Наказваните деца са по-тревожни
Късно майчинство, наставнически страхове, модели на образование и типични неточности на българския родител. Това са тематики, които вълнуват всички и полемиките по тях не стихват. Отговори и мнение търсим от фамилния съветник.
Личен списък
Най-популярната й книга " Всичко стартира от детството " е помогнала на хиляди родители и е преиздавана към този момент няколко пъти поради огромния интерес към нея. В процеса на основаване на книгите си за родители, Стела интервюира повече от 500 деца, включвайки доста от техните отзиви в книгите си.
Личен списък
Напоследък се дискутира много тематиката за по-късното раждане, било поради кариерата или други житейски цели. Какви са разликите сред ранното и късното майчинство?
-->
Има доста предубеждения, свързани с възрастта на дамите и упованията на обществото от тях. Много дами се усещат притиснати и даже невротизирани от натиска на родители и родственици да се впишат в избрани периоди, като родят преди 30 да вземем за пример. Но любовта и основаването на дете е нещо, което не предстои на строго обмисляне. Важно е раждането да се случи с готовност и обич, когато родителите са подготвени за тази стъпка, а не от боязън, че възрастта на майката напредва.
Тенденцията в международен мащаб е дамите да стават майки по-късно – когато са постигнали някаква непоклатимост и самостоятелност, когато са се осъществили професионално в някаква степен.
Логично е късното майчинство да е по-осъзнато, само че възрастта не постоянно е аршин за напреднало личностно развиване. Непрекъснато срещам напълно млади майки, които са впечатляващо осъзнати на тематика родителство. Така, че в случай че не става въпрос за прекомерно късно или прекомерно рано, календарната възраст не е от голяма важност. За да бъдем положителни майки е значима нашата духовна „ възраст “ и степен на личностно развиване.
Една от книгите ти се споделя „ Всичко стартира от детството ” – изясни ни за какво са толкоз значими първите 7?
Моето виждане е, че извънредно значими за личностното развиване на всеки човек са първите 15 години, когато детето освен основава визията за себе си и за живота, само че стартира да построява своя лична ценностна система. Докато в първите седем години децата одобряват доверчиво за истина съвсем всичко, което възрастните приказват, след седем стартират да го премислят и да търсят свои отговори. През първите седем години родителите умишлено или неумишлено „ програмират “ децата си, предавайки им личните си убеждения. След 7 години (условно казано) се случва социализацията на детето и в програмирането на детското схващане се намесват и учебното заведение, другарската среда, медиите, като цяло - обществото. Използвам думата програмиране, а не образование, тъй като първото включва с изключение на умишлено и целеустремено образование, неволното въздействие върху съзнанието и подсъзнанието на децата. Възрастните постоянно неумишлено предават на децата си своите страхове и предубеждения, като по този метод ги програмират да повтарят техните неточности. Енергията на родителите се предава на децата. Затова най-хубавите родители са щастливите.
Можеш ли да посочиш кои са най-големите страхове на родителите?
Като фамилен съветник се срещам с доста родители и това, което ми прави усещане, е, че множеството родители се концентрират най-вече върху физическото положение на децата и оценките в учебно заведение. Страховете на родителите нормално са свързани с рисковете за здравето на децата – въздействието на обществените мрежи и интернет, заплахата от зависимости, рисковете на първите любовни връзки и въздействието на другарската среда. Някои родители претърпяват изключително мъчно интервала, в който порасналите им деца стартират да излизат вечер с другари, тъй като усещат, че към този момент не могат да имат цялостен надзор над децата си. Опитват се да ги защитят като ги наблюдават, ревизират телефоните им, профилите в обществените мрежи, движимостите им, изискват децата да им се обаждат непрестанно, не разрешават и санкционират. Резултатът е, че децата стартират да лъжат. Всъщност има доста по-добър и ефикасен метод за отбрана – насърчаване на осъзнатост, самоуважение и самоконтрол у децата.
iStock/Getty Images
Кой съгласно теб е най-ефикасният модел на образование – с положително или с санкции?
Наказанията и възбраните са освен неефективни, само че и нездравословни в дълготраен проект, тъй като подтикват децата да постъпват по избран метод, водени от боязън, а не от полезности и осъзната отговорност. Освен че принуждават децата да лъжат, възбраните и наказванията основават у тях възприятие за виновност.
Ако родителите желаят да възпитат осъзнати, щастливи и сполучливи деца, моделът на образование, който би трябвало да изберат е демократичният. Основните правила на този метод към децата са безусловна обич, почитание, доверие, равнопоставеност и приемливост. Изграждането на мощна духовна връзка сред родители и деца се случва с доста диалози по всевъзможни тематики, взаимни вълнуващи прекарвания и занимания, шерване и поддръжка в сложни моменти.
Как се отразяват на детската душeвност наказванията?
Забраните и наказванията пречат на децата да развият самоуважение и лична преценка за риск. Наказваните деца са по-тревожни, постоянно лъжат и се усещат отговорни по-късно, опасяват се от родителите си. Наказанията и възбраните са част от властническия модел на образование, който настройва децата против родителите и ги дистанцира. Тези деца се „ затварят “, не споделят с родителите си. Те са най-застрашени от всевъзможни опасности, тъй като са сами в проблемите си.
Можеш ли да посочиш от практиката си типични неточности на българския родител при възпитанието?
Типични неточности, които позволяват родителите у нас, са прекомерното обгрижване до късна възраст на децата, драматизирането на оценките в учебно заведение, както и манипулирането на децата във връзка с професионалното им развиване. Около 80% от родителите в България санкционират децата си и повече от 60% са тези, които утвърждават леки форми на пердах. Статистически към момента сме надалеч от демократичното образование, само че доста ме радва, че от ден на ден пораства броят на осъзнатите родители, които възпитават децата си с разбиране, с гласоподаване на доверие и схващане.
Кога стартира и по кое време свършва възпитанието?
Възпитанието стартира доста по-рано, в сравнение с си мислим. Още преди детето да може да приказва, то безусловно „ попива “ всичко, което вижда и чува... На избран стадий от живота на индивида, възпитанието се трансформира в самовъзпитание. Колкото по-рано, толкоз по-добре. Осъзнатите хора в никакъв случай не стопират да се развиват и да порастват, неосъзнатите също неизбежно еволюират, само че доста по-бавно и с цената на повече страдалчество.
iStock/Getty Images
Наблюдавам от ден на ден деца, които безусловно са „ потънали ” в телефоните си. Какво е професионалното ти мнение за връзката дете-телефон?
Мисля, че не би трябвало да драматизираме казуса и да вкарваме забрани, а още веднъж да заложим на доверието и разбирането, на развиването на осъзнатост и самоконтрол у самото дете. Истината е, че и възрастните са като залепени за телефоните си. Проблемите при децата постоянно са отражение на проблемите на възрастните. Балансът сред действителния и виртуалния живот и при възрастните, и при децата, се реализира с повече спорт, повече контакт с природата (домашни любимци), креативен занимания, пътувания, взаимни прекарвания с близки и другари. Когато е мощна духовната връзка сред родители и деца, децата обичат да поддържат връзка с родителите си не по-малко, в сравнение с да играят компютърни игри или да прекарват времето си в обществените мрежи.
Как се гради мощна прочувствена връзка с детето?
С осъзнатост, безусловна обич, доста самообладание, гласоподаване на доверие, доста диалози за живота (приятелски, а не назидателни).
Защо от време на време на родителя му е толкоз мъчно да „ пусне ” детето си?
Една от аргументите е, че някои родители, нормално майки, посвещават живота си на фамилията и децата и непринудено се лишават от персонален живот, от другарства, от професионална реализация. Или в случай че не се лишават изцяло, то подценяват персоналния си живот. Когато децата пораснат и имат потребност да се отделят, с цел да се почувстват независими, тези прекомерно всеотдайни майки се усещат извънредно – изоставени, самотни, безполезни. В същото време дамите, които имат персонален живот, доста приятелки и обичана специалност нямат проблем да пуснат децата си, даже се радват на свободата да разполагат с повече време за себе си.
Има и друга причина. Много контролиращите, властнически родители нямат доверие на децата си, че могат да се оправят с живота си и постоянно такива родители не престават да се месят в живота им даже откакто те навършат 30 или 40. Тези деца се усещат неуверени в себе си, тъй като не са научени да вършат сами избори, не са развили самоуважение и самоконтрол.
iStock/Getty Images
Затова е толкоз значимо отделянето на детето като независима персона да се случва последователно още от тийнейджърската му възраст, като родителите гладко уголемяват границите и насърчават детето да поеме отговорността за живота си.
Ако децата развият обич към себе си и могат да разчитат на разбирането, безусловната обич и поддръжката на родителите си, ще могат да се оправят с всяко предизвикателство в живота си. В същото време мощната прочувствена връзка с децата оказва помощ и на родителите, вдъхновявайки ги да израстват духовно дружно с децата си.
Личен списък Най-популярната й книга " Всичко стартира от детството " е помогнала на хиляди родители и е преиздавана към този момент няколко пъти поради огромния интерес към нея. В процеса на основаване на книгите си за родители, Стела интервюира повече от 500 деца, включвайки доста от техните отзиви в книгите си.
Личен списък Напоследък се дискутира много тематиката за по-късното раждане, било поради кариерата или други житейски цели. Какви са разликите сред ранното и късното майчинство?
-->
Има доста предубеждения, свързани с възрастта на дамите и упованията на обществото от тях. Много дами се усещат притиснати и даже невротизирани от натиска на родители и родственици да се впишат в избрани периоди, като родят преди 30 да вземем за пример. Но любовта и основаването на дете е нещо, което не предстои на строго обмисляне. Важно е раждането да се случи с готовност и обич, когато родителите са подготвени за тази стъпка, а не от боязън, че възрастта на майката напредва.
Тенденцията в международен мащаб е дамите да стават майки по-късно – когато са постигнали някаква непоклатимост и самостоятелност, когато са се осъществили професионално в някаква степен.
Логично е късното майчинство да е по-осъзнато, само че възрастта не постоянно е аршин за напреднало личностно развиване. Непрекъснато срещам напълно млади майки, които са впечатляващо осъзнати на тематика родителство. Така, че в случай че не става въпрос за прекомерно късно или прекомерно рано, календарната възраст не е от голяма важност. За да бъдем положителни майки е значима нашата духовна „ възраст “ и степен на личностно развиване.
Една от книгите ти се споделя „ Всичко стартира от детството ” – изясни ни за какво са толкоз значими първите 7?
Моето виждане е, че извънредно значими за личностното развиване на всеки човек са първите 15 години, когато детето освен основава визията за себе си и за живота, само че стартира да построява своя лична ценностна система. Докато в първите седем години децата одобряват доверчиво за истина съвсем всичко, което възрастните приказват, след седем стартират да го премислят и да търсят свои отговори. През първите седем години родителите умишлено или неумишлено „ програмират “ децата си, предавайки им личните си убеждения. След 7 години (условно казано) се случва социализацията на детето и в програмирането на детското схващане се намесват и учебното заведение, другарската среда, медиите, като цяло - обществото. Използвам думата програмиране, а не образование, тъй като първото включва с изключение на умишлено и целеустремено образование, неволното въздействие върху съзнанието и подсъзнанието на децата. Възрастните постоянно неумишлено предават на децата си своите страхове и предубеждения, като по този метод ги програмират да повтарят техните неточности. Енергията на родителите се предава на децата. Затова най-хубавите родители са щастливите.
Можеш ли да посочиш кои са най-големите страхове на родителите?
Като фамилен съветник се срещам с доста родители и това, което ми прави усещане, е, че множеството родители се концентрират най-вече върху физическото положение на децата и оценките в учебно заведение. Страховете на родителите нормално са свързани с рисковете за здравето на децата – въздействието на обществените мрежи и интернет, заплахата от зависимости, рисковете на първите любовни връзки и въздействието на другарската среда. Някои родители претърпяват изключително мъчно интервала, в който порасналите им деца стартират да излизат вечер с другари, тъй като усещат, че към този момент не могат да имат цялостен надзор над децата си. Опитват се да ги защитят като ги наблюдават, ревизират телефоните им, профилите в обществените мрежи, движимостите им, изискват децата да им се обаждат непрестанно, не разрешават и санкционират. Резултатът е, че децата стартират да лъжат. Всъщност има доста по-добър и ефикасен метод за отбрана – насърчаване на осъзнатост, самоуважение и самоконтрол у децата.
iStock/Getty Images Кой съгласно теб е най-ефикасният модел на образование – с положително или с санкции?
Наказанията и възбраните са освен неефективни, само че и нездравословни в дълготраен проект, тъй като подтикват децата да постъпват по избран метод, водени от боязън, а не от полезности и осъзната отговорност. Освен че принуждават децата да лъжат, възбраните и наказванията основават у тях възприятие за виновност.
Ако родителите желаят да възпитат осъзнати, щастливи и сполучливи деца, моделът на образование, който би трябвало да изберат е демократичният. Основните правила на този метод към децата са безусловна обич, почитание, доверие, равнопоставеност и приемливост. Изграждането на мощна духовна връзка сред родители и деца се случва с доста диалози по всевъзможни тематики, взаимни вълнуващи прекарвания и занимания, шерване и поддръжка в сложни моменти.
Как се отразяват на детската душeвност наказванията?
Забраните и наказванията пречат на децата да развият самоуважение и лична преценка за риск. Наказваните деца са по-тревожни, постоянно лъжат и се усещат отговорни по-късно, опасяват се от родителите си. Наказанията и възбраните са част от властническия модел на образование, който настройва децата против родителите и ги дистанцира. Тези деца се „ затварят “, не споделят с родителите си. Те са най-застрашени от всевъзможни опасности, тъй като са сами в проблемите си.
Можеш ли да посочиш от практиката си типични неточности на българския родител при възпитанието?
Типични неточности, които позволяват родителите у нас, са прекомерното обгрижване до късна възраст на децата, драматизирането на оценките в учебно заведение, както и манипулирането на децата във връзка с професионалното им развиване. Около 80% от родителите в България санкционират децата си и повече от 60% са тези, които утвърждават леки форми на пердах. Статистически към момента сме надалеч от демократичното образование, само че доста ме радва, че от ден на ден пораства броят на осъзнатите родители, които възпитават децата си с разбиране, с гласоподаване на доверие и схващане.
Кога стартира и по кое време свършва възпитанието?
Възпитанието стартира доста по-рано, в сравнение с си мислим. Още преди детето да може да приказва, то безусловно „ попива “ всичко, което вижда и чува... На избран стадий от живота на индивида, възпитанието се трансформира в самовъзпитание. Колкото по-рано, толкоз по-добре. Осъзнатите хора в никакъв случай не стопират да се развиват и да порастват, неосъзнатите също неизбежно еволюират, само че доста по-бавно и с цената на повече страдалчество.
iStock/Getty Images Наблюдавам от ден на ден деца, които безусловно са „ потънали ” в телефоните си. Какво е професионалното ти мнение за връзката дете-телефон?
Мисля, че не би трябвало да драматизираме казуса и да вкарваме забрани, а още веднъж да заложим на доверието и разбирането, на развиването на осъзнатост и самоконтрол у самото дете. Истината е, че и възрастните са като залепени за телефоните си. Проблемите при децата постоянно са отражение на проблемите на възрастните. Балансът сред действителния и виртуалния живот и при възрастните, и при децата, се реализира с повече спорт, повече контакт с природата (домашни любимци), креативен занимания, пътувания, взаимни прекарвания с близки и другари. Когато е мощна духовната връзка сред родители и деца, децата обичат да поддържат връзка с родителите си не по-малко, в сравнение с да играят компютърни игри или да прекарват времето си в обществените мрежи.
Как се гради мощна прочувствена връзка с детето?
С осъзнатост, безусловна обич, доста самообладание, гласоподаване на доверие, доста диалози за живота (приятелски, а не назидателни).
Защо от време на време на родителя му е толкоз мъчно да „ пусне ” детето си?
Една от аргументите е, че някои родители, нормално майки, посвещават живота си на фамилията и децата и непринудено се лишават от персонален живот, от другарства, от професионална реализация. Или в случай че не се лишават изцяло, то подценяват персоналния си живот. Когато децата пораснат и имат потребност да се отделят, с цел да се почувстват независими, тези прекомерно всеотдайни майки се усещат извънредно – изоставени, самотни, безполезни. В същото време дамите, които имат персонален живот, доста приятелки и обичана специалност нямат проблем да пуснат децата си, даже се радват на свободата да разполагат с повече време за себе си.
Има и друга причина. Много контролиращите, властнически родители нямат доверие на децата си, че могат да се оправят с живота си и постоянно такива родители не престават да се месят в живота им даже откакто те навършат 30 или 40. Тези деца се усещат неуверени в себе си, тъй като не са научени да вършат сами избори, не са развили самоуважение и самоконтрол.
iStock/Getty Images Затова е толкоз значимо отделянето на детето като независима персона да се случва последователно още от тийнейджърската му възраст, като родителите гладко уголемяват границите и насърчават детето да поеме отговорността за живота си.
Ако децата развият обич към себе си и могат да разчитат на разбирането, безусловната обич и поддръжката на родителите си, ще могат да се оправят с всяко предизвикателство в живота си. В същото време мощната прочувствена връзка с децата оказва помощ и на родителите, вдъхновявайки ги да израстват духовно дружно с децата си.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ