Обичай всичко, не се привързвай към нищо
„ Като човешки същества ние всички желаеме да бъдем щастливи. Ключът към щастието е във вътрешния мир.
Големите спънки пред него са страсти, като яд, обвързаност, боязън и съмнение, до момента в който любовта, състраданието и възприятието на отговорност са източници на мир и благополучие. " – Далай Лама
Хората непрекъснато се привързват към това, което имат, и това, което вършат. Приковаваме се към своите хрумвания, обичани места, предмети и хора в живота си. Но пътят на привързването води до болежка и страдалчество.
Много хора мъчно биха разбрали концепцията за това, да не се привързваме. Трябва да оценяваме това, което имаме, без да сме захласнати от концепцията за него или възприятията към него. Трябва да сме признателни и да ценим приятелите, които имаме, фамилията си, да ги обичаме, без да имаме възприятие на владеене и упования. Това може да звучи налудничаво. Хората, които обичаме, може да ни изоставят в един миг, кариерата, която сме построили, може да се срине, къщата, в която живеем, може един ден да не е към този момент наша, а тялото, което притежаваме, хубостта, младостта – всичко е преходно. Защо тогава живеем все едно ще наследим света?
Повечето от нас желаят да имат доста другари, да бъдат обичани. Искат да имат допустимо най-луксозни движимости, колкото по-скъпи, толкоз по-добре, да пътуват до красиви места, да живеят в огромни и лъскави къщи. Проблемът обаче не се състои в това, че се стремим да имаме всичко това, в противен случай. Проблемът се състои в това, че се привързваме към материалните неща и разрешаваме те да са определящи в нашия живот и да го управляват. А това е рисков метод, защото може да докара до срив, когато не получим мечтаното или го изгубим. Трябва да бъдем задоволително мощни, с цел да можем да понесем загубата. В противоположен случай можем да загубим мозъка си, а от време на време даже ни минават и самоубийствени мисли през главата.
„ Можете ли да отстъпите от личния си разум и по този метод да разберете всичко? Да създадеш нещо и да подхранваш, без да искаш да го притежаваш, да действаш без никакви упования, да водиш и да не се опитваш да контролираш: това е най-висшата добродетел. " – Лао Дзъ
Трябва да осъзнаем, че нищо не е постоянно. Хората в живота ни идват и рано или късно си отиват, движимостите се износват и са преходни. Всичко е изменчиво. Има дни, когато имаме повече, и моменти, когато имаме доста по-малко. Здравето ни също не е даденост и елементарно може да го загубим. Търсим сигурност и сигурност, само че има моменти, когато изпадаме в невъзможност. Животът не е статично събитие, той е динамичен.
Много постоянно се идентифицираме с това, което притежаваме, или с това, което нямаме, с това, което вършим, или с това, което не вършим. Изграждаме своя облик в унисон с мислите и разбиранията си, които много постоянно се трансформират. И когато изгубим всичко, на което се крепи нашата идентификация, се усещаме изгубени и самотни, рухваме.
