Съвременни методи за пестене на пари
Касичката умира, идват електронните портфейли
Hаскоро децата ми донесоха от учебно заведение касички, които бяха създали в клас, и желаеха незабавно да сложат в тях монети. Честно казано, това им предпочитание ме свари много неподготвена, защото в Англия, където живеем, съвсем не използваме пари в брой. Обикновено, в случай че това се постанова, отново е обвързвано с някаква учебна активност – дребни суми за пазаруване на зеленчуци, с цел да се учат да вършат чорба, или пък за някаква форма на щедрост. Така че у нас мъчно се намират монети.
Те обаче бяха доста настоятелни, че би трябвало да сложат нещо в касичките си, и по тази причина ми стана забавно в какъв подтекст са ги правили. Разпитвайки ги, разбрах, че са учили да ценят парите, тъй като са средство да покриват свои разноски, и в случай че имат в остатък в даден миг, е добре да ги запазят за бъдещите си потребности. Признавам, че този урок ми хареса доста, защото поради безкасовото заплащане на всички места не си бях дала сметка, че новите генерации нямат отношение към парите като нещо действително. Възприемат ги по-скоро като следващата игра или ровичкане на мама и тати в телефона. И не могат да създадат връзка, че те първо би трябвало да бъдат заработени, с цел да могат да бъдат изхарчени по-късно единствено посредством едно допиране на банковата карта в магазина или на смарт телефона. Затова и британската просветителна система планува още в първи клас да се учи какво са парите и по какъв начин вярно да се ръководят.
Търсейки информация дали това в действителност е толкоз сериозен проблем на бъдещето, се натъкнах на редица проучвания по въпроса, които демонстрират, че харчим повече, когато не се разделяме физически с пари. По тази причина доста от най-съвременните системи за безкасово разплащане се насочват към форми, които незабавно дават доклад за осъществената интервенция, а не провокират мощно душевно страдалчество в края на месеца.
Професор Дразен Прелец от Масачузетския софтуерен институт е един от водещите откриватели на поведенческата стопанска система. Чрез разнообразни проби той съумява да покаже, че хората, които боравят единствено с кредитна карта, са склонни да платят в пъти повече за билети за баскетболни шампионати спрямо тези, които разполагат само с пари в брой. Професорът дори потвърждава, че психическата стойност на $, изхарчен на заем, е единствено 50 цента. Според него това изяснява и за какво дебитните карти не престават да са доста известни макар нападателната реклама на кредитните. Просто хората към този момент са се опарили какъв брой е мъчно да връщаш изхарчени на заем пари, в случай че не очакваш отнякъде съществени финансови приходи.
“Използвайки кредитни карти, вие не получавате бърза актуализация на положението на акаунта си. Но когато плащате с електронен портфейл, виждате съвсем мигновено по какъв начин парите напущат вашата сметка ”, споделя пред Би Би Си Емир Ефендич, психолод и поведенчески икономист в Католическия университет в белгийския град Льовен. Той изяснява, че реакцията ни при разлъка с пари е като къса физическа болежка, която се отсрочва до идването на месечната сметка, когато купуваме на заем. Това е психически трик за разграничение на удоволствието от извършването на покупки от неприятното трептене, че губиш пари сега, на който доста бизнеси разчитат, освен банките.
Което изяснява и за какво в по-консервативни общества кредитните карти не са толкоз известни, а навлизат електронните портфейли. Такъв образец е Китай. Там работи суперприложение за смарт телефони, което съчетава банкова сметка, функционалност за незабавни известия за направени заплащания и обществени мрежи.
У нас безкасовите заплащания също нарастват през последните години. По данни на Българска народна банка обработените преводи през 2018 година са с 27,8% повече като стойност по отношение на миналата година. И такава е наклонността в целия свят, което паказва, че от ден на ден ще имаме потребност от специфични умения по какъв начин да управляваме парите си по този начин, че да не харчим безотговорно.
Макар психическото страдалчество, което изпитваме при разлъка с парите да може да ни защищити от ненужни разноски, то въпреки всичко трови насладата от потреблението и удоволствието от извършването на покупки. Затова професор Прелец счита, че тази психическа цена, която назовава честен налог, може да бъде понижена и по други способи с изключение на посредством разнообразни функционалности за непрестанно следене на придвижването по банковите сметки.
Например да се стремите към пазаруване на артикули на промоция. Особено подобаващи са предложения, които включват и нещо гратис. Също е добре за душевното положение да предплащате част от по-големите си разноски. Редица изследвания демонстрират, че хората се усещат по-щастливи, когато покриват сумата за фамилна почивка на вноски, даже и това да не им носи някакво понижение на цената. Така по-лесно се разделят с пари, за които е трябвало дълго да се трудят. В такива случаи обаче би трябвало да се внимава дали това не води до някакви лихви или спомагателни такси.
Най-рационално е, в случай че се насочвате към живот без носене на пари в джоба, да имате няколко банкови сметки. В едната да държите средства, нужни за покриване на ежедневните ви потребности, в друга да спестявате и трета – буферна, за непредвидени разноски. Така по-добре ще можете да контролирате финансите си и няма да се поддавате на изкушението да живеете над финансовите си благоприятни условия.
Ако електронните портфейли не ви се виждат задоволително предпазено средство, наложително си създайте график за постоянно следене на банковите си сметки онлайн. Това може да е всеки понеделник, до момента в който си пиете утринното кафе и обмисляте дилемите за седмицата, или пък различен ден от седмицата. Важното е да не е през уикенда, когато човек обичайно се отпуска и е податлив да прави по-големи разходи. Така ще можете да извършите трезва преценка на разноските си досега и да коригирате своето финансово държание, в случай че усетите, че излиза отвън надзор. /24chasa.bg
Hаскоро децата ми донесоха от учебно заведение касички, които бяха създали в клас, и желаеха незабавно да сложат в тях монети. Честно казано, това им предпочитание ме свари много неподготвена, защото в Англия, където живеем, съвсем не използваме пари в брой. Обикновено, в случай че това се постанова, отново е обвързвано с някаква учебна активност – дребни суми за пазаруване на зеленчуци, с цел да се учат да вършат чорба, или пък за някаква форма на щедрост. Така че у нас мъчно се намират монети.
Те обаче бяха доста настоятелни, че би трябвало да сложат нещо в касичките си, и по тази причина ми стана забавно в какъв подтекст са ги правили. Разпитвайки ги, разбрах, че са учили да ценят парите, тъй като са средство да покриват свои разноски, и в случай че имат в остатък в даден миг, е добре да ги запазят за бъдещите си потребности. Признавам, че този урок ми хареса доста, защото поради безкасовото заплащане на всички места не си бях дала сметка, че новите генерации нямат отношение към парите като нещо действително. Възприемат ги по-скоро като следващата игра или ровичкане на мама и тати в телефона. И не могат да създадат връзка, че те първо би трябвало да бъдат заработени, с цел да могат да бъдат изхарчени по-късно единствено посредством едно допиране на банковата карта в магазина или на смарт телефона. Затова и британската просветителна система планува още в първи клас да се учи какво са парите и по какъв начин вярно да се ръководят.
Търсейки информация дали това в действителност е толкоз сериозен проблем на бъдещето, се натъкнах на редица проучвания по въпроса, които демонстрират, че харчим повече, когато не се разделяме физически с пари. По тази причина доста от най-съвременните системи за безкасово разплащане се насочват към форми, които незабавно дават доклад за осъществената интервенция, а не провокират мощно душевно страдалчество в края на месеца.
Професор Дразен Прелец от Масачузетския софтуерен институт е един от водещите откриватели на поведенческата стопанска система. Чрез разнообразни проби той съумява да покаже, че хората, които боравят единствено с кредитна карта, са склонни да платят в пъти повече за билети за баскетболни шампионати спрямо тези, които разполагат само с пари в брой. Професорът дори потвърждава, че психическата стойност на $, изхарчен на заем, е единствено 50 цента. Според него това изяснява и за какво дебитните карти не престават да са доста известни макар нападателната реклама на кредитните. Просто хората към този момент са се опарили какъв брой е мъчно да връщаш изхарчени на заем пари, в случай че не очакваш отнякъде съществени финансови приходи.
“Използвайки кредитни карти, вие не получавате бърза актуализация на положението на акаунта си. Но когато плащате с електронен портфейл, виждате съвсем мигновено по какъв начин парите напущат вашата сметка ”, споделя пред Би Би Си Емир Ефендич, психолод и поведенчески икономист в Католическия университет в белгийския град Льовен. Той изяснява, че реакцията ни при разлъка с пари е като къса физическа болежка, която се отсрочва до идването на месечната сметка, когато купуваме на заем. Това е психически трик за разграничение на удоволствието от извършването на покупки от неприятното трептене, че губиш пари сега, на който доста бизнеси разчитат, освен банките.
Което изяснява и за какво в по-консервативни общества кредитните карти не са толкоз известни, а навлизат електронните портфейли. Такъв образец е Китай. Там работи суперприложение за смарт телефони, което съчетава банкова сметка, функционалност за незабавни известия за направени заплащания и обществени мрежи.
У нас безкасовите заплащания също нарастват през последните години. По данни на Българска народна банка обработените преводи през 2018 година са с 27,8% повече като стойност по отношение на миналата година. И такава е наклонността в целия свят, което паказва, че от ден на ден ще имаме потребност от специфични умения по какъв начин да управляваме парите си по този начин, че да не харчим безотговорно.
Макар психическото страдалчество, което изпитваме при разлъка с парите да може да ни защищити от ненужни разноски, то въпреки всичко трови насладата от потреблението и удоволствието от извършването на покупки. Затова професор Прелец счита, че тази психическа цена, която назовава честен налог, може да бъде понижена и по други способи с изключение на посредством разнообразни функционалности за непрестанно следене на придвижването по банковите сметки.
Например да се стремите към пазаруване на артикули на промоция. Особено подобаващи са предложения, които включват и нещо гратис. Също е добре за душевното положение да предплащате част от по-големите си разноски. Редица изследвания демонстрират, че хората се усещат по-щастливи, когато покриват сумата за фамилна почивка на вноски, даже и това да не им носи някакво понижение на цената. Така по-лесно се разделят с пари, за които е трябвало дълго да се трудят. В такива случаи обаче би трябвало да се внимава дали това не води до някакви лихви или спомагателни такси.
Най-рационално е, в случай че се насочвате към живот без носене на пари в джоба, да имате няколко банкови сметки. В едната да държите средства, нужни за покриване на ежедневните ви потребности, в друга да спестявате и трета – буферна, за непредвидени разноски. Така по-добре ще можете да контролирате финансите си и няма да се поддавате на изкушението да живеете над финансовите си благоприятни условия.
Ако електронните портфейли не ви се виждат задоволително предпазено средство, наложително си създайте график за постоянно следене на банковите си сметки онлайн. Това може да е всеки понеделник, до момента в който си пиете утринното кафе и обмисляте дилемите за седмицата, или пък различен ден от седмицата. Важното е да не е през уикенда, когато човек обичайно се отпуска и е податлив да прави по-големи разходи. Така ще можете да извършите трезва преценка на разноските си досега и да коригирате своето финансово държание, в случай че усетите, че излиза отвън надзор. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ