзор сме и най-важното – надалеч от тях. Германия има опит в изолирането на хора в гета. А Русия пък има опит в превръщането на цели страни в гета.
А ние сме… по какъв начин да ви кажа… ние сме баш в средата.
Но това, което най-вече ме нервира, е, че почитателите, агитките, фенската маса, тия, дето водят „ борбите “, каймакът на обществото – са все един такъв… мат‘рял. Дразни ме, че клоуните превзеха цирка. Каквато ни публиката, подобен ни и циркът, както се споделя.
Съвсем неотдавна (и за не знам към този момент кой път) писах, че политиците ни са представителна извадка на НАС самите. Когато някой от нас стигне до „ върха “, той си демонстрира всичките магарии. Писах: „ Гледам ги киселите полузаспали чиновници и служителки по банките, в магазините, таксиджиите-копърки, грамотните министри, киселите админи, майсторите, монтьорите, мениджърите, продавачите, виждам ги и си мисля: „ Аз, в случай че стачкувам и смъква правителството… Върховен административен съд по какъв начин да ви смъква!? “ От вас по какъв начин да се отърва? Ами вие сте милиони. Навсякъде сте “.
Не ме оставя намира възприятието за неизбежност. Чувствам се като в призрачен сън,
в който колкото и да убиваш злата ламя, на нейно място идва друга зла ламя. И все не мога да се събудя.
Хора, които си хвърлят фасовете по улицата, мрънкат, че им е мръсно; които си продават гласа за 50-100 лева, се оплакват, че страната не им пособия в това и това, лечебните заведения и опазването на здравето не им били добри; хора, които крадат служебния тонер, хартия, писалищен материали, нафта, бензин и каквото докопат, псуват политиците, че са крадливи; мечтаят за европейска заплата, но работят едвам не заспят; желаят всичко да е по-добро, само че си крият налозите. Довчера протестирали против властта, влязат ли във властта, първи поддръжници на „ реда и закона “ стават; или пък противоположното – доскоро били във властта, през днешния ден паднали, стават първи протестъри. Между по-умните има единствено персонален интерес и толкоз, а измежду останалите… човешки мат‘рял. Лош освен това.
Ако сте гледали записите от нападенията над публицисти в Тех парка от оня ден, ще видите един човек, който по този начин и не излиза наяве какъв го играе (нещо като охрана), който следи по какъв начин атакуват публицист, освен това ЖЕНА. Вместо да я отбрани, каквото се чака от него като охранител и на-вече като жител и мъж (какъвто евентуално има искания да бъде), той стартира да я атакува НЕЯ! Нарича я отпадък и ѝ изяснява, че щом са я нападнали, значи мястото ѝ не било там.
Ами представете си сходен мат‘рял, с сходно схващане и настройка в мозъка (или каквото там употребява вместо мозък), да стане нещо малко повече, да има шанса да се издигне малко повече в хранителната верига… Да е имал връзките, да речем, и да е станал прокурор. Представихте ли си го:
- Ама госпожа…! Ей отпадък! Ела тука! Аз персонално видях по какъв начин те наръгаха три пъти с нож в гърдите. Ами значи не те желаят жива, не ти е мястото да си тука и да си жива, не разбра ли? Какво правиш още жива тука! Айде умирай!
***
Другото, което разбрахме напоследък, е, че най-популярните наемници в рòдината са татуираните патрЕоти. Не дребна част от тях по едно или друго време, директно или индиректно пазят или са защитавали ползите на Движение за права и свободи или на Доган, за които ИНАЧЕ настояват, че ненавиждат. Това е оттатък когнитивния дисонанс. Това е кисело мляко вместо мозък. Движение за права и свободи и Доган настрани, мисълта ми е за платените патрЕоти с татуировките и бръснатите глави. Първо: в случай че Левски можеше да ви види или чуе отнякъде, щеше да ви изпозастреля. Всичките. Второ: знам, че не осъзнавате иронията, само че знаете ли по какъв начин гледат на вас в редиците на Движение за права и свободи, да вземем за пример? В Съединени американски щати има една остаряла хумореска, която се появи и по тениски: „ Не съм гей, само че $20 са си $20… “ Ето по този начин гледат на вас.
Не забравяйте, че и от този мат‘рял понякога всякакви хора се издигат и стигат до постове нагоре – било във властта, било в бизнеса.
***
Сега, тъй като стана дума за Доган…
Ако следите политическите настроения, незабавно ви е направило усещане, че който има съществени планове да се занимава с „ огромна политика “ и да вади доста дивиденти от нея, намира за належащо да не споделя нищо за господин Доган. Или да споделя ето такива неща:
„ Моето искрено мнение е, че той е единственият политик, който се осмели да каже истината… Нито съм юрист на Доган, нито нищо. Той споделя истината… Г-н Доган е един извънредно умен човек… Не го пазя. Но по принцип ми е приветлив. Наистина. Защото съм приказвал с него. Всичко, което ви споделям, е въз основата на персонални контакти. Аз не мога да преодолея личното… “
Да забележим дали можете да познаете чии думи са това.
Ето ви, до момента в който се пробвате да отгатнете и се чудите чии думи са това, ви оставям една картинка, да си гледате и да си превъртате постепенно, до момента в който мислите…
И правилният отговор е:
Слави Трифонов, в изявление за L'Europeo отпреди повече от 10 години.
Доган си сподели, че всичко зависи от него, ние си знаем, че всичко зависи от него, единствено бяхме не запомнили, че всяка история си има предистория…
След като остарелият Волен се изтърка, пристигна време новият Волен да заеме ролята, нищо персонално, просто бизнес, нали по този начин?
Не забравяйте, че този политически и евентуално скоро управнически мат‘рял си беше един от нас. Ама БАШ един от нас! Таман огледално отражение на всичко нашенско. Няма какво да мрънкате – от български мат‘рял български политици излизат. Не могат немски да излезнат или австрийски. Ако беше немски или австрийски мат‘ряла, да… но не е.
В тоя ред на мисли… както „ Ъпсурт “ пеят: „ Дали ви върша нещо като песнички пея и ви хапвам трохите с цел да оцелея… “
Та, замислих се, че може би е време и аз да се опитвам в политиката, а? Ето: първо: господин Доган е пич и е доста готин човек. Така, откакто го отметнахме това, по точка втора „ персонални качества “ – имам висшо, знам британски на равнище доста повече от министър, няма да ми се чудят на какъв език приказвам, когато приказвам на английски; знам и да приказвам и пиша грамотно на български език, нещо, което се оказа сложен съперник за мнозина във властта… и в случай че ме сложиш до каци с кисело зеле, няма да ме объркаш за една от тях. Мисля, че най-малко за вице-премиер ставам.
***
И за край, тъй като стана дума за германци:
Мнозина вървят с надписи: ‘EU are blind?’ или пък в Германия простичкото: ‘Are you blind?’
Не, не са blind, да ви кажа и доста добре си знаят какво се случва тук. По-добре от нас го знаят. Но, в случай че България вземе, че стане внезапно от корупционен парадайс една естествена страна и законът и редът, по знамение, придобият връх, цялата тая паплач мързелива, крадлива и корумпирана – от чиновника до елементарния чиновник, от министъра до чистача и защитата – къде ще иде и какво ще прави? по какъв начин ще оцелява, в случай че им спреш далаверата?
Хората ТАМ правят оценка действително риска всичката тая сган да се юрне да си търси шанса навън… при тях! Да не са луди! Тук най-малко сме събрани вкупом и се направляваме едни други и се развъждаме под капак, корупцийката и далаверката ни държат послушни и на едно място. Вземат ли ни ги, ще се разпилеем като хлебарки отдолу под камък, който си вдигнал внезапно. Сега сме в гетото и под надзор. Добри, неприятни, под надзор сме и най-важното – надалеч от тях. Германия има опит в изолирането на хора в гета. А Русия пък има опит в превръщането на цели страни в гета.
А ние сме… по какъв начин да ви кажа… ние сме баш в средата.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ