Карол Мундел е професор по астрономия в Университета Бат и

...
Карол Мундел е професор по астрономия в Университета Бат и
Коментари Харесай

Проф. Карол Мундел: Науката е много човешко, много творческо занимание

Карол Мундел е професор по астрономия в Университета Бат и основен теоретичен консултант към Министерството на външните работи на Англия. Тя получава бакалавърска степен по физика от Университета в Глазгоу, след което работи в Обсерваторията на Джодрел Банк, Университета в Манчестър, където приключва докторска степен по астрофизика. По-късно тя се реалокира в Университета в Мериленд, преди да се причисли към университета " Джон Мурс " в Ливърпул, където придобива степен Професор през 2007 година Проф. Мундел бе в България за Софийския фестивал на науката.

- Виждаме напредък на известната просвета, като образци - фестивалът, на които изнасяте лекция, сериали като " Теория за Големия гърмеж "...Науката готина ли е към този момент?

- Така мисля. Аз персонално виждам огромна интензивност у младежите, още от ранна възраст, когато има значими въпроси, които да зададат, ангажираност, без значение дали става въпрос за климатичните промени, за положението на океаните или за тези нереални въпроси като природата на вселената, черните дупки и Космоса. Мисля, че и учените работят интензивно, с цел да въвлекат обществото, и това оказва помощ доста, тъй като има доста материал. Работата с публицистите също. Има предпочитание науката да се комуникира по друг метод и всеки от нас дава друга експертиза, с цел да помогне. Мисля, че има огромен интерес към това.

- Мислите ли, че все по-голямото многообразие в науката оказва помощ? Наличието на повече дами или хора от малцинства притегля ли повече младежи с друг генезис и история?

- Мисля, че да. Ако погледнете статистиките, България се оправя доста добре във връзка с половото многообразие. От моя позиция разнообразието, в необятен смисъл, разнообразието на опит е доста значимо. За да отговориш на какъвто и да е въпрос, колкото повече разнообразни хора имаш, толкоз повече разнообразни подходи комбинираш и толкоз по-добро е решението. При едни и същи хора, ще получаваш едни и същи отговори.

Но би трябвало да видиш и някой, който наподобява на теб, с цел да знаеш, че има път напред, да проимаш упоритостта и да я последваш. Така че забележимото многообразие е доста значимо.

- Можете ли да обясните по-подробно това, което споменахте за другите подходи? Особено във връзка с инженерните и точните науки, доста хора биха споделили, че математиката си е математика, науката – просвета. От какво значение е произходът и полът на индивида, който прави науката?

- Науката е доста креативно, доста човешко занятие. Същестува мит, че хората в изкуствата и филантропичните науки се занимават с творчество, а науката е разумна и суха. Не намирам това за правилно. Мисля, че и в двете сфери ги има и двете неща. Има акуратност в изкуствата и креативност в науката. Когато измисляш въпроси, използваш теоретичен способ да намериш отговорите им. Научният способ е прецизен, само че метода, по който формулираш въпроса, може да дефинира по какъв начин ще решиш казуса. Така че не е толкоз просто, че да може да се каже " това е просто математика ". Как формулираш въпроса, по какъв начин решаваш какво в действителност изучаваш?

- Предполагам, че сте видели статистиките, че в източноевропейски страни, изключително България, има по-висок от междинното % дами в точните и компютърните науки. Намирате ли разлика в метода от и към дамите в Източна и Западна Европа?

- Интересно ми беше да се поуча от източните страни с положителни статистики по какъв начин са стигнали до такава степен, какви поучения можем да си извадим ние в страните, където статистиките не са толкоз положителни. Факт е, че във Англия и Съединени американски щати това към момента е огромно предизвикателство. Особено във физиката и инженерните специалности виждаме, че в действителност няма баланс. Има млади дами с упоритостта да работят в тези сфери и въпросът е по какъв начин да ги поощрим от ранна възраст и да ги задържим там. Мисля, че има много проучвания на другите културни разлики и вариантите за работа, както и на историята на еволюцията на страните във връзка с опциите и упованията – дали да се работи въобще. На поколението на майка ми във Англия не бе позволено да работи след брака или децата. Само преди едно потомство се очакваше от дамите да си стоят вкъщи като майки на цялостен работен ден.

- А какво се изисква, с цел да бъдат арестувани дамите в науката? Предполагам, че майчинството и грижата за фамилията играят роля, само че би трябвало да има и други аспекти.

- Например да се разшири дебата за отпуските на родителите (майчинство или бащинство, бел. ред) – някои от тези начинания са доста значими. Младите мъже също биха желали да се грижат за фамилиите си.

Да се смени усещането на " самотния талант ", което е част от известната просвета. Ако потърсите великите учени в " Google ", ще откриете лист от исторически велики мъже и във възгледите по тази тематика има много предубеждения. Да излезем от този мит, че един уединен талант, нормално бял мъж, ще направи всички открития. Голяма част от науката се дължи на работа в екип. Има потребност от разнообразни подходи, с цел да се оправим с световните проблеми, нуждаем се от многообразие, с цел да се преборим с тях.

- Вие самата комбинирате ролята на човек, работещ за държавното управление, и на академик. Как намирате баланс?

- Двете функции се допълват. Когато пътувам в ролята на основен теоретичен консултант, явно извършвам задачите си на министерството на външните работи, които покриват науката. Когато пътувам, имам и престижа на академик и разбирам натиска и проблемите върху научния бранш, механизмите за финансиране и по какъв начин да се употребяват. Работя в интернационална среда и постоянно съм работила с задгранични сътрудници. Виждам същинската мощ на интернационалното научно съдействие и способствам с това към работата си в министерството и научната дипломация. Двете се допълват доста мощно.

 Проф. Карол Мундел: Науката е доста човешко, доста креативно занятие
© Анелия Николова

- Как мислите, че научната активност на Англия ще се промени след Брекзит, в случай че той въпреки всичко се случи?

Ние имаме водеща научна и иновационна база, която е водеща в международен мащаб. Уверена съм, и опитът ми от първите месеци на тази позиция, демонстрира, че тази екосистема е приета. Много страни, които съм посетила, означават това. Правителството също бе пределно ясно в позицията си, че ще поддържа и усилва тази известност, както и в посока на това, че Англия е една от топ 5-те страни в света по привличане на непознати гении. Нещо повече, държавното управление разгласи, че да доближи 2.4 % Брутният вътрешен продукт до 2027 година в проучванията и нововъведенията. Това ще пристигна от университетският бранш, работещ дружно с индустриалния, с цел да запълни поточната линия на нововъведенията, която ще бъде ефикасна.

Виждам, че посланието на държавното управление за това какъв брой са значими науката и нововъведенията е положително. За стопанската система ни, за културата ни, за здравето на страната ни. Изявленията към имиграцията, посланията на държавното управление бяха положителни във връзка с " Глобалната Британия ". По никакъв метод не желаеме да затворим мозъците си.

- Мислите ли, че нещата ще останат по този начин, в случай че и разпоредбите за европейските студенти се трансформират?

Глобалният пазар на обучение е доста изменчив сега и доста конкурентен. Англия е високо оценена като световен снабдител на обучение. Посетих доста страни в първите си шест месеца и по цялата планета срещам студенти, учили във Англия, и завърнали се вкъщи с доста положително усещания. Мисля, че университетският бранш работи доста близко с държавното управление, с цел да може изработваните механизми да са потребни, ефикасни и подобаващи за това, от което се нуждае нашата страна с нашите упоритости.

- Връщайки се към научната ви работа, бих желала да ни споделите кое е било най-голямото предизвикателство и най-щастливият миг в нея?

- Много са. Привилегия е да бъда откривател и изключително да работя по природата на вселената. Често пробвам да върша неща, за които ми споделят, че са невъзможни и няма по какъв начин да се реализиран по някаква причина – няма пари или не е физически допустимо, или нe eеобходимо, или друго. Ината съм и в случай че нещо не опонира на законите на физиката и да няма по какъв начин да се направи – ще го създадем!

Така че сътворих екип, който учи експлоадирането на гама лъчи в Университета " Джон Морс ". Работим с доста непретенциозен бюджет, само че имаме значими научни въпроси, на които да открием отговора и трябваше да разбираем пред институцията за какво ни е нужно финансирането. В тази система работя със страховит екип, енергични хора, които имат вяра, че могат да решат този проблем. Направихме първото директно снимане на магнетично поле покрай черна дупка. Това за мен бе комбиниране от предизвкателство и достижение.

- Вие говорите обществено за половия тормоз на работното място и даже сте стигала до съд за това. Защо за дамите към момента е мъчно да се защитят и отстояват и какво е нужно, с цел да се реализира това?

- Кампанията #MeToo, всички тези проблеми с насилието на работното място към този момент се разискват и това е доста добре. Мисля, че към момента има табу върху разискването на враждебната атмосфера на работното място и половото принуждение на работа. Това към момента е доста сериозен проблем и мъчно за всеки, изпитал това, да приказва за него. Мисля, че би трябвало да продължим институционалните процеси, да увеличим прозрачността и подсигуряваме, че бариерите пред дамите са отстранени. Защото има страхотни гении и всеки – мъж или жена - би трябвало да работи на място, където се усеща в сигурност и може да осъществя капацитета си, какъвто и да е стилът им на работа, да имат професионален почит към рестриктивните мерки, които са ясно артикулирани и прилагани. Това би трябвало да е задачата, към която се стремим.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР