Александър Йорданов: Млъкнете, фарисеи! Аз съм от СДС!
Като евродепутат от Съюз на демократичните сили, а и като политик, взел участие в основаването на тази политическа мощ преди 30 години, не ми е безразлично до каква степен може да стигне в подлата си завист и надменност към нас така наречен Демократична България. Това, че са се вманиачили, че единствено те са демократите в България, е добре известно. Това, че не са те демократите в България пък е повече от ясно. И освен поради алените фамилни биографии на мнозина от тях. А тъй като демократите по принцип са хора диалогични, които могат да сплотяват, да подават ръка за единодушие и съгласие. А от Демократична България това не го могат. И не го желаят.
Антидемократите имат доста лица и превъплащения. В предаването „ Референдум “ на Българска национална телевизия атакистът Сидеров ругаеше като каруцар своите довчерашни сътрудници от Вътрешна македонска революционна организация, въпреки точно с гласовете на техни гласоподаватели той да е през днешния ден в Народното събрание. Атанасов и Иванов от Демократична България правят същото с претенцията, че го вършат подлярски интелигентно. Те пишат донос, с който желаят да спрат присъединяване на представител на Съюз на демократичните сили в предаването „ Панорама “ на Българска национална телевизия. „ Аргументите “ им са като „ слънце “ – дребнаво клеветничество. Те считат, че Съюз на демократичните сили им е политически съперник и по тази причина още напролет отхвърлиха предлагането ни за основаване на необятна демократична коалиция, която през днешния ден би имала най-малко трима евродепутати. Тоест, най-малко толкоз колкото има Движение за права и свободи. Или най-малко двама – колкото има Вътрешна македонска революционна организация. Предложение за такова обединяване тогава направи освен Съюз на демократичните сили, само че и гражданската организация Атлантически съвет на България. Тази концепция стартира и Български земеделски народен съюз с водач Николай Ненчев, а по този начин също и партията ДОСТ. След злополуката на парламентарните избори, това бе изцяло демократично и разумно. Тогава от Демократична България отхвърлиха предлагането на Съюз на демократичните сили, не удостоиха с внимание и АСБ. Заявиха, че са си самодостатъчни, че обединението им е „ приключена “ и даже „ съвършенна “. Крайният резултат на европейските избори бе, че цялата „ голяма “ коалиция Демократична България има всичко на всичко един евродепутат, т.е. толкоз, колкото има и „ несъществуващият „, съгласно тях, Съюз на демократичните сили. В такива случаи нашият интелигентен народ споделя: напънала са планината и родила мишка. Но пък аз съм щастлив, като виждам Радан Кънев да заседава дружно с мен в една парламентарна група – тази на Европейската национална партия. От време в точния момент разменяме по някоя приказка, като не изключвам да имаме даже общи начинания. Що е време – пред нас е. Следващият месец, да вземем за пример, дружно ще бъдем на конгрес на ЕНП в Загреб. Заедно ще гласуваме. И по този начин ще е, без значение от деликатната обстановка в която се намира Радан. А е деликатна тя, тъй като бидейки в дясната Европейска национална партия, където членуват ГЕРБ, Съюз на демократичните сили и ДСБ, Радан Кънев в това време би трябвало да отстоява и вижданията на тези свои гласоподаватели, които се дефинират като зелени или такива за които „ няма ляво и няма дясно “. Иначе кабинетите ни в Брюксел са кажи речи през една врата, един до различен, в един кулоар.
Основна полезност на дясното е разбирателството, добротворството и солидарността. Дясното постоянно протяга ръка за единодушие, а лявото е това, което постоянно отблъсква. Дясното постоянно изпитва подозрения в личната си справедливост, колебае се, търси съвет, намира компромисно решение, само че има значима задача – да не позволява до властта левите партии. В български условия това значи десните партии да водят такава политика, че да не позволяват до властта Българска социалистическа партия – нито на локално, нито на национално ниво. Лявото политическо държание е от край до край уверено. Там постоянно се работи без да се мисли. Но лява или дясна е тогава мисълта на водачите на Демократична България, кагото са решили да попречат на представител на Съюз на демократичните сили да взе участие в „ Пнорама “? Нямам визия кой от Съюз на демократичните сили е трябвало да взе участие в това предаване, само че съм сигурен, че който и да е той, в него би защитил демократични позиции. А каква по-демократична позиция преди локалните избори, с изключение на позицията ние, демократите, да се противопоставим на упоритостите на Българска социалистическа партия да вземе кметското място в столицата, откакто завоюва президентския пост. Какво неприятно би имало, в случай че от телевизионния екран и Съюз на демократичните сили, и Демократична България, и ГЕРБ, пазят тази позиция? Или от Демократична България не мислят по този начин? Не мога да допускам, че са толкоз отнесени от нарцистичния ураган, та живеят с илюзията, че като отстранят Съюз на демократичните сили от екрана на Българска национална телевизия и автоматизирано техният претендент за кмет ще бие като резултат международният връх на Стефка Костадинова.
Но пиша тези редове, не тъй като си нямам работа, а тъй като в подличкото си дело против Съюз на демократичните сили така наречен Демократична България е намесила и моето име, потвърждавайки че аз не съм евродепутат от Съюз на демократичните сили, а от ГЕРБ. То бива, бива, но чак толкоз фикция не трябва. Подкарали са я по македонски. Така и днешите македонци настояват, че всички тези българи от Македония, които приживе неведнъж са се самоопределяли като българи, не са българи, а македонци. И какво като настояват? Няма метод Гоце Делчев да стане македонец в смисъла, който през днешния ден в Скопие влагат в това разбиране. Нито Кирил Пейчинович, нито Григор Пърличев, нито братята Миладинови ще се откажат от българския си жанр, име и език, с цел да угодят на скопската политическа конюктура.
Затова е разумно, че в своя отговор управлението на Съюз на демократичните сили е попитало реторично: „ белким има човек в България, който да не знае, че Александър Йорданов е от Съюз на демократичните сили? “ Но за какво от България? Нека всеки, който се интересува от този въпрос да влезе в формалната страница на Европарламента и там черно на бяло, съпроводено с моя цветна фотография, ще прочете написаното, а точно, че аз съм евродепутат от Съюза на демократичните сили. Вярно, написано е на британски, само че нямам доверие това да е объркало „ демократичните “ ни другари от Демократична България.
Демократите знаят, изключително десните, че до задачата не води един единствен път. Само комунистите мислеха, че „ един е пътят, два пътя няма “. И в името на този единствен път и на управителната роля на своята партия, те унижаваха и съсипваха България. Всезнайковците от партийната тройка Демократична България, също гонят един единствен път. А той все по този начин се вие в далечината. Ясно е, че сговорна тайфа планина повдига и дълъг път изминава. Но когато не е сговорна, какво се случва? Крета, обикаля към Народното събрание, не може до властта да стигне, с цел да помогне на България. Защото съпротива, изключително пък извънпарламентарна, какъвто е казусът сега и с Демократична България, само че и със Съюз на демократичните сили за жалост, страна не оправя, правдивост не основава. Защото нито закон може да одобри, нито закон може да анулира.
В изявление преди няколко дни някогашният сполучлив финансов министър в ръководството на в действителност обединените демократични сили в интервала 1997-2001 година Муравей Радев, водач през днешния ден на Българския демократически конгрес, показа паниката си, че офанзивата на тези локални избори против ГЕРБ, а аз бих добавил и против Съюз на демократичните сили, цели да върне на власт Българска социалистическа партия. Атаката е основно в София, където са издигнати рой от претенденти с една единствена цел – да разсеят гласовете на демократичната общественост и по този начин да изпратят кандидатката на Българска социалистическа партия Мая Манолова на балотаж. А там към този момент, кой по какъв начин ще гласоподава – тъмна Индия. Затова и Муравей Радев с право задава въпрос на така наречен Демократична България:
„ Защо, сътрудници от „ Демократична България “, спирате след лозунга „ Да свалим ГЕРБ от власт и да сменим модела “? Защо не продължите и не кажете какво следва по-късно? Не казвате, тъй като знаете, че естественото продължение ще бъде „ и да доведем Българска социалистическа партия “. Колкото до промяната на модела – не вие ще го промените, а Българска социалистическа партия, която ще върнете във властта. А моделът на Българска социалистическа партия е печално прочут. Колкото пъти е бил прилаган, толкоз национални произшествия е предизвикал. Това ли желаете? “
Истината е, че от Демократична България не знаят какво желаят щом са стигнали до такава степен да пишат доноси. А аз съм си от Съюз на демократичните сили. Впрочем, добре е да се знае, че Съюз на демократичните сили е първата партия от България член на Европейската национална партия. Две от трите партии съставящи обединението Демократична България не членуват в Европейската национална партия. Ситуацията е странна до непоследователност. Но е артистична, спор няма.
Ще приема, че така наречен Демократична България има право да се перчи и пъчи в българското политическо пространство, когато социолозите осведомят, че тя е в положение да победи на избори. Не да вкара някой и различен народен представител в Народното събрание, а да победи. Но съм уверен, че с дребните и ситни номерца, които подличко врътка, това няма да стане нито скоро, нито в обозримо бъдеще. Избори по този начин не се печелят. След парламентарните избори, когато ДСБ не съумя да влезе в Народното събрание, Радан Кънев си подаде оставката като ръководител на партията. Как ще бъде в този момент, след локалните избори, с днешните водачи на така наречен Демократична България? Очаквам те най-малко да се извинят на Съюз на демократичните сили за гадния ченгеджийски номер, който са приложили, тласкани от мерака си да дадат още един късмет на Българска социалистическа партия. Не може по този начин. Не би трябвало да е по този начин. А и както показах: в Брюксел не е по този начин. /sdsvarna.net
*Текстът е оповестен на фейсбук страницата на автора
Антидемократите имат доста лица и превъплащения. В предаването „ Референдум “ на Българска национална телевизия атакистът Сидеров ругаеше като каруцар своите довчерашни сътрудници от Вътрешна македонска революционна организация, въпреки точно с гласовете на техни гласоподаватели той да е през днешния ден в Народното събрание. Атанасов и Иванов от Демократична България правят същото с претенцията, че го вършат подлярски интелигентно. Те пишат донос, с който желаят да спрат присъединяване на представител на Съюз на демократичните сили в предаването „ Панорама “ на Българска национална телевизия. „ Аргументите “ им са като „ слънце “ – дребнаво клеветничество. Те считат, че Съюз на демократичните сили им е политически съперник и по тази причина още напролет отхвърлиха предлагането ни за основаване на необятна демократична коалиция, която през днешния ден би имала най-малко трима евродепутати. Тоест, най-малко толкоз колкото има Движение за права и свободи. Или най-малко двама – колкото има Вътрешна македонска революционна организация. Предложение за такова обединяване тогава направи освен Съюз на демократичните сили, само че и гражданската организация Атлантически съвет на България. Тази концепция стартира и Български земеделски народен съюз с водач Николай Ненчев, а по този начин също и партията ДОСТ. След злополуката на парламентарните избори, това бе изцяло демократично и разумно. Тогава от Демократична България отхвърлиха предлагането на Съюз на демократичните сили, не удостоиха с внимание и АСБ. Заявиха, че са си самодостатъчни, че обединението им е „ приключена “ и даже „ съвършенна “. Крайният резултат на европейските избори бе, че цялата „ голяма “ коалиция Демократична България има всичко на всичко един евродепутат, т.е. толкоз, колкото има и „ несъществуващият „, съгласно тях, Съюз на демократичните сили. В такива случаи нашият интелигентен народ споделя: напънала са планината и родила мишка. Но пък аз съм щастлив, като виждам Радан Кънев да заседава дружно с мен в една парламентарна група – тази на Европейската национална партия. От време в точния момент разменяме по някоя приказка, като не изключвам да имаме даже общи начинания. Що е време – пред нас е. Следващият месец, да вземем за пример, дружно ще бъдем на конгрес на ЕНП в Загреб. Заедно ще гласуваме. И по този начин ще е, без значение от деликатната обстановка в която се намира Радан. А е деликатна тя, тъй като бидейки в дясната Европейска национална партия, където членуват ГЕРБ, Съюз на демократичните сили и ДСБ, Радан Кънев в това време би трябвало да отстоява и вижданията на тези свои гласоподаватели, които се дефинират като зелени или такива за които „ няма ляво и няма дясно “. Иначе кабинетите ни в Брюксел са кажи речи през една врата, един до различен, в един кулоар.
Основна полезност на дясното е разбирателството, добротворството и солидарността. Дясното постоянно протяга ръка за единодушие, а лявото е това, което постоянно отблъсква. Дясното постоянно изпитва подозрения в личната си справедливост, колебае се, търси съвет, намира компромисно решение, само че има значима задача – да не позволява до властта левите партии. В български условия това значи десните партии да водят такава политика, че да не позволяват до властта Българска социалистическа партия – нито на локално, нито на национално ниво. Лявото политическо държание е от край до край уверено. Там постоянно се работи без да се мисли. Но лява или дясна е тогава мисълта на водачите на Демократична България, кагото са решили да попречат на представител на Съюз на демократичните сили да взе участие в „ Пнорама “? Нямам визия кой от Съюз на демократичните сили е трябвало да взе участие в това предаване, само че съм сигурен, че който и да е той, в него би защитил демократични позиции. А каква по-демократична позиция преди локалните избори, с изключение на позицията ние, демократите, да се противопоставим на упоритостите на Българска социалистическа партия да вземе кметското място в столицата, откакто завоюва президентския пост. Какво неприятно би имало, в случай че от телевизионния екран и Съюз на демократичните сили, и Демократична България, и ГЕРБ, пазят тази позиция? Или от Демократична България не мислят по този начин? Не мога да допускам, че са толкоз отнесени от нарцистичния ураган, та живеят с илюзията, че като отстранят Съюз на демократичните сили от екрана на Българска национална телевизия и автоматизирано техният претендент за кмет ще бие като резултат международният връх на Стефка Костадинова.
Но пиша тези редове, не тъй като си нямам работа, а тъй като в подличкото си дело против Съюз на демократичните сили така наречен Демократична България е намесила и моето име, потвърждавайки че аз не съм евродепутат от Съюз на демократичните сили, а от ГЕРБ. То бива, бива, но чак толкоз фикция не трябва. Подкарали са я по македонски. Така и днешите македонци настояват, че всички тези българи от Македония, които приживе неведнъж са се самоопределяли като българи, не са българи, а македонци. И какво като настояват? Няма метод Гоце Делчев да стане македонец в смисъла, който през днешния ден в Скопие влагат в това разбиране. Нито Кирил Пейчинович, нито Григор Пърличев, нито братята Миладинови ще се откажат от българския си жанр, име и език, с цел да угодят на скопската политическа конюктура.
Затова е разумно, че в своя отговор управлението на Съюз на демократичните сили е попитало реторично: „ белким има човек в България, който да не знае, че Александър Йорданов е от Съюз на демократичните сили? “ Но за какво от България? Нека всеки, който се интересува от този въпрос да влезе в формалната страница на Европарламента и там черно на бяло, съпроводено с моя цветна фотография, ще прочете написаното, а точно, че аз съм евродепутат от Съюза на демократичните сили. Вярно, написано е на британски, само че нямам доверие това да е объркало „ демократичните “ ни другари от Демократична България.
Демократите знаят, изключително десните, че до задачата не води един единствен път. Само комунистите мислеха, че „ един е пътят, два пътя няма “. И в името на този единствен път и на управителната роля на своята партия, те унижаваха и съсипваха България. Всезнайковците от партийната тройка Демократична България, също гонят един единствен път. А той все по този начин се вие в далечината. Ясно е, че сговорна тайфа планина повдига и дълъг път изминава. Но когато не е сговорна, какво се случва? Крета, обикаля към Народното събрание, не може до властта да стигне, с цел да помогне на България. Защото съпротива, изключително пък извънпарламентарна, какъвто е казусът сега и с Демократична България, само че и със Съюз на демократичните сили за жалост, страна не оправя, правдивост не основава. Защото нито закон може да одобри, нито закон може да анулира.
В изявление преди няколко дни някогашният сполучлив финансов министър в ръководството на в действителност обединените демократични сили в интервала 1997-2001 година Муравей Радев, водач през днешния ден на Българския демократически конгрес, показа паниката си, че офанзивата на тези локални избори против ГЕРБ, а аз бих добавил и против Съюз на демократичните сили, цели да върне на власт Българска социалистическа партия. Атаката е основно в София, където са издигнати рой от претенденти с една единствена цел – да разсеят гласовете на демократичната общественост и по този начин да изпратят кандидатката на Българска социалистическа партия Мая Манолова на балотаж. А там към този момент, кой по какъв начин ще гласоподава – тъмна Индия. Затова и Муравей Радев с право задава въпрос на така наречен Демократична България:
„ Защо, сътрудници от „ Демократична България “, спирате след лозунга „ Да свалим ГЕРБ от власт и да сменим модела “? Защо не продължите и не кажете какво следва по-късно? Не казвате, тъй като знаете, че естественото продължение ще бъде „ и да доведем Българска социалистическа партия “. Колкото до промяната на модела – не вие ще го промените, а Българска социалистическа партия, която ще върнете във властта. А моделът на Българска социалистическа партия е печално прочут. Колкото пъти е бил прилаган, толкоз национални произшествия е предизвикал. Това ли желаете? “
Истината е, че от Демократична България не знаят какво желаят щом са стигнали до такава степен да пишат доноси. А аз съм си от Съюз на демократичните сили. Впрочем, добре е да се знае, че Съюз на демократичните сили е първата партия от България член на Европейската национална партия. Две от трите партии съставящи обединението Демократична България не членуват в Европейската национална партия. Ситуацията е странна до непоследователност. Но е артистична, спор няма.
Ще приема, че така наречен Демократична България има право да се перчи и пъчи в българското политическо пространство, когато социолозите осведомят, че тя е в положение да победи на избори. Не да вкара някой и различен народен представител в Народното събрание, а да победи. Но съм уверен, че с дребните и ситни номерца, които подличко врътка, това няма да стане нито скоро, нито в обозримо бъдеще. Избори по този начин не се печелят. След парламентарните избори, когато ДСБ не съумя да влезе в Народното събрание, Радан Кънев си подаде оставката като ръководител на партията. Как ще бъде в този момент, след локалните избори, с днешните водачи на така наречен Демократична България? Очаквам те най-малко да се извинят на Съюз на демократичните сили за гадния ченгеджийски номер, който са приложили, тласкани от мерака си да дадат още един късмет на Българска социалистическа партия. Не може по този начин. Не би трябвало да е по този начин. А и както показах: в Брюксел не е по този начин. /sdsvarna.net
*Текстът е оповестен на фейсбук страницата на автора
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ