„Като бях хлапе Коледа не се празнуваше официално“, написа в

„ Като бях хлапе Коледа не се празнуваше публично “, написа в профила си във „ Facebook “ Радослав Бимбалов. „ По църквите ходеха единствено старите хора, младите знаеха, че по празници до входа на храма постоянно дежури някой от махленските доносници. Попадането в кварталния лист на религиозните криеше заплаха от среща с Другарския Съд “, сподели той. „ В същото време родната партийна буржоазия започваше новогодишните разгулни празненства, наречени банкети. На тези обилни вечери с отрупани софри постоянно се поръчваше и богата артистична стратегия. Партийните велможи обожаваха да оригат на съветска салата и да хълцат на корекомско уиски до момента в който ги забавлява родно изкуство “, съобщи Бимбалов. „ Аз бях част от детско-юношеска театрална група. Обикновено рецитирахме спектакли по Смирненски, аз бях в ролята на Каменарче. Качвах се на един стол и крещях „ Хей, другарю, ти какво решил си с чука… “. Героична роля, няма спор. Обаче по време на Коледата, която не празнувахме, ни обличаха като коледарчета. Още помня миризмата на мухлясалите потури и стягането на аления пояс. Грабвахме коледарските геги и окичени с пуканки сурвачки. После ни пускаха измежду масите в ресторанта да сурвакаме празнуващите значими другарки и приятели “, описа общественикът. „ Една година ми се падна да бутам по гърба със сурвачката самия максимален приятел, индивидът от народа. Великото триединство на българския социалистически строй – Генералният Секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, Председателят на Министерски Съвет и Председателят на Държавния Съвет на Народна република България. Да бе, всичкото това, самият той. Приближих се супер безсрамно, въпреки всичко бях на 10. Замлатих Първия Другар с дебелите лупи със сурвачката, а той гръмогласно ме похвали, след което сграбчи купата с плодове от масата и я обърна в моята коледарска везана торбичка. Помня, че нямах самообладание да приключим с „ Ой, Коледооо, мой Коледооо”, с цел да се прибера зад кулисите. В торбичката си имах най-малко два портокала, от ония, гръцките, които ги пускаха в Показния магазин единствено за Нова Година. Имаше и цялостен банан – корав и жълт, като драгоценен другоземен камък. Вътре се мъдреше даже и някакъв зелен окосмен картоф! Да, не знаех за съществуването на плод, наименуван киви. Пионерската ми коледарска задача бе приключила сполучливо. Имах торбичка със съкровища, които ще отнеса с горделивост у дома “, сподели Бимбалов. „ Ние, децата, скоро щяхме да си тръгнем от банкета. Но на сцената оставаха българските естрадни звезди. Грандиозни гласове, даровити музиканти. Изреждаха се един след различен на дребната сцена на ресторанта, с чувството, че имат рецитал на Сан Ремо. А разгърдените дебели потни комунистически културяги, разляли се под столовете, им подхвърляха по някой различен мокър взор сред натежалите тостове “, описа още рекламистът. „ Защо ви описвам всичко това ли? Чувам, че в този момент същата българска сцена е кипнала в митинг. Иска да има наложителна квота за българска музика по медиите. Пък аз си мисля, че да искаш квота е все едно да отидеш с коледарската си торбичка при другаря Живков и той да ти изсипе вътре плодовете, стояли за декорация “, съобщи в умозаключение Бимбалов.