Катето Евро мечтае за още внуци
Катето Евро е известна като актрисата, чиято усмивка е заразна. Тя е с албански корени, само че отрасва в София, а в 6-то главно учебно заведение са минали ученическите ѝ години. Тя си спомни за тези години със сълзи на очи, разказа каква ученичка е била, както и какво си спомня за баща си, който вижда за последно когато е била едвам на 5 години.
" Това учебно заведение ще чества 125 години от основаването си. За мен е голямо благополучие, че най-хубавите ми мемоари са от тук. Не се е трансформирало откогато съм била дребна. До директорския кабинет има моя фотография. Соломон Паси, Христо Пимпирев, Камен Воденичаров, Димитър Манчев, Никола Анастасов, Адриана Палюшева, всички те също са учили тук. Това е доста скъпо място за мен. Аз бях от палавите деца, наказваха ме. Ние учихме с брат ми в Шесто учебно заведение. Аз от дребна участвах във всички артистични прояви. Баща ми е учил оперно пеене в Консерваторията, тогава се е залюбил с мама. Живях с него до 5-годишна възраст, когато се прибираме, а той остава в Албания, град Корча. Отгледаха ни майка ми и баба ми. Не получавахме писма от баща, спирали са ги на границата ", спомня си тя.
Катето Евро споделя в ефира на Нова, че огромната ѝ обич е бил брачният партньор. " Имаше мощни усеща и доста хубави години. Няма да ми се случи повторно в този човек. Обичала съм и съм била доста обичана. Искам внучка ми да има хубаво детство. Моето беше щастливо, желая тя да пораства като благополучен човек, не желая никой да я наранява, подготвена съм да я защищавам до гибел. Обичам да садим цветя дружно, изучавам я да обича природата. Искам още внуци - момче и момиче. Най-важно е да знаеш, че си обичан, да ти споделят, че си обичан. Не е значимо материалното ", счита тя.
Най-новият ѝ план е пиеса, в който споделя за живота си, до момента в който мисли, че умира. " Декорът ни е издигнат. Има и тъжно, има и смешно, както е животът на множеството хора ", разкрива актрисата.
Според шефа на 6 ОУ Адриан Николов традициите са съществена полезност. " Радваме се когато някогашни ученици се завръщат тук и дават своя образец ", показа той. И ѝ подари годишника на випуска ѝ.
" Това учебно заведение ще чества 125 години от основаването си. За мен е голямо благополучие, че най-хубавите ми мемоари са от тук. Не се е трансформирало откогато съм била дребна. До директорския кабинет има моя фотография. Соломон Паси, Христо Пимпирев, Камен Воденичаров, Димитър Манчев, Никола Анастасов, Адриана Палюшева, всички те също са учили тук. Това е доста скъпо място за мен. Аз бях от палавите деца, наказваха ме. Ние учихме с брат ми в Шесто учебно заведение. Аз от дребна участвах във всички артистични прояви. Баща ми е учил оперно пеене в Консерваторията, тогава се е залюбил с мама. Живях с него до 5-годишна възраст, когато се прибираме, а той остава в Албания, град Корча. Отгледаха ни майка ми и баба ми. Не получавахме писма от баща, спирали са ги на границата ", спомня си тя.
Катето Евро споделя в ефира на Нова, че огромната ѝ обич е бил брачният партньор. " Имаше мощни усеща и доста хубави години. Няма да ми се случи повторно в този човек. Обичала съм и съм била доста обичана. Искам внучка ми да има хубаво детство. Моето беше щастливо, желая тя да пораства като благополучен човек, не желая никой да я наранява, подготвена съм да я защищавам до гибел. Обичам да садим цветя дружно, изучавам я да обича природата. Искам още внуци - момче и момиче. Най-важно е да знаеш, че си обичан, да ти споделят, че си обичан. Не е значимо материалното ", счита тя.
Най-новият ѝ план е пиеса, в който споделя за живота си, до момента в който мисли, че умира. " Декорът ни е издигнат. Има и тъжно, има и смешно, както е животът на множеството хора ", разкрива актрисата.
Според шефа на 6 ОУ Адриан Николов традициите са съществена полезност. " Радваме се когато някогашни ученици се завръщат тук и дават своя образец ", показа той. И ѝ подари годишника на випуска ѝ.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ