Парижката Света Богородица - история на един храм, който надживя времето
Катедралата " Нотр Дам " в Париж се възпламени нощес (15 април). Целият покрив на Парижката " Света Богородица " (както назовават още храма) се срути поради пламъците. Католическа и православна Европа е в потрес от нещастието, която идва в навечерието на най-светлия празник за християните - Възкресение Христово.
напомня историята на едно от върховите постижения на църковното изкуство в целия свят.
Парижката „ Света Богородица “ (на френски: Notre-Dame de Paris – Нотр Дам дьо Пари) е издигната през 1163 – 1345 година като една от първите катедрали в готически жанр на остров Сите на река Сена - в центъра на града. Повечето от скулптурните орнаменти по украсата на фасадата, която се счита за една от най-красивите, датират от 19. век. Тук Наполеон I е коронясан като император.
" Нотр Дам " безусловно значи „ Нашата Дама " и е известно римокатолическо название на Пресвета Богородица, отговарящо да вземем за пример на немското Unsere Liebe Frau/Liebfrauenkirche, италианското Nostra Signora, испанското Nuestra Seňora, полското Nasza Panna и хърватското Velika Gospa. Съществуват доста християнски храмове, носещи сходно име.
Катедралата „ Парижката Света Богородица " е издигната на остров Сите върху основите на античен римски храм. Идеята за построяването ѝ е на парижкия свещеник Морис де Сюли, който финансира плана със средства, получени от духовенството, краля, благородниците, даже и от дребната буржоазия. През 1163 година папа Александър III поставя първия камък и в продължение на близо два века няколко генерации архитекти и служащи работят по постройката. Катедралата е изцяло приключена през 1345 година Тя е едно от най-великите достижения на готическата архитектура.
Храмът е един от върховете във френското изкуство с удивителното равновесие на пропорциите и хармоничната си фасада. Дълъг е 130 м и е необятен 50 м, а 3-етажните квадратни кули са високи 69 м. В южната кула са ситуирани камбаните, най-голямата от които тежи 15 т, а единствено езикът ѝ надвишава 500 кг. Стрелата пък е с височина 96 м.
Катедралата има 3 портала. Първият е на Света Ана (майката на Дева Мария), междинният изобразява Страшния съд, а третият е на Дева Мария. Двата крайни портала са изцяло идентични. Легендата споделя, че майсторът на порталите не могъл да направи междинния, защото бил продал душата си на дявола, по тази причина той бил изработен от различен и се различавал от останалите портали. Над входовете е ситуирана розетката с диаметър 10 м, а под нея се намират 28 скулптури на древен персони.
Още с влизането погледът на посетителя обгръща високия транспортен съд, необятната напречна изложба и централния олтар. Прекрасни розети от 13. век красят катедралата от запад, север и юг. Витражът на северната розета изобразява Света Богородица, заобиколена от персонажи от Стария завет. Витражът на южната розета демонстрира Христос, заобиколен от девите, светците и 12-те апостоли. Западната розета изобразява Светата Дева, заобиколена от добродетелите и пороците. В катедралата се намира скулптура, известна под името „ Парижката Света Богородица “. Тази статуя от 14. век е пренесена тук от параклиса Сент Енян. Зад основния олтар се намира прелестната скулптурна комбинация на Никола Кусту – „ Пиета “. Там се намират и статуите на Луи XIII и Луи XIV.
След дълъг сватбен интервал, без да има правоприемник, Луи XIII дава обет, че в случай че има наследник, ще реконструира катедралата. Когато през 1638 година му се ражда момче, той стартира осъществяването на обета си. Тази работа лишава 60 години. От този обет са креслата в хора на катедралата, покрити с чудесни дърворезби, изобразяващи подиуми от живота на Света Богородица.
В западната част на катедралата се намира съкровищницата, където се съхраняват скъпи богослужебни предмети. В археологическата крипта под площада пред катедралата са изложени гало-римски и по-късни остатъци, открити на това място.
„ Парижката Света Богородица " има превъзходен орган и съвършена звучност. Там всяка неделя в 17:30 часа се организират безвъзмездни концерти. Катедралата побира 9000 души.
Храмът е очевидец на редица значими събития от живота на Париж. Тук през втората половина на 16. век се състои сватбата сред Маргьорит дьо Валоа и Анри Наварски, който обаче по време на церемонията стои вън. През 1804 година в катедралата е бил коронясан Наполеон Бонапарт I. Също тук е осъществено опелото на военачалник Дьо Гол през 1970 година
На 15 април 2019 година в 18:50 ч. локално време избухва пожар на покрива на църквата, причинявайки сриването на шпила и покрива. Първоначално размерът на вредите е незнаен. Предполага се, че пожарът е обвързван с настоящите ремонтни действия.
напомня историята на едно от върховите постижения на църковното изкуство в целия свят.
Парижката „ Света Богородица “ (на френски: Notre-Dame de Paris – Нотр Дам дьо Пари) е издигната през 1163 – 1345 година като една от първите катедрали в готически жанр на остров Сите на река Сена - в центъра на града. Повечето от скулптурните орнаменти по украсата на фасадата, която се счита за една от най-красивите, датират от 19. век. Тук Наполеон I е коронясан като император.
" Нотр Дам " безусловно значи „ Нашата Дама " и е известно римокатолическо название на Пресвета Богородица, отговарящо да вземем за пример на немското Unsere Liebe Frau/Liebfrauenkirche, италианското Nostra Signora, испанското Nuestra Seňora, полското Nasza Panna и хърватското Velika Gospa. Съществуват доста християнски храмове, носещи сходно име.
Катедралата „ Парижката Света Богородица " е издигната на остров Сите върху основите на античен римски храм. Идеята за построяването ѝ е на парижкия свещеник Морис де Сюли, който финансира плана със средства, получени от духовенството, краля, благородниците, даже и от дребната буржоазия. През 1163 година папа Александър III поставя първия камък и в продължение на близо два века няколко генерации архитекти и служащи работят по постройката. Катедралата е изцяло приключена през 1345 година Тя е едно от най-великите достижения на готическата архитектура.
Храмът е един от върховете във френското изкуство с удивителното равновесие на пропорциите и хармоничната си фасада. Дълъг е 130 м и е необятен 50 м, а 3-етажните квадратни кули са високи 69 м. В южната кула са ситуирани камбаните, най-голямата от които тежи 15 т, а единствено езикът ѝ надвишава 500 кг. Стрелата пък е с височина 96 м.
Катедралата има 3 портала. Първият е на Света Ана (майката на Дева Мария), междинният изобразява Страшния съд, а третият е на Дева Мария. Двата крайни портала са изцяло идентични. Легендата споделя, че майсторът на порталите не могъл да направи междинния, защото бил продал душата си на дявола, по тази причина той бил изработен от различен и се различавал от останалите портали. Над входовете е ситуирана розетката с диаметър 10 м, а под нея се намират 28 скулптури на древен персони.
Още с влизането погледът на посетителя обгръща високия транспортен съд, необятната напречна изложба и централния олтар. Прекрасни розети от 13. век красят катедралата от запад, север и юг. Витражът на северната розета изобразява Света Богородица, заобиколена от персонажи от Стария завет. Витражът на южната розета демонстрира Христос, заобиколен от девите, светците и 12-те апостоли. Западната розета изобразява Светата Дева, заобиколена от добродетелите и пороците. В катедралата се намира скулптура, известна под името „ Парижката Света Богородица “. Тази статуя от 14. век е пренесена тук от параклиса Сент Енян. Зад основния олтар се намира прелестната скулптурна комбинация на Никола Кусту – „ Пиета “. Там се намират и статуите на Луи XIII и Луи XIV.
След дълъг сватбен интервал, без да има правоприемник, Луи XIII дава обет, че в случай че има наследник, ще реконструира катедралата. Когато през 1638 година му се ражда момче, той стартира осъществяването на обета си. Тази работа лишава 60 години. От този обет са креслата в хора на катедралата, покрити с чудесни дърворезби, изобразяващи подиуми от живота на Света Богородица.
В западната част на катедралата се намира съкровищницата, където се съхраняват скъпи богослужебни предмети. В археологическата крипта под площада пред катедралата са изложени гало-римски и по-късни остатъци, открити на това място.
„ Парижката Света Богородица " има превъзходен орган и съвършена звучност. Там всяка неделя в 17:30 часа се организират безвъзмездни концерти. Катедралата побира 9000 души.
Храмът е очевидец на редица значими събития от живота на Париж. Тук през втората половина на 16. век се състои сватбата сред Маргьорит дьо Валоа и Анри Наварски, който обаче по време на церемонията стои вън. През 1804 година в катедралата е бил коронясан Наполеон Бонапарт I. Също тук е осъществено опелото на военачалник Дьо Гол през 1970 година
На 15 април 2019 година в 18:50 ч. локално време избухва пожар на покрива на църквата, причинявайки сриването на шпила и покрива. Първоначално размерът на вредите е незнаен. Предполага се, че пожарът е обвързван с настоящите ремонтни действия.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ