Карциномът на белия дроб поразява и 25-годишни
Карциномът на белия дроб поразява и 25-годишни Белодробният карцином всяка година погубва повече хора от тези с карцином на простатата, дебелото черво и гърдата, взети дружно. Това сочат данните на Световната организация по бронхология и интервенционална пулмология (WABIP).
Днешният 1 август е Световен ден на белодробния карцином. Може ли борбата с него да бъде извоювана? И за какво ранното слагане на диагнозата е най-ключово за спасението на пациентите? Попитахме доцент доктор Милена Енчева. Опитен експерт по интервенционална пулмология, тя управлява Клиниката по пневмология и фтизиатрия на Военномедицинска академия (ВМА) в София и съставлява България в Борда на регентите на WABIP.
Белодробният карцином е толкоз безмилостен, тъй като най-често се открива късно. Пет годишната преживяемост е едвам към 5%. „ В България всекидневно пациентите се диагностицират в 3-и или 4-и стадий”, признава доцент Милена Енчева.
Причините – у нас няма скринингова стратегия, въпреки белодробният карцином да е №1 по периодичност измежду мъжете и на челни позиции при дамите. „ Българските пациенти са ощетени, тъй като нямат достъп до множеството интервенционални способи – както диагностични, по този начин и лечебни, които се употребяват в Европа и цялостен свят”, не крие ръководителят на Клиниката по пневмология и фтизиатрия на ВМА. А точно интервенционалните пулмолози са тези експерти, които могат да слагат диагнозата рано – когато възможностите за изцеление и за по-голяма преживяемост са доста по-големи. Ранният карцином на белия дроб действително няма признаци – появят ли се, нормално към този момент е доста напреднал, предизвестява доцент Енчева. Затова съгласно интернационалните стандарти на хората от рисковите групи се прави нискодозова компютърна томография (скенер), която разрешава туморът да се открие в начален етап.
А кои са най-уязвими? Пушачите, естествено. Особено – мъжете над 50-55 години „ Лошото е, че в последните години следим подмладяване – при нас, във ВМА, има случаи на предплатил (напреднал) белодробен карцином на пациенти на 25, 28, 35 години. Макар това да не е публична статистика, при младите пациенти ракът протича доста по-бързо и агресивно”, разкрива пулмологът. Наред с феновете на тютюна, „ едно наум” би трябвало да имат и хората с фамилна обремененост – чиито родители или братя и сестри са диагностицирани с белодробен карцином или различен недоброкачествен израстък. На всички в риск доцент Енчева предлага един път годишно да се съветват с пулмолог – без значение, че нямат недоволства.
„ Добре е да се вършат функционални проучвания и – по преценка на експерта – скенер”, акцентира ръководителят на Клиниката по белодробни заболявания във ВМА.
Доц. Енчева разкрива още, че постоянно карциномът се „ маскира” като така наречен мантелна пневмония „ Под нея обаче се „ крие” туморен развой. Затова, в случай че не виждаме резорбция на контролна рентгенова фотография след лекуването на пневмония, би трябвало по-активно да проследим пациента и да се направи скенер”, е рекомендацията й към сътрудниците.
„ По света ползват и способи за ранно диагностициране като автофлуоресцентна бронхоскопия, кохерентна оптична томография, както и електромагнитна навигация, с която могат да бъдат биопсирани доста дребни периферни лезии в белодробния паренхим”, споделя опита на най-хубавите в чужбина доцент Енчева. И се надява, че скоро и белодробната клиника на ВМА ще разполага с модерния ендобронхиален ултразвук, с който карциномът се стадира извънредно сполучливо.
От есента на 2018 година Отделението по бронхология в Академията към този момент има модерна крио-сонда, която обезпечава вземането на задоволително огромна по мярка биопсия. Бронхоскопските способи са основни освен в диагностиката, а и в лекуването на белодробния рак, акцентира доцент Енчева. „ Премахването на туморите се прави главно посредством електрорезекция, аргон-плазма коагулация, криорезекция или ендобронхиален лазер. Когато карциномът е напреднал, обаче, това са по-скоро палиативни процедури”, признава експертът от ВМА.
„ Надявам се в бъдеще софтуерното съоръжение на нашата клиника да продължи и да станем водещ център в интервенционалната бронхология – и в диагностиката, и в лечението. Защото, за жал, сега в страната няма подобен. А българите имат право да получават най-хубавото лекуване и грижи”, безапелационна е доцент Енчева.
Днешният 1 август е Световен ден на белодробния карцином. Може ли борбата с него да бъде извоювана? И за какво ранното слагане на диагнозата е най-ключово за спасението на пациентите? Попитахме доцент доктор Милена Енчева. Опитен експерт по интервенционална пулмология, тя управлява Клиниката по пневмология и фтизиатрия на Военномедицинска академия (ВМА) в София и съставлява България в Борда на регентите на WABIP.
Белодробният карцином е толкоз безмилостен, тъй като най-често се открива късно. Пет годишната преживяемост е едвам към 5%. „ В България всекидневно пациентите се диагностицират в 3-и или 4-и стадий”, признава доцент Милена Енчева.
Причините – у нас няма скринингова стратегия, въпреки белодробният карцином да е №1 по периодичност измежду мъжете и на челни позиции при дамите. „ Българските пациенти са ощетени, тъй като нямат достъп до множеството интервенционални способи – както диагностични, по този начин и лечебни, които се употребяват в Европа и цялостен свят”, не крие ръководителят на Клиниката по пневмология и фтизиатрия на ВМА. А точно интервенционалните пулмолози са тези експерти, които могат да слагат диагнозата рано – когато възможностите за изцеление и за по-голяма преживяемост са доста по-големи. Ранният карцином на белия дроб действително няма признаци – появят ли се, нормално към този момент е доста напреднал, предизвестява доцент Енчева. Затова съгласно интернационалните стандарти на хората от рисковите групи се прави нискодозова компютърна томография (скенер), която разрешава туморът да се открие в начален етап.
А кои са най-уязвими? Пушачите, естествено. Особено – мъжете над 50-55 години „ Лошото е, че в последните години следим подмладяване – при нас, във ВМА, има случаи на предплатил (напреднал) белодробен карцином на пациенти на 25, 28, 35 години. Макар това да не е публична статистика, при младите пациенти ракът протича доста по-бързо и агресивно”, разкрива пулмологът. Наред с феновете на тютюна, „ едно наум” би трябвало да имат и хората с фамилна обремененост – чиито родители или братя и сестри са диагностицирани с белодробен карцином или различен недоброкачествен израстък. На всички в риск доцент Енчева предлага един път годишно да се съветват с пулмолог – без значение, че нямат недоволства.
„ Добре е да се вършат функционални проучвания и – по преценка на експерта – скенер”, акцентира ръководителят на Клиниката по белодробни заболявания във ВМА.
Доц. Енчева разкрива още, че постоянно карциномът се „ маскира” като така наречен мантелна пневмония „ Под нея обаче се „ крие” туморен развой. Затова, в случай че не виждаме резорбция на контролна рентгенова фотография след лекуването на пневмония, би трябвало по-активно да проследим пациента и да се направи скенер”, е рекомендацията й към сътрудниците.
„ По света ползват и способи за ранно диагностициране като автофлуоресцентна бронхоскопия, кохерентна оптична томография, както и електромагнитна навигация, с която могат да бъдат биопсирани доста дребни периферни лезии в белодробния паренхим”, споделя опита на най-хубавите в чужбина доцент Енчева. И се надява, че скоро и белодробната клиника на ВМА ще разполага с модерния ендобронхиален ултразвук, с който карциномът се стадира извънредно сполучливо.
От есента на 2018 година Отделението по бронхология в Академията към този момент има модерна крио-сонда, която обезпечава вземането на задоволително огромна по мярка биопсия. Бронхоскопските способи са основни освен в диагностиката, а и в лекуването на белодробния рак, акцентира доцент Енчева. „ Премахването на туморите се прави главно посредством електрорезекция, аргон-плазма коагулация, криорезекция или ендобронхиален лазер. Когато карциномът е напреднал, обаче, това са по-скоро палиативни процедури”, признава експертът от ВМА.
„ Надявам се в бъдеще софтуерното съоръжение на нашата клиника да продължи и да станем водещ център в интервенционалната бронхология – и в диагностиката, и в лечението. Защото, за жал, сега в страната няма подобен. А българите имат право да получават най-хубавото лекуване и грижи”, безапелационна е доцент Енчева.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ