Фердинанд си пали камината със статия на Михайловски
Като френски ученик, писателят е отрицател на монархията и апологет на републиката
Българинът постоянно е бил ръководен от художниците на гнета
Селяните ядосано се премятат от крайник на крайник
Стоян Михайловски през днешния ден е малко прочут. Сещаме се за него на 24 май с химна „Върви, народе възродени…“ Това е единствено едно от креативните му достижения. Михайловски е измежду най-интересните български писатели.
Роден през 1856 година в Елена, той е наследник на книжовника Никола Михайловски. Градчето е фамозно със своята „Даскалоливница“, която приготвя учители през Възраждането. Бащата обаче взема решение да направи от момъка повече от елементарен даскал. Праща го в Цариград, където приключва Френския султански колеж.
Стоян продължава с юридически науки в Екс ан Прованс. Събитията към Освобождението прекъсват образованието му. Дипломира се през 1883 година и работи като арбитър, юрист, служител и учител във Висшето учебно заведение, сегашният университет.
„Сцени от парламентарния живот в България“ е първото съчинение на Михайловски. Става дума за оная обител на демокрацията, която Константин Иречек разказва по този начин: „Народното заседание, голям брой полуобразовани простаци или селяни; всеки приказва колкото си желае – цели съвещания минават в празни приказки. Един стане и приказва нещо, различен незабавно се обажда и му възразява, и по този начин се кара.“
Като френски ученик, Михайловски е отрицател на монархията и апологет на републиката. Заради публикацията „Потайностите на българския дворец“ е наказан и подложен на гонения. Княз Фердинанд се гаври с писателя. „Еднъж го настига пред самите врати на двореца. Стоян го съглежда, хуква да бяга, с цел да не го поздрави“, споделя очевидецът Добри Ганчев.
„Bon jour, bon jour, господин Михайловски!“, маха с шапката си князът. „Стоян бяга, като да го гонят триста турци. Отподире смях от княза, от свитата, от инцидентните минувачи“, свидетелства бай Добри.
За Михайловски монархията, деспотизмът и тиранията са еднояйчни близнаци. „Книга за българския народ“, неговата мастерпиеса, потвърждава тезата на създателя. Един паша наставлява по какъв начин се ръководи страна. С развратна политическа класа, при която простолюдието тъне в незнание.
„Психофизиология на държавното злодейство в България“ дискутира същата проблематика. Статията излиза във вестник „Ден“ на 23 декември 1903 година. Фердинанд подрежда да възпламенят камината с нея.
В историята на българщината има работи, които поразяват съвестта и слисват разсъдъка. Българинът постоянно е бил ръководен от художниците на гнета, от теоретиците на злотворството, от протомайсторите на мамилото, от не знам какво властителско франкмасонство, безстидно в своите похищения, безжалостно в своите светотатства.
У прабългари, у нови българи – се една ария: чернилото иде от горната страна! Управникът е доктор на държавата; какво да се прави, когато тоя доктор е най-големият пропагандатор на болест? На тези питания нито прабългаринът намираше, нито новобългаринът намира отговор. И охкаше първият, и охка вторият в схващане, че техният заповедник е постоянно бил техен развратител и гонител.
И разоряваха и опустошаваха. Тогавашната парадайса – раята на православните сатрапи, раята на тези Асеновци и Шишмановци, които не бяха може би татари, само че бяха втатарчени – тогавашната парадайса бе едно грозно сбирище от опросели и оголели клетници.
И когато османлиецът нахлу в българско, тези клетници се съюзиха с него, помогнаха му да сгази тяхната българска администрация, помогнаха му – постоянно думаха: „Всяка друга власт, каквато и да бъде, ще бъде по-добра от нашата!“
И тогава се извърши едно дивно и безумно нещо: с цел да могат завинаги да ездят простонародието, с цел да запазят своите привилегии, с цел да останат и под турско господство публични грабачи, смукачи и дерачи – българските велможи и управници одобриха мюсюлманството.
За агарянския ярем, за фанариотския хомот е ненужно да приказваме. Има една българска сентенция – многозвучаща в своя лаконизъм и мъчителна в своята комичност, – която гласи: „Турчин със мощ и грък с книга – докараха ни до този хал!“ В тези дванадесет думици четем историята на пет дълги епохи.
Па ето ви и друга, още по-характерна подумка: „Да кажа погрешно, не дръзвам от Бога, да кажа право, не дръзвам от бея!“ Каква мъка в това подхвърляне, какъв рев в тая подигравка!
Освободи се България… В малко време епопеята се трансформира във фарца.
Освобождението на българина не бе друго нещо с изключение на смяна на самара.
Христогонителят агарянин бе заместен с християнстващ кесаджия. Захари Стоянов, тоя безсрамен основоположник на свирчовщината, тоя първообраз на всяка хищност и на всяко человеконенавистничество, се провикна еднъжки в Търново:
„Във всяка българска къща има бел хлеб, във всяка българска къща има тригодишно вино. Българският народ е доста повилнел, тъй като е доста заможен… Натоварете го с налози – и ще го укротите! Той мирува, единствено когато му бъркаме в пазвата! Не бойте се, котката има девет души, българинът – двадесет и девет; няма да го осмъртите така елементарно! Берии и тегоби потвърждават тегло у другите нации: у нас те са цер срещу тежестта!“
Свирчовци се придържат раболепно о тая стратегия! Те изгладяват българина, с цел да му дадат дохаки, осъждат го на банкрутство, с цел да го изплашен, с цел да го сплашат, с цел да го създадат еластичен и предразположен, с цел да го създадат елементарно управляем.
Българино, великий търпеливецо, камата на еничарина, пищовът на деребея не можаха да те изтребят, ще оставиш ли да те усмъртят козните на половин дузина дворцови лакеи?
Не, това няма да стане, влечугите не сгазват, а биват сгазени.
Антон Франгя
„ Виват республика!
Виват либертас! “ били влашки псувни
През 1911 година се организират избори за Велико национално заседание. То би трябвало да промени конституцията, тъй като сме оповестили самостоятелност от Османската империя. Васалното княжество към този момент е царство.
Подкрепен от републиканския Български земеделски народен съюз, Стоян Михайловски е претендент за високия конгрес. Негов политически съперник е Антон Франгя от Прогресивнолибералната партия. Двамата се срещат на протест в Нова Загора.
Агитатори са докарали селяни от околните села. Ръми дребен напоителен дъждец. Тълпата бърза всичко да свърши, та да се прибере до момента в който пътищата не са се разкаляли.
Франгя се е сгушил до масата, приготвена за естрада. Михайловски е извисил снага на балкона на родната къща на земеделския лидер Стоян Омарчевски. Речта му потегля от дълбоките корени на европейския парламентаризъм. Ето какво се случва съгласно Иван Богданов, биографът на Българския Ювенал, както назовават Михайловски.
Минава час, минават два, Михайловски завършва най-сетне с историята на парламентаризма в Елада и Рим. След като приказва половин час за „Магна харта либертатум“, стопира се обстойно върху британския парламентаризъм и горещо го предлага на гласоподавателите си от Новозагорска околия.
– Господин Михайловски, господин Михайловски, по-късо, по-кратко – обезверено, към този момент за десети път, Стоян Омарчевски го дърпа за полите на редингота.
Но ораторът ядосано маха с ръка.
– Оставете ме – тръсва по едно време той глава към слисания Омарчевски, – аз зная какво върша. Народът би трябвало да чуе истината!
И като се обръща към навъсеното голям брой, продължава. Скоро навлиза в дебрите на френския парламентаризъм и дълго броди из тях.
– Поуките, какви са поуките? Защо революцията се разтвори в реставрацията и за какво реставрацията погълна революцията? А ето защо…
Долу в един ъгъл на площада измежду сивите ямурлуци бомбето на Антон Франгя към този момент лъщи под дъжда като динена кора. Но няма по какъв начин, ще се търпи, ще се търпи до края. Селяните ядосано се премятат от крайник на крайник, плюят без потребност в калта и все по-яростно кашлят. Стотици остени заканително са се навели към балкона, само че ораторът е надалеч.
Най-сетне към пладне, откакто се задъха, с чело, лъснато от пот и капки дъжд, ораторът се приближи до парапета, подвигна войнствено ръка и с последни сили извика гневно към навъсеното голям брой:
– Виват республика! Виват либертас!
Вместо ръкопляскания последва обща облекчителна въздишка. Множеството тежко се раздвижи. Франгя внезапно подвигна глава, усмихна се ехидно, скочи изкусно върху масата и като уточни към балкона, викна:
– Чухте ли му последните думи?
Множеството наостри уши.
– Той ви напсува на влашки!…
Антон Франгя печели изборите със замаха на гения, а Стоян Михайловски остава зад борда.
Българинът постоянно е бил ръководен от художниците на гнета
Селяните ядосано се премятат от крайник на крайник
Стоян Михайловски през днешния ден е малко прочут. Сещаме се за него на 24 май с химна „Върви, народе възродени…“ Това е единствено едно от креативните му достижения. Михайловски е измежду най-интересните български писатели.
Роден през 1856 година в Елена, той е наследник на книжовника Никола Михайловски. Градчето е фамозно със своята „Даскалоливница“, която приготвя учители през Възраждането. Бащата обаче взема решение да направи от момъка повече от елементарен даскал. Праща го в Цариград, където приключва Френския султански колеж.
Стоян продължава с юридически науки в Екс ан Прованс. Събитията към Освобождението прекъсват образованието му. Дипломира се през 1883 година и работи като арбитър, юрист, служител и учител във Висшето учебно заведение, сегашният университет.
„Сцени от парламентарния живот в България“ е първото съчинение на Михайловски. Става дума за оная обител на демокрацията, която Константин Иречек разказва по този начин: „Народното заседание, голям брой полуобразовани простаци или селяни; всеки приказва колкото си желае – цели съвещания минават в празни приказки. Един стане и приказва нещо, различен незабавно се обажда и му възразява, и по този начин се кара.“
Като френски ученик, Михайловски е отрицател на монархията и апологет на републиката. Заради публикацията „Потайностите на българския дворец“ е наказан и подложен на гонения. Княз Фердинанд се гаври с писателя. „Еднъж го настига пред самите врати на двореца. Стоян го съглежда, хуква да бяга, с цел да не го поздрави“, споделя очевидецът Добри Ганчев.
„Bon jour, bon jour, господин Михайловски!“, маха с шапката си князът. „Стоян бяга, като да го гонят триста турци. Отподире смях от княза, от свитата, от инцидентните минувачи“, свидетелства бай Добри.
За Михайловски монархията, деспотизмът и тиранията са еднояйчни близнаци. „Книга за българския народ“, неговата мастерпиеса, потвърждава тезата на създателя. Един паша наставлява по какъв начин се ръководи страна. С развратна политическа класа, при която простолюдието тъне в незнание.
„Психофизиология на държавното злодейство в България“ дискутира същата проблематика. Статията излиза във вестник „Ден“ на 23 декември 1903 година. Фердинанд подрежда да възпламенят камината с нея.
В историята на българщината има работи, които поразяват съвестта и слисват разсъдъка. Българинът постоянно е бил ръководен от художниците на гнета, от теоретиците на злотворството, от протомайсторите на мамилото, от не знам какво властителско франкмасонство, безстидно в своите похищения, безжалостно в своите светотатства.
У прабългари, у нови българи – се една ария: чернилото иде от горната страна! Управникът е доктор на държавата; какво да се прави, когато тоя доктор е най-големият пропагандатор на болест? На тези питания нито прабългаринът намираше, нито новобългаринът намира отговор. И охкаше първият, и охка вторият в схващане, че техният заповедник е постоянно бил техен развратител и гонител.
И разоряваха и опустошаваха. Тогавашната парадайса – раята на православните сатрапи, раята на тези Асеновци и Шишмановци, които не бяха може би татари, само че бяха втатарчени – тогавашната парадайса бе едно грозно сбирище от опросели и оголели клетници.
И когато османлиецът нахлу в българско, тези клетници се съюзиха с него, помогнаха му да сгази тяхната българска администрация, помогнаха му – постоянно думаха: „Всяка друга власт, каквато и да бъде, ще бъде по-добра от нашата!“
И тогава се извърши едно дивно и безумно нещо: с цел да могат завинаги да ездят простонародието, с цел да запазят своите привилегии, с цел да останат и под турско господство публични грабачи, смукачи и дерачи – българските велможи и управници одобриха мюсюлманството.
За агарянския ярем, за фанариотския хомот е ненужно да приказваме. Има една българска сентенция – многозвучаща в своя лаконизъм и мъчителна в своята комичност, – която гласи: „Турчин със мощ и грък с книга – докараха ни до този хал!“ В тези дванадесет думици четем историята на пет дълги епохи.
Па ето ви и друга, още по-характерна подумка: „Да кажа погрешно, не дръзвам от Бога, да кажа право, не дръзвам от бея!“ Каква мъка в това подхвърляне, какъв рев в тая подигравка!
Освободи се България… В малко време епопеята се трансформира във фарца.
Освобождението на българина не бе друго нещо с изключение на смяна на самара.
Христогонителят агарянин бе заместен с християнстващ кесаджия. Захари Стоянов, тоя безсрамен основоположник на свирчовщината, тоя първообраз на всяка хищност и на всяко человеконенавистничество, се провикна еднъжки в Търново:
„Във всяка българска къща има бел хлеб, във всяка българска къща има тригодишно вино. Българският народ е доста повилнел, тъй като е доста заможен… Натоварете го с налози – и ще го укротите! Той мирува, единствено когато му бъркаме в пазвата! Не бойте се, котката има девет души, българинът – двадесет и девет; няма да го осмъртите така елементарно! Берии и тегоби потвърждават тегло у другите нации: у нас те са цер срещу тежестта!“
Свирчовци се придържат раболепно о тая стратегия! Те изгладяват българина, с цел да му дадат дохаки, осъждат го на банкрутство, с цел да го изплашен, с цел да го сплашат, с цел да го създадат еластичен и предразположен, с цел да го създадат елементарно управляем.
Българино, великий търпеливецо, камата на еничарина, пищовът на деребея не можаха да те изтребят, ще оставиш ли да те усмъртят козните на половин дузина дворцови лакеи?
Не, това няма да стане, влечугите не сгазват, а биват сгазени.
Антон Франгя „ Виват республика!
Виват либертас! “ били влашки псувни
През 1911 година се организират избори за Велико национално заседание. То би трябвало да промени конституцията, тъй като сме оповестили самостоятелност от Османската империя. Васалното княжество към този момент е царство.
Подкрепен от републиканския Български земеделски народен съюз, Стоян Михайловски е претендент за високия конгрес. Негов политически съперник е Антон Франгя от Прогресивнолибералната партия. Двамата се срещат на протест в Нова Загора.
Агитатори са докарали селяни от околните села. Ръми дребен напоителен дъждец. Тълпата бърза всичко да свърши, та да се прибере до момента в който пътищата не са се разкаляли.
Франгя се е сгушил до масата, приготвена за естрада. Михайловски е извисил снага на балкона на родната къща на земеделския лидер Стоян Омарчевски. Речта му потегля от дълбоките корени на европейския парламентаризъм. Ето какво се случва съгласно Иван Богданов, биографът на Българския Ювенал, както назовават Михайловски.
Минава час, минават два, Михайловски завършва най-сетне с историята на парламентаризма в Елада и Рим. След като приказва половин час за „Магна харта либертатум“, стопира се обстойно върху британския парламентаризъм и горещо го предлага на гласоподавателите си от Новозагорска околия.
– Господин Михайловски, господин Михайловски, по-късо, по-кратко – обезверено, към този момент за десети път, Стоян Омарчевски го дърпа за полите на редингота.
Но ораторът ядосано маха с ръка.
– Оставете ме – тръсва по едно време той глава към слисания Омарчевски, – аз зная какво върша. Народът би трябвало да чуе истината!
И като се обръща към навъсеното голям брой, продължава. Скоро навлиза в дебрите на френския парламентаризъм и дълго броди из тях.
– Поуките, какви са поуките? Защо революцията се разтвори в реставрацията и за какво реставрацията погълна революцията? А ето защо…
Долу в един ъгъл на площада измежду сивите ямурлуци бомбето на Антон Франгя към този момент лъщи под дъжда като динена кора. Но няма по какъв начин, ще се търпи, ще се търпи до края. Селяните ядосано се премятат от крайник на крайник, плюят без потребност в калта и все по-яростно кашлят. Стотици остени заканително са се навели към балкона, само че ораторът е надалеч.
Най-сетне към пладне, откакто се задъха, с чело, лъснато от пот и капки дъжд, ораторът се приближи до парапета, подвигна войнствено ръка и с последни сили извика гневно към навъсеното голям брой:
– Виват республика! Виват либертас!
Вместо ръкопляскания последва обща облекчителна въздишка. Множеството тежко се раздвижи. Франгя внезапно подвигна глава, усмихна се ехидно, скочи изкусно върху масата и като уточни към балкона, викна:
– Чухте ли му последните думи?
Множеството наостри уши.
– Той ви напсува на влашки!…
Антон Франгя печели изборите със замаха на гения, а Стоян Михайловски остава зад борда.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ