Като че ли Селина е като Пипи Дългото Чорапче –

Като че ли Селина е като Пипи Дългото Чорапче – тя е разкрила вълшебното хапче, с което “никога да не порЕснеш ”. Обича личните си неточности и обожава три неща, които стартират със “С ” както името й – независимост, смях и сънища.

Коя е Селина Йонкова тук и в този момент?
Дете, което всяка заран си напомня, че е стар възрастен човек.

От какво е направена?
От стремежи, смях и сънища.

Ти по кое време разбра какво искаш?
Май постоянно съм знаела – себе си... Още от бебе ме квалифицират като егоистка – нещо, което в никакъв случай нито съм отричала, нито считам за срамно. Егоистът съгласно мен е човек, който пази своето и не нарушава пространството на другите.Пробивам най-трудно, където клишето е клеясало. Какво не заменяш за нищо друго?
Способността да се дръзвам.

Кое считаш за най-голямата си победа?
Успях да отгледам и да науча децата си да се оправят по собствен си метод с пътуването живот.

Къде пробиваш най-трудно?
Там, където клишето е клеясало.

За какво още малко не ти доближава?
За спонтанното потегляне към нещо друго.

Къде е вкъщи? Колко постоянно се прибираш там?
Чашата кафе край океана... сбъркала съм месторождението си очевидно. Заради отдалечеността си от него употребявам по-достъпни средства – книга, сън... Какво те движи?
Любовта към мен самата и любознанието.

Какво може да те спре?
Чуждата горест...

Какво е за теб да си една от нас – момиче от града?
Странно е... още привиквам.

Има ли нещо, което ти липсва, което би направила друго при нас, девойките? Дай ни другарски съвет по какъв начин да станем по-добри, апелирам!
Бих говорила повече за сложния път на одобряване правата на дамите... за към момента господстващото надменно или снизходително отношение към тях в българския метод на мислене...

Редник или военачалник?
Невидим маргинал, когато животът е лесен; в сложни времена от време на време се постанова да изваждам жезъла от раницата.

Разкажи ни обичаната си приказка! Моля!
Имало едно време един принц, който държал, в случай че се ожени, да е за същинска принцеса. За да не сбърка и да познае коя е същинска и коя не, изискал съвет от майка си. И тя го посъветвала – наредили върху едно грахово зърно всички пухени постелки, завивки...
Ако сте я не запомнили, припомнете си я – Андерсен, “Принцесата върху граховото зърно ”. Учи ни да виждаме под привидността.