,fit(768:433)&10:07:35)
Равносметката на алпинист-ветеран след участието му в комерсиална екпедиция
Късно вечерта на 22 април българският алпинист-ветеран Господин Динев се завърна от Хималаите, където направи опит да сбъдне своя над 30-годишна фантазия - да изкачи връх Анапурна. През 80-те години на предишния век Динев взе участие в националната експедиция, която реализира първото българско нанагорнище на този връх. Тогава двама от алпинистите - Огнян Стойков и Милен Метков, умират и това стопира останалите.
След дългогодишна подготовка и икономисване на персонални средства, предишния месец 64-годишният българин се завърна под Анапурна, където завари същинско стълпотворение от хора - над 50 разрешителни бяха издадени на мераклии от целия свят да изкачат върха, по чиито скатове умират приблизително над 30% от опитващите шанса си. Към десетките участници имаше най-малко още толкоз шерпи.
 )
Оказало се, че компанията, с която сливенският планинар се беше отправил към Анапурна, е поискала на място участниците да заплатят за шерп, без значение дали желаят сходна услуга. Това се наложило, защото от организационна позиция, прилагане на парапети, движение и прочие, било по-лесно всички да са с шерпи. Освен това, Динев на място схванал, че за него няма обезпечена палатка (той имаше предпочитание да изкачи върха без шерп и това означаваше да употребява дребна палатка, която да носи самичък по маршрута).
“Беше моментът, в който трябваше от типичен алпинизъм да се премине към комерсиалния ”, споделя Динев. Той непринудено е взел участие в построяването на парапети и височинни лагери.
“Самият маршрут няколко пъти трябваше да се построява. Накрая, когато тръгнахме да щурмуваме, трябваше да изградим и щурмовия лагер. Наложи се два пъти да местим Лагер 3 поради сложните условия по ледника и лавините, които затрупваха парапетите, въжетата трябваше да бъдат възстановявани. Заради сераците се наложи 3 пъти да променим маршрута, да опъваме нови парапети. Стана постепенно, което забави самото нанагорнище и офанзивата на върха ”.
 )
Българинът е бил с първия екип, поел нагоре - с шерпите, фиксиращи парапети, и с пакистанския планинар Саджид Садпара.
“Стана непринудено. Избрах да бъда в първата група, тъй като мислех, че по този начин възможностите за изкачването са по-добри. Друг е въпросът, че съвсем всички бяха с кислородни апарати. Кислородните бутилки бяха изнесени с хеликоптер на 7000 м. За жал, това е международната наклонност - върховете да се изкачват бързо, с О2, с цел да бъде по-сигурен триумфът ”.
При идването си за експедицията участниците са били откарани с хеликоптер непосредствено в Базовия лагер, което съкратява адаптацията, изключително за искащите да се изкачват без спомагателен О2, а изкачващите се с кислородни апарати стават по-уязвими при положение на случай и привършване на кислорода.
Равносметката в резюме: Един умрял от височинна болест - северноирландецът Ноел Хана, един в сериозно положение в болница - индиецът Анураг Малу (който беше изваден от дълбока пролука, откакто прекара 3 денонощия в нея), няколко души, избавени с хеликоптер по скатовете на върха и няколко издирвателни акции.
 )
В началото на офанзивата шерпът, назначен на Господин Динев, изпуснал раницата с палатката и спалния чувал, това наложило да слязат 1000 метра надолу, с цел да намерят багажа, без който е нямало по какъв начин да продължат нагоре. Малко по-късно в сектор от маршрута над тях паднала лавина, която блокирала останалите горе.
“Това беше денят, в който трябваше да щурмуваме върха. Имахме за цел първо да стигнем Лагер 4. На парапета шерпът се хвана за въжето, само че изпусна раницата. Тогава разсъдъкът надви, тъй като надали щяхме да оцелеем два дни без палатка и спален чувал... Намерихме раницата чак при Лагер 2. Тогава по радиостанцията разбрахме, че хората след нас не могат да слязат, тъй като е паднала лавина. Трябваше да се провежда избавителна акция ”.
Така Господин Динев се връща в Базовия лагер и за няколко дни положението му се утежнява, което постанова да отпътува към Катманду, с цел да бъде прегледан. С това експедицията завършва.
“В комерсиалните експедиции се гони единствено задачата. За мен най-голямото отчаяние беше, че даже и с кислороден уред, никой не е кадърен да помогне, нито има предпочитание да спомага на другите. За наслада, се срещнах с млади и надарени пакистански алпинисти, които към този момент са известни - с тях се организирахме да помогнем на останалите да слязат ”.
 )
Според Динев международният алпинизъм, рано или късно, ще вземе решение, с което да разграничи класическите изкачвания от комерсиалните.
“Анапурна е доста сложен връх, само че аз съм се влюбил в него още като юноша... Исках в чест на Огнян и Милен (Огнян Стойков и Милен Метков, които умират под Анапурна през 1989 година, по време на българската национална експедиция - бел.ред.) да направя по този начин, че самият връх да бъде по-близо до нас и да си остане нашият връх... Да помним и да знаем, че български алпинисти са изкачили един сериозен връх независимо - без шерпи, без носачи, без кислородни апарати (по време на експедицията през 1989 година - бел.ред.) ".
Попитан дали би се върнал в Хималаите, Динев дава отговор, че това е фантазия за всеки планинар, само че " по-важно е българският алпинизъм да се разсъни, да подкрепяме младите и да им дадем образец ”.
bnr.bg
След дългогодишна подготовка и икономисване на персонални средства, предишния месец 64-годишният българин се завърна под Анапурна, където завари същинско стълпотворение от хора - над 50 разрешителни бяха издадени на мераклии от целия свят да изкачат върха, по чиито скатове умират приблизително над 30% от опитващите шанса си. Към десетките участници имаше най-малко още толкоз шерпи.
Оказало се, че компанията, с която сливенският планинар се беше отправил към Анапурна, е поискала на място участниците да заплатят за шерп, без значение дали желаят сходна услуга. Това се наложило, защото от организационна позиция, прилагане на парапети, движение и прочие, било по-лесно всички да са с шерпи. Освен това, Динев на място схванал, че за него няма обезпечена палатка (той имаше предпочитание да изкачи върха без шерп и това означаваше да употребява дребна палатка, която да носи самичък по маршрута).
“Беше моментът, в който трябваше от типичен алпинизъм да се премине към комерсиалния ”, споделя Динев. Той непринудено е взел участие в построяването на парапети и височинни лагери.
“Самият маршрут няколко пъти трябваше да се построява. Накрая, когато тръгнахме да щурмуваме, трябваше да изградим и щурмовия лагер. Наложи се два пъти да местим Лагер 3 поради сложните условия по ледника и лавините, които затрупваха парапетите, въжетата трябваше да бъдат възстановявани. Заради сераците се наложи 3 пъти да променим маршрута, да опъваме нови парапети. Стана постепенно, което забави самото нанагорнище и офанзивата на върха ”.
Българинът е бил с първия екип, поел нагоре - с шерпите, фиксиращи парапети, и с пакистанския планинар Саджид Садпара.
“Стана непринудено. Избрах да бъда в първата група, тъй като мислех, че по този начин възможностите за изкачването са по-добри. Друг е въпросът, че съвсем всички бяха с кислородни апарати. Кислородните бутилки бяха изнесени с хеликоптер на 7000 м. За жал, това е международната наклонност - върховете да се изкачват бързо, с О2, с цел да бъде по-сигурен триумфът ”.
При идването си за експедицията участниците са били откарани с хеликоптер непосредствено в Базовия лагер, което съкратява адаптацията, изключително за искащите да се изкачват без спомагателен О2, а изкачващите се с кислородни апарати стават по-уязвими при положение на случай и привършване на кислорода.
Равносметката в резюме: Един умрял от височинна болест - северноирландецът Ноел Хана, един в сериозно положение в болница - индиецът Анураг Малу (който беше изваден от дълбока пролука, откакто прекара 3 денонощия в нея), няколко души, избавени с хеликоптер по скатовете на върха и няколко издирвателни акции.
В началото на офанзивата шерпът, назначен на Господин Динев, изпуснал раницата с палатката и спалния чувал, това наложило да слязат 1000 метра надолу, с цел да намерят багажа, без който е нямало по какъв начин да продължат нагоре. Малко по-късно в сектор от маршрута над тях паднала лавина, която блокирала останалите горе.
“Това беше денят, в който трябваше да щурмуваме върха. Имахме за цел първо да стигнем Лагер 4. На парапета шерпът се хвана за въжето, само че изпусна раницата. Тогава разсъдъкът надви, тъй като надали щяхме да оцелеем два дни без палатка и спален чувал... Намерихме раницата чак при Лагер 2. Тогава по радиостанцията разбрахме, че хората след нас не могат да слязат, тъй като е паднала лавина. Трябваше да се провежда избавителна акция ”.
Така Господин Динев се връща в Базовия лагер и за няколко дни положението му се утежнява, което постанова да отпътува към Катманду, с цел да бъде прегледан. С това експедицията завършва.
“В комерсиалните експедиции се гони единствено задачата. За мен най-голямото отчаяние беше, че даже и с кислороден уред, никой не е кадърен да помогне, нито има предпочитание да спомага на другите. За наслада, се срещнах с млади и надарени пакистански алпинисти, които към този момент са известни - с тях се организирахме да помогнем на останалите да слязат ”.
Според Динев международният алпинизъм, рано или късно, ще вземе решение, с което да разграничи класическите изкачвания от комерсиалните.
“Анапурна е доста сложен връх, само че аз съм се влюбил в него още като юноша... Исках в чест на Огнян и Милен (Огнян Стойков и Милен Метков, които умират под Анапурна през 1989 година, по време на българската национална експедиция - бел.ред.) да направя по този начин, че самият връх да бъде по-близо до нас и да си остане нашият връх... Да помним и да знаем, че български алпинисти са изкачили един сериозен връх независимо - без шерпи, без носачи, без кислородни апарати (по време на експедицията през 1989 година - бел.ред.) ".
Попитан дали би се върнал в Хималаите, Динев дава отговор, че това е фантазия за всеки планинар, само че " по-важно е българският алпинизъм да се разсъни, да подкрепяме младите и да им дадем образец ”.
bnr.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ