Николае Чаушеску и жена му са осъдени на смърт и разстреляни
Кървавите събития от Тимишоара и Букурещ през декември 1989 година намират кулминационната точка си в рухването на Чаушеску и комунистическия режим.
На XIV-тия Конгрес на РКП през ноември 1989 година Чаушеску е определен още веднъж за партиен и държавен началник с още 5-годишен мандат.
Опитът на режима да прогони унгарския реформистки свещеник Ласло Тьокеш (László Tőkés) от жилището му в Тимишоара с претекста, че проповядвал етническа ненавист, среща съпротивата на енориашите му, които вършат жива верига към дома му в символ на митинг. Към тях се причисляват и румънски студенти, а демонстрацията за малко време се разраства в митинг против комунистическия режим. Части от армията, милицията и Държавна сигурност (Секуритате) обкръжават митинга на 17 декември 1989 година и откриват огън по протестиращите.
На 18 декември 1989 година, Чаушеску отпътува на публично посещаване в Иран, оставяйки на брачната половинка си Елена и на сътрудниците си да се оправят с митингите в Тимишоара. Бунтът обаче се разраства. След връщането си в страната на 20 декември, Чаушеску държи телевизионна тирада от телевизионно студио, оборудвано в постройката на Централния комитет на РКП, в което афишира събитията в Тимишоара за опит на непознати страни да се намесят във вътрешните работи на Румъния и посягане на суверенитета ѝ. До изказването на Чаушеску формалните медии прецизно са избягвали каквото и да е споменаване на събитията в Тимишоара, като единствените източници на информация, налични за румънците са били задграничните Радио Свободна Европа и Гласът на Америка.
„ Народен протест “ в поддръжка на режима е проведен за идващия ден – 21 декември пред постройката на Централен комитет на РКП. Митингът обаче се обръща против режима. Семейство Чаушеску, сюрпризирани от хода на събитията, не съумяват да овладеят всеобщото неодобрение и се отдръпват в постройката на Централен комитет на РКП.
Населението на столицата се събира в центъра, където обаче се сблъсква с военни и милиционерски подразделения. Строят се спонтанни барикади. Силите на реда обаче са многочислени и добре въоръжени и съумяват да завладяват барикадите и да арестуват стотици от протестиращите.
Въпреки че телевизионната стратегия е прекратена, безпомощната и несъответстваща реакция на Чаушеску е забелязана в цялата страна. До сутринта на 22 декември митингите се популяризират из всички огромни градове на Румъния.
Смъртта на министъра на защитата на Румъния, Василе Миля, настъпила при подозрителни условия, е оповестена на 22 декември по всички национални радио и телевизионни станции. Веднага след оповестяването ѝ, се състои изключително съвещание на Изпълнителния политически комитет на РКП, ръководено от Чаушеску, което взема решение диктаторът да поеме персонално управлението на армията.
Чаушеску прави още един несполучлив опит да произнесе тирада пред хората, събрани пред седалището на Централния комитет на РКП. Протестиращите обаче насилват вратите и проникват в постройката, при което на Николае и Елена Чаушеску им остава единствено опцията да избягат с вертолет, който ги чака на покрива на постройката.
Държавен прелом
Точният метод, по който се развиват събитията от 21 – 22 декември 1989 година, довели до рухването на комунистическия режим в Румъния дълго време не е изцяло обяснен. Първоначално се счита, че това е една спонтанна национална гражданска война. Но през 2004 година немската режисьорка Сузана Брандщетер съумява да се добере до сведения и самопризнания на очевидци, които по-късно сплотява в своя филм „ Революция по поръчка: шах и мат против семейство Чаушеску “. Пред камерата ѝ застават тогавашният министър председател на Унгария, тогавашният водач на Фронта за национално избавление в Румъния, а по-късно и президент Йон Илиеску (бивш правилен съмишленик на Чаушеску), протестантският свещеник Ласло Тьокеш от Тимишоара, който сякаш възпламенява искрата на революцията, зам.-министърът на защитата по времето на Чаушеску военачалник Станкулеску и резиденти на Централно разузнавателно управление на САЩ, френското и унгарското разузнаване. Всички признават, че така наречен гражданска война е била дълго и деликатно планувана още от 1986 година. Координирана от унгарското разузнаване, тя е била приложена на процедура от негови сътрудници, чиято цел е била да пропагандират масите на въстание. Едва в този филм участниците в събитията признават, че труповете на убити по заповед на Чаушеску в действителност са били от дълго време умрели, взети от моргите против рушвет. А ген. Станкулеску признава, че, въпреки и считан за лоялен на Чаушеску и доверено лице на брачната половинка му Елена, която го и подбутва в йерархията, е бил надълбоко законспириран сътрудник на унгарското разузнаване. Самият той споделя, че е саботирал заповедите на Чаушеску и когато той е издал разпореждане да се разгонят протестиращите и да се откри порядък, Станкулеску е издал тъкмо противоположната заповед – бойците да се отдръпват. Той признава още и че към 90% от жертвите при тези събития не са измежду мирното население, а бойци от разнообразни поделения, които, заради хаоса са се считали едни други за терористи и са се стреляли.
Висшият офицер от Секуритате (тогавашната Държавна сигурност) Филип Теодореску, твърди, че група заговорници – генерали от Секуритате, са се възползвали от събитията от 16 – 22 декември, с цел да извършат държавен прелом. Друг офицер от Секуритате пък споделя, че държавен прелом е плануван още от 1982 година и е трябвало да бъде сбъднат по Нова година ’89-’90. Заради непредвиденото развиване на събитията, проектът е бил непринудено приспособен към новите условия. Министърът на защитата военачалник Миля е бил погубен от заговорниците, защото е отказал да им сътрудничи, или е бил погубен от хора правилни на Чаушеску, тъй като е отказал да разпореди армията да открие огън по протестиращите. Официалната версия е, че се е самоубил.
Бурлан също признава, че ръководители на съзаклятието са генералите Стънкулеску и Нягое – близки сътрудници на диктатора и негови съветници по въпросите на сигурността. Бурлан твърди, че военачалник Стънкулеску е индивидът, убедил Чаушеску да свика митинга от 21 декември пред седалището на Централния комитет, където авансово са били готови отдалечено управляеми оръжия, с цел да бъдат употребявани против протестиращите. Те трябвало да стрелят по хората, до момента в който внедрени провокатори викат антикомунистически лозунги и да се провокира суматоха. Същевременно по мегафони трябвало да се съобщи, че бойци на Чаушеску стрелят по хората и по този начин диктаторът да бъде злепоставен вечно.
По време на митинга в тълпата избухва бомбичка пиратка и хората се разбягват по площада. Силно сюрпризиран, Чаушеску стопира речта си и камерите на малкия екран го фиксират по какъв начин гледа с неразбиране протичащото се. В идващия момент малкия екран стопира директното лъчение. През това време на площада към този момент стартират да се чуват антиправителствени лозунги. В един миг ситуацията сякаш наподобява спокойна и малкия екран още веднъж възвръща директното лъчение. Чаушеску, дава обещание покачвания на заплатите, което не е било авансово вписано в речта му. След митинга ситуацията в Букурещ става напрегната. В града избухват безредици. През нощта площадът пред Централен комитет на Румънската комунистическа партия е напълнен с народ. Чаушеску и брачната половинка му са в постройката на Централен комитет и в началото отхвърлят да я изоставен. Провеждат се съвещание след съвещание, на които диктаторът недоумява за какво се е стигнало до безредиците, откакто е издал заповед на армията и милицията да се намесят. По това време в Румъния няма отряди за битка с безредиците. Чаушеску е считал, че народът го обича и сходни сили не са нужни. Същевременно нито една от заповедите му да се разгонят тълпите и даже да се стреля по хората, в случай че това е належащо, не се извършват.
Краят на Чаушеску
На 22 декември 1989 година сутринта протестиращите пробиват и навлизат в постройката на Централен комитет. Ген. Станкулеску съумява да убеди семейство Чаушеску, че за тях е по-добре да я изоставен с хеликоптер. Макар че в подземията е имало специфични укрития за президента и държавното управление, които са били оборудвани с всичко належащо и даже с проходи до други, по-далечни, здания, Чаушеску се е доверил на генерала, който е считал за доста правилен. На място е извикан хеликоптер. Той обаче не може да кацне на площада, напълнен с хора и каца върху покрива на Централен комитет. Николае, Елена и още двама членове на държавното управление се качват с тях. Хеликоптерът ги води на първо време до близка резиденция отвън Букурещ, където министрите слизат. А семейство Чаушеску не престават, доверявайки се напълно на Станкулеску. Генералът обаче е оставил президента на произвола на ориста. След като и водачът на хеликоптера схваща, че за сигурността на президента към този момент никой не се грижи, на собствен ред лъже фамилията, че няма гориво и ги стоварва на поляна до село, близо до румънския град Търговище. Там диктаторът и жена му откриват инцидентен румънец и го принуждават да ги вземе в колата си. По пътя те чуват по радиото, че водещите ги назовават „ зверове “, „ изчадия “ и „ изверги “, което мощно разстройва Чаушеску. До този миг той е бил заблуждаван от обкръжението си, че цялата страна го обича. Шофьорът на колата ги води до един кооператив, където служащите задържат фамилията и го предават на армията. Това се случва на 22-ри вечерта. Последните три дни от живота си Чаушеску прекарват в казарма в Търговище. Но те и до последно не са знаели, че към този момент са детронирани. Смятали са, че ги държат там просто поради сигурността им. Едва на 25-ти сутринта, откакто ги водят в едно помещение на казармата, където ги чака полеви съд, схващат, че нещата са съдбовни. Но и до последния миг съпрузите не са предполагали, че ще бъдат екзекутирани. Убийството им е снимано с камера, само че по малките екрани тогава е излъчен скъсен запис. Пълната версия на правосъдния развой и изтезанието към този момент е налична в интернет с британски надписи.
Съдът е необикновен с обстоятелството, че служебният юрист на диктаторското семейство вместо да ги пази сътрудничи с готовност на прокурора. Полковник Бурлан твърди, че при изтезанието военачалник Виктор Стънкулеску окуражава бойците от наказателния взвод с думите: „ Хич да не ви е жалост, имат два милиарда леи в банковите сметки! “.
На XIV-тия Конгрес на РКП през ноември 1989 година Чаушеску е определен още веднъж за партиен и държавен началник с още 5-годишен мандат.
Опитът на режима да прогони унгарския реформистки свещеник Ласло Тьокеш (László Tőkés) от жилището му в Тимишоара с претекста, че проповядвал етническа ненавист, среща съпротивата на енориашите му, които вършат жива верига към дома му в символ на митинг. Към тях се причисляват и румънски студенти, а демонстрацията за малко време се разраства в митинг против комунистическия режим. Части от армията, милицията и Държавна сигурност (Секуритате) обкръжават митинга на 17 декември 1989 година и откриват огън по протестиращите.
На 18 декември 1989 година, Чаушеску отпътува на публично посещаване в Иран, оставяйки на брачната половинка си Елена и на сътрудниците си да се оправят с митингите в Тимишоара. Бунтът обаче се разраства. След връщането си в страната на 20 декември, Чаушеску държи телевизионна тирада от телевизионно студио, оборудвано в постройката на Централния комитет на РКП, в което афишира събитията в Тимишоара за опит на непознати страни да се намесят във вътрешните работи на Румъния и посягане на суверенитета ѝ. До изказването на Чаушеску формалните медии прецизно са избягвали каквото и да е споменаване на събитията в Тимишоара, като единствените източници на информация, налични за румънците са били задграничните Радио Свободна Европа и Гласът на Америка.
„ Народен протест “ в поддръжка на режима е проведен за идващия ден – 21 декември пред постройката на Централен комитет на РКП. Митингът обаче се обръща против режима. Семейство Чаушеску, сюрпризирани от хода на събитията, не съумяват да овладеят всеобщото неодобрение и се отдръпват в постройката на Централен комитет на РКП.
Населението на столицата се събира в центъра, където обаче се сблъсква с военни и милиционерски подразделения. Строят се спонтанни барикади. Силите на реда обаче са многочислени и добре въоръжени и съумяват да завладяват барикадите и да арестуват стотици от протестиращите.
Въпреки че телевизионната стратегия е прекратена, безпомощната и несъответстваща реакция на Чаушеску е забелязана в цялата страна. До сутринта на 22 декември митингите се популяризират из всички огромни градове на Румъния.
Смъртта на министъра на защитата на Румъния, Василе Миля, настъпила при подозрителни условия, е оповестена на 22 декември по всички национални радио и телевизионни станции. Веднага след оповестяването ѝ, се състои изключително съвещание на Изпълнителния политически комитет на РКП, ръководено от Чаушеску, което взема решение диктаторът да поеме персонално управлението на армията.
Чаушеску прави още един несполучлив опит да произнесе тирада пред хората, събрани пред седалището на Централния комитет на РКП. Протестиращите обаче насилват вратите и проникват в постройката, при което на Николае и Елена Чаушеску им остава единствено опцията да избягат с вертолет, който ги чака на покрива на постройката.
Държавен прелом
Точният метод, по който се развиват събитията от 21 – 22 декември 1989 година, довели до рухването на комунистическия режим в Румъния дълго време не е изцяло обяснен. Първоначално се счита, че това е една спонтанна национална гражданска война. Но през 2004 година немската режисьорка Сузана Брандщетер съумява да се добере до сведения и самопризнания на очевидци, които по-късно сплотява в своя филм „ Революция по поръчка: шах и мат против семейство Чаушеску “. Пред камерата ѝ застават тогавашният министър председател на Унгария, тогавашният водач на Фронта за национално избавление в Румъния, а по-късно и президент Йон Илиеску (бивш правилен съмишленик на Чаушеску), протестантският свещеник Ласло Тьокеш от Тимишоара, който сякаш възпламенява искрата на революцията, зам.-министърът на защитата по времето на Чаушеску военачалник Станкулеску и резиденти на Централно разузнавателно управление на САЩ, френското и унгарското разузнаване. Всички признават, че така наречен гражданска война е била дълго и деликатно планувана още от 1986 година. Координирана от унгарското разузнаване, тя е била приложена на процедура от негови сътрудници, чиято цел е била да пропагандират масите на въстание. Едва в този филм участниците в събитията признават, че труповете на убити по заповед на Чаушеску в действителност са били от дълго време умрели, взети от моргите против рушвет. А ген. Станкулеску признава, че, въпреки и считан за лоялен на Чаушеску и доверено лице на брачната половинка му Елена, която го и подбутва в йерархията, е бил надълбоко законспириран сътрудник на унгарското разузнаване. Самият той споделя, че е саботирал заповедите на Чаушеску и когато той е издал разпореждане да се разгонят протестиращите и да се откри порядък, Станкулеску е издал тъкмо противоположната заповед – бойците да се отдръпват. Той признава още и че към 90% от жертвите при тези събития не са измежду мирното население, а бойци от разнообразни поделения, които, заради хаоса са се считали едни други за терористи и са се стреляли.
Висшият офицер от Секуритате (тогавашната Държавна сигурност) Филип Теодореску, твърди, че група заговорници – генерали от Секуритате, са се възползвали от събитията от 16 – 22 декември, с цел да извършат държавен прелом. Друг офицер от Секуритате пък споделя, че държавен прелом е плануван още от 1982 година и е трябвало да бъде сбъднат по Нова година ’89-’90. Заради непредвиденото развиване на събитията, проектът е бил непринудено приспособен към новите условия. Министърът на защитата военачалник Миля е бил погубен от заговорниците, защото е отказал да им сътрудничи, или е бил погубен от хора правилни на Чаушеску, тъй като е отказал да разпореди армията да открие огън по протестиращите. Официалната версия е, че се е самоубил.
Бурлан също признава, че ръководители на съзаклятието са генералите Стънкулеску и Нягое – близки сътрудници на диктатора и негови съветници по въпросите на сигурността. Бурлан твърди, че военачалник Стънкулеску е индивидът, убедил Чаушеску да свика митинга от 21 декември пред седалището на Централния комитет, където авансово са били готови отдалечено управляеми оръжия, с цел да бъдат употребявани против протестиращите. Те трябвало да стрелят по хората, до момента в който внедрени провокатори викат антикомунистически лозунги и да се провокира суматоха. Същевременно по мегафони трябвало да се съобщи, че бойци на Чаушеску стрелят по хората и по този начин диктаторът да бъде злепоставен вечно.
По време на митинга в тълпата избухва бомбичка пиратка и хората се разбягват по площада. Силно сюрпризиран, Чаушеску стопира речта си и камерите на малкия екран го фиксират по какъв начин гледа с неразбиране протичащото се. В идващия момент малкия екран стопира директното лъчение. През това време на площада към този момент стартират да се чуват антиправителствени лозунги. В един миг ситуацията сякаш наподобява спокойна и малкия екран още веднъж възвръща директното лъчение. Чаушеску, дава обещание покачвания на заплатите, което не е било авансово вписано в речта му. След митинга ситуацията в Букурещ става напрегната. В града избухват безредици. През нощта площадът пред Централен комитет на Румънската комунистическа партия е напълнен с народ. Чаушеску и брачната половинка му са в постройката на Централен комитет и в началото отхвърлят да я изоставен. Провеждат се съвещание след съвещание, на които диктаторът недоумява за какво се е стигнало до безредиците, откакто е издал заповед на армията и милицията да се намесят. По това време в Румъния няма отряди за битка с безредиците. Чаушеску е считал, че народът го обича и сходни сили не са нужни. Същевременно нито една от заповедите му да се разгонят тълпите и даже да се стреля по хората, в случай че това е належащо, не се извършват.
Краят на Чаушеску
На 22 декември 1989 година сутринта протестиращите пробиват и навлизат в постройката на Централен комитет. Ген. Станкулеску съумява да убеди семейство Чаушеску, че за тях е по-добре да я изоставен с хеликоптер. Макар че в подземията е имало специфични укрития за президента и държавното управление, които са били оборудвани с всичко належащо и даже с проходи до други, по-далечни, здания, Чаушеску се е доверил на генерала, който е считал за доста правилен. На място е извикан хеликоптер. Той обаче не може да кацне на площада, напълнен с хора и каца върху покрива на Централен комитет. Николае, Елена и още двама членове на държавното управление се качват с тях. Хеликоптерът ги води на първо време до близка резиденция отвън Букурещ, където министрите слизат. А семейство Чаушеску не престават, доверявайки се напълно на Станкулеску. Генералът обаче е оставил президента на произвола на ориста. След като и водачът на хеликоптера схваща, че за сигурността на президента към този момент никой не се грижи, на собствен ред лъже фамилията, че няма гориво и ги стоварва на поляна до село, близо до румънския град Търговище. Там диктаторът и жена му откриват инцидентен румънец и го принуждават да ги вземе в колата си. По пътя те чуват по радиото, че водещите ги назовават „ зверове “, „ изчадия “ и „ изверги “, което мощно разстройва Чаушеску. До този миг той е бил заблуждаван от обкръжението си, че цялата страна го обича. Шофьорът на колата ги води до един кооператив, където служащите задържат фамилията и го предават на армията. Това се случва на 22-ри вечерта. Последните три дни от живота си Чаушеску прекарват в казарма в Търговище. Но те и до последно не са знаели, че към този момент са детронирани. Смятали са, че ги държат там просто поради сигурността им. Едва на 25-ти сутринта, откакто ги водят в едно помещение на казармата, където ги чака полеви съд, схващат, че нещата са съдбовни. Но и до последния миг съпрузите не са предполагали, че ще бъдат екзекутирани. Убийството им е снимано с камера, само че по малките екрани тогава е излъчен скъсен запис. Пълната версия на правосъдния развой и изтезанието към този момент е налична в интернет с британски надписи.
Съдът е необикновен с обстоятелството, че служебният юрист на диктаторското семейство вместо да ги пази сътрудничи с готовност на прокурора. Полковник Бурлан твърди, че при изтезанието военачалник Виктор Стънкулеску окуражава бойците от наказателния взвод с думите: „ Хич да не ви е жалост, имат два милиарда леи в банковите сметки! “.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ