Най-силният футболист, който никога не е играл футбол
Карлос Енрике Рапозо беше името, което родителите му дадоха, само че то в никакъв случай не му бе от особена изгода. Този Рапозо назова себе си Кайзер ( " Крал " от немски б.р). И по един ослепителен метод той бе въплъщението на лъжливия сексапил на един от най-одухотворените градове в света - Рио де Жанейро.
" Рио е специфичен град ", споделя Жоел Сантана, треньорът, спечелил градския шампионат (Кампеонато Кариока) с всичките четири топ тима на Рио де Жанейро.
" Кариоките (местните поданици на Рио) са свободолюбиви, спокойни и занимателни. Атмосферата ги подготвя. Много плаж. Много самба. Много тъпани. Без да схванеш, влизаш в ритъма. Добра " Кариока " е този човек, който знае по какъв начин добре да си живее живота ".
Кайзер живееше своя на макс, до краен лимит. В пика на своя блясък Карлос беше всичко - от човек, който урежда мачове, до жиголо. От празненство уредник, до любим на най-страшния разбойник в страната. Но... Карлос Кайзер беше най-хубавият футболен лъжец.
Ренато Гаучо, един от най-класните бразилски играчи от своето потомство, споделя за Кайзер: " Той беше най-силният футболист, който в никакъв случай не е играл футбол ".
Кариерата на нашия воин се разгръща през 80-те и 90-те години на предишния век. Кайзер минава през четирите най-големи клубове на Рио - Фламенго, Флуминензе, Ботафого и Васко да Гама. Също по този начин, Карлос е бил част от отборите на Бангу, Америка и на още доста други.
Въпреки това, от самото начало той прецизно следва своя принцип да НЕ играе футбол.
" Исках да съм част от тима, да съм сред другите играчи ", споделя Кайзер. " Не желаех да играя. Ако някой желае да ме види на терена, това си е негов проблем. Дори Иисус Христос не е съумял да угоди на всички, нали? "
Winbet – най-голямо многообразие от пазари! (18+)
Историята на Карлос Кайзер е толкоз впечатляваща, че през 2015 година английска компания купува правата, с цел да снима обстоен документален филм. В него са включени изявленията с митове на бразилския футбол като Карлос Алберто, Зико, Жуниор, Бебето и Ренато Гаучо. Разбира се, не е нужно даже да загатваме за продължителните и обстойни диалози със самия Кайзер. Неговата памет е малко селективна и няма по какъв начин да отречем за съществуването на детайла " фикция " в историята на нашия воин. Колкото по-надълбоко човек се впуска в следствието обаче, толкоз по-очевидно ясно става едно: голяма част от тези неща, в действителност са се случили.
Кайзер е най-смелият и пробивен вид в района на плажа Копакабана. Неговият най-съществен номер е да се сприятелява с значимите хора. Карлос стартира да поддържа контакти със мощните персони във всеки клуб, показвайки им своето впечатляващо CV. Ако е в въодушевление, той отива при публицисти, играчи или напряко при притежателя. Изгражда си мрежа от неистини, толкоз изкусна, че в последна сметка никой не помни кой е бил индивидът, предложил Карлос Кайзер на дадения клуб.
В тези дни, преди да има интернет, никой не е застрахован от сходни измами. Дори тези, които са били склонни да създадат инспекция, са били съвсем изцяло безпомощни. А и, почтено казано, Рио в никакъв случай не се е славил с подозрителността на своите поданици.
" Животът е маркетинг ", отсича Кайзер, до момента в който споделя историята си с такава заразителна увереност, която е елементарно да те притегли към неговата идея.
Бебето, бразилският национал, станал международен първенец през 1994 година, споделя:
" Карлос говореше толкоз добре, че в случай че му позволиш да си отвори устата, това е. Той ще те омагьоса. Невъзможно е да устоиш. Край ".
В първото подготвително занятие за новия си отбор, нормално Карлос получава мускулна контузия, която го вади от строя за неопределен срок. Докато тече този интервал, Кайзер се размотава в близост и се трансформира в всекидневен честен експерт:
" Той създаваше радостно, щастливо и умерено въодушевление в тима ", споделя Алешандре Торес, някогашен бразилски национал и наследник на Карлос Алберто.
" Кайзер разказваше истории, които ни караха да мечтаем. Мисля, че това бе главната причина всички толкоз да го харесват ", продължава Торес.
Случвало се е няколко пъти героят на нашата история и да тренира. Отваряло се е място за него. Бедата е, че това място постоянно е допустимо най-далеч от действието. На доктрина Кайзер е централен нападател. На процедура... той в действителност е " подправена " деветка.
Шефовете на един от клубовете му се вбесяват толкоз доста от неизлечимите травми на Кайзер, че го дават в ръцете на вещерски лекар. Карлос се оправя със обстановката, като безогледно споделя на лекаря, че има заболявания, които и " черната магия " не може да излекува. След това му демонстрира вратата.
Кайзер е подготвен на всичко, с цел да избегне присъединяване си във футболен мач. Плаща на юноши да му влизат крепко по време на подготовка, с цел да може да симулира, че е получил контузия. Дава пари на почитатели, с цел да пеят неговото име по време на мач, когато притежателят е на стадиона.
Бабата на Кайзер умира няколко пъти, с цел да може той да не се изправи очи в очи със своя максимален зложелател – футбола. За 11 години нападателят, който не може да играе футбол, подписва професионални контракти с 8 клуба, 3 от които задгранични!
Героят на нашия роман споделя, че в действителност има някакъв гений на футболист, само че е избрал да не го употребява. Тази теза е доказана от някои от личностите, интервюирани за документалния филм. Един от тях е Жаир Перейра, някогашен треньор на Атлетико Мадрид, експерт, който е спечелил повече от 20 трофея в кариерата си. Въпреки това, по-голямата част от хората, познаващи Кайзер, се заливат от смях, когато чуят за " гения " му. По това време Карлос е симпатяга с дълги къдрави коси - модата на бразилските футболни идоли, сприятелява се в дискотека в Рио с Ренато Гаучо и Карлос Алберто Торес, тогава звезди.
Физически наподобява внушително и те го предлагат на Ботафого, а той прави ангажимента, че му би трябвало време да влезе във форма.
Нататък кариерата му минава по еднакъв сюжет - контракти за по 3-6 месеца, като в първите два " си връща формата ", само че си прибира заплатата. Като пристигна време да покаже какво в действителност може, се хваща за мускул, сухожилие, ахилес, бедро... Контузия.
Още месец-два (пак припомняме - тогава няма модерните технологии за изследвания) в тима, контрактът изтича...
Най-големият му удар е след Ботафого, където незабавно схващат, че този не е футболист, само че към този момент са му предложили контракта за половин година. Тогава Кайзер измисля огромния си фокус.
Пуска версията (пак измежду другари от компанията за празненства, все футболисти, нали към този момент се е омесил с тях в Ботафого), че е играл в Аржентина за Индепендиенте.
" Някакъв сътрудник на име Алехандро ме заведе там, другар на Хорхе Буручага (голяма звезда тогава). Играх, само че ме излъгаха с парите... "
Обаждане до Аржентина би убедило всеки, че е по този начин. Карлос Енрике в действителност е играл в Индепендиенте и печели с този отбор Копа Либертадорес и Междуконтиненталната купа през 1984-а, само че е... аржентинец.
Но по какъв начин, по дяволите, да задълбаеш и да провериш това, откакто всичко съответствува. Кайзер има визитка на първенец на Южна Америка, споделена ей по този начин, подхвърлена на другари сякаш инцидентно. Те я преразказват във футболните среди и лъжата става достоверна история.
В Бразилия, обичайно, преди началото на подготвително занятие, футболистите играят на " Пиян Картоф ".
" Кайзер не знаеше къде се намира ", споделя Бебето. " Подтичваше оттук-оттам. Потеше се много. И, нормално, беше напряко прогнил, още преди да е почнала самата подготовка ". Веднъж просто му казахме: " Махай се, Кайзер! Иначе, най-вероятно ще те убием! "
Играе по 10 минути, печели много положителни пари, " има стотици хубави девойки, които обичат футболисти " - по личните му думи, и си живее живота като звезда.
За него се пишат публикации като за някакъв голов ас (тази по-надолу е " рекламата му " след завръщането от Аячо, която му печели контракт с Бангу), а той не е вкарал топката във вратата през живота си в професионален мач.
" Рио е специфичен град ", споделя Жоел Сантана, треньорът, спечелил градския шампионат (Кампеонато Кариока) с всичките четири топ тима на Рио де Жанейро.
" Кариоките (местните поданици на Рио) са свободолюбиви, спокойни и занимателни. Атмосферата ги подготвя. Много плаж. Много самба. Много тъпани. Без да схванеш, влизаш в ритъма. Добра " Кариока " е този човек, който знае по какъв начин добре да си живее живота ".
Кайзер живееше своя на макс, до краен лимит. В пика на своя блясък Карлос беше всичко - от човек, който урежда мачове, до жиголо. От празненство уредник, до любим на най-страшния разбойник в страната. Но... Карлос Кайзер беше най-хубавият футболен лъжец.
Ренато Гаучо, един от най-класните бразилски играчи от своето потомство, споделя за Кайзер: " Той беше най-силният футболист, който в никакъв случай не е играл футбол ".
Кариерата на нашия воин се разгръща през 80-те и 90-те години на предишния век. Кайзер минава през четирите най-големи клубове на Рио - Фламенго, Флуминензе, Ботафого и Васко да Гама. Също по този начин, Карлос е бил част от отборите на Бангу, Америка и на още доста други.
Въпреки това, от самото начало той прецизно следва своя принцип да НЕ играе футбол.
" Исках да съм част от тима, да съм сред другите играчи ", споделя Кайзер. " Не желаех да играя. Ако някой желае да ме види на терена, това си е негов проблем. Дори Иисус Христос не е съумял да угоди на всички, нали? "
Winbet – най-голямо многообразие от пазари! (18+)
Историята на Карлос Кайзер е толкоз впечатляваща, че през 2015 година английска компания купува правата, с цел да снима обстоен документален филм. В него са включени изявленията с митове на бразилския футбол като Карлос Алберто, Зико, Жуниор, Бебето и Ренато Гаучо. Разбира се, не е нужно даже да загатваме за продължителните и обстойни диалози със самия Кайзер. Неговата памет е малко селективна и няма по какъв начин да отречем за съществуването на детайла " фикция " в историята на нашия воин. Колкото по-надълбоко човек се впуска в следствието обаче, толкоз по-очевидно ясно става едно: голяма част от тези неща, в действителност са се случили.
Кайзер е най-смелият и пробивен вид в района на плажа Копакабана. Неговият най-съществен номер е да се сприятелява с значимите хора. Карлос стартира да поддържа контакти със мощните персони във всеки клуб, показвайки им своето впечатляващо CV. Ако е в въодушевление, той отива при публицисти, играчи или напряко при притежателя. Изгражда си мрежа от неистини, толкоз изкусна, че в последна сметка никой не помни кой е бил индивидът, предложил Карлос Кайзер на дадения клуб.
В тези дни, преди да има интернет, никой не е застрахован от сходни измами. Дори тези, които са били склонни да създадат инспекция, са били съвсем изцяло безпомощни. А и, почтено казано, Рио в никакъв случай не се е славил с подозрителността на своите поданици.
" Животът е маркетинг ", отсича Кайзер, до момента в който споделя историята си с такава заразителна увереност, която е елементарно да те притегли към неговата идея.
Бебето, бразилският национал, станал международен първенец през 1994 година, споделя:
" Карлос говореше толкоз добре, че в случай че му позволиш да си отвори устата, това е. Той ще те омагьоса. Невъзможно е да устоиш. Край ".
В първото подготвително занятие за новия си отбор, нормално Карлос получава мускулна контузия, която го вади от строя за неопределен срок. Докато тече този интервал, Кайзер се размотава в близост и се трансформира в всекидневен честен експерт:
" Той създаваше радостно, щастливо и умерено въодушевление в тима ", споделя Алешандре Торес, някогашен бразилски национал и наследник на Карлос Алберто.
" Кайзер разказваше истории, които ни караха да мечтаем. Мисля, че това бе главната причина всички толкоз да го харесват ", продължава Торес.
Случвало се е няколко пъти героят на нашата история и да тренира. Отваряло се е място за него. Бедата е, че това място постоянно е допустимо най-далеч от действието. На доктрина Кайзер е централен нападател. На процедура... той в действителност е " подправена " деветка.
Шефовете на един от клубовете му се вбесяват толкоз доста от неизлечимите травми на Кайзер, че го дават в ръцете на вещерски лекар. Карлос се оправя със обстановката, като безогледно споделя на лекаря, че има заболявания, които и " черната магия " не може да излекува. След това му демонстрира вратата.
Кайзер е подготвен на всичко, с цел да избегне присъединяване си във футболен мач. Плаща на юноши да му влизат крепко по време на подготовка, с цел да може да симулира, че е получил контузия. Дава пари на почитатели, с цел да пеят неговото име по време на мач, когато притежателят е на стадиона.
Бабата на Кайзер умира няколко пъти, с цел да може той да не се изправи очи в очи със своя максимален зложелател – футбола. За 11 години нападателят, който не може да играе футбол, подписва професионални контракти с 8 клуба, 3 от които задгранични!
Героят на нашия роман споделя, че в действителност има някакъв гений на футболист, само че е избрал да не го употребява. Тази теза е доказана от някои от личностите, интервюирани за документалния филм. Един от тях е Жаир Перейра, някогашен треньор на Атлетико Мадрид, експерт, който е спечелил повече от 20 трофея в кариерата си. Въпреки това, по-голямата част от хората, познаващи Кайзер, се заливат от смях, когато чуят за " гения " му. По това време Карлос е симпатяга с дълги къдрави коси - модата на бразилските футболни идоли, сприятелява се в дискотека в Рио с Ренато Гаучо и Карлос Алберто Торес, тогава звезди.
Физически наподобява внушително и те го предлагат на Ботафого, а той прави ангажимента, че му би трябвало време да влезе във форма.
Нататък кариерата му минава по еднакъв сюжет - контракти за по 3-6 месеца, като в първите два " си връща формата ", само че си прибира заплатата. Като пристигна време да покаже какво в действителност може, се хваща за мускул, сухожилие, ахилес, бедро... Контузия.
Още месец-два (пак припомняме - тогава няма модерните технологии за изследвания) в тима, контрактът изтича...
Най-големият му удар е след Ботафого, където незабавно схващат, че този не е футболист, само че към този момент са му предложили контракта за половин година. Тогава Кайзер измисля огромния си фокус.
Пуска версията (пак измежду другари от компанията за празненства, все футболисти, нали към този момент се е омесил с тях в Ботафого), че е играл в Аржентина за Индепендиенте.
" Някакъв сътрудник на име Алехандро ме заведе там, другар на Хорхе Буручага (голяма звезда тогава). Играх, само че ме излъгаха с парите... "
Обаждане до Аржентина би убедило всеки, че е по този начин. Карлос Енрике в действителност е играл в Индепендиенте и печели с този отбор Копа Либертадорес и Междуконтиненталната купа през 1984-а, само че е... аржентинец.
Но по какъв начин, по дяволите, да задълбаеш и да провериш това, откакто всичко съответствува. Кайзер има визитка на първенец на Южна Америка, споделена ей по този начин, подхвърлена на другари сякаш инцидентно. Те я преразказват във футболните среди и лъжата става достоверна история.
В Бразилия, обичайно, преди началото на подготвително занятие, футболистите играят на " Пиян Картоф ".
" Кайзер не знаеше къде се намира ", споделя Бебето. " Подтичваше оттук-оттам. Потеше се много. И, нормално, беше напряко прогнил, още преди да е почнала самата подготовка ". Веднъж просто му казахме: " Махай се, Кайзер! Иначе, най-вероятно ще те убием! "
Играе по 10 минути, печели много положителни пари, " има стотици хубави девойки, които обичат футболисти " - по личните му думи, и си живее живота като звезда.
За него се пишат публикации като за някакъв голов ас (тази по-надолу е " рекламата му " след завръщането от Аячо, която му печели контракт с Бангу), а той не е вкарал топката във вратата през живота си в професионален мач.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ