Гърция за напреднали
Кастория
© Антони Георгиев Още по тематиката
Ново море доста е добре
Летни дестинации за отмора и прекарвания през описания и потребни препоръки от първа ръка
22 юни 2018
Операция на усмивката
За възприятието, което кара един съумял кардиохирург в разцвета на дейната си кариера да я загърби и да се трансформира в капитан
22 юни 2018
Сърф за боклук
За предизвикването да се измине дистанцията от най-северната до най-южната точка на родното ни Черноморие на уиндсърф, боклуците във водата и любовта към вятъра
22 юни 2018
Добре охладени мес(т)а
Няколко непопулярни естествени кътчета на България за бягство от лятната горещина и тълпите
22 юни 2018
Видимо ваканционни
Детайли от всекидневието на четирима души, пътешестващи през лятото и по света със жанр
22 юни 2018 Лятото в Гърция не е време за освен това от припичане на плажа, както ще удостовери всеки, чийто мозък е бил на точката на разтапянето измежду нагретия от слънцето мрамор на Акропола. И въпреки всичко – ваканцията е пристигнала и към този момент пътувате към обичания си плаж. Духът към момента е висок (платили сте единствено една тол-такса на магистралата). До ферибота има време. Приятелите към този момент са пристигнали в къщата за посетители. Сега е моментът да се отклоните от пътя за няколко часа или за ден и да видите нещо ново. Особено в случай че е в планина, където лятната горещина не е чак подобен проблем.
По пътя за Йонийско море
Докато фучите в западна посока по естакадите и тунелите на автомагистралата " Егнатия одос ", устремени към заветната цел (Корфу или различен йонийски остров), подминавате места, които заслужават повече от незадълбочено прочитане на имената им по пътните табели.
Северно от автомагистралата се намират няколко града, които примамват с пейзажите си и непредвидените си открития. Един от тях е Кастория , на към 40 минути по път 29 от " Егнатия одос ". Разположен на нос, който се вдава в езерото Орестиада, градът наподобява по този начин, както би трябвало да наподобява Несебър. Старата му част е лабиринт от калдъръмени улички, които лъкатушат около средновековни църкви, къщи от ХVIII-ХIХ век и елегантни здания от началото на ХХ век. Кастория още разчита на производството, което я направило богата през Средновековието - магазините за кожени шуби са на всеки ъгъл. Крайбрежието на езерото е прелестно място за разходка с прилични заведения за хранене на още по-прилични цени.
Фотограф: Антони Георгиев
От Кастория на към час по път по шосе 15 Преспанските езера означават границата на Гърция с Албания и Македония. Изолирани измежду планините, те са запазили редки скотски и растителни типове като далматинския пеликан и руините на базиликата на остров Свети Ахил, където е заровен цар Самуил. Хотелчетата в село Псарадес оферират достоверно гръцко гостолюбие, което не е – и надали в миналото ще падне – жертва на проведени групи британски, съветски и китайски туристи. Единственият ресторант на остров Свети Ахил предлага модерно изкуство и диалог със притежателя на български. Непременно пробвайте локалната вариация наедрял боб ( " гигантес " ).
Докато за Кастория и Преспанските езера би трябвало да излезете от " Егнатия одос ", то други две забавни места са ви на пътя.
Фотограф: Антони Георгиев
Мецово е градче на остарели каменни къщи, разпилени измежду извисяващите се скатове на Пинд. Спокойните му улички и обичайни хотели гъмжат от туристи главно през зимата поради ски центъра. През лятото е по-спокойно. В която и от елементарните таверни в центъра да седнете – няма да сгрешите. Особено в случай че поръчате агнешки флейки. Вековните обичаи на Мецово в овчарството са се отразили освен на качеството на флейките. Тук се създава и характерното полутвърдо пушено сирене мецовоне. Донякъде учудващо, Мецово е и зоната с най-високите лозя в Гърция. В тях се отглеждат космополитни сортове като каберне совиньон и шардоне и локалните сортове влахико и дебина. Има даже локално пенливо вино.
Разположено на към 3 км от автомагистралата след Йоанина, Светилището на Зевс в Додона е най-старият древногръцки пророк. В него епохи наред се стичали хора, с цел да питат самия Зевс жизненоважни неща като " Аз ли съм бащата на детето й? " и " Пистос ли открадна вълната от дюшека? ". Върховният господ съответно отговарял посредством шумоленето на свещената дъбова горичка. Днес Додона не може да се мери по известност със светилището на Аполон в Делфи. Но мястото съчетава божествена природа и антични отломки, наситени с атмосферата на отминалите времена. Има даже и дъб. Не е издънка от истинската горичка, а е посаден наскоро от сантиментално надъхан археолог.
Йонийското крайбрежие
Фотограф: Антони Георгиев
Йонийските острови от дълго време не са бяло леке за българите. Но в случай че не броим претъпканата с туристи Парга, Йонийското крайбрежие остава относително непознато. Тъкмо тук ще откриете един впечатляващ древен обект.
Половин час път ви дели от дълбоките заливи, пиниите и венецианската цитадела на Парга и едно злокобно място - Оракулът на мъртвите на река Ахерон . Да, реката, която съгласно гръцките легенди тече в подземния свят, тече и на белия свят. Изворите й при Глики са луксозно комбиниране от искрящо синя вода, надвиснали скали и мрачната популярност на един от входовете към Хадес. Идеално място за фотоси, отмора или преход по течението, в случай че сте с подобаващи обувки и непромокаема чанта.
Самият пророк е край път 18 и село Мезопотамос . Изглежда чудноват още от пръв взор - върху мегалитни отломки от зората на гръцката цивилизация се издига черква от ХVIII век. Не е чак толкоз необичайно. Религиозните хрумвания постоянно живеят с епохи и хилядолетия на съответни места, като единствено сменят боговете, които ги населяват. Ако смятате, че лятната ви почивка си е доста добре и без разходки до пророк на мъртвите, помислете отново. Подземната част от светилището, където античните гърци идвали да приказват с духовете на покойниците, е прелестно прохладна.
Пелопонес
Изненадите стартират сега, в който след 860 километра път с кола от София влезете в Пелопонес по висок мост над тесния и бездънен Коринтски канал. Това смело решение на предисторически проблем (как да минаваме бързо сред Йонийско и Егейско море, без да ни потъват гемиите по пътя към Пелопонес) е от 1893 година Коринтският канал е дълъг 6.4 км, а от моста над него може да се скача с бънджи.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Антони Георгиев Смаляване
Веднъж в Пелопонес, познати имена стартират да ви зоват - Микена, Навплио, Епидавър, Олимпия. Преди да побързате към тях, спрете в самия Коринт . От античния град са останали огромни отломки, измежду които се открояват износените остатъци от храм на Аполон. По скатовете на близкото нагорнище се издигат добре непокътнати стени на средновековната крепостта Акрокоринт. Понякога локалните хора се качват тук и пускат хвърчила.
Фотограф: Антони Георгиев
На към два часа с кола от Коринт, надълбоко в Пелопонес, е Мистра . Покатерена на стръмна канара в подножието на главозамайващата планина Тайгет, със своите изписани църкви, къщи, улици и крепостни стени тя наподобява като изоставена наскоро.
Докато сте в Пелопонес, се възползвайте от локалната кухня. В Каламата се отглеждат прословутите маслини и се вършат едни от най-хубавите гръцки зехтини. Леонидио се гордее със своя патладжан цаконики (лилав на бели ивици), а целият полуостров – с козето месо и аспержите. Ако надделеете над себе си и се възпрете да не погълнете обяда си на три хапки, ще установите, че пелопонесците употребяват луксозните локални лимони, портокали, смокини и стафиди и в сладкишите, и в главните ястия.
© Антони Георгиев Още по тематиката
Ново море доста е добре
Летни дестинации за отмора и прекарвания през описания и потребни препоръки от първа ръка
22 юни 2018
Операция на усмивката
За възприятието, което кара един съумял кардиохирург в разцвета на дейната си кариера да я загърби и да се трансформира в капитан
22 юни 2018
Сърф за боклук
За предизвикването да се измине дистанцията от най-северната до най-южната точка на родното ни Черноморие на уиндсърф, боклуците във водата и любовта към вятъра
22 юни 2018
Добре охладени мес(т)а
Няколко непопулярни естествени кътчета на България за бягство от лятната горещина и тълпите
22 юни 2018
Видимо ваканционни
Детайли от всекидневието на четирима души, пътешестващи през лятото и по света със жанр
22 юни 2018 Лятото в Гърция не е време за освен това от припичане на плажа, както ще удостовери всеки, чийто мозък е бил на точката на разтапянето измежду нагретия от слънцето мрамор на Акропола. И въпреки всичко – ваканцията е пристигнала и към този момент пътувате към обичания си плаж. Духът към момента е висок (платили сте единствено една тол-такса на магистралата). До ферибота има време. Приятелите към този момент са пристигнали в къщата за посетители. Сега е моментът да се отклоните от пътя за няколко часа или за ден и да видите нещо ново. Особено в случай че е в планина, където лятната горещина не е чак подобен проблем.
По пътя за Йонийско море
Докато фучите в западна посока по естакадите и тунелите на автомагистралата " Егнатия одос ", устремени към заветната цел (Корфу или различен йонийски остров), подминавате места, които заслужават повече от незадълбочено прочитане на имената им по пътните табели.
Северно от автомагистралата се намират няколко града, които примамват с пейзажите си и непредвидените си открития. Един от тях е Кастория , на към 40 минути по път 29 от " Егнатия одос ". Разположен на нос, който се вдава в езерото Орестиада, градът наподобява по този начин, както би трябвало да наподобява Несебър. Старата му част е лабиринт от калдъръмени улички, които лъкатушат около средновековни църкви, къщи от ХVIII-ХIХ век и елегантни здания от началото на ХХ век. Кастория още разчита на производството, което я направило богата през Средновековието - магазините за кожени шуби са на всеки ъгъл. Крайбрежието на езерото е прелестно място за разходка с прилични заведения за хранене на още по-прилични цени.
Фотограф: Антони Георгиев
От Кастория на към час по път по шосе 15 Преспанските езера означават границата на Гърция с Албания и Македония. Изолирани измежду планините, те са запазили редки скотски и растителни типове като далматинския пеликан и руините на базиликата на остров Свети Ахил, където е заровен цар Самуил. Хотелчетата в село Псарадес оферират достоверно гръцко гостолюбие, което не е – и надали в миналото ще падне – жертва на проведени групи британски, съветски и китайски туристи. Единственият ресторант на остров Свети Ахил предлага модерно изкуство и диалог със притежателя на български. Непременно пробвайте локалната вариация наедрял боб ( " гигантес " ).
Докато за Кастория и Преспанските езера би трябвало да излезете от " Егнатия одос ", то други две забавни места са ви на пътя.
Фотограф: Антони Георгиев
Мецово е градче на остарели каменни къщи, разпилени измежду извисяващите се скатове на Пинд. Спокойните му улички и обичайни хотели гъмжат от туристи главно през зимата поради ски центъра. През лятото е по-спокойно. В която и от елементарните таверни в центъра да седнете – няма да сгрешите. Особено в случай че поръчате агнешки флейки. Вековните обичаи на Мецово в овчарството са се отразили освен на качеството на флейките. Тук се създава и характерното полутвърдо пушено сирене мецовоне. Донякъде учудващо, Мецово е и зоната с най-високите лозя в Гърция. В тях се отглеждат космополитни сортове като каберне совиньон и шардоне и локалните сортове влахико и дебина. Има даже локално пенливо вино.
Разположено на към 3 км от автомагистралата след Йоанина, Светилището на Зевс в Додона е най-старият древногръцки пророк. В него епохи наред се стичали хора, с цел да питат самия Зевс жизненоважни неща като " Аз ли съм бащата на детето й? " и " Пистос ли открадна вълната от дюшека? ". Върховният господ съответно отговарял посредством шумоленето на свещената дъбова горичка. Днес Додона не може да се мери по известност със светилището на Аполон в Делфи. Но мястото съчетава божествена природа и антични отломки, наситени с атмосферата на отминалите времена. Има даже и дъб. Не е издънка от истинската горичка, а е посаден наскоро от сантиментално надъхан археолог.
Йонийското крайбрежие
Фотограф: Антони Георгиев
Йонийските острови от дълго време не са бяло леке за българите. Но в случай че не броим претъпканата с туристи Парга, Йонийското крайбрежие остава относително непознато. Тъкмо тук ще откриете един впечатляващ древен обект.
Половин час път ви дели от дълбоките заливи, пиниите и венецианската цитадела на Парга и едно злокобно място - Оракулът на мъртвите на река Ахерон . Да, реката, която съгласно гръцките легенди тече в подземния свят, тече и на белия свят. Изворите й при Глики са луксозно комбиниране от искрящо синя вода, надвиснали скали и мрачната популярност на един от входовете към Хадес. Идеално място за фотоси, отмора или преход по течението, в случай че сте с подобаващи обувки и непромокаема чанта.
Самият пророк е край път 18 и село Мезопотамос . Изглежда чудноват още от пръв взор - върху мегалитни отломки от зората на гръцката цивилизация се издига черква от ХVIII век. Не е чак толкоз необичайно. Религиозните хрумвания постоянно живеят с епохи и хилядолетия на съответни места, като единствено сменят боговете, които ги населяват. Ако смятате, че лятната ви почивка си е доста добре и без разходки до пророк на мъртвите, помислете отново. Подземната част от светилището, където античните гърци идвали да приказват с духовете на покойниците, е прелестно прохладна.
Пелопонес
Изненадите стартират сега, в който след 860 километра път с кола от София влезете в Пелопонес по висок мост над тесния и бездънен Коринтски канал. Това смело решение на предисторически проблем (как да минаваме бързо сред Йонийско и Егейско море, без да ни потъват гемиите по пътя към Пелопонес) е от 1893 година Коринтският канал е дълъг 6.4 км, а от моста над него може да се скача с бънджи.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Антони Георгиев Смаляване
Веднъж в Пелопонес, познати имена стартират да ви зоват - Микена, Навплио, Епидавър, Олимпия. Преди да побързате към тях, спрете в самия Коринт . От античния град са останали огромни отломки, измежду които се открояват износените остатъци от храм на Аполон. По скатовете на близкото нагорнище се издигат добре непокътнати стени на средновековната крепостта Акрокоринт. Понякога локалните хора се качват тук и пускат хвърчила.
Фотограф: Антони Георгиев
На към два часа с кола от Коринт, надълбоко в Пелопонес, е Мистра . Покатерена на стръмна канара в подножието на главозамайващата планина Тайгет, със своите изписани църкви, къщи, улици и крепостни стени тя наподобява като изоставена наскоро.
Докато сте в Пелопонес, се възползвайте от локалната кухня. В Каламата се отглеждат прословутите маслини и се вършат едни от най-хубавите гръцки зехтини. Леонидио се гордее със своя патладжан цаконики (лилав на бели ивици), а целият полуостров – с козето месо и аспержите. Ако надделеете над себе си и се възпрете да не погълнете обяда си на три хапки, ще установите, че пелопонесците употребяват луксозните локални лимони, портокали, смокини и стафиди и в сладкишите, и в главните ястия.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ