Испанската област Каталуния получава автономия
Каталония или Каталуния (на испански: Cataluña, на каталонски: Catalunya, на окситански: Catalonha) е самостоятелна област на Испания, намираща се на Пиринейския полуостров. Пълното име е Автономна област Каталония (Comunidad Autónoma de Cataluña на испански, Comunitat Autònoma de Catalunya на каталонски и Comunautat Autonòma de Catalonha на окситански).
Нейната територия подхожда в огромната си част на територията, заемана от тогавашното графство Барселона. Официалните езици са три – кастилски испански, каталонски и арански.
Каталония заема повърхност от 32 114 km² и има население 7 448 332 души (2016)[3]. От тях към 15 % са имигранти от други страни[4][5]. Граничи с областите Арагон и Валенсия, както и с Франция и Андора на север
Каталония се състои от 4 провинции: Барселона, Херона, Лерида и Тарагона.
След гибелта на Франко през 1975, Каталония възвръща районното си държавно управление Generalitat (което е в заточение от 1939 след Гражданската война) през 1977, приема испанската конституция от 1978, съгласно която региона получава политическа и културна автономност и през 1979 като останалите испански самостоятелни области приема статут за автономност (Statute of Autonomy of Catalonia of 1979), който е със силата на главен закон.
Според испанската конституция Каталония като самостоятелна област разполага със забележителна законодателна и изпълнителна самостоятелност. Върховният орган на властта се назовава Generalitat de Catalunya и се състои от парламент от 135 депутати, избирани на всеки 4 години, президент и Изпълнителен съвет (правителство).
В Каталония се организират избори по пропорционална система в четири многомандатни изборни окръга – Барселона (85 места), Таррагона (18), Жирона (17) и Лерида (15). Според резултатите от изборите депутатските места се разпределят съразмерно на гласовете, подадени за описи от претенденти, като се употребява системата Донт. Например при последните избори от края на 2017 година даже и при липса на безусловно болшинство (47,5 %), партиите, подкрепящи независимостта на Каталония, получават 52 % от местата в Парламента и образуват коалиция на ръководещо болшинство.
От началото на януари 2006 година новосформираната полицейска мощ Mossos d` Esquadra поема работата по вътрешния ред в град Барселона от националната полиция Policia Nacional (ръководена от Мадрид). Извън града работят с изключение на националната полиция също и местна полиция Policia Local. Типично за новосформираната каталонска полиция е изключителното прилагане единствено на каталонски език, млади фрагменти и необикновен символизъм, с който е натоварена, поради, че е самостоятелна от централната власт в Мадрид. Освен гореспоменатите сили за вътрешен ред, в цяла Испания работи и Guardia Civil – формирование, получило отрицателен имидж при ръководството на Франко, през днешния ден занимаващо се с изключително тежки закононарушения, проведени незаконни групи, терористични организации и трафик на хора и опиати.
През 2006 година са подхванати стъпки за разширение на пълномощията на локалното държавно управление посредством приемане на нов статут Estatuto de Autonomía de 2006, който е подложен на рецензии от страна на консервативната Народна партия, която отнася плана до Конституционния съд. През 2010 Конституционният съд анулира някои от членовете (в частност, установяването на самостоятелна каталонска правосъдна система, ново териториално разделяне, аспекти от финансирането, статута на каталонския език и на първо място символичното оповестяване на каталонците за нация в член първи „ Cataluña es una nación “).Това решение се оспорва мощно от редица пластове от каталонското общество и ускорява придвижването за самостоятелност, което от тясно партийна самодейност прераства във всенародно.
На 1 октомври 2017 година държавното управление на Каталония организира референдум, при който гласуването е извършено по противоречив метод. Този референдум е разгласен за противозаконен на 6 септември 2017 година и анулиран от Конституционният съд на Испания, тъй като нарушава Испанската конституция от 1978 година Впоследствие Европейската комисия удостоверява, че референдумът е бил противозаконен.Въпросът, заложен на референдума, е „ Искате ли Каталония да стане самостоятелна страна под формата на република? “. Над 2 020 000 гласа (91,96%) са „ Да “ и към 177 000 са „ Не “ при гласоподавателна интензивност от 43.03%.
След референдума Народното събрание прогласява Каталонска република на 27 октомври, само че следват незабавни дейности от страна на испанското държавно управление на Мариано Рахой, вследствие на които актовете на каталонското държавно управление са оповестени за противозаконни, ръководството на самостоятелната република е поето от централното държавно управление, а Карлес Пучдемон напуща страната. Към 28 октомври 2017 година Каталонската република е непризната от интернационалната общественост, която продължава да счита региона за част от Кралство Испания.
През декември 2017 са извършени изключителни избори, в които партиите, подкрепящи независимостта на Каталония, получават 52 % от местата в Парламента.
Нейната територия подхожда в огромната си част на територията, заемана от тогавашното графство Барселона. Официалните езици са три – кастилски испански, каталонски и арански.
Каталония заема повърхност от 32 114 km² и има население 7 448 332 души (2016)[3]. От тях към 15 % са имигранти от други страни[4][5]. Граничи с областите Арагон и Валенсия, както и с Франция и Андора на север
Каталония се състои от 4 провинции: Барселона, Херона, Лерида и Тарагона.
След гибелта на Франко през 1975, Каталония възвръща районното си държавно управление Generalitat (което е в заточение от 1939 след Гражданската война) през 1977, приема испанската конституция от 1978, съгласно която региона получава политическа и културна автономност и през 1979 като останалите испански самостоятелни области приема статут за автономност (Statute of Autonomy of Catalonia of 1979), който е със силата на главен закон.
Според испанската конституция Каталония като самостоятелна област разполага със забележителна законодателна и изпълнителна самостоятелност. Върховният орган на властта се назовава Generalitat de Catalunya и се състои от парламент от 135 депутати, избирани на всеки 4 години, президент и Изпълнителен съвет (правителство).
В Каталония се организират избори по пропорционална система в четири многомандатни изборни окръга – Барселона (85 места), Таррагона (18), Жирона (17) и Лерида (15). Според резултатите от изборите депутатските места се разпределят съразмерно на гласовете, подадени за описи от претенденти, като се употребява системата Донт. Например при последните избори от края на 2017 година даже и при липса на безусловно болшинство (47,5 %), партиите, подкрепящи независимостта на Каталония, получават 52 % от местата в Парламента и образуват коалиция на ръководещо болшинство.
От началото на януари 2006 година новосформираната полицейска мощ Mossos d` Esquadra поема работата по вътрешния ред в град Барселона от националната полиция Policia Nacional (ръководена от Мадрид). Извън града работят с изключение на националната полиция също и местна полиция Policia Local. Типично за новосформираната каталонска полиция е изключителното прилагане единствено на каталонски език, млади фрагменти и необикновен символизъм, с който е натоварена, поради, че е самостоятелна от централната власт в Мадрид. Освен гореспоменатите сили за вътрешен ред, в цяла Испания работи и Guardia Civil – формирование, получило отрицателен имидж при ръководството на Франко, през днешния ден занимаващо се с изключително тежки закононарушения, проведени незаконни групи, терористични организации и трафик на хора и опиати.
През 2006 година са подхванати стъпки за разширение на пълномощията на локалното държавно управление посредством приемане на нов статут Estatuto de Autonomía de 2006, който е подложен на рецензии от страна на консервативната Народна партия, която отнася плана до Конституционния съд. През 2010 Конституционният съд анулира някои от членовете (в частност, установяването на самостоятелна каталонска правосъдна система, ново териториално разделяне, аспекти от финансирането, статута на каталонския език и на първо място символичното оповестяване на каталонците за нация в член първи „ Cataluña es una nación “).Това решение се оспорва мощно от редица пластове от каталонското общество и ускорява придвижването за самостоятелност, което от тясно партийна самодейност прераства във всенародно.
На 1 октомври 2017 година държавното управление на Каталония организира референдум, при който гласуването е извършено по противоречив метод. Този референдум е разгласен за противозаконен на 6 септември 2017 година и анулиран от Конституционният съд на Испания, тъй като нарушава Испанската конституция от 1978 година Впоследствие Европейската комисия удостоверява, че референдумът е бил противозаконен.Въпросът, заложен на референдума, е „ Искате ли Каталония да стане самостоятелна страна под формата на република? “. Над 2 020 000 гласа (91,96%) са „ Да “ и към 177 000 са „ Не “ при гласоподавателна интензивност от 43.03%.
След референдума Народното събрание прогласява Каталонска република на 27 октомври, само че следват незабавни дейности от страна на испанското държавно управление на Мариано Рахой, вследствие на които актовете на каталонското държавно управление са оповестени за противозаконни, ръководството на самостоятелната република е поето от централното държавно управление, а Карлес Пучдемон напуща страната. Към 28 октомври 2017 година Каталонската република е непризната от интернационалната общественост, която продължава да счита региона за част от Кралство Испания.
През декември 2017 са извършени изключителни избори, в които партиите, подкрепящи независимостта на Каталония, получават 52 % от местата в Парламента.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ