Ректорът на МУ: По-строгите мерки спасяват животи при липса на ваксина
" Категорично би трябвало да има противоепидемични ограничения - това е здравно, само че и политическо решение ", сподели пред БНР акад. Лъчезар Трайков, невролог и ректор на Медицинския университет в София.
Той е на мнение, че е доста тъничък салдото сред показанията за по-строги ограничения и стопанската система на страната. По думите му във всички страни, където ограниченията са били затегнати, те са дали резултат и броят на новозаразените е бил понижен.
" Ясно е, че по-строгите ограничения избавят, тъй като за момента разчитаме единствено на себе си и на здравната система, до момента в който няма ваксина против COVID-19 ", безапелационен беше той и изясни, че с този вирус лекарите са надалеч от логаритъм за несъмнено лекуване и по тази причина ограниченията са доста значими.
" Тревожно е, че доста се повиши смъртността в България ", акцентира акад. Трайков и добави, че може би е трябвало малко по-рано да се затегнат ограниченията у нас.
Акад. Трайков посочи казуса с неналичието на фрагменти в здравната сфера, както и ниското възнаграждение на експертите.
" Лекари работят на две, на три места заради ниското възнаграждение и това изтощава системата. Младите лекари мъчно специализират и заради това междинната възраст на лекарите нараства. Те имат потребност от регламентиран ред и условия за осъществяване на специализациите ".
Акад. Тряйков акцентира, че липсва система и логаритъм за продължаващо образование, което е наложително. Той уточни, че може би сме единствената страна в Европа, в която няма подобен логаритъм.
По думите на учения би трябвало да има мораториум на тематика здраве.
" Да се разберем, че ще имаме вяра на специалистите, които схващат и ще дадат едно нова предложение, което 10 години, без значение кой е на власт, няма да го пипа ".
Той беше безапелационен, че би трябвало да се върне доверието в опазването на здравето в България.
Според акад. Трайков през годините се е изгубил духът и ентусиазмът за промени, както и желанието за извеждане на българското опазване на здравето на равнището на европейските образци:
" От един миг нататък хората стопираха да чакат и привикнаха със сегашните условия и смъкнаха гарда, загуби се този дух. В момента има потребност от благосклонност на ръководещите, само че има потребност и от възторг. Има потребност от един екип, който да е зареден с убедеността, желанието и потенциала да го направи. Има потребност от хора, които са осведомени, само че и от млади, свежи, искащи и можещи ".
Ректорът на Медицинския университет в София уточни, че 56% от студентите са чужденци, само че това не би трябвало да се възприема, че е за сметка на българските студенти.
" Университетите имаме подготвеност да подготвим задоволително като численост и на положително равнище нужните фрагменти. Но какъв брой, това би трябвало да е решение на Министерството на здравеопазването. Трябва да се знае по региони къде са диспропорциите ", посочи акад. Трайков.
Той е на мнение, че е доста тъничък салдото сред показанията за по-строги ограничения и стопанската система на страната. По думите му във всички страни, където ограниченията са били затегнати, те са дали резултат и броят на новозаразените е бил понижен.
" Ясно е, че по-строгите ограничения избавят, тъй като за момента разчитаме единствено на себе си и на здравната система, до момента в който няма ваксина против COVID-19 ", безапелационен беше той и изясни, че с този вирус лекарите са надалеч от логаритъм за несъмнено лекуване и по тази причина ограниченията са доста значими.
" Тревожно е, че доста се повиши смъртността в България ", акцентира акад. Трайков и добави, че може би е трябвало малко по-рано да се затегнат ограниченията у нас.
Акад. Трайков посочи казуса с неналичието на фрагменти в здравната сфера, както и ниското възнаграждение на експертите.
" Лекари работят на две, на три места заради ниското възнаграждение и това изтощава системата. Младите лекари мъчно специализират и заради това междинната възраст на лекарите нараства. Те имат потребност от регламентиран ред и условия за осъществяване на специализациите ".
Акад. Тряйков акцентира, че липсва система и логаритъм за продължаващо образование, което е наложително. Той уточни, че може би сме единствената страна в Европа, в която няма подобен логаритъм.
По думите на учения би трябвало да има мораториум на тематика здраве.
" Да се разберем, че ще имаме вяра на специалистите, които схващат и ще дадат едно нова предложение, което 10 години, без значение кой е на власт, няма да го пипа ".
Той беше безапелационен, че би трябвало да се върне доверието в опазването на здравето в България.
Според акад. Трайков през годините се е изгубил духът и ентусиазмът за промени, както и желанието за извеждане на българското опазване на здравето на равнището на европейските образци:
" От един миг нататък хората стопираха да чакат и привикнаха със сегашните условия и смъкнаха гарда, загуби се този дух. В момента има потребност от благосклонност на ръководещите, само че има потребност и от възторг. Има потребност от един екип, който да е зареден с убедеността, желанието и потенциала да го направи. Има потребност от хора, които са осведомени, само че и от млади, свежи, искащи и можещи ".
Ректорът на Медицинския университет в София уточни, че 56% от студентите са чужденци, само че това не би трябвало да се възприема, че е за сметка на българските студенти.
" Университетите имаме подготвеност да подготвим задоволително като численост и на положително равнище нужните фрагменти. Но какъв брой, това би трябвало да е решение на Министерството на здравеопазването. Трябва да се знае по региони къде са диспропорциите ", посочи акад. Трайков.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ